Chick Lit
Покрай постингите за Eat. Pray. Love разни хора ми изпратиха лични съобщения, в които да ми обяснят, че те чик-лит не четат и как Гилбърт била глупава, егоистична жена, но пък тези дето я четяли били двойно по-глупави от нея. Четох въпросните коментари горе долу по същото време, докато следях екстатичните отзиви по повод новата книга на Джонатън Френзен…, чиито разкази всъщност много обичам. Романът му The Corrections, който чета в момента е запленяващ още от третата страница.
Въпросната радост и преклонение пред стила и идеите на Френзен, обаче, карат някои хора да се питат… егаси, някой случайно да е изненадан, че литературните критици отново възпяват автори, които са бели мъже?! Защо книги, писани от жени все още не се приемат достатъчно сериозно?! Защо когато един мъж описва вътрешния свят на една жена, нейните връзки, любови и изневери… това е Литература (Толстой; Рот, например), а когато жени пишат за жени и техните връзки, любови, изневери… това е Чик-лит?!
Очевидно, не сравнявам Мадам Бовари с Дневникът на Бриджит Джоунс, но въпреки това е редно да се замислим доколко е уместно да иползваме термина Чик-лит или поне доколко сме прави да влагаме най-вече негативни конотации в него. В крайна сметка, най-често срещаните критики спрямо този жанр (лош стил; глупав сюжет; хората, които четат такива книги са тъпи) са 100% валидни за ВСЕКИ ЕДИН литературен жанр. По какво се различава Ник Хорнби (dick-lit?!) от Хелън Фийлдинг (горе-долу харесвам)? Дейвид Седарис от Мелиса Банк? Стиловите разлики са малки, но съществени, разбира се. Фийлдинг взема парите, Седарис печели славата (и парите, всъщност).
В едно интервю преди години, Глория Стайнем питаше какво толкова им е лошото на романтичните „женски“ комедии: повече диалог отколкото специални ефекти, повече връзки отколко насилие, повече размисъл върху това как да живеем, отколкото върху това как да умрем. Този анализ е абсолютно валиден и за книгите, които категоризираме като „чик-лит“. Да, наистина някои от тях са слаби, НО… докато продължаваме да приемаме насериозно мъжките опити за вникване в женския свят, а в същото време отхвърляме опитите на жените да опишат сами себе си… малко трудно ще повярвам, че всякакви списъци от типа „Най-добрите романи на всички времена“ имат нещо общо с таланта на автора.
***
Още по темата:
Openly Feminist 
относно чиклита, може би ще ти е интересен един диалог с читателка на блога ми за книги, относно това:
От Йоана – 21/07/2010
Чиклитът изобщо не е плосък. Особено пък при положение, че никога не си чел, не виждам как издаваш тая присъда на никакво основание. Предразсъдъци?
Щом на тази книга на корицата пише, че не е чиклит, значи не е. То и без това в бг литература освен плачевно лоши подражания в последното десетилетие почти нищо друго няма, така че въз основа на тази книга не мисля, че можеш да направиш извод за чиклит жанра като цяло. Все едно да съдим за магическия реализъм по жалките едностранички на Радослав Парушев, който си мисли че като е прочел Салман Рушди, му е хванал цаката.
От Longanlon – 21/07/2010
хахаха права си че не знам много за литературата, предназначена за жени – съдя само от това какви са другите неща, предназначени за жени от типа на списания, филми и сериали
а тоя парушев даже не съм го чувал, но ще го избягвам за в бъдеще
От Йоана – 22/07/2010.
E, нормално е на теб да не ти харесват, тъй като си мъж, т.е. не са предназначени за теб. Но това не ги прави обективно лоши. Настоящият ми най-любим цитат е: „Представянето на света, както и самият свят, е мъжко творение. Мъжете го описват от собствената си гледна точка, която бъркат с абсолютната истина.“
От Longanlon – 23/07/2010.
абе можем да поспорим дали пък „мъжката“ гледна точка не е практичната, обективна, гледна точка…
същия спор се води във феминистичните среди относно жените на високи управленски позиции – някои феминистки ги упрекват, че управляват и се държат „по мъжки“ т.е. безскрупулно, амбициозно и екстровертно… докато други феминистки упрекват първите феминистки, че това поведение не е „мъжко“, а просто поведението на успешен директор – и е добре че има успешни жени на такива позиции.
