Skip to content

Жените, мъжете, писането

17.04.2008

Разгледайте таблицата отдолу и прочетете статията на Деби Тейлър за разминаването, което се получава между възможностите, потенциала и реализацията на жените в писателските среди.

С две думи: момичета се научават да четат по-рано от момчетата, справят се по-добре от момчетата в училище, имат по-добри вербални умения (говорят, изразяват се по-добре от мъжете), четат повече от мъжете, купуват си повече книги. НО огромното болшинство от публикувани книги за писани от мъже, повечето от книгите, за които е писано review са писани от мъже, болшинството от автори на review-та на книги са мъже, 96% от носителите на Нобелова награда за литература са мъже, 69% от носителите на Букър са мъже.

Според Тейлър, причините за тези странни разминавания са:

  1. ВРЕМЕ: Жените имат много по-малко време за спокойно писане. Въпреки еманципацията, съдомиялните и Модерният Мъж, жените все още масово вършат по-голяма част от домакинската работа в един дом. Тейлър цитира Силвия Плат, която казва, че пише в четири часа сутринта, преди децата й да се събудят и Кандия МакУилиям, според която „едно дете е равно на две ненаписани книги”. Не е случайно, че петте от най-великите жени писателки (сестрите Бронте, Джейн Остин, Джордж Елиът и Верджиния Уолф) са нямали деца. За разликата от жените-писателки, мъжете-писатели имат съпруги, любовници, майки, които се грижат за домашното им спокойствие и уют. Катя Манн, съпруга на Томас Манн споделя, че нейния принос към работата на съпруга й е била да му осигурява възможно най-добри условия за работа. Колко жени-писателки биха могли да се похвалят с такъв супруг, пита Тейлър. Резултатът при повечето жени е спорадични усилия да се напише нещо, много недовършена работа, години, години, години, за да бъде завършена една единствена книга.
  2. УВЕРЕНОСТ: ОГРОМЕН проблем за всички жени. Болшинството от известните писатели, новите автори, които се публикуват, книгите, за които се шуми и т.н. са писани от мъже. Нормално е една жена да си помисли, че повечето стойностни неща се правят от мъже, че жените нямат нищо интересно за казване, че дори да положат повече усилие, то няма да бъде достатъчно. Изследвания сред малки ученици показват, че момиченцата редовно подценяват качеството на своите текстове, докато момчетата имат много по-реалистична представа от реалните качества на текстовете, които произвеждат. Проучване на Спендър и Сара за дискриминацията в образователната система, цитирано от Тейлър, сочи, че когато едно момченце не се справя добре в училище, това много често се обяснява с това, че не се е постарало, или че не е достатъчно зряло, или че не се концентрира достатъчно, или че трябва да се успокои малко и тогава ще се справи много по-добре. Ако едно момиченце не се справя добре, коментарът е, че то не е много умно. Обратното, когато едно момченце се справя добре, за него казват, че е умно и надарено, а за момичетата, които се справят добре казват, че те просто работят повече. С две думи: момчетата не се справят добре, не защото не могат, а защото не искат. Момичетата не се справят, защото не могат. Този тип двойни стандарти, според Спендър и Сара, промотират двойни стандарти и оронват увереноста на момичетата. Много по-малко жени изпращат свои материали, чернови и т.н. на редактори във вестници, списания, издателски къщи. Ниско самочувствие и това е то.
  3. НЕСПРАВЕДЛИВА ОЦЕНКА: Има стотици проучвания, които постоянно потвърждават, че текстове, за които се знае, че са писани от жена (без значение дали самия текст действителност е писан от жена), винаги и безотказно се оценяват по-ниско от текстове, за които се твърди, че са писани от мъже. Тейлър цитира проучване на Ейми Сърманн, например, според което статии, за които се знае, че са писани от жени (дори когато всъщност са били написани от мъже) са оценявани като неясни и некомпетентни.

