Skip to content

Докладът на КНСБ: най-големият подарък

08.03.2010

Най-големият подарък, който получиха българските жени по случай 8-ми март тази година е докладът на КНСБ за феминизацията на бедността в България.

Не че новината е добра (и, ако трябва да бъдем честни, не че новината е НОВина). Но добре изготвеният доклад, в комбинация с умело подбрания момент за представянето му и засиления информационен поток от международните агенции по случай 8-ми март, предизвика доста внимание поне сред медиите. Появиха се материали в Капитал (Кариери), Mediapool, Dnes, Новинар… и др. Капитал и Дневник добавиха и още два материала, които разглеждат въпроса за неравностойното заплащане на жените и в по-глобален мащаб.

Казвам, че докладът на КНСБ е подарък, защото по мои наблюдения жените в България масово не знаят за тези статистики, което от своя страна е една от причините за въпросните различия в заплащането. Радвам се, че тази година, освен обичайните пожелания да „обичаме и да бъдем обичани„, освен с букет цветя са придружени и от малко полезна информация, която наистина ни кара да се замислим за това какво означава да си жена в България през 2010 и какво е отношението към труда и опита ни. Колкото повече хора са запознати със статистиката за неравностойното заплащане, толкова по-големи са шансовете за системни действия към промяна.

В този блог многократно сме обсъждали темите за заплащането, омаловажаването на женските постижения, „по-особените“ отношения към жените на работното място и в обществения живот. Тези теми често се посрещат с недоверие и агресия, но са важни и трябва да има обществен дебат по тях. Много се радвам, че все по-често и по-често вече виждаме такива разговори и извън блогосферата. Така трябва да бъде.

28 Коментари leave one →
  1. mr. ice permalink
    14.03.2010 04:37

    Аз никъде в тоя доклад не видях (и самия доклад не виждам никъде, виждам само подаръка на Желязко), че жените получават различно заплащане за една и съща работа. Споменава се средна заплата. Като се има предвид, че жените заемат предимно нископлатени длъжности не виждам нищо странно в статистиката. Дори да има жени получаващи по-ниско заплащане от мъже на същата позиция, то е защото те сами са си договорили заплатата. Интересният въпрос е защо жените заемат нископлатени позиции или си договорят по-ниски заплати и на него аз никъде не видях отговор. Дали пък риска не играе някаква роля? Основен пазарен принцип е, че с малък риск идват и малки печалби. Друг интересен въпрос е защо при словосъчетанието феминизирана бедност ударението се слага на феминизирана, вместо на бедност.

    За мен например няма значение дали съотношението мъже/жени при учителите е 50/50. Има значение да се разбере, че тази професия е доста важна и трябва да е добре платена и ще ми е все едно дали всички учители са жени. Важи и за отглеждането на деца. Тук опираме до социални политики, а те често са в разрез с пазарните. Не съм чувал за изследвания показващи че специалната грижа за децата прави една държава по-конкурентна и богата. Но сигурно има някаква връзка.

    Твърдението, че жените са по-образовани, в контекста на нашенското образование е направо смешно. Поне да бяха дали някоя цифра, да видим колко дипломи са преброили за да цъфнат с този красив извод… Доколкото си спомням от университета жените наистина зубреха много, но не четяха нищо странично от поднесеното. Предполагам, че в хуманитарните специалности не е така, но все пак по-образованите жени ми намирисват на осмомартенски подарък.

  2. Eneya permalink
    15.03.2010 05:44

    Mr. ice, срещаме този проблем с неравностойността на заплащането глобално, което автоматично отхвърля теорията ти за личните договорки.
    Второ, рисковите професии, в които личното натагяне играе роля не са чак толкова много, за да можеш да използваш и теорията за риска.

  3. mr. ice permalink
    15.03.2010 06:19

    Аз не говоря само за рискови професии. Договарянето на заплата не включва ли риск? Ако беше така всички щяха да стартират с петцифрени предложения. Често се случва на интервю за работа след въпроса за заплащането да последва дежурното „ще ви се обадим“, което се случва в действителност само ако работодателят е останал доволен от отговора, в което има някакъв хазартен елемент. Жените вероятно предпочитат да играят по-сигурно и залагат на по-малки суми.

  4. Eneya permalink
    15.03.2010 10:00

    Защо предпочитат да предлагат по-малки суми?
    Тук нещата са свързани – ако няма специфично негативно/различно отношение към жените, защо те биха оценявали труда си по-малко от мъжете?