тъй че според мен въпросът с чиклита е по-скоро доколко той и отразяваната от него „женска“ гледна точка са повлияни от векове предрасъдъци и социален натиск тип „на мама принцеската“ „принц чарминг да ме спаси в живота“ и т.н. и модерните им еквиваленти и как даже ги затвърждават…
Тази тема много силно ме вълнува. Отдавна съм член на един американски форум, който освен за всичко друго, си има и подфорум за литература. И забелязвам, че терминът „чиклит,“ заедно с пренебрежителните си конотации за нещо несериозно, глупаво и маргинално, разширява денотатния си обхват все повече – дотам, че Джейн Остин и сестрите Бронте, традиционно смятани за класически титани в англоезичния свят, са започнали да се включват в него. За мен това е много тревожно. На мен лично това ми прилича на тупване на всичко в литературата, асоциирано с женския опит и женската гледна точка, в един куп с табелка „чиклит,“ който се отличава от Сериозната Литература по това, че не заслужава да се говори за него. Всичко това недвусмислено навежда на мисълта, че женският опит просто не е важен или интересен, освне на жените, а те все пак не представляват Универсалната човешка гледна точка (разбира се тя съвпада 1:1 с мъжката) – следователно е миноритарна гледна точка.
А аз лично много обичам „Дневникът на Бриджит Джоунс.“ Това е единствената чиклит книга, която съм чела (те са две книжки всъщност), признавам, но с ръка на сърце си признавам, че я намирам чудесна – забавна, умно намписана, увличаща и говореща за жените по начин, който не намирам в „сериозната“ литература.
Въпросът за мен тук не е в пола на автора (доколкото знам, Никълъс Спаркс също е спряган като чиклит автор), а в „женскостта“ на дадено произведение: ако то отразява специфично женски опит или света през характерна за женската позиция в него гледна точка, то автоматично не представлява интерес за мъжете – и следователно и за света като цяло. Жените просто не са достатъчно важни.
The Correction на Franzen е една от книгите, които физически си пренесох от САЩ в българската библиотека. Доколкото си спомням, жените в тази книга са по-практичните и разумните, по-здравите и силните (синът е депресиран, но живее в отрицание, а бащата има деменция и се срамува от себе си в моментите на прояснение, в които си спомни какъв морален педант е бил на младини.) И въпреки това тази книга се разлива по начин, по който оставаш с впечатлението, че мъжете са истински герои, докато жените им им помагат да бъдат такива. Сякаш това е ролята на жената: да бъде до мъжа си, да го търпи, критикува продуктивно, и подкрепя, докато той се бори с човешки перипетии типично символ на слабост (тъга и апатия, невъзможност за контролиране на телесните функции). Книгата е трогателна, защото показва мъже в позиция на не-доминантни играчи; и точно по тази причина ги представя като герои с ежедневни житейски победи. Това прави една книга за мъже бестселър. А една книга, в която жените са представени като слаби духом – неуверени, разведени, търсещи – бива класифирцирана като чик лит?! Защото жените по презумция не са героични, освен докато не умират по вереме на раждане. Не са практични, защото с охота си признават ако са депресирани и неуверени, говорят за проблемите си и не се срамуват ако се наакват след 60-годишна възраст, тъй като вече обикновено са натрупали опит от смяната на хиляди мръсни пелени. Мъжете, които си признават, че имат чувства, са герои. Жените, които говорят за чувства, ни губят времето.
Наистина ли „можем да поспорим дали пък „мъжката“ гледна точка не е практичната, обективна, гледна точка…“ Та това е риториката на един мъж!
Неслучайно най-богата жена-писател издаде книги, които подписа само с инициалите на първото си име, и те се наложиха защото се занимават със страховете и победите на малки момченца. На момиченцата в книгата е позволено да са героини, единствено защото присъствието им разнообразява екщъна, а и нали са в неизкусителна за мъжете възраст…
„Мъжете, които си признават, че имат чувства, са герои. Жените, които говорят за чувства, ни губят времето.“
*applause*
Елица, мнението ти относно Хари Потър е толкова сесксистко, че ако всички жени бяха като теб сигурно щеше да има мъженистки блогове. Приключенията и чувствата на „едното малко момченце“ в книгата са общочовешки и в негова роля спокойно може да се постави както някои от мъжки пол така и от женски. И самия факт, че намесваш сескуалността(момиченцата в книгата …… са в неизкусителна за мъжете възраст) в мнението ти за поредица от книги, в половината от които геройте са на 13-15 години е извратено. По същата логика и момченцата в книгата са в неизкусителна за жените възраст, но явно страдаш от същите двойни стандарти, които бориш. И е супер жалко да твърдиш, че факта, че авторката се е подписала с инициалите си има нещо общо с успеха на книгите. Вземи за пример супер нашумялата поредица в от този тип за млади хора на Стефани Майър, която е казала спокойно женското си име.
