Калина Андролова и Явор Фингаров: висока и ниска култура
Днес чета и мисля върху два текста, които принципно не са свързани нито тематично, нито хронологично, но на мен някак ми звучат „заедно“. Калина Андролова: Баничари в медийния бизнес
Вижте, човек, който е прочел две книги в живота си – и двете на Исабел Алиенде, не би могъл да схване защо е нужно да се пише за тероризма, например, а не за „долче вита”.
.
.
.Оскърбяват ме плиткоумните погледи на купища млади момичета и момчета наоколо. Ние сме създали едно чалга поколение на вещно зависими хора с много елементарен праг на удоволственост – секс и пиячка, и лесни кинти. Това са основни поколенчески цели. Намацано червило, нов телефон и неосъзнат хаотичен секс.
С уговорката, че няма нужда да намесваме Алиенде и че конкретните списания и издатели нямат значение, мисля, че Андролова общо взето говори за същите културни феномени, за които пише и Явор Фингаров в Евтините жени на София :
Жените са там. От грима физиономиите им приличат на платно на Кандински. Устиците им излъчват пренебрежение и премерена злоба. Поклащат стройните си тела, изваяни след стотици часове във фитнеса. Тези тела са еднакви, заради еднаквите упражнения, заради еднаквите диети, заради еднаквите страсти. Лицата им не са безизразни, но в изражението им зее дупка. Дупка от ужасяващата липса на човечност, ужасяващата липса на Смисъл.
Апропо, 8-bit ми изпрати следния коментар по повод текста на Фингаров:
Всеки път, когато някой започне да ми говори за висока и ниска култура… космите по гръбнака ми се изправят вертикално (перпендикулярно?!) нагоре. Но ми се струва, че Фингаров се опитва да опише, а Андролова се опитва да анализира един истински конфликт. Но понеже нито тя, нито той го правят достатъчно добре… накрая не става ясно… баси, кво толкова са им направили момичетата и какво толкова лошо има в това да носиш червило.
И сега какво?
Openly Feminist 
и професори и лекари бият жените си
Или, както спомена Ели (http://twitter.com/razmisli), Коелю е лит порно за манекенки. ;)
Тази Калина Андролова май вече прекали – без да следя темата, непрекъснато се натъквам на нейните тъжно-заклеймяващи интервюта. Чудно ми е как е работила като главен редактор при толкова много фрустрация и вътрешна съпротива от нейна страна към политиката на „меркантилните издатели” (на Amica). Някак не ми изглежда професионално да се държиш с такъв провинциален патос.
Нищо не разбрах от втория цитат – ако цитираният изпитва отвращение от чалга-киселите-икони, какво прави в заведения, където те се събират на ята?
Исабел Алиенде има една героиня: богата своенравна леля, която на младини бяга от манастира (открадвайки в движение сребърните църковни свещници), в който са я затворили родителите й, за да не се омъжи за красавец от по-ниско потекло. По-късно тя става опитен бизнесмен, като по време на треската за злато вместо да поема излишни рискове с разни драми, природи и парцели, започва да внася с кораби стоки на лукса и деликатеси, които се разграбват и за които забогателите авантюристи плащат с чисто злато. По-късно лелята лази по пода, разгърнала картата с маршрута, по който ще мине железницата, и набелязва земите, които смята да купи. Много вероятно е тази леля да е започнала да издава и списание. :) И вероятно е имала някакив изисквания към главната си редакторка (което си е направо възмутително…).
Сетих се за тази героиня на Исабел Алиенде, защото Андролова споменава писателката. С ирония.
Аз пък изпитвам възхищение от силни пълнокръвни личности и не харесвах анемичния претенциозен стил на списанието, докато тя беше гл. редактор (вече не го купувам и не знам сега как е, но проблемът на печатните медии е в липсата на силни пера, не в чалгата).