Какъв е лека за това плачевно състояние според Тейлър? Всичко това, което мъжете вече от години имат: ВРЕМЕ, САМОЧУВСТВИЕ и ВЪЗМОЖНОСТ ТРУДА ТИ ДА БЪДЕ ОЦЕНЯВАН ПО ДОСТОЙНСТВО. Списанието на Тейлър, Mslexia, е добър източник на информация, съвети и т.н. за жени, които се занимават с писане. Разгледайте. Но на мен ми се струва, че всичко казано до тук не е конкретно свързано само с писателската работа и е валидно за още много поприща. Споделете и вашия опит.

34 Коментари leave one →
  1. fuck the norm permalink
    17.04.2008 12:43

    пълни глупости

    ако искате,мога да ви удължа списъка с неща,в които сте гениални,но просто не ви е стигнало времето да се изявите

    рисуване
    скулптура
    математика
    химия
    физика
    астрономия
    география
    психология
    компютри

    да продължавам ли?

  2. zazie permalink
    17.04.2008 14:43

    времето, времето наистина е основното нещо…

    не много по темата, но си спомням, че бях чела за някаква компютърна програма, която разпознава един текст дали е писан от мъж или жена. оказало се, че жените ползваме доста често относителни местоимения (който, какъвто, чийто), а те правят текста по-тромав. мъжете пък залагали на показателните.

    защо наистина няма женски буковски или борис виан? и защо е толкова лесно да намериш техни книги (непрекъснато ги преиздават), а на една колет, да речем, я намериш нещо на старо, я не…

  3. Anonymous permalink
    17.04.2008 19:52

    От Ена:
    През 2001 г. социоложките С. Джонас и С. Бенет правят проучване за ситуацията на жените-драматурзи в американския театър и се оказва, че за театралния сезон 1998-1999 само 17% от постановките в САЩ са на пиеси, писани от жени. Оказва се, че на жените е трудно да намерят театрален състав, който би поставил техни пиеси, дори тези пиеси вече да са били наградени на литературени конкурси. Проучването показва, че причините са сходни с изброените от Петя, но Бенет и Джонас установяват още една причина: липсата на женски мрежи за взаимно подпомагане и оказване на влияние, аналогични на old-boys networks. Според мен, едно най-значимите неща, които феминистките движения могат да постигнат, и не само в сферата на изкуството, е създаването на old-girls networks. Ето линк към доклада на Джонас и Бенет: http://www.womenarts.org/advocacy/WomenCountNYSCAReport.htm

  4. Anonymous permalink
    17.04.2008 20:03

    От Ена:
    Списък с неща, в които жените са се изявили гениално:

    рисуване: Мария Робусти (1560-1590); Артемисия Джентилеши (1593-1652); Джудит Лейстър (1609-1660); Мария Мериан (1647-1717); Анджелика Кауфман (1741-1807); Елизабет Виже- Льо Брюн (1755-1842), Джорджа О’Кийф, Фрида Кало и т.н.
    скулптура: Камий Клодел (1856-1920); Ева Хесе
    химия: Мария Кюри
    психология: Мелани Клайн

    Dопълвайте списъка.

  5. Anonymous permalink
    17.04.2008 20:06

    oт Ена до Zazie:

    Защо да е нужно да има женски Буковски или Боеис Виян? Нима светът да е изгубил нещо от липсата на мъжка Емили Дикинсън, Щарлот Бронте, Джейн Остин или Тони Морисън?

  6. Anonymous permalink
    17.04.2008 22:59

    Днес да не е денят на правописните грешки? Бъкан е и постът, и отговорите.
    Петя, прегледай си процентите, че някои от тях не правят 100 като събереш мъже и жени, а очевидно това е идеята.

    На момчетата: има достатъчно жени във всички области, в които има и мъже (друг е въпросът вие какво знаете за това и още по-друг е въпросът вие в какво сте изявени, ако въобще в нещо…), просто нещата са се раздвижили от съвсем скоро (края на ХІХ век) и докато ви свием сармите, ще мине още малко време.

    На момичетата: Астрид Линдгрен е имала и деца, и книги. Някои го могат, други – не.

    На Зази: Анаис Нин?

  7. zazie permalink
    18.04.2008 00:10

    признавам, че не съм чела анаис нин. ще потърся.