Нз доколко мнението й е сексистко предвид факта, че Роулинг наистина е била накарана от издателите си да не използва малкото си име, а инициали, защото се притеснявали дали момчетата биха си купили книга, написана от жена. Това е факт, не спекулация. Ясно е кои са сексистите тук (издателите).
Дали чик-лит или дик-лит (добро попадение, между другото), дали книги или филми, масовите комерсиални произведения обикновено не са особено стойностни. Само времето може да каже кои от тях стават достатъчно, че да се помнят и след 1-2 поколения и след 2-3 века. Така че дали Гилбърт е чик-лит или не, трябва да си прецени само четящият я.
На мен ми се струва, че като говорим за чик-лит (и съответстващите им филми), говорим за литература, характерна с това, че разглежда проблеми, ситуации и разсъждения от гледна точка на даден пол. Усещането (ми) е, че двата пола са невъобразимо различни един от друг (точно в наследството на идеята за марс / венера), има бездна между тях, и погледът е насочен към тая бездна. Тя самата е проблематизирана. Независимо дали една жена ще е показана като силна и самодостатъчна в един мъжки свят, или пък ще е в „обърната роля“ на ловец на мъже, или пък нещастна от позапухкавялото си тяло след определена възраст – основата на всичко е разликата между половете и оттам нататък вече си говорим какво правим с тая разлика. Примерите, които имам предвид, са само от филмите, които възприемам като еквивалента на чик-лит в киното: Бриджит Джоунс, Дяволът носи Прада, Сексът и Градът.
От другата страна е литературата, която обикновено носи етикет „сериозна“. Вземи някой пример, който е трудно да се оспори – да кажем, Достоевски? Балзак? Нещо учебникарско. Нека е Иван Вазов, ако искаш; че и Талев с умиращата при аборт жена.
Не си говорим изобщо за мъже и жени в тия книги, говорим за _хора_. За обществото и неговите проблеми, за героизма (не мъжкия) и дребнодушието, за трудните ситуации, за тежките решения, за психологическите кризи, за справедливостта, несправедливостта, стихийните емоции, способността да самоконтрол, силата и слабостта – всички тези теми, лишени от различно третиране по линията „женско / мъжко“.
На мен това ми се вижда основната разлика, ей така на повърхностно ниво.
Това добре описва проблема с гледната точка – а именно че мъжката гледна точка се смята за общочовешка/универсална и всички се очаква да могат да я припознаят, докато женската гледна точка се мисли като тясно женска, малцинствена. Според мен част от проблема с „женската“ литература е че се разглежда от тази позиция (която е мъжкоцентрична).
Какво относно бездната между мъже и жени има в Дяволът носи Прада? Или пък няма за справедливост и трудни ситуации?
А в Балзак няма ли нищо за разлика между полове? За взаимоотношенията между мъже и жени?
Талев пише съвсем конкретно за политиката на пола. В „Преспанските камбани“ един от големите знаци за навлизането на нови отношения е сцената, в която учителката Иванка Руменова, минава през чаршията (т.е., навлиза в публичната сфера) и предизвиква силен смут у преспанци. След това, на една вечеря, героите обсъждат йерархията между мъже и жени и пречи ли или помага на отношенията им. Към тази тема Талев се връща и в „Гласовете ви чувам,“ където Велко и Дона (също учителка) водят такъв разговор.
А пък образът на Руменова в „Преспанските Камбани“, седнала на сандъка си в хана с цигара в ръка, когато Глаушев и Вардарски идват да я вземат, е емблематичен феминистки образ. Чувала съм (но само съм го чувала), че образът на Руменова е повлиян от този на учителката Неделя Петкова.
Я да си препрочетем и българските автори ;)
Чиклит разглежда модерните връзки; те са толкова нови, че за да станат класически им липсват първите петстотин години.
Ако критик не е бил в близък контакт със съвременната жена и единствения му източник на информация е..някаква…книга с биографичен характер, разбира се че оценката ще е несериозна.
Още повече, американските чиклит автори описват миниатюрно ъгълче от пейзажа и са така натоварени със стотина години протестантско въздържание, че литературата пада бързо в жанр „забава“.
Въпрос: Защо читателите на чик-лит са 90% жени, а на дик-лит са 50% жени 50% мъже??