Valentina:
Според мен Андролова е права в много отношение, най-вече за нуждата от сериозни издания, от които човек да вземе пък и да научи нещо (а не *просто* да се забавлява). Но за мен е очевидно бизнес интересите на издадетелите да диктуват редакционната политика на списанието и това би трябвало да бъде очевидно и за нея, при положение, че има дългогодишен медиен стаж. Струва ми се, че те по-скоро са имали концептуални различия, не че самите издатели (QM) са видиш ли едва ли не неграмотни. Очевидно не са се разбрали, което е жалко, защото примери за умни И забавни списания… бол. Аз лично чета The New Yorker, Vanity Fair, Paper, Interview, T… има още толкова много.
Чалгата не е виновна в случая. И точно затова показвам този текст заедно с текста в Дойче Веле.
Кажи коя е тази книга на Алиенде? Тази героиня звучи като моята леля и много ми харесва. ;)
Петя, прекрасно разбрах тезата ти и я споделям. Харесвам финия начин, по който без напрежение и полюси дискутираш.
Става дума за трилогията на Алиенде „Къщата с духовете“, „Портрет в сепия“ и „Дъщеря на съдбата“.
Понеже се чувствам спомената, да си кажа :)
Андролова например има право за главната теза на статията си – че почти липсват задълбочени медии в България. Но за жалост за аргументирането си използва същото сочно клише, което все още живее необезпокоявано и неанализирано в претенциозното интелектуално пространство в България. А именно, че сексуализираните млади жени наоколо са олицетворение на културният провал на обществото. Откъде и защо? Толкова много си приличат тези аргументи с оплакването за пропадането на соц младежта при върха на модата на Бийтълз, когато милиционери са удряли печати на късополите ученички. С нищо не се различават.
Да, вярно е, че секс държанката като женски статус е нормализиран в обществото и това е огромен проблем. Вярно е, че жената като сексуален обект по медийному е станало равно на жената с добро положение.
Вярно е, че за тийнейджърите днес сексът не е непременно свободно себеизразяване, а често единствен механизъм за придобиване на признание и статус сред връстниците, често е резултат от натиск и насилие над момичетата. И на това трябва да се обръща повече внимание, а не се. Все пак България е страната с най-много аборти и ранна бременност в Европа и не вярвам деца, които не знаят как да се предпазят от нежелана бременност, да са информирани за останалата част от секса, както и да го правят по свои правила, on their own terms.
Но това са два различни и конкретни случая. A вижте как и в двете статии обвинени са момичетата с „леко поведение“, с червило и показващи готовност за секс. Според Фингавор, те са курви, които се продават за издръжка и са обвинени, че не се интересуват от неговите стихове. Според Андролова, сексът е единственото, което ги интересува.
И всичко това базирано единствено на външния им вид. Фингаров ги е видял в бара и ги е отсъдил. Продължаваме да използваме женската сексуалност като социален критерий и начин за социално отсяване на хората. Ако си облечена предизвикателно, си невежа курва.
Господин Фингаров трябва да разбере повече Бодлер и другите поети почитатели на проститутките :) А за Исабел Алиенде и Коелю трябва да има отделен пост :) Както и за чалгата. Бих искала да разбера едно теоретично обяснение по какво се различава от някогашната естрада или други жанрове ;)
Излиза, че и двата текста… които в общи думи се вайкат за чалгаризацията на обществото… всъщност нямат много общо с чалгата. Чалгата се е превърнала в някакъв странен shortcut, който описва всичко и нищо.
Андролова всъщност засяга много сериозния въпрос за връзката между бизнес интересите и текстописът по същество. Фингаров… отива някъде, където не иска да бъде; за да види някакви хора, които изначално са му противни. Това не е интересна журналистика, това е материал за личен дневник.
Аз супер много бих се зарадвала на материал, който вместо да говори *ЗА* тези момичета и да ги описва като неодушевени предмети, разговаря *С* тях. Карбовски никога не ми е бил симпатичен, но силните му текстове са интересни точно за това: той се среща с хора, с които повечето от нас никога не биха разговоряли и им задава въпроси, които често отправяме към най-добрите си приятели:
– какво мислиш?
