Исабел Алиенде пред TED2007

А дали знаеш някъде да мога да гледам видео от Монолози на вагината? Гледах интервю със създателката му и ми стана доста интересно.

Longanlon:

– You Tube

– И последно, може би най-добре, можеш да гледаш постановката на Театър 199 със Цветана Манева и Снежина Петрова (на 10-ти и 20-ти февруари).

много хубава реч. но накрая се замислих каквотрябва да направи една жена, за да „достигне върха“ – трябва да се откаже от всичко в името на работата – семейство, деца, свободно време – поне това правят суперуспелите мъже – в най-добрия случай накрая остават с поредната любовница и 3-те развода примерно. а да се откаже от семейство и деца е най-голямата жертва, която много малко жени са готови да направят. и дори да направят, после цял живот съжаляват за това… това е заложено в нас и дори сега да не ви минават никакви мисли за деца, този момент ще дойде все някога. а за една жена колкото и дръвчета да е посадила, колкото и успешни сделки да е направила, никога няма да се почувства удоволетворена, ако до нея няма поне едно дете и „любящ съпруг“. затова цялата тази „женска революция“ ми се струва трудно постижима. днес вече революции не се правят с бебета на ръце…

колкото до първата част на речта за бангладеш и африка – там въпросът е много по-сложен и ужасното отношение към жените е резултат от систематичното и вековно експлоатиране на тези части от света… а пък да кажеш, че свят управляван от жени, щял да бъде едно много по-добро място може да го каже само авторка на женски романи като изабел:)))

Zazie, не мисля, че да има бебе е най-голямата мечта на всяка жена. Какво значи „това ни е заложено“?

Tova po-skoro ni e „nalojeno“…kakto kazva De Beauvoir vuv 2 Sexe, do 18-nachaloto na 19 ti vek, se e smiatalo, che zarodishut se namira v spermatozoida…suzdateliat na deteto e mujut, dokato jenata e matritza, v koiato zarodishut razste. I che jenata niama nishto obshto sus suzdavaneto na jivota.
Sega vi zvuchi abusrdno, nali? No ot suvsem skoro, chovechestvoto znae, che jenata uchastva v suzdavaneto na jivota naravno s muja.

v choveshkata istoricheska pamet tazi naglasa ne e izcheznala napulno, i dori ne suznatelni na jenata se dava tazi rolia, na kokoshka, koiato muti;

„nesuznatelno“, pardon

kum zazie: abe kvi sa tezi klisheta, „luibiasht suprug do neia“…“pone edno dete“…vsiaka jena izpitva razlichni neshta. Obshto vzemto tezi neshta gi izpitvat jeni, koito skuchaiat i koito ne vijdat drug nachin na razvitie osven tozi.

Съгласна съм, че големите професионални успехи в никакъв случай не гарантират, че човек (мъж, жена, whatever) ще се чувства наистина щастлив. Но не мисля, че Айенде казва каквото и да било в този дух. Тя просто апелира за живот, изпълнен със страст и възможност хората да живеят достойно.

МНОГО силно съм против твърдението, че една жена не може да се чувства удовлетворена без да има едно бебе и „любящ съпруг”. Това просто не е вярно. Има много жени, които биха предпочели работата пред бебето, че и пред съпруга без въобще да им мигне окото. Има жени, които са полигамни, които не могат да търпят да бъдат само с един човек. Има жени, които си падат по жени. Има жени, които по физиологични причини не могат да имат бебета. Кои сме ние, че да ги определяме за неуспели и неудовлетворени?! Кои сме ние, че да решаваме какво означава да си успял?!

В този ред на мисли, коментарът на Гала е много точен. Това какво се смята за „естествено” и „биологично” заложено не е особено силен аргумент. Много е трудно да отделим науката от нравите и морала на конкретното общество, в което се развива. Примерно, на мен ми се струва съвсем логично, че в едно (макар и модерно) патриархално общество, каквото е българското, се смята за биологично-заложено, че рано или късно всяка една жена иска да има деца. В някои по-прогресивни общества от нашето хората смятат, че не е по-малко естествено един мъж да иска да има деца и че една жена не е изверг на природата, ако не желае да има деца.

Iskam da sloja edin bemol na vtoria si komentar, koito preprochetoh i vijdam, che kakto e redaktiran riskuva da bude razbran greshno poradi radikalnia si ton.

Utochnenie: Ne vsichki jeni, koito imat detsa sa skuchaeshti ili jeni bez planove za jivota.

No tezi, koito smiatat, che tova im e zalojeno, che triabva da napraviat dete na muja si, zashtoto inache ne sa jeni i, che liubiashtiat im muj triabva narcistichno da vidi kak genite mu se vuzproizvejdat, sa jeni, koito naistina imat slaba causa v sravnenie s neshta, koito se sluchvat okolo nas.