P.S. Статистиката е вярна!
P.P.S. Само да уточним, Паолу Коелю е чик-лит, Агата Кристи е дик-лит! ок?
Жените по принцип четат повече жанрове, защото не са обременени от „това е за жени, не го пипам!“ идиотщини. Жените четат книги и от жени, и от мъже, мъжете – не съвсем.
Що да е dick-lit Агата Кристи? Да не би Мис Марпъл да има пишка?
Dick-lit е, защото е стойностно четиво, не разбираш ли?
Статистиката действително е вярна. Мъжете четат мъже. Жените, четат мъже. Жените често смятат, че продуктът на собствения им труд е малоценен.
Ще ми е интересно да цитираш статистиката, която показва, че П. Коелю е chick-lit. Щото по субективните ми впечатления го четат доста мъже, които при това го смятат за „висока“ литература.
Освен разликата в процентите, другата важна статистика е, че жените четат много повече книги от мъжете.
Петя,
На мен една позната, която е работила в отдел продажби на няколко издателства в САЩ, ми е казвала, че специално в САЩ жените четат най-вече жени. Това го отчитат по продажбите в Barns ‘n Noble и Borders.
Абсолютно. Това е световната тенденция. Не си спомням кой известен автор съвсем наскоро беше казал, че ако жените спрат да четат, той ще остане без работа.
Четат повече, в почти всички жанрове.
Някой вече спомена Агата Кристи. Само Библията има продадени повече копия отколкото книгите на Кристи и само Шекспир е превеждан повече от английски език, т.е. доста мъже са я чели. Мъже на които им е през онази работа, че Кристи е жена.
Ако успеете осмислите този простичък факт, може би ще осъзнаете колко обидно звучат обобщенията ви за мъжете.
М/у другото, повечето фенова на Ранд май са мъже. Както и на Коултър, Малкин и Инграм например ;)
Въпросът не е какъв пол са авторите, а каква перспектива предлагат книгите.
Аххх, любовта на феминистките, благодаря но нямаше нужда :)
иначе ще карам наред:
@Ена – „Що да е dick-lit Агата Кристи? Да не би Мис Марпъл да има пишка?“
определението за чик-лит – дик-лит го е дала авторката на поста, цитирам: „…повече диалог отколкото специални ефекти, повече връзки отколко насилие, повече размисъл върху това как да живеем, отколкото върху това как да умрем.“
––––––––––-
@openlyfeminist – „Статистиката действително е вярна. Мъжете четат мъже. Жените, четат мъже. Жените често смятат, че продуктът на собствения им труд е малоценен.“
Всъщност аз съвсем умишлено избрах Куелю за чик-лит и Кристи за дик-лит представители, за да покажа че пола на автора няма корелация с това кой го чете, а пък Вие си знаете Вашето….
––––––––––––––
@Ена – „Ще ми е интересно да цитираш статистиката, която показва, че П. Коелю е chick-lit. Щото по субективните ми впечатления го четат доста мъже, които при това го смятат за „висока“ литература.“
Не мога да намеря такава стат (а и не ми се търси), но пък моите субективни впечатления показват точно обратното. Ако Вие намерите стат за това, кой чете Коелю можем да продължим дискусията, но дотогава нека се придържаме към определнието на авторката на поста що е чик-лит.
––––––––-
@Ена – „На мен една позната, която е работила в отдел продажби на няколко издателства в САЩ, ми е казвала, че специално в САЩ жените четат най-вече жени. Това го отчитат по продажбите в Barns ‘n Noble и Borders.“
Ако жените четат повече (1) (което несъмнено е вярно)
И жените четат повече жени (2) (което е доста спорно)
то от (1) и (2) следва, че жените са по-четени автори от мъжете (което изобщо не е вярно)
––––––––
@openlyfeminist хем твърдитите, че „Жените често смятат, че продуктът на собствения им труд е малоценен.“, хем се съгласявате, че „жените четат най-вече жени.“ Изберете си или едното, или другото, двете са несъвместими, поради безброй причини и довода, че видиш ли жените са мазохистки и четат нещо, което смятат за малоценно не върви.
И за финал един много интересен факт, мъжете четат повече от жените, но! от електронни четци.
http://www.fastcompany.com/1685065/survey-those-with-ebook-readers-read-40-more-than-physical-book-readers
Как ще обясните факта, въпреки че мъжете четат по-малко те преобладават при закупуването на електронни четци?
Обичат нови лъскави играчки?