– как се чувстваш?
– как живееш?
– защо си купи тази къса рокля и не ти ли е студено на дупето като я носиш в този студ?
Примерно.
„Бих искала да разбера едно теоретично обяснение по какво се различава от някогашната естрада или други жанрове ;) “
Нямаш проблеми :) Соц-естрадата не се различава много от чалгата защото представлява изпрана чалга. Комунистите са искали да окултурят работническата си класа, но това разбира се е било невъзможно, защото не става дума само за култура, а предимно за вродени умствени възможности. След спиране на изкуствения ефект на културната пералня резултатите са видими – назад към природата.
По какво се различава чалгата от другите стилове? Много интересен въпрос. Погледнах чисто математически на нещата и воден от интуицията ми (която явно понякога греши) бях сигурен че чалгата се различава по неравноделните си тактове, които са характерни за нашия регион и рушат реда. Все пак музиката е най-формалния човешки израз на времевия континуум, в който нашите умове неизменно са потопени. Обаче. За всеки случай си пуснах първото което ми дойде на акъла – парчето на Ивана – Празник. Бях крайно изненадан. Парчето е издържано в такт 4/4, който е най-използваният (и правилен) ритъм в класическата музика. Ами сега?
Най-накрая разбрах какво я различава от останалите стилове. Може би си спомняш онзи мой коментар за еволюцията на дизайна – от барок към минимализъм. В чалгата има страшно много украшения – така се наричат едни малки нотички, които се закрепват към големите като орнамент и придават по-голяма детайлност на звука, нещо като обогатяване. В чалгата има свръхдетайлност – вид пищен ориенталски кич с всичките му лъщящи дрънкулки. На пръв поглед нищо страшно. Но. Мозъкът не може да функционира на две различни нива на мащаб едновременно. Не можеш да се вглеждаш в детайла и едновременно с това да гледаш на нещата отвисоко, не можеш да оценяваш всяка секунда от деня като артист и в същото време да гледаш напред в бъдещето. Следвайки този прост принцип протича и еволюцията на мозъка – колкото по развит умствено е човек (на височина) толкова повече губи усет за детайла. Второсигналните често не виждат очевидни неща под носа си, което ги прави за смях пред първосигналните. Сега вече става ясно какво имам предвид под изпиране на чалгата – опитът на комунистите да я лишат от детайлността (с което я превръщат в естрада, проверих го наум), за да еволюират по спешност и да достигнат висините които са смятали че им се полагат по рождение. Явно са имали виждане къде искат да бъдат.
Е, теоретично и доколкото ми беше възможно силно сбито показах защо чалгата не се връзва с добрия ред и умственото развитие… Разбира се няма проблем човек да я изследва като хоби, стига да спре преди да деградира напълно, хехе. Иначе аз харесвам Taraf de Haidouks ;)
Mr. Ice, много ерудиран коментар за чалгата! Само с едно не съм съгласна: „Колкото по развит умствено е човек (на височина) толкова повече губи усет за детайла“. Това е крайно наивно и доста недоказуемо естетическо мнение. Не помня вече кой голям ум (Оскар Уайлд?) беше казал точно обратното: разликата между доброто и лошото изкуство е именно в детайла! :) Лесно можем да се уверим в това, наслаждавайки се на редица картини. Нито един художник не е признат за гений, само защото е нарисувал изчистена от детайли картина :) Да не говорим за писмения текст, където разликата между книга – „бестселър“ – криминале, трилър или екшън (с изчистеното от детайли и съсредоточено върху дейтвието съдържание) и разликата между високо-художествения текст е именно в малките подробности, т.е. детайла. И нека не забравяме една поговорка, която неслучайно съществува в немския, а също така и в английския език, но неизвестно защо, не я бях чувала на български. Тя гласи: „Дяволът се крие в детайла“ :) Колкото до чалгата – не съм съгласна с това, че това е детайлизирана музика. Напротив, това е опростена, елементарна музика, създадена за да въздейства на първично ниво. Детайлизирана музика е джазът с неговите хуляди импровизации. Великите джаз изпълнители, например Майлс Дейвис, са майстори именно на детайла… Ако ме разбирате какво имам предвид.