  5. mr. ice permalink
    15.03.2010 14:43

    Заради риска…

    А за да сме в тон със сегашната ситуация към жените можем да причислим определен процент мъже, както и да отпишем някои жени – финансови акули, мега-спекуланти и рушители на стъклени тавани. И не, това не ни прави равни в поемането на риск. Изключенията само потвърждават правилото.

  6. Eneya permalink
    15.03.2010 15:19

    Какъв е този риск, за който само ми повтаряш, я разясни по-детайлно, защото така ми звучи просто като някаква дума, която размахваш.

  7. 15.03.2010 16:11

    http://www.epjournal.net/filestore/ep062942.pdf

    Специално за Еneya

  8. mr. ice permalink
    16.03.2010 07:07

    http://faculty.chicagobooth.edu/luigi.zingales/research/papers/gender_differences_in_financial-risk_9_09.pdf
    http://www.sas.upenn.edu/~baron/journal/06016/jdm06016.htm
    http://www.kangsungan.pe.kr/upfiles/dissert/a17_05.pdf (no tables, sorry)

    и едни детски..
    http://www.jstor.org/pss/1126437
    http://www.jstor.org/pss/1128985

    и разбира се: http://www.darwinawards.com/
    Можеш да преброиш записалите се в безумната история жени. Което ми напомня за моето детство изпълнено с експлозии, горивни материали и кражби на амониева селитра (произвежда чудесен бял дим) от склада в парка. Нито едно момиче не искаше да участва. Е, тук-там проявяваха любопитство, но опасността им действаше като репелент.

    В светлината на тези експерименти твърдението че жените са неравностойно заплатени идва да ни каже единствено, че жените са неравностойно хормонизирани. Интересно как биха изглеждали в този случай едни „системни действия към промяна“. Освен ако няма официално обявено заплащане за всички нива в йерархията не виждам какво може да се промени (нека забравим за момент Семеня). Има и друго интересно нещо. След половинвековна соц-стратегия за половете изпратила жените по строежи и стоманолеярни свободата отново ги върна в обичайните им за нормалния свят позиции. Не е ли странно?

  9. Eneya permalink
    16.03.2010 15:08

    Значи понеже жените не са склонни да си взривят главите, това ги прави неспособни да работят рискови професии, в които не застрашават живота си. Интересно твърдение.
    Отново отбелязвам, че т.нар. рискове ги има в професии, които са много малко, а наблюдаваме това положение на жените дори в професии, в които няма никакви рискове.
    Чела съм почти всички текстове, които линкнахте (с изключение на наградите дарвин, интересно четиво), съшо така обаче съм чела и доста, които ги оборват (например research-ове сред работодатели по отношение на качеството „поемане на риск“ и колко е харесвано. Оказва се, че не чак толкова много, колкото се смята).

  10. gimli permalink
    17.03.2010 05:39

    „Значи понеже жените не са склонни да си взривят главите, това ги прави неспособни да работят рискови професии, в които не застрашават живота си. Интересно твърдение.“
    Според мен твърдението беше, че жените на интервю казват по-ниска заплата, за да имат по-голяма сигурност, че ще ги вземат. Мъжете поемат риска и да не ги изберат за конкретната работа и казват по-висока заплата.
    Аз поне това видях да се твърди.

    • Ena permalink
      17.03.2010 11:09

      В такъв случай Айс не би трябвало да прилага проучването за взривяването на главите като доказателство.

      • gimli permalink
        18.03.2010 02:52

        Нали следиш разговора? Приложи го като доказателство към тезата си, че мъжете са по-склонни да поемат рискове. Тръгна се от частния случай към общия.

  11. Eneya permalink
    17.03.2010 10:56

    Въпросът е, че тази теория издиша, не заради друго, а просто защото жените оценяват труда си по-ниско поради външни причини, а не защото са с такива хромозоми, а поемането на риск е доста надценявана причина, при положение, че повечето работодатели (стига да намеря изследването, ще го публикувам) не харесват идеята за склонни към рискове подчинени.

  12. Йоана permalink
    18.03.2010 00:39

    Аз лично виждам връзката по-малка склонност към поемане на риск – искане на по-ниско заплащане. Не съм съгласна обаче, че тя обяснява ВСИЧКО. Трудно ми е да повярвам, че вековете индоктринация и насаждане на определена „идентичност“ на всички жени събирателно, все едно са някакъв отделен биологичен вид, няма абсолютно никакво влияние върху женската самооценка (а оттам и представите на една жена за това какво заплащане заслужава и дали заслужава повече от това, което й се дава).