    Ена: Бронте и Джейн Остин ги четох в гимназията и даже тогава ми бяха леко скучни. Емили Дикинсън е окей донякъде. просто не съм срещала яко, скандално, истински смешно женско писане, това ми липсва.

  8. Longanlon permalink
    18.04.2008 02:37

    Всъщност, като се замисля, нямам нито един любим автор – жена. Не знам на какво се дължи това.

    Също така, много малко от блоговете, които стават за четене в българския интернет се списват от жени. Тъпо.

  9. petya permalink
    18.04.2008 04:21

    fuck the norm:
    Кое по-точно е пълна глупост? Не разбирам коментара ти. Ако ролите на мъжете и жените в семейството и обществото бяха обърнати…според теб мъжете щяха да постигат същите резултати, така ли?

    zazie:
    Въпросът за преиздаването е много интересен. В статията Тейлър цитира Спендър, според която по времето на Джейн Остин са писали около 100-тина жени романистки и около 25 мъже, които са писали романи. Според Спендър много от жените са били изключително популярни и уважавани докато са били живи. Когато се говори за „основоположниците на романа като тип литературен труд“, се споменават имената на 5 от 25-те мъже-романисти от периода, а имената на жените са почти забравени. Според нея предразсъдъците (макар и подсъзнателни) на издателите са довели до това да не се преиздават женски романи…

    Ена:
    Липсата на support networks е една от главните причини, поради които не могат да израстват толкова бързо в кариерата си, колкото мъжете. Тъй като броят жени на високи/престижни позиции е много малък, много жени започват да се държат като „Царицата на кошера“ и не помагат и не допускат други жени близо до себе си.

    Примери за влиятелни и гениални жени има много. На мен ми се струва малко обидно да се налага да ги изброяваме. Явно хората продължават да не забелязват женските постижения…

    анонимен:
    Процентите са ОК. Таблицата обобщава няколко проучвания, цитирани от Тейлър и самите проценти означават различни неща. В първия ред, например, 73% от момченцата се научават да четат преди да са навършили 6 годинки, а при момиченцата този процент е 83%. Забравих само да спомена, че авторката на статията живее и работи във Великобритания и много от примерите и са от там.

    За правописните грешки, съжалявам, знам че допускам много. Но обикновено пиша бързо, а и правописа ми по принцип не е добър. Не мисля, че това омаловажава темата обаче.

    Longanlon:
    Според мен малко от българските блогове по принцип стават за четене ;)

  10. asktisho permalink
    18.04.2008 04:39

    Да търсиш оправдание за неуспеха си е губеща стратегия. Най-губеща е, когато търсиш такова оправдание във времето. Времето е относително понятие. Тлантът – също. Един очвек за пет минути работа може да свърши повече, отколкото друг за пет часа. Малко се дразня от факта, че за по-малкия процент успели жени-писателки трябва да изкраваме виновни традиционните роли в семейството. Защото, според същите тези роли, които толкова много пречат на жените да се реализират, мъжът трябва да е основен бред-уинър и да осигурява комфорт на семейството си, което, сигурно се досещате, губи не по-малко време, нерви и усилия, хвърлени в делнчини, несвързани с творчеството, но носещи инстант приходи, дейности. Едва ли овъртайма в офиса, работенето на две места, битовите ремонти и воденето на колата на сервиз през уикенда, преодпределени за мъжа от типичните семейни роли, които толкова много пречат на жената да пише, отнемат повече време от грижата за детето. Пък и мама е незаменима там само в началото. После има бавачки. И в поста за домакинските задължения бях коментирал – ако времето ти действително е ценно и струва пари, няма да го инвестираш в нископлатени дейности като готвене, чистене и бейби ситинг. Ще си плащаш на професионалисти за това. Ако пък не можеш да си го позволиш, значи времето ти изобщо не е толкова ценно и трудът ти струва по-малко от този на чистачката, готвачката, бейбистърката. Доста е просто.

