„Разводно“ порно
Ще ме извинявате, че отново ще споменавам Еat, Pray, Love… но исках да ви питам… видяхте ли статията Another Stage of Divorce, която се появи в New York Times преди няколко дни?
Авторът на материала, Брус Файлър, разсъждава върху сравнително нови данни, които сочат, че да, броят на браковете (в Америка) намалява, но паралелно с това, намалява и броят на разводите. Файлър няма сериозно обяснение защо се случва така, но обръща внимание върху феномен, който той нарича „разводно порно“.
С две думи, напоследък навсякъде около нас е пълно с истории за развеждащи се хора: Eat, Pray, Love; Mad Men; онлайн форуми, чатове и пр. По този начин, спекулира Файлър, хората нямат нужда да се развеждат… , защото засищат нуждата си от извънбрачни афери индиректно, посредством разните типове „разводно“ порно.
Аз не съм сигурна, че съм съгласна с Файлър. На мен по-скоро ми се струва, че всичките тези изброени примери (особено книгите и филмите) всъщност помагат на хората да разберат колко е лесно да се загуби една връзка и колко е важно човек да се научи да комуникира чувствата и нуждите с партньора си. Това не е нещо особено ново или революционно. Психолози, психотерапевти и всякакви разцветки феминисти ги говорят тези неща от години… може би най-накрая са започнали да навлизат в мейнстрийм културата.
Вие какво мислите? В България така ли е? По-малко хора ли се женят/развеждат или повече? Можете ли да ми помогнете със статистики? А за „разводното порно“ какво ще кажете? Има ли такова нещо? И, последно, мислите ли, че съвременните партньори комуникират по-внимателно от родителите ни, например?
Openly Feminist 
Предполагам че има много такива съдби, но темата е тежка .
хм, когато каза че намаляват браковете и разводите, първата ми асоциация на заглавието беше, че наричаш самия разводен процес „порно“ – а ми се струва, че в САЩ той наистина често може да стане такова, с безкрайни адвокатско-съдебни игри, раздяла на имуществото и големи издръжки според абсурдната им съдебна практика… и си мисля че на все по-малко хора им се ще да минават през всичко това, затуй просто си живеят заедно без да се женят, а когато си омръзнат се разделят без да има нужда да се развеждат
В България често чувам: „че са какво да се женим, ние така или иначе си живеем на семейни начала“. В САЩ бракът често е равносилен на свещенодействие: първо, защото много хора са вярващи и според тях да се ожениш е да изпълниш Божия препоръка; второ, защото ти дава много права (да посещаваш жена си в болница, примерно); дава ти данъчни облекчения, а освен че и струва бая да се ожениш както си му е реда с професионален фотограф и над 50 гости, струва доста (не само финансово) и да се разведеш, особено за мъжа, който обикновено оставя децата, къщата и колата на жена си. В България имам приятелка, която не живее с мъжа си, но не е разведена. Има си женен любовник, който не смята да напуска жена си. Според нея, „всеки мъж към 50 си има любовница, ако още му става“. Според мой приятел – американец, работещ и женен в Б-я от 4-5 години, тук е въпрос на престиж сред мъжете, щом се замогнат, да си хванат по-млада любовница. Като претегля фактите, изглежда, че в България законите, а и моралът на хората, ги кара да не се женят, да си изневеряват без кой знае какви последствия, и съответно – да не се развеждат. В САЩ и женитбата и развода се приемат много по-насериозно, тъй като са по-скъпи и са обвързани с морални и културни догми, на които хората гледат с уважение.
Не мисля че има голяма разлика в комуникацията ни в сравнение с тази на родителите ни. Вярно, имаме възможност да гледаме повече американски филми, а те някак спускат удобни и схематични семейни (и не само) модели за поведение. Американското кино е рационално и в голяма степен клиширано. Хората несъзнателно подражават. За съжаление не можем да сравняваме комунизъм с днешните дни на преход. Българското семейство е в криза, но от по-старите поколения няма как да се извади този извод, защото те стоят заедно по чисто битови причини, за да оцеляват по-лесно. Или пък имаме ситуацията от онзи разказ на Уди Алън, в който споменаваше, че родителите му останали 40 години заедно само от злоба :)
Абсолютният брой на разводите е намалял заради броя на браковете. Относителният вероятно също е намалял. Причините са основно две – увеличеният радиус на търсене на точната половинка, за който голяма вина има и Интернет, както и глобализацията, и покачването на средната възраст за сключване на брак. Родителите ни са избирали партньор ограничени дори от рамките на населеното място, заради тъй нареченото жителство, с което комунистите са закрепостявали народа по села и паланки и разбира се са женели още като деца. Или поне в сравнение с нас са били деца. В България е трудно да се правят междупоколенчески сравнения.