Da imash dete sus sigurnost e neshto mnogo vajno. Tova e praznik sam po sebe si, nov dogovor s jivota, shtastliv incident ili …vsiaka maika nosi svoiata sudba.

Интересно е как в България хем се смята, че всяка жена трябва да стане майка, хем трудът на майките (от хранене до възпитаване) не се уважава. Че си отгледала здрави и успешни деца никога не може да се сравнява с финансови или професионални успехи. Но всяка жена задължително трябва да роди поне едно иначе нещо й е повредено…

С ужас наблюдавам как толкова много българки подхождат към раждането единствено с емоция. Бързат да родят, още като студентки или направо след завършването, пет минути след сватбата, като по този начин стават изцяло зависими от мъжете си. Страшно безотговорно ми се струва, към тях самите, към мъжете им и не на последно място към децата им.

уф, едно си баба знае, едно си баба бае:)

„Тя просто апелира за живот, изпълнен със страст и възможност хората да живеят достойно. “ – тогава защо намесва феминизма?

само жените ли трябва да живеят достойно? изобщо цялото това мрънкане „ох, ние нещастните жени, дето ни налагат само клишета и ни карат да готвим, чистим и раждаме…“, като сте толкоз куул, що не си свиркате бе. ако сте толкова силни, за каквито се представяте – ми мачкайте ги тези мъже, кво им се плюнчите. с тяхните камъни по тяхната глава – така трябва, ако искате да успеете. хладнокръвие и да не ви дреме от тва, че някой ви казал ,че сте пич или че Пмс ви мъчи или не можете да шофирате щот сте жена…

Gala:
Супер, че написа това уточнение. Мисля, че се подразбира, че никой тук не смята мъжете и децата за излишни. Също така, естествено, не виждам нищо изненадващо в това, че много жени се чувстват прекрасно като майки и домакини. Просто е важно да се знае, че всяка жена има право да избере дали да бъде майка и домакиня и че логичния избор зависи от самата жена, а не от това какво е „естествено“ за нея.

Хех, айде сега, чак такъв идиот не съм… Речта на Ева съм гледал, а в youtube няма никакви цели филми – в най-добрия случай откъси (авторски права, нали). Просто се чудех, дали някъде из по-малко известните сайтове за споделяне на видео има запис на пиесата на английски, за който да знаеш.

Защото, zazie, феминизма се противопоставя срещу традиционните роли, в които се опитват да ни натъпчат. Това се отнася и за мъжете и за жените.

В България, за да си „мъж“ трябва да си богат, да имаш престижна работа, голяма кола, жена И любовница, да ходиш на фитнес. Аз като човек, който има отношение не само към моите непосредствени проблеми, но и към тези на хората около мен, смятам, че тези стереотипи са вредни.

Никой тук не се „плюнчи“ на мъжете. Нито иска да им обявява война. Просто си говорим за някакви супер радикални неща като това как хората биха могли да живеят по-добре.

Бтв, понеже виждам, че имаш много категорично мнение за феминизма и феминистките…би ли споделила какво според теб е феминизъм и защо толкова те притеснява идеята?

longanlon:

ако видя нещо, ще ти изпратя. ще ти потърся и текста на пиесата. определено няма да е същото като да я гледаш на сцена, но самият текст е ужасно силен и мисля, че ще ти е интересно.

да организираме едно групово посещение на постановката в Театър 199?

kum ZAZIE: nie ne samo mrunkame, a KURTIM MIVKI. ne razbra li? I SKUBIM KOSI. Po jenski :)

Ще се радвам, но надали ще стане в обозримо бъдеще…

Иначе си я намери на торент, да се надяваме, че ще е хубава постановка.

намериХ де

къде го намери? на английски ли? кои са актрисите? плс, кажи :)))

това … жената, природата, заложено ни е, и децата … вече не е модерно :-)
разбирай, някои хора са разбрали, че е мантра.

но има и друг ъгъл на цялата работа: какво ми преди да мечтая за дете, любящ съпруг и да съм амбициозна кариеристка? :-)

ако имам сили, мерак и други нужни работи, защо да не се пъна, ако това ми носи удоволствие?

и защо ИЗОБЩО, трябва да се състезавам с мъжа си да съм по :-)?

не го разбирам аз това.