А твоето (1) + (2) изключва мъжката публика. Жените може да четат повече и мъже, и жени, но мъжете четат предимно мъже. Тоест мъжете ги четат всички.
Някой си,
Аз не казвам, че Агата Кристи била чик-лит, а Коелю дик-лит; казвам, че и двете категории са тъпи. Което, струва ми се, е и мисълта на Петя; да ме поправи, ако бъркам.
Те хубаво ги купуват електронните четци, ама кой ги ползва? Щото у нас имаме два такива, и двата купени от мъже, но ги ползвам аз.
Аз пък имам познати мъже, които четат и се кефят на Хорхе Букай, който според големите мозъци бил новия Коелю.
Понякога комплексите са доста…комплексни.
Последно, в САЩ най-масово четената литература са романсите: Даниел Стийл и пр. Така че, от тази гледна точка, да литаратурата, писана от жени, в САЩ се чете най-много.
Жените сами си слагате този етикет на чик лита. Отворете, която и да е онлайн книжарница и вижте за какво става въпрос. Книжки с глупави заглавия и корици с токчета, червила и „шопинг“ торби. Как може някой да вземе това на сериозно, било то мъж или жена. Голяма част от книгите в този жанр са такива. След като еди-какъв-си-голям-процент от критиците са мъже не може да очаквате те да вземат това на сериозно. Както ако теоритично еди-какъв-си-голям-процент от критиците бяха жени нямаше да харесат книга, която от корицата до съдържанието носи духа на списание Плейбой. Изобщо не твърдя, че жените писатели трябва да се нагаждат към това, мисълта ми е, че вие сами си слагате етикета „глупави книжлета“ на чик лита, с това че огромна част от тези книги са като фен фикшън на Сексът и градът. Ужасно е това, че еди-какъв-си-голям-процент от критиците са мъже, за сметка на жените и искрено се надявам, че тази разлика ще се стопи в най-близко бъдеще. Просто сме различни, целта на феминизма не е да направи мъжете и жените безполови нали? Винаги ще има разлика в интересите на мъжа и жената. Както има повече учители и педагози жени, така има повече писатели мъже и т.н. Все едно сега аз да обявя джихад на образователната система, че дискриминира пола ми… :D Глупаво е, не казвам, че нещата са перфектни така както са, но не мисля, че някакъв екстремистки феминизъм ще промени нещо.
За някои хора всеки феминизъм е екстремистки.
Дали жениоте или мъжете са по-виновни за „глупавите етикети“ няма особено значение, защото като цяло обществото има това отношение към някои „женски“ жанрове. А повече писатели мъже ще има, много ясно, в среда, където те на практика притежават и традицията, и авторитета на литературната критика.
Принципно не мисля, че повечето мъже, да, обременени от известни предразсъдъци, биха си купили нещо розово. Освен ако не е кадилак, и то пак рядко. Изключваме и ягодите и др. плодове, зеленчуци и дарове на природата.
Чик-лит е литература за кифли. Самото наименование на жанра е несериозно, да не говорим за кориците. За съдържанието не мога да кажа. Просто един мъж би умрял от срам да го видят с такава книга. Може ако реши да я прочете да му се стори много интересна, но не би си го признал. Има някои неща – червилото, роклите, високите токчета и чик-лит-а, които се произвеждат за жени. Таргет му се вика. Не че имам нещо против гаджето ми да чете чик-лит. Просто е съвсем обяснимо, защо мъжете избягват този тип литература.
Но не всяка книга, написана от жена е чик-лит; далеч не. Мъжете четат Нора Роъртс, Агата Кристи и Ан Райд например с голямо удоволствие. Това не е нито чик нито дик лит.
Една позната ми даде обаче розова книга – „Защо мъжете си падат по кучки?“. Реакцията ми беше „Ето какво четат жените в самотните нощи!“. Тя обаче ми вика – „Е това е мацка, нещото дето се едно наизуст го знаеш!“. Е, викам си, я да видим тва дето уж го знам. Преглътнах страха си от розовото и зачетох. Общо взето бях доста впечатлена. Не в готовност да живея по съвсем новите правила, които да променят живота ми (а и изобщо не са нови – изкусни техники за манипулация, които можеш да научиш като наблюдаваш почти всяка опитна и умна жена около себе си). Имаше и доза умерен хумор, но общо взето бях изненадана – пишеше умни и вярни неща. Просто учебник за манипулация, ориентиран към жените, с обособена основна цел.
Иначе има и друга рожба на чик-лит културата, която уважавам – Сексът и градът. Някои го мразят, други го обичат, за мен е в интерес на истината един от най-смислените сериали, които се радват на подобна популярност. Мъжете доста го мразят, но като се абстрахираме от лъскавото и тая луда мания по модата, която ми идва маааалко вповече, мъжете имат много какво да научат за жените от него. За какво си говорят, какво правят, какво искат и как го получават. И накрая какво излиза пак – че жените и мъжете не са толкова различни и искат няколко основни неща: удовлетворение на работното място и развитие в професионален план, секс, семейство, да бъдат харесвани, да се забавляват и такива неща… о, боже! Шок! Четири жени на една маса си говорят за друго освен за бродиране?!
Чик-лит-а е литература. Харесвана или не от определени хора, тя си е такава. Тя е писана от жени, които очевидно имат писателски възможности и ги използват, за да печелят пари. Писането вероятно им доставя и удоволствие. Имат достатъчно самодисциплна, да седнат и да си завършат книгата. Еми, евала, да са живи и здрави! Не всяка една книга трябва да се харесва на масата мъже, за да бъде хубава. А това за хубавите и лошите книги е малко субективно, хм?
Мислих и четох много по въпроса и засега изводът ми е, че ирационалната и доста силна омраза на мъжете към Сексът и градът е основана на чиста мизогиния и нищо друго.
Много интересен коментар от Jazzy. Jazzy, очевдино, е лесбийка, която смята, че знае какво искат и харесват мъжете. Цитирам: „Не че имам нещо против гаджето ми да чете чик-лит. Просто е съвсем обяснимо, защо мъжете избягват този тип литература.“
После: „Общо взето бях доста впечатлена. Не в готовност да живея по съвсем новите правила, които да променят живота ми (а и изобщо не са нови – изкусни техники за манипулация, които можеш да научиш като наблюдаваш почти всяка опитна и умна жена около себе си).“
Този коментар ме наведе на мисълта – как ли възприемат чик и дик-лит хомосексуалистите? Лесбийките имат ли отношението на j: „Книжки с глупави заглавия и корици с токчета, червила и „шопинг“ торби. Как може някой да вземе това на сериозно, било то мъж или жена. „?
Моят приятел-гей ми донесе Eat, Pray, Love от Лондон, и си закупи отделно копие, а освен това си купи и друга книга на Гилбърт след като прочете първата.
Как читателя усеща себе си е най-важният фактор, който определя отношението към една книга, и съответно, авторите се водят 1) от това как те се чувстват спрямо пола си, и 2) каква нагласа очакват да имат читателите им. Не вярвам който и да било автор, сядайки да пише, да си казва: „Искам да ме четат само жени.“ Розовите корици с обувки също тайно се надяват да бъдат (тайно) прочетени от любящия приятел на жена, депресирана от излишните си кила.
Няма чик-лит и дик-лит сами по себе си, има само чикс и дикс (като под дик аз разбирам asshole).
Аз казах мнението си, за това което аз възприемам като чик лит. Съвсем не искам да кажа, че всяка книга написана от жена или с главни персонажи жени е чик лит. Всъщност повечето ми любими писатели са жени, ако това има някакво значение. Сексът и градът съвсем не го мразя, ами напротив харесвам го като сериал повече от доста други сериали, защото е по-естествен и се говори за неща, които се цензурират по другите телевизии(съответно, защото е на HBO, а не ефирна телевизия). И докато го гледам не се вкарвам във филми и важни екзистенциални жено/мъжки разсъждения. Просто го гледам като забавен филм. А, честно казано самата книга не ми допада, филма е много по-хубав.
И все пак, както казах влезте в един сайт и разгледайте книгите категоризирани като чик лит. Ето примери – Да си хванеш съпруг, Ревнива секси мацка, Страст, сълзи и лачени обувки, Заразно глупава, Никакви мъже повече!, Триумфът на червилата, Жената не прощава и т.н. и т.н. Ако това са книги тайно надяващи се да ги четат мъже, значи са доста амбициозни. Явно трябва някой да намери по-ясна дефиниция на „чик лит“, защото примерно Яж, моли се и обичай не е чик лит, в тази онлайн книжарница, която разгледах. И изобщо защо трябва да се слага етикет чик на всяка „женска“ книга?
„Няма чик-лит и дик-лит сами по себе си, има само чикс и дикс (като под дик аз разбирам asshole).“
Този двоен стандарт е като – Мъжете, които имат много връзки са „играчи“ и пичове, а жените с много връзки са к*#ви. :)