Пропуснала си скобките :) Споменах развитие във височина. Уайлд е развит предимно на широчина, както и всички хора на изкуството (между другото, макар и безспорен талант той е доста повърхностен и е смятан едва ли не за треторазреден автор сред литературните академици на Острова). Чалгата в естрадния и вид може да е опростена, но ориенталските ритми по прицип далеч не са, напротив – твърде натруфени са. Да се определи една музика като елементарна е трудно. Ако си слушала Моцарт, той използва съвсем прости мелодийки върху които импровизира за да покаже че е гений. Като вземем предвид и времето в което е живял с присъщите му музикални моди и отсеем само основните мотиви може да се окаже че не се различава много от Тоника.
Виж джазът е по-сложен. Обаче Нат Кинг Кол и Франк Синатра за мен не са джаз, а американска естрада. Джазът по дефиниция е луд и безсрамен, а в началото си е е смятан за некултурна музика. Сигурен съм че от циганската музика може да излезе чудесен джаз стига в махалата да се построят няколко небостъргача които малко да облагородят звука с правите си линии. Изкуството в някаква степен винаги отразява околния свят. Тогава ще имаш и детайл и смисъл. Майлс е точно такъв.
Дяволът е в детайла, именно. Нали не мислиш че готическите катедрали са построени от Бог? ;)
Разликите между жанровете стават ясни, когато човек излезе от абстрактното и види как музиката се консумира – как, къде и от кого се използва като житейски акомпанимент, какво й е приложението и къде й е мястото в действиетлността. Тогава се вижда доста ясно по какво чалгата се различава от всички останали жанрове.
Хаххаа, кажете ми къде търсим конфилкта този път, за да знам как да се включа? :) Да атакувам словесно всички заедно, или да заема добре защитена позиция? Да изкажа мнение или да защитя нечие такова? :)))) Уви, този път съвсем не ми е ясно каква е целта на поста. АКО ЗАЩИТАВАМЕ ЧЕРВИЛОТО – МЕ БРОЙТЕ. Но ако си говорим за качеството и на двата текста… хм… И по-добри сме чели. Някъде там двама журналисти (между другото и двамата по случайност познавам лично) се опитват хем да хванат морала за пеша, хем да не изглеждат пълни лузъри :) Не знам как точно Калина Андролова е „създала“ (заедно с още хора, явно :)) цяло едно поколение , но много й се радвам, че поема напълно отговорността за действието си. Колкото до Явор – бъдете по-снизходителни към него, моля, той е само на 23 години… :)
Открихме една тема, по която явно нямаме разногласия: за червилото или хубаво, или нищо.
Съгласна съм за констатацията за морала и нежеланието на авторите да звучат като моралисти (макар че Андролова по-скоро няма големи притеснения в това отношение). Демократичният преход превърна всички ни в релативисти и хем искаме да бъдем крайни и категорични, хем не можем да бъдем такива докрай, за да не ни обяват в догматизъм. За мен интересните разговори са в пространството МЕЖДУ бялото и черното.
Иначе към Явор Фингаров: никакво снизхождение. На 23, а е публикуван в Дойче Веле! Ако намирах текста му за несериозен, никога не бих го коментирала. Никаква милост ;)
Само на 23 години, а вече е подхванал добре познатата песен на онеправданите Nice Guys: жените не дават заслуженото на свестните момчета, а искат само богати чичковци, не е честно. В моите очи тези вопли са жалки.