  11. eneya permalink
    18.04.2008 04:57

    Така – ако мъж пише книга то, на негло гледат с респект. Ако жена пише книга й казват да не се занимава с глупости.
    Любопитно изкривяване е, че повечето мъже програмисти смятат, че жените не разбират от математика, музика и литература (първите две, свързани с логиката). Което е адски странно, но е факт. А изключенията тихомълком минават или дори се цитират, че подобни изключения са правило.
    Един бивш дори ми обясняваше как нямало жени драматурзи от времето на Бетовен и Бах, както и художничики. С подобно скудоумие как да се спори? И много мъже мислят по същия начин. Не отчитат какво е било положението на жената в обществото тогава, образованиетои им… нищо.
    Бла.

    Освен това още нещо забелязвам. В една двойка (сформираща се), почти винаги жената проявява интерес към хобитата на мъжа и започва да се интересува от неговите занимания, отколкото обратното. Интерено ми е защо. Докато мъжете отказват да се занимават. (Разбира се, това е генерализация).

  12. mr. ice permalink
    18.04.2008 06:32

    Добре де какво значение има кой ще пише книгите? Не е ли по-важното те да са добри? Щом досега сме оцелели и културно развити с мъжките постижения какъв е проблема? Чист егоизъм. „И ние искаме да пишем.“ Ми пишете бе кой ви спира. Дали ще ви четат е друг въпрос. Отървете се от матките си и стройте мостове ако щете. Децата им пречели на жените. Докато дойде новият ред когато децата ще бъдат сглобявани така ще е. Ще се грижите за тях. Или пък си останете стари моми и си творете на воля. Направете си издателство и се рекламирайте.

    Добре че голяма част от жените не са съгласни да се разделят с природните им качества за сметка на премахнатия от главите им безкрайно неоценен интелект. Интелектът е грозен (особено когато се старае да надцака природата). Опитва се да направи окръжност от прави линии. Феминистките насилват природата. Търсят гениални жени. На кой са му изтрябвали такива?

  13. Калин permalink
    18.04.2008 07:45

    Всеки опит за обобщаване крие вероятност за грешка. А в подобен блог който е изначално деформиран с пристрастие към единия пол това по скоро е правило. Ако има единични успехи то те биват показвани за пример и се обобщава че това едва ли не е норма (с презумцията за превъзходтсвото на жените). Ако обаче се окаже че в някоя област жените са по-слабо преставени или имат по-слаби постижение се бие тъпана на войната и се развява бойното феминистко знаме с предтекста че това е един типичен и показателен пример за подценавянето на жените. В действителност според мен нещата са индивидуални и само и единствено липсата на определени качества и умения е причина даден човек да не успее и обратното. Огледайте се – 2007ма година сме. Никой никого не ограничава. Всеки има свободата да се изяви ако има с какво. Ако 17% от поставените пиеси си били написани от жени, то вероятно толкова са заслужаавли да бъдат играни на сцена. Като човек който е 15 г в ИТ бранша мога да кажа, че женита са малко понеже не им се отдава логическото мислене, но за сметка на това има настина изключително добри, което едва ли е фунция на пола. Смея да твърдя че в този бизнес нещата са модерни и отворени. Карли Фиорина е добър приемер – когато стана шеф на HP феминистките 3 дена пуцаха с фейорверки и курбани правиха че това е победа на феминизма. И когато тя беше освободена (тази хубава дума) от длъжност това беше не защото е жена, а защото е некадърна, не чух коментари от феминистки.
    В крайна сметка може да се види процента на жените изкачили хилядници, пътували в космоса, играещи голф и тн за да се намерят още примери за патриалхално общество, за пренебрежително отношение към жените и съществуването на този блог.

  14. gimli permalink
    18.04.2008 08:06

    „Пък и мама е незаменима там само в началото. После има бавачки.“

    Глупости!

    „В една двойка (сформираща се), почти винаги жената проявява интерес към хобитата на мъжа и започва да се интересува от неговите занимания, отколкото обратното.“

    Мда, нито веднъж не можах да накарам мъжа ми да дойде с мен на мач :)

    Колкото до писателстването, не е важно колко процента от писателите са жени. Нито колко са негри, азиатци, инвалиди или под 20 годишни. Важното е когато някой има какво да каже, да може да го направи. Важно е не да има много ЖЕНИ писатели, а да има много ДОБРИ писатели.