    • gimli permalink
      18.03.2010 02:54

      Мисля същото като теб.

  13. mr. ice permalink
    18.03.2010 03:45

    Разбира се, че не обяснява всичко, но не виждам някой да твърди подобно нещо. Социалната среда има важна роля, в това никой не се съмнява, а дискриминацията със сигурност не е изчезнала. Едва ли обаче е в мащабите, които намеква докладът на КНСБ. Говорим за световен феномен. България в частност, пак казвам, има добър и рядък опит с комунистическото социално инженерство. Жените бяха насилствено изравнени, но в края на експеримента преход към класическия, естествен свят направи не само икономиката, а и жената. Факт е, че под изкуствената розова повърхност на соц-мисълта са се криели ориенталски патриархални ценности принудили жената да кара втора смяна вкъщи. Но на работното място всички са били равни. При условие, че нашите родители са се родили във въпросния режим и са отраснали и живяли със зададения социален модел рязкото връщане към корените в работната сфера подлага на съмнение абсолютната сила на социалната конструкция. Още повече, оказа се че по-негодния пол за преход е мъжа. Много жени понесоха товара от безработния мъж и мизерията, но не оставиха професионалното равенство в сила…

    До Ена и Енея: Покажете къде е това проучване за взривените глави да го погледна и аз :)

  14. Йоана permalink
    18.03.2010 05:14

    Не мисля, че това имаме предвид под „социален конструкт“ – според мен става дума за социалното изграждане като „естествен“ процес (съвкупност повторения на отдавна повтаряни практики – Джудит Бътлър например определя пола като „a stylized repetition of acts“), а не рязка, изкуствено създадена социална схема.

    Патриархалният строй, въпреки че не е нарочно и целенасочено измислен и съграден като комунизма, също е социален конструкт.

    • mr. ice permalink
      19.03.2010 10:14

      Ок, социалният конструкт е нещо дълбоко вкоренено в културата. Да приемем, че комунизмът е нямал достатъчно време (което е спорно) да се превърне в стилизирания акт на Бътлър. Видно е обаче как е промил в значителна степен българските мозъци, като е подменил изцяло културата. Книги са били забранявани, други са специално написвани и т.н. Тогава изниква въпросът в кое потайно социално ъгълче се е крил до последно патриархалния замисъл жените да получават п0-ниско заплащане. И също така защо едно социално явление отстъпва пред друго, по-старо, без видима необходимост от подобен преход. След половин век заедно на работното място, някой изведнъж решава че жените не струват колкото мъжете… Единственото обяснение за абсолютно равното заплащане остава плановата икономика.

  15. Ena permalink
    18.03.2010 09:15

    Забравяте, че негативите от това да наемаш работещи майки през соца се поемаха от държавата, а сега трябва да се поемат до голяма степен от частните работодатели. Освен това повече баби работят (в БГ или в чужбина), за да подпомагат семействата парично, вместо с грижи за внучетата. Според мен това има по-голяма роля в завръщането към „корените,“ отколкото хормоналният баланс на жените.

    • mr. ice permalink
      21.03.2010 11:53

      Майките и бабите са частен случай на жени, а и не виждам връзката. Държавата продължава да осигурява майчинството, така че не разбирам какво общо има то със заплатата. Бабите може би работят и вероятно развалят статистиката със скромните си парични желания. Ти съвсем обезвреди поредната синдикална бомба. Лошото е, че никъде не пише какви хора са участвали в извадката.

  16. 19.03.2010 02:51

    Желанието на жените да се наложат на ВСЯКА ЦЕНА ги кара да подбиват пазара на труда. По мои наблюдения мъжете не влизат без нужда в конкуренция, докато за жените това е втора природа. А от какво е обусловено това не коментирам и не от значение.

    • Йоана permalink
      19.03.2010 12:53

      А и няма смисъл, защото „по мои наблюдения“ е твърде малък статистически семпъл и без това.

      • 19.03.2010 14:03

        Няма нужда да ме иронизираш, аз поне излагам собствено мнение, а не цитирам доводи от в дън гори Тилилейски, абсолютно несвързани с околната действителност. Изберете си, или сте за равенство на възможностите, или сте либерал/к/и, двете са антагонисти. Иначе се получава като лафа за душата в рая и..т.н., знаете го.
        Ха със здраве.