И мен това ме подразни в текста на Явор Фингаров – „жените искат да ги възприемат“. Въпреки че споменава търсенето, изсотавя идеята в зародиш. Нз защо всички държат да виждат вината и причините само у жените? Много ми хареса нещо, което някой беше казал някъде из блоговото пространство не помня кога – когато отвсякъде ти рекламират и продават един определен продукт (45 кг плът, оформена по определен начин, с тясно определено предназначение), какво се оплакаваш, че точно това получаваш? Търсенето в този случай е поне толкова причината, колкото и предлагането, но неизвестно защо всички забравят за него.
Йоана – какво имаш предвид?
Мр. Айс – не всички чалга песни имат детайли, било то украшения в музиката или в клипа, повече от един РБ примерно. Като гледам един чалга клип без звук по нищо не мога да го различа от друг стил.
Па това за умственото развитие и детайла ме потресе. :) Барокът и Борхес са се разминали с умственото развитие в такъв случай, а?
Тараф де Хайдукс са невероятни и аз съм писала за тях вече :P
Имам предвид, че чалгата запълва определени житейски ситуации и е характерна за определен начин на забавление – например на мен на няколко пъти ми се е случвало да не ми вярват, че не слушам чалга, защото „Ами какво слушаш, като седнеш на маса?“ – а аз не се забавлявам по този начин, на маса. Чалгата съпътства един определен начин на прекарване на време, според мен, към който малко други жанрове могат успешно да се приспособят.
Ех, ех, това е материал за цяла отделна тема.
Накратко. Барокът не се е разминал с умственото развитие, защото по негово време това е било умственото развитие. Но определено е изостанал и както забелязваш – отхвърлен. Умствено развитие може да значи много неща. Метафорично казано, можеш да обзаведеш богато първия етаж, но това няма да те изкачи в йерархията на етажите. Също така в рамките на една единствена глава барокът може да е символ на върховно развитие. Но днес ние опитваме да обединим главите си в едно цяло – мислим за другите и се лишаваме от егоизъм за да включим и тях в общата картина. Нужно ли е доказвам, че два лични барока няма как да се синхронизират с тяхната излишна детайлност. Накрая остават само гладките линии :) Не мога да го изразя с думи.
Барокът е отхвърлен толкова, колкото и един куп минималистични естетики след него.
Не е отхвърлен, а обратното, на практика е викът на модата в момента. Той вдъхновява такива любители на детайла като основоположниците на постмодернизма Борхес и Кортасар, да не говорим за една сюрия съвременни автори, които CA умственото развитие в днешно време.
Ама какви са тези имена – Борхес и Кортасар? Ние английски ли говорим или? ;) Ти представяш ли си модерен офис обзаведен в барок? Дори италианците залагат на минимализъм. Детайлът пилее излишна умствена енергия. Детайлът е природата. Цивилизованите хора водят война с нея. Било е и ще бъде.
Офис дизайнът = стандартът, по който да се интерепретира умственото развитие???
Събуди се, вече не сме в модерността, а в постмодерността и барокът rules :)
Mr. Ice, вие си противоречите. Като човек, занимаващ се предимно с изкуство, смея да ви възразя. Въпреки, че засегнахте „широчината“ и „височината“ на развитие на човешкото знание, явно не сте наясно какво значи това, когато става дума за развитието на изкуството, а и на човечеството. А именно: мисълта в изкуството е универсална, тя не се дели на „изостанала“ и „напреднала“ и „йерархичният“ поглед към изкуството е дълбоко погрешен. Този поглед не води до разбиране на изкуството, а напротив – води до фрустрации, спорове и неразбиране на човешкия гении. В този смисъл цял един стил като Барока не може да се нарече „изостанал“, нито „отхвърлен“. Как ще „отхвърлите“ бароковите дворци, които съществуват и днес (материално) или композитори като Бах и Хендел, чиято музика милиони хора слушат и ПРЕТВОРЯВАТ и днес? При такова драстично неразбиране на същността на изкуството за човешкото развитие, не виждам дори причина да обсъждаме Оскар Уайлд, когото, казвате, някой си сега, бил определил като „треторазреден автор“ на Острова. Това отново се дължи на дълбоко невежество. В изкуството няма първо, второ и трето място! Доброто изкуство е на първо място, лошото – на второ и съответно – преходно. Именно това означава „широко“ знание за света, макар че аз лично не съм съгласна напълно с този така възприет термин. Вашите радикални възгледи напомнят за тези на Маяковски, който решен да „придвижи“ руската поезия към едно ново бъдеще, се изцепил здраво, че Пушкин трябва да бъде отречен като „демоде“ и „остарял“. Но разбирането на същността на човешкото знание връща всичко на мястото си. Защото в крайна сметка се оказва, че и Маяковки и Пушкин са личности, достойни да бъдат и четени и запомнени, и обичани и мразени. Но в никакъв случай отричани. Това се нарича култура. В този смисъл – отричането на чалгата също е признак на крайно некултурно поведение.