Речта е емоционална и силна, добре написана (има си хас) и въздействаща. Но проблемите, които засяга, са ми малко… хм, чужди. Този аспект на феминизма, който се бори светът да стане едно по-добро място, ми е твърде голяма кауза… някак не се чувствам приобщена.
Освен това ми се размива в един по-общ хуманизъм, в смисъла че никое човешко същество не трябва да страда така, както са страдали жените от подбраните примери. Военният лагер и жената с 9-те деца: ами войната е зло, ако има някаква кауза тук, тя би трябвало да е „против войната“, а не за правата на жените. Случаят със зъболекарката – това е домашно насилие; да, жените са обикновено жертвите на домашно насилие (между другото в Скандинавия все повече – и мъже, наскоро го формулираха като проблем), но насилието е проблем само по себе си, без значение към кого е насочено – в този смисъл борбата срещу него не е феминистка кауза, а отново – хуманистка. Ако продължа в тоя дух, ще стигна до „Феминизмът е хуманизъм“ :)

Но да се подбират такива силни примери е и манипулативно. Мъжете също страдат и примери за техните страдания също могат да се подберат. А въпросът „кой е полът, който страда повече?“ е изначално грешно поставен. Първо, не можем да мерим страданието. То няма количествено измерение. И второ, такъв въпрос вече съдържа в себе си сблъсък – сблъсък между половете, в който прозира стремеж за доминиране, за „спечелване“ на някаква „война“. Аз не искам да участвам в такава война. Мъжете не са ми врагове. Моите врагове са глупаците, лошите хора, насилниците, потисниците, измамниците,… А не мъжете. Изабел Айенде предефинира „лоши хора“ като „мъже“, с което напълно измества проблема. И дефинира „смелите хора, тези дето имат страст, тези дето имат сърце“ като жени. В този смисъл, самата тя прилага джендър стереотипи. Не одобрявам.

И накрая, един дребен детайл. Това, че парите за благотворителност за жени са 20 пъти (ли беше) по-малко от тези за мъже, малко ме съмнява. По каква статистика? Тази статистика отчита ли парите за борба с рака на белия дроб или детския паралич, помощите за пострадали от цунами, проектите за осигуряване на питейна вода и изобщо всякакви други благотворителни инициативи, които не са насочени конкретно към някой пол? Не че очаквам отговор, просто и тази цифра ми звучи манипулативно.

Та така.
Айде верно на театър.

Wynche:

Коментарите ти ми дават 20,000 идеи за постинги. Записвам си и се надявам да разнищим всичките теми…малко по малко.

За театъра: хайде. На 20-ти февруари, за да имаме малко повече време да планираме?

ОК, 20-ти да е. Пусни специален пост за припомняне :)

„Този аспект на феминизма, който се бори светът да стане едно по-добро място, ми е твърде голяма кауза… някак не се чувствам приобщена.“

А мен пък хич не може да ме приобщи кауза, която не се бори светът да стане по-добро място.
Подразних се само от това дето Айенде каза, че мъжът й свършвал за по-малко от 4 минути – някак си не ми се стори нещо подходящо за забавляване на аудитория.
Искам да кажа нещо за „Монолозите“ – то не това е темата, но не знам къде другаде да го кажа, а пък тъкмо е станало дума.
Според мен longalon правилно си превежда заглавието като „Монолози НА вагината“. Не ви ли се струва, че преводачът, пък и режисьорът на българската постановка (който е мъж :-) ) не са го усетили правилно това? В текста става дума неведнъж за това, какво щеше да каже вагината, ако можеше да говори. И идеята е да чуем нейните монолози – нея самата като субект на говоренето, а не някой да ни говори ЗА нея, щото именно като обект е била обговаряна досега и точно за това е целият текст. Не случайно заглавието не е „Monologues ABOUT the Vagina“, а e „Monologues OF the Vagina“.
Така – сега за тази вагина. Не знам за вас, ама аз лично имам влагалище – много ми харесва думата. Едно че явно е нещо, в което „се влага“, инвестира се, тъй да се каже. После и тази влага, влажност, много едно такова поетично ми звучи. Отделно „-ище“ е някак си увеличително, като нещо голямо и древно, че и страховито чак звучи, като какво-какво – примерно като чудовище, женище, мъжище, коренище и т.н. А пък вагина е едно такова медицинско и в крайна сметка в сравнение с влагалище си е пак някак си евфемистично, което е точно обратното на замисъла на текста.
Тъй, айде сега гледайте го и кажете как ви се струва – има ли още нещо дето не е наред в картинката? Че аз го гледах отдавна и повече подробности не си спомням.

hommelette:

използвах превода на български, така както е афиширан от 199. съгласна съм, че не е правилен.

що се отнася до 4-те минути…хем не ми хареса майтапа, защото… хмм… ми не е смешно. хем от друга страна се ядосвам, че съм толкова супер критична към Айенде. мисля, че феминизма и всичките му прояви се разглеждат под лупа. а…какво да се прави…дори и феминистките допускат тъпи грешки. какво толкова.