Някъде из бг медия пейзажа се мяташе статистика, че са зачестили браковете на самотни хора, във висока възраст. В общият случай, те се страхуват да бъдат изолирани.
Наяве,
институцията загуби най-много от емиграционния поток на близо два милиона българи; за останалите, под натиска на битовизми и ревизирани в движение обществени норми на поведение, да обичаш някого престана да бъде достатъчно да се разпишеш официално.
Това не значи че хората са спрели да търсят щастието !
Само дето вече не го търсят в другия.
Всеки контакт от близък вид свободен от ангажимент извън моментното удоволствие, което покрива първична нужда може да се определи като порно.
В края на втората книга (внимание, спойлер) Гилбърт открива че брака е единствената институция, през вековете, която ни защитава от произволите на държавата. Бг престана да бъде държава в прекия смисъл на изказа и се отметна от обещанието за протекция на гражданите си. Гражданите се отрекоха от ползите и занижиха очакванията си. Един от резултатите – разбрахме за домовете с изоставени деца.
В началото на втората книга, Гилбърт предлага изследване за щатите, върху вероятността брака да се окаже успешен. Данните са, кхъм – исторически замерени. Родителите ни са имали по-висок шанс да останат заедно, защото…и не е точно в комуникацията, а в културните рамки, в които се случва.
За късмет
институцията изживява ренесанс в дискриминираната с векове група, гей.
За повече ще се наложи да си прочетеш книгата
Днес ще гледам филма. Поръчах си и Committed. Въобще, таргет към отвсякъде хахах
Като поохладих с малко крими, разбрах че имало Drink, Play, F@#k: One Man’s Search for Anything Across Ireland, Las Vegas, and Thailand.
А Guardian пусна списък с останалите заглавия http://www.guardian.co.uk/theguardian/2010/aug/14/eat-pray-love-julia-roberts, които мигновено проверих в амазон.
Чакам http://www.imdb.com/video/imdb/vi1235290393/ да установя какво пропускам в традиционните си нагласи за вярност))
За всеки случай, ще мина да проверя имало ли е изненади във филм версията.
За мен е показателно, че при попълване на чистак новия онлайн формуляр за преброяването в Б-я, за въпроса „семейно положение“ има три възможни отговора: „в брак“, „без брак“ и „съжителстващ на семейни начала без брак“. It’s official.
Това ще даде възможност на много гей двойки да се „преброят“, нали? Това „съжителстващ на семейни начала без брак“ обвързано ли е с някакви даначни облекчения, например… Знаеш ли?
На мен някак ми убягва важността на тази категория, поне спрямо преброяването.
„Проект за семеен кодекс [редактиране]
Фактически брак или фактическо (семейно) съжителство е част от дефиницията на съжителство без прак в предложения през 2008-2009 законопроект за нов семеен кодекс. Проектозаконът прави разграничение между регистрирано и нерегистрирано фактическо съжителство. [7]Той обаче не е приет в пълния си вид и в него е въведен само правния принцип за предбрачен договор. Препоръка за приемане на статута за фактическо съжетелство е изпратена от Комисията по защита от дискриминация до Народното събрание [8]. От законопроектът обаче излиза фактическото съжителство за ЛГБТ двойки. Проектът е одобрен от правителството, но много от предлаганите промени, включително съвместното съжителство, отпадат в новия закон при гласуване в Парламента. Според уеб страницата Правен свят така България остава „една от малкото държави в Европа, която няма в семейния си закон правна регламентация на фактическото съпружеско съжителство“. [9]“ Уикипидия
Въобще, съжителството нищо не значи в България от правна, данъчна, или фискална гледна точка.
За преброяването: изобщо не виждам защо гей двойка би държала да се преброи като съжителстваща, при положение, че този статус нищо не им дава в повече от индивидуалните им права.
На мен винаги ми е било интересно влиянието подобен род „заместители“..
Дали филмите и игри с насилие те тласкат или възпира от насилие.
Дали порното те тласка или възпира от секс.
Дали разводите, гей-двойките, самостоятелния живот (и разни други форми на нетрадиционно съжителство) във филмите и книгите те тласкат или възпират от подобен живот.
Дали спортът по телевизията те тласка или възпира да спортуваш…
Чел съм доводи и за едното и за другото, сигурно има някакво движение и в двете посоки, но аз за себе си нямам ясен отговор в коя посока те бута.. Ясно ми е, че подобни генерализации са много трудни.. ама ако някой е чел интересни изследвания ще ми е интересно да сподели :)
Филмите, книгите, и други форми на обществена показност на определени решения и действия като това дали да спортуваш, дали да се разведеш, или дали да спиш със съседката, не бива да се разглеждат като решаващи фактори. Човек избира какво да чете, гледа и слуша, и после избира кой от всички съвети, които са му дадени от тези и други източници да последва. Въобще не мисля, че си струва да разглеждаме разводното порно като феномен, който формира нагласи у зрителите. Примерно, във Великобритания за пръв път излъчиха реклама на абортни услуги (кампанията е на благотворително дружество и затова е легална). Това значи ли, че повече жени ще съберат смелост да абортират след като видят рекламата? Сериозни решения като тези за аборта и развода едва ли биват информирани предимно от медии и реклама.
Абе спорно е доколко човек избира какво да поеме от цялата информация около себе си и кое точно го мотивира да направи нещо.. уви истината е, че голяма част от ценностите ни не са плод единствено на съзнателен избор. Дори и при хората, които са убедени, че не се влиаят по никакъв начин, това просто не е вярно. А в крайна сметка ценностите ни са това, което движи живота ни в една или друга посока и ни кара да вземаме едни или други решения.
Връзката между биологично предопределеното, рационалния избор, обществения натиск и външните подсъзнателни влияния е сложна работа – при различните хора тези неща имат различна тежест, но всичките играят роля..
Ники, съгласна съм, разбира се. Абсолютните твърдения май не съществуват. :)
Интеграцията е избор и вкоренена във времето; Елица много точно използва информирано решение.
Има места, групи, общества, държави дето познанието е по-достъпно..да не споменавам от къде. Нека помним, че брака е още един контролен механизъм и планови инструмент в републиката. Правилата на играта не са същите, като да си независим.
Най-бързият начин да си смениш ценностите е да си промениш координатите. Тогава се оказва невъзможно, излишно и разпиляване на ресурси да пренасяш правила и практики от предишното място. Разбира се, дискутираме ежедневие, а не някакъв общочовешки валиден принцип като : не убивай.
И накрая, съотношението.
Колко интензивност и сетивност в нещо си трябва, че да се стигне до необратима промяна – въпрос, който си задават днес де що СЕО на земята има. Глобалният модел се оказа празен откъм съдържание, оттам обратим.
Във фолклорният вариант, колко жаби трябва да изцелува принца )))
Разбира се че се влияем от парадигми; нали искаме да сме в крак, да сме модерни и живеем днес, тук и сега.
Просто трябваше да споделя, че от 2 години насам, в БГ развод се получава само при съгласието на 1 от съпрузите (От Euromonitor International): „Population by Marital Status
Bulgarians have a generally favourable attitude towards marriage and regard marriage as a reputable institution. Surveys conducted by the media in 2006 demonstrate up to 60% approval of the idea of marriage. The country has had a stable marriage rate throughout the past decade and over 50% of the population makes that choice. There are small differences in the view vis-à-vis marriage within different segments of the population.
Women marry younger than men, at around 25 years of age compared to 29 years old among men, and the approximately four-year difference holds for both first and subsequent marriages. Within both genders, there was an increase in the average marrying age in the review period. This can be interpreted as a deterioration in the image of marriage as a social must, and its transformation into an adult choice. Additionally, young men and women increasingly seek the establishment of a level of financial stability before marriage. That is, the view of marriage as a means towards economic survival is also vanishing.
A very high growth in the rate of divorce is observed in Bulgaria, compared to the CLIFE pool average. While in 1995 the rates were four percentage points below CLIFE standards, in 2007 they were six percentage points higher. A disproportionately high percentage of divorces are observed in the capital, Sofia. According to the National Statistics Institute (NSI), in 2006, 30% of all terminated marriages occurred in the capital, where 16.2% of the population lives.
One reason for this increase in divorce is a new legal framework, passed in 2006, which made divorce procedures less complex and decreased the fees. The relevant laws will be changed in 2008 as well, making divorce an even quicker and easier procedure. In particular, the consent of only one of the partners will be required, contrary to before. Another reason for divorce is that married life is no longer necessary for adults to sustain a household. Here it should be noted that Bulgaria’s divorce legislation is considerably less favourable towards females than in other countries; that is, child support and divorce compensation are much smaller in nominal terms.
Family codex changes will also create a legal term for co-habitation. Co-habitation has been an increasing phenomenon in Bulgaria lately. Surveys of the NSI point out that one in every two children in Bulgaria is born to parents who live together without marriage. The younger segments of the population favour co-habitation increasingly often.
Individuals who co-habit without marriage constitute a rising portion of the single person segment in Bulgaria. Singles constituted 33% of society throughout the review period. Even though young adults, who are more likely to be single, decrease as a portion of the population, the age for a first marriage increases and these opposing trends, along with co-habitation, contribute to a constant level of singles as a share of the total population.“
В цивилизования свят вече е ОК да правиш секс и деца, с когото си поискаш. Така че се жениш по някакви сериозно обвързващи причини – голяма любов, религия, семейство, финанси… Може би статистиката по-малко бракове, по-малко разводи е съвсем лесно обяснима.