Размишльотини, в изкуството модите се сменят циклично и е съвсем естествено отвреме навреме да изплуват и съвсем декадентски течения. Барокът търпи ренесанс в литературата (май само там), но тя като най-висша форма на творчество по-трудно може да бъде филтрирана от упадъчни елементи. А може би не трябва. Всъщност нямам нищо против барока. Не е казано че той трябва да остане на средновековно ниво (пък и да остане…). Барок може да има и в светлите бъднини, стъпил здраво върху модерната детайлност. Просто не е стил загледан в бъдещето, а в миналото. Не той вдъхновява създаването на асансьор до космоса. Неговият път до звездите не е научен, а религиозен. Което му отрежда сигурно място сред богатствата на културата, но няма как да бъде наричан модерен. А постмодерен не значи нищо за мен. Или си в крак с бъдещето или не си. И не става дума за лично умствено развитие. Човек, дори максимално развит, затворен сам в себе си може да роди неподозиран барок. Но колкото повече хора са свързани в една обща идея, толкова по-минималистичен става собствения им свят. Сигурно затова никой не иска да се отрече от егоизма си. Офисът е отражение на тази динамика. Както и всяка градска среда. Който е виждал селски къщи отвътре ще разбере какво имам предвид. Невероятен хаос от дребни боклуци, всяко с неговия си, откъснат от света смисъл.
Еmaiv, кой слуша Хендел? Изваден от дворцовия контекст той е напълно неадекватен. Бах използва същите изразни средства, но поне има жива душа. Йерархичният ми поглед не е към изкуството, а към мозъкa, който го е сътворил. Deus ex machina.
Вижте книгата „Музикална демокрация“ от Нанси Лав. Разглежда музиката като форма на политическа комуникация. Не е конкретно фокусирана върху класическата музика, но я споменавам, защото се опитва да обясни връзката между политика и естетика (което пък е темата на нашия разговор тук).
http://www.amazon.com/Musical-Democracy-Nancy-S-Love/dp/0791468690
Интересна дискусия за барока. Кой слуша Хендел ли? Ами след доста години забвение, днес оперите му са отново в стандартния репертоар и се играят редовно. Гледай постановката на McVicar на Giulio Cesare и ще се увериш сам как Хендел може да прикове и съвременната публика. Изобщо Барокът се радва на доста голяма популярност на музикалните сцени. Всъщност в класическата музика именно съвременната музика е тази, която е сравнително непопулярна.
Т.е. какво точно имаш предвид с това: „Разликите между жанровете стават ясни, когато човек излезе от абстрактното и види как музиката се консумира – как, къде и от кого се използва като житейски акомпанимент, какво й е приложението и къде й е мястото в действиетлността. „
Замисляйки се върху тезата на Mr. Ice си пропомних тази притча:
Естественият процес на развитие
дао
За три години усилен труд жител на царството Сун успял да измайстори от нефрит листо, но толкова съвършено, че си личали даже жилките, мъха и росата, а смесено с обикновени листа, не си личало че е сътворено от човешка ръка. Човекът подарил листото на своето царство и в знак на признателност му отпуснали пенсия.
Чул за това и Ле-цзи и казал:
– Ако при създаването на света Небето и Земята отделяха по три години за едно листо, растенията с листа щяха да са твърде малко. Мъдрият човек не разчита на знанията и майсторството, а на естествения процес.
И за да не изляза встрани от темата, ще кажа, че излишните детайли са присъщи и за простаците и за немощните интелектуалци. Да живее органичното, силното и талантливото!
Мисля, че говорим за музика, естетика и култура едновременно и на мен малко ми се бъркат нещата. Трябва/Възможно ли е да ги разграничим или аз да пробвам да чета по-внимателно? ;)
Според мен в дискусията защо чалгата е специална няма как да отделим музика от кулутра, защото точно в културното й позициониране и функция е нейната специалност. В чисто музикално отношение нямам представа как е.
Според мен драмата на чалгата е, че не е творчество. Имам предвид чалга в широкия смисъл на думата, не само в музиката.
Това, което се нарича чалга в музиката, е 99% копи пейст. Даже си спомням един път по работа ми се наложи да си говоря с една фолкпевица, голяма звезда, на която първият й въпрос беше: Абе знаеш ли нещо за крадене някъде в мрежата? Текстовете също са неталантливи и откраднати от тук, от там, без истинско творчество. Аз не мога да се намеря емоционално в нито един ред, който съм чула някога от чалгата. Все едно слушам нескопосани стихове на дечица в 7-ми клас. А когато правиш механичен копи пейст винаги се получава пошло, защото не ти идва от вътре. Нищо не даваш на публиката. Но пък има и публика, която нищо не иска, тя се идентифицира само със силиконовите тела, лековатото, историята за успеха на провинциалистката, добрала се до важната мутра. А всичко това го има в чалгата. Но то не е творчество.
Творчеството е сложен процес и дори да има някакъв етно-елемент в него, не стои като чалга. Горан Брегович например чисто интонационно изобщо не се различава от чалгата. Даже аз често си го наричам чалга. Но при него се получава внушение, защото той си прекарва етно-моментите през себе си, освен това е достатъчно талантлив, за да може това прекарване да въздейства.
Същото важи и за чалгата по другите места. Когато няма творчество, няма късане от сърцето, няма горене в нещо – чиста чалга, без значение каква е орнаментиката.
Това е моето мнение по въпроса.
Чалгата у нас често е буквално изкопирана, от до, тъй че няма как да се е изгубил творческия елемент в нея. По логиката за липса на собствен почерк Графа и Мария Илиева също са чалга. Отвъд орнаментиката обаче има нещо наречено мелодия. От нея зависи колко успешна ще е музиката, на кои съзнания ще въздейства и колко дълго ще остане в историята. Мелодията отразява хармониите в човешкия ум и има различни нива на сложност. Горан Брегович има по-дълбоки мелодии, по-автентични и базирани на класическия фолклор (този който с времето е надделял над ерзаца). Ако се филтрират ориенталските извивки музиката му може да се използва като основа на класически произведения – нещо като унгарските танци на Брамс. Тъй че, не, той не е чалга, въпреки че орнаментите по принцип разсейват сетивата от основната мелодия до степен да я заглушат. Чалгата е селски барок с евтина мелодия.
Това е ъпдейт към първия ми пост.
Когато не ти върви, оправдания колкото щеш. Трябва да има виновник. И за Андролова, и за Фингаров.
И според мен Андролова наистина прекали с вайкането си колко е онеправдана. Всеки журналист е минал през подобни неща, но когато скочиш от коментатор право в стола на главния редактор, без да си ръководил дори отдел на печатна медия, стават такива инфекции. Истината е, че човек преценява има ли място в едно издание или няма и до каква степен ще му се отдаде. Ако си интелектуалец с претенции, какво правиш като наемник на баничари?
Фингаров описва една част от българските девойки. Да, има такива, но той защо се е вторачил в тях и настоява те да осъзнаят неговото величие, вместо да отиде при тези, които могат да го разберат? Забелязвам този трагичен конфликт у много млади мъже – хем харесваме комерсиалните сексуални девойки, хем пък са недоволни, че са такива, каквито те всъщност ги харесват. Е, то има и простаци и примати мъже, ама аз не ги харесвам, нито страдам от липсата си на комуникация с тях, пък да тръгна и да ги променям и да си образувам трагизъм н душата – струва ми се нелогично и мазохистично. Единственото, което мога да направя за тях, е да констатирам, че съществуват и да се науча да ги разпознавам отдалеч и да ги избятвам.
Обобщенията винаги играят лоши шеги и са характерни са пъпоцентричните човешки системи.
Това да насочваш гнева си към млади жени, като които вече не си или сред които не можеш да се пласираш, дори и да искаш, ми напомня за лисицата и гроздето. Един Софроний Врачански е разбрал, че не може да просвещава околните, ако не разнообразява нравоученията си „със смехории.“ Какво очакват да постигнат Фингаров и Андролова, обяснявайки на младите жени как не изпълняват собствените им критерии за добър вкус? Много безсмислени материали са написали и двамата.
Само да добавя: даже и човек да е прочел две книги в живота си, и двете на Алиенде, ако едната е „За любовта и сенките,“ чието действие се развива по време на диктатурата в Чили, този човек ще е напълно наясно защо е нужно да се пише за тероризма.
Обратнатна страна на медала – жените са такива защото такива се търят:
Или какво иска българсия мъж – идеалната жена- бъдеща фолкпевица, която няма нищо против да участва в порнофилм.
С голямо естетическо удоволствие чета как Г-н Айс се връзва на фльонга, за да докаже как детайлът, този бич на инстинското изкуство и съвременно знание, дисквалифицира чалгата, но въпреки това при джаза и Брегович нещата са по-сложни и въпреки детайлите и съвсем същите ритми последният не е чалга, а Нат Кинг Кол е естрада.
Интернет, предвид любовта му към детайлите, сигурно също е чалга и = ретроградно, загледано назад знание.
Няма нищо оригинално на този свят. Всеки краде, копира, заема и т.н. от някой друг. Включително и Брегович. A чалгата има пълното това право, защото все пак я набеждават за фолклор.
„Класически фолклор“????
:D
Категорично не мисля, че Андролова е прекалила с оплакването си. Тя даде едно интервю за в. „Култура“ и това интервю месеци вече се върти из блогосферата и се коментира. Което означава, че в него има някакви верни неща, щом толкова хора му обръщат внимание. Ако заместите „български издател“ с „български работодател“ в интервюто й, нещата ще останат 100 % валидни. Хубаво е нещата да се наричат с истинските им имена. Ама не било хубаво да се оплювал бивш работодател, айде бе, все едно българските работодатели са едни качествени все, не се отнасят със служителите си като с крепостни селяни. Всеки, който поне веднъж се е сблъсквал с явлението „търся си работа/работя на българския пазар“, знае за какво става дума. Неотдавна имаше и интервю с Георги Неделчев, ако не се лъжа, той също говори за българските медии и картинката, която описва е същата. Него не са го обвинили в оплакване, може би не беше толкова остър, но какво от това – все за едно и също става въпрос.
Иначе и на мен ми е писнало от соченето с пръст на момичетата от чалга индустрията. Харесват ли ми тези момичета? Не. Виновни ли са всичко, което се случва около нас? Естествено, че не. Хубаво е първо ние добре да се видим в огледалото, да се позамислим малко защо и с какво допринасяме за това, което се случва, чак тогава да си кажем приказката.
„Кийфър Съдърланд, като не е имал работа, е чистел лайната на конете в един обор и не се е оплаквал. В България ние просто плуваме от кеф, като се жалваме. При нас това е като полов контакт – хващаш някого и му се оплакваш, докато не получиш оргазъм. “
Режисьорът Теди Москов в интервю за „Уикенд“