  17. Eneya permalink
    19.03.2010 15:12

    „Желанието на жените да се наложат на ВСЯКА ЦЕНА ги кара да подбиват пазара на труда. “
    Имаш предвид – желанието да имаш работа, така че да получаваш заплата и да не седиш гладен ли? Искаш да кажеш, че мъжете биха седели гладни ако нямат опции за избор на работа, която им педлага адекватно заплащане, така ли?
    Как твърдението, че мъжете не влизат без нужда в конкуренция се връзва с идеята, че мъжете са по-склонни към рискове и по-конкурентни от жените, съответно получават по-високи заплати?

  18. mihay permalink
    19.03.2010 20:43

    Мисля, че и самото ни общество, включително и жените, имат очакването мъжът да получава повече пари от жена си. Иначе жена му започва да не го уважава. Има израз „мъжка заплата“, или „това не е заплата за мъж…“, „мъжът трябва да може да си гледа семейството…“ и т.н.. Обществото ни приема, че мъжът трбва да си гледа семейството, а жената само да подпомага, да добавя към семейния бюджет. Затова се и приема, че мъжът може да работи ако трябва и на две работи, а жената трябва да намери време и за къщата. Просто народът ни приема, че мъжът и жената имат различни функции в семейството. Това не значи, че не са равнопоставени. Затова мъжът е принуден да търси по-висока заплата, а работодателите често биха се радвали да назначават мъже, но при заплатите които могат да си позволят да плащат няма кандидати мъже или кандидатите жени са много по-образовани и подходящи.

  19. Eneya permalink
    21.03.2010 07:17

    Откъде ги има тези представи mihay? Очевидно е, че толерирането им НЕ е равноправие (иначе щеше ли да се води тази дискусия днес?), как точно са свързани фактите, че жените искат да работят и да са икономически независимо, простият факт, че днес няма как сам човек да издържа семейство (или поне би било адски трудно), това, че жените са по-образовани и феминизацията на бедността?

  20. 22.03.2010 04:20

    недейте се кара, бре хора!

  21. 22.03.2010 07:14

    Ама хора, комунизмът никога не е гонел патриархалните устои. Все едно пък не сме чували и тогава твърдения, че има женски и мъжки професии. Все едно не живееха няколко поколения под един покрив. Все едно се забравиха унизителните сватбени ритуали и натякването за подчинението на съпругата в новото й семейство. Че аз познавам мъже, на които се присмиваха, защото си гледат децата и вършат домакинска работа. От онова време, не от вчера. Комунизмът излизаше с едни лозунги и призиви за равноправие, ама всички помним как някои бяха по-равни от другите, а пък тези дето не бяха толкова равни и да се скъсат да се доказват, най-много да си навлекат гнева на някой не толкова доказващ се другар, който може много проблеми да им създаде заради този пуст индивидуализъм. Когато уж си отиде този строй, просто лъснаха много истини за това къде се намираме реално, включително и по отношение на положението на двата пола. Такива митове имаше и за образованието ни, и за интелекта, и за ниската престъпност, и за подобряване на продължителността на живота. Проверете колко са били верни тези факти. Сега на много хора им се струва, че се е получил срив, а всъщност всичко си беше един постоянен процес надолу. Хвалят се с построените болници и пътища, но това така или иначе щеше да се случи, можеше даже по-бързо и по-добре. Това че изпратиха всички жени да работят беше за да има кой да изпълнява нормите за петилетките, а не заради убеждението, че всеки човек трябва да има шанс да се развива. Затова до ден днешен царуват убеждения, че жените не може да имат по-високи заплати от мъжете си, затова от малки момичета ги убеждават да угаждат, да се съгласяват на по-малко – не само по отношение на заплати, заплатите са едно от многото проявления на това. Ама поговорете си малко с възрастни мъже и жени, с пенсионери примерно. Реалният им живот е минал по комунистическо време. Та те ще ви повтарят като мантра какви роли трябва да имат той и тя в едно семейство и общество. Никакви права на жените няма да чуете, но за сметка на това хиляди оплаквания за липсата на каквито и да било домакински умения у съвременните жени, за липсата им на морал и пр. Това не е от вчера, пак повтарям.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: