В Twitter
Не винаги имам време за пълни постинги тук, но почти всеки ден имам време за няколко минутки в Twitter. Там най-вече споделям линкове към текстове, които намирам за интересни, но нямам възможност да коментирам по-задълбочено. Tweet-вам на български и на английски, защото повечето от про-феминистки настроените хора, с които разговарям не са в България.
Разговорите в Twitter понякога са доста продуктивни, защото хората са принудени да мислят синтезирано. Хихи. Днес, например, с Боби Кандов нищихме статията на Милена Кирова за джендър идентичностите в българската реклама.
Ако четете този блог и имате Twitter account, обадете се!
Хайде да гледаме Big Brother
Един приятел писа днес в Twitter „[Н]е гледам Биг Брадър и не ме дразни. Вие защо го гледате, щом ви дразни?“ Хубаво, няма да гледаме. Но и да не гледаме, как да не се дразним?! Всички говорят за Big Brother, реклами, интервюта, анализи навсякъде… Аз дори не съм в България в момента, пак съм в течение.
Това е така, защото настоящият формат на предаването не само отговаря на някакъв вид пазарно „търсене“: народът иска зрелище, сензация, простотия, съмнителен морал. Освен да задоволява някакви елементарни зрителски интереси, предаването също така работи и в обратната посока, влияейки върху културните нагласи на хората, формирайки вкусове и мнения. Щем, нещем, Big Brother е поп-културен феномен и като такъв, няма как да бъде игнориран. Да кажеш „не ми пука и не ме засяга“ е като да се преструваш, че живееш в свят без чалга. Не е възможно, просто.
Така или иначе ще се шуми около ББ, моето предложение към вас е да насочим разговорите в някаква продуктивна посока. Продуцентите казват за този сезон: Искаме да покажем какво се губи и какво се печели от едно такова съжителство. Ок, хубаво. Покажете. И нека говорим за комуникацията между партньорите, обществения морал, за комерсиализацията на успеха, за нуждата от образование за родители, за властовият баланс и динамика в една сериозна връзка, за моногамията, за сексуалното възпитание и култура в България. Мисля, че този сезон на Биг Брадър ще даде достатъчно материал за такъв тип разговори.
Продуцентът, г-н Нико Тупарев, очевидно разбира от шоу бизнес и не се чувства неудобно от факта, че прави пари експлоатирайки (в много от случаите) крайно бедни и необразовани хора. Това е негово право. Докато гледате предаването му обаче, имайте едно наум. Не забравяйте, че участниците не са репрезентативна извадка от насалението и не забравяйте, че кадрите, които достигат до вас са минали през сериозна редакция. Казвам всичко това, колкото и очевидно да звучи, заради следното изказване на г-н Тупарев пред в-к Труд:
Знам, че има много варианти на семейства – има такива, които са заедно само заради децата. Или жената е по-голяма с 10-15 години от съпруга си и въпреки това се разбират перфектно. Или пък съпругата е по-богатата, по-успешната… Аз смятам, че обществото напоследък е тръгнало в лоша посока заради еманципацията. Жената започна да изземва функциите на мъжа, получава повече пари от него, а прехвърля гледането на децата на съпруга си.
БУУУУУУУУУУУУ! Страх, ужас и кошмариииии!
И така както се бях развеселила стигнах до момента в интервюто, в който се обсъжда съпругата на г-н Тупарев, която (по негови думи) не би участвала в Биг Брадър, защото „има много работа“. И сега се чудя дали Тупарев А) мисли едно, а говори друго; не е сексист, но просто прави сексистки изказвания, за да разбунва духовете или Б) скоро ще има нужда от семеен терапевт. Just sayin’.
Докладът на КНСБ: най-големият подарък
Най-големият подарък, който получиха българските жени по случай 8-ми март тази година е докладът на КНСБ за феминизацията на бедността в България.
Не че новината е добра (и, ако трябва да бъдем честни, не че новината е НОВина). Но добре изготвеният доклад, в комбинация с умело подбрания момент за представянето му и засиления информационен поток от международните агенции по случай 8-ми март, предизвика доста внимание поне сред медиите. Появиха се материали в Капитал (Кариери), Mediapool, Dnes, Новинар… и др. Капитал и Дневник добавиха и още два материала, които разглеждат въпроса за неравностойното заплащане на жените и в по-глобален мащаб.
Казвам, че докладът на КНСБ е подарък, защото по мои наблюдения жените в България масово не знаят за тези статистики, което от своя страна е една от причините за въпросните различия в заплащането. Радвам се, че тази година, освен обичайните пожелания да „обичаме и да бъдем обичани„, освен с букет цветя са придружени и от малко полезна информация, която наистина ни кара да се замислим за това какво означава да си жена в България през 2010 и какво е отношението към труда и опита ни. Колкото повече хора са запознати със статистиката за неравностойното заплащане, толкова по-големи са шансовете за системни действия към промяна.
В този блог многократно сме обсъждали темите за заплащането, омаловажаването на женските постижения, „по-особените“ отношения към жените на работното място и в обществения живот. Тези теми често се посрещат с недоверие и агресия, но са важни и трябва да има обществен дебат по тях. Много се радвам, че все по-често и по-често вече виждаме такива разговори и извън блогосферата. Така трябва да бъде.
Г-н Найденов, колко ви е часът?
Валери Найденов използва 8-ми март като уж-повод на направи уж-анализ на бойкоборисовото управление.
Въпросният материал е политически анализ толкова колкото аз съм космонавт, но за сметка на това пък е добър манифест на това какво мисли господин Найденов за жените:
– [В] кариерите на дамите има някои особености. Едни се издигат чрез собствените си способности, други по-скоро чрез някой мъж. Едни са експертки, други са украшения. Едни са лидерки, други са по-скоро домакинки, които замитат разпиляното от мъжете.
(Това е важно да се отбележи, понеже за разлика от жените, мъжете принципно се издигат благодарение на собствените си способности.)
– [И] при предишните управления имаше компетентни бюрократки като например Лидия Шулева и Меглена Плугчиева. Но ударението бе по-скоро върху дамите, които украсяваха властта – Чилова, Хюсменова, Етем, Масларова… Донякъде сред тях бих сложил и Гергана Грънчарова, тъй като нейната кариера съпътства кариерата на съпруга й. Както и Надежда Михайлова, която така и не успя да се утвърди като самостоятелен владетел.
(Ясно, който пише, той поставя ударенията.)
– Днешните властови дами вече не са украшения, а компетентни домакини. Мястото им не е в будоара, а в кухнята.
(Не знаех, че това са опциите: будоара или кухнята. Аз си мислех, че мястото на жените е навсякъде, където искат да бъдат?!)
– При новото управление са на мода жените служителки. Причината, естествено, е в Бойко Борисов – той е доминиращ мъжкар, така че край него трудно могат да виреят други доминиращи мъжкари със своите дамски украшения. И в природата е така – алфа кучето е заобиколено от кучки, похотливите песове стоят встрани, примъкват се небрежно, но са винаги готови да хукнат. Жените са по-изпълнителни, по-организирани и по-старателни в детайлите. Затова те са идеалните допълнения на мъжествения лидер, какъвто е Бойко Борисов.
(В природата, освен това, кучетата серат и пикаят където им падне. Не си бършат задника с тоалетна хартия. Не четат книги, не ходят на училище. Но явно, все пак, въпреки това не бива да се колебаем да се сравняваме с кучетата. Особено когато става дума за сравняване на жените с уличници).
– А както казва Мусолини: “Тълпата обича силните мъже… Тълпата е като жена!”
(Е, доживяхме да ни цитират и фашистки диктатори като примери за далновидност и мъдрост. Без коментар.)
– Женският характер на българската избираща тълпа я прави капризна, емоционална, непредсказуема. В същото време тази дама се стреми към подчинението, към благочестивата пасивна роля.
(Чакай малко. Жените са капризни, емоционални, непредсказуеми? Стремят се към подчинение? Стремят се към благочестива пасивна роля? Г-н Найденов, с всичкото ми уважение към вас: ХАХАХХАХАХХАХХХАХ)
– В този смисъл Осми март е не само празник на жените, той е и празник на съвкупния български избирател. Той е непостоянен, понякога малко вятърничав, но пък винаги готов да приюти една юношеска политическа главица в топлата си пазва.
(Сериозно, Найденов, жените са мили разсеяни курви?! Вашата съпруга такава ли е?! Майка ви?! Дъщеря ви?!)
***
Покрай осмомартенската олелия се начетох на какви ли не сексистки вметки. Повечето от тях, разбира се, бяха псевдо-анонимни във формата на коментари под статии в разни електронни издания. Толкова откровено сексистки текст като този на Найденов обаче никъде другаде не видях. Валери. Найденов. Все пак, това не съм АЗ. Или някой аналогично незначителен блогър. Това е един от най-известните български журналисти, с текст в едно от най-четените български издания, с влияние не само върху читателите си, но и върху политическите ни среди. Обида след обида. Унижение след унижение. То вярно, че българското общество е по-консервативно и традиционно по отношение на междуполовите отношения и мястото на жената в обществения живот. Но тази статия е старомодна и недопустима даже и по разбиранията на дядо ми. (Даже не ми прави част да намесвам дядо ми в този текст, защото той е много умен и възпитан човек и не мисли, че жените са втора ръка хора).
Ако бях Найо Тицин, щях да питам: „Г-н Найденов, колко ви е часът?!“
Феминизация на бедността в България
Искам да ви обърна внимание върху два материала, които се появиха в последните няколко дни и заслужават внимание и дискусии.
Първият е съобщението на КНСБ за феминизацията на бедността в България:
„Може да се говори за феминизация на бедността у нас“, обяви лидерът на КНСБ Желязко Христов. По думите му там, където глава на домакинството е жена, семейството е по-бедно с 25-30% спрямо другите домакинства. „Жените са по-голямата част от безработните, заплатите им са по-ниски, те са и жертва на трафик на хора“, посочи Христов. Той допълни, че жените у нас са по-образовани, но шансът има да намерят работа по специалността е по-малък.
Тази информация е по-интересна, ако се чете в комбинация с материала в Кариери за френското проучване на професионалната реализация на мъжете и жените:
– мъжете без диплома получават средно с 23% по-високи заплати от жените със същия образователен ценз. При висшистите разликата е 21%
– Фактът, че жените по-често залагат на гъвкавата заетост, обяснява в известна степен различията при по-слабо образованите. За хората с докторски и магистърски степени обаче този аргумент по-скоро не работи.
– С натрупването на стаж различията се задълбочават още повече.
Конкретните проценти в България и Франция, разбира се, се различават, но тенденциите мисля, че са аналогични.
Три от основните причини за по-ниските заплати са:
– фактът, че повечето жени изискват по-ниски стартови заплати и по-рядко изискват повишение
– лепкавият под: феноменът, при който дори добър начален старт в професията бива последван с тъпчене на едно място и невъзможност за развитие напред
– стъкленият таван: ограниченият достъп на жените до високи управленски позиции
Към тези три фактора, добавям и:
– традицията, жените да се занимават с професии, които се смятат за „естествено продължение на биологично заложените ни функции„: детегледачки, учителки, възпитателки медицински сестри. Тези професии пък от своя страна, някакси не знам защо, пък се оказват сред най-ниско платените професии по принцип.
– половата сегрегация на много професии: във форума на Кариери говорих с един мъж и една жена за строгото профилиране по специалности в медицинската професия, например: „добрите детски лекари са жени; добрите хирурзи са мъже“
И понеже този текст става прекалено дълъг, в следващия постинг ще споделя две лични истории, които мисля, че доста добре илюстрират казуса със сексизма в професионалната сфера.
Дискриминацията не е само думи и цифри, а и много тъжни истински истории.
Openly Feminist 