    Относно блоговете, аз чета само женски. Не съм никак предубедена, но нито един мъж не е успял да ме заинтригува нито с проблемите, които разглежда, нито с начина, по който ги представя. Наскоро разбрах, че някои от тях са писали статии за разни издания. Мъка, мъка.

  15. Anonymous permalink
    18.04.2008 08:38

    Oт Ена:
    Zazie, тук вече става дума за лични предпочитания, а не за литературен принос. Аз съм чела Борис Виан и ми харесва, но ако трябва да избирам между него и Тони Морисън. която впрочем има нобелова награда, бих избрала Морисън.
    Джейн Остин действително се чете трудно, ако човек няма поне бегла представа за социалната история през 18 и ранния 19 в. Който обаче я чете и има тази представа, не може да не оцени уникалността на работите й.

  16. hommelette permalink
    18.04.2008 10:33

    Зази,
    Ерика Джонг?

  17. razmisli permalink
    18.04.2008 11:03

    За професии, чието упражняване изисква големи обществени ресурси, не е въпросът човекът да е талантлив (какво значи това всъщност?), а да му бъдат поверени тези ресурси; това обаче вече е зависело от обществото и неговите предразсъдъци. Ако една жена си има хоби, това може да е било приемливо в различните исторически периоди, дори за нея се е говорело с адмирация, като вид куриоз („виж ти, жена-философка/писателка/“). Обаче ако иска да упражнява професия, изискваща инвестиция на ресурси, като драматург, диригент на оркестър, дори художник (материалите са били скъпи, а не да се прахосват за женски приумици), тук вече не е било така свободно за всички желаещи.

    За писателите и другите професии, предлагащи артистичен продукт. Всички знаем, че оценката, харесването и популярността на такъв продукт е доста субективна и зависи от много фактори, не на последно място дали той е вече приет от други (http://www.nytimes.com/2007/04/15/magazine/15wwlnidealab.t.html, благодаря на невърмайнд за линка). Тоест, не е изобщо обективна. По същия начин се оценяват и още непубликувани творби – чрез очакването за възможната реакция, което си е жив предразсъдък. Между другото, авторката на Хари Потър преди да публикува първата си книга е била посъветвана да се пише с инициали, защото ако било явно, че е жена, нямало да бъде четена от момчетата. Какво значи „добри“ писатели?

    Защо да няма значение, когато големи групи хора нямат възможност и достъп да творят и да правят гледната си точка позната и значима чрез творбите си? Между другото, не е лошо да се прочете нобеловата реч на Дорис Лесинг – тя показва колко голямо значение всъщност има това. Никой не им пречи нарочно и злобно да го правят, но не им се дава и възможност. Съвсем не е въпрос на лични качества.

    Анонимен, детските писателки не се смятат като аргумент, защото детската сфера се е считала за втора ръка и приоритет на жените. А, и традиционнотя е била запазена територия именно на майките (ако не са били майки, „не стават за това“).

  18. Martin permalink
    18.04.2008 16:46

    Опа

    Питах се, защо жените като купуват повечето от книгите и четат толкова много не купуват книги написани от жени. И се сетих нещо, което като проверих това-онова подвърди съмнението ми.

    Например за американския пазар:

    55% от продадените софт-кавър книгит са т.н. romance novels, съставляващи около 25% от продажбите на книжарниците. Другият голям жанр (пак около 25% от доходите) са религиозни книги (най-вече Библии и производни). Всички други жанрове са второстепенни. 80% от консуматорите на романтичните (те са си направо порнография без картинки, ама нейсе) са жени. Положението е същото във Беликобритания, откъдето ми се струва че са твоите статистики.

    Единственият извод, както обикновено, е че феминистките гледате на статистиките само доколкото ви утърва. Много е ясно от моите цифри, че жените като цяло не са особено запалени по сериозната литература. Не че мъжете като цяло са. Но сериозните (като количество) читатели жени гравитират към мускулестите герои със твърди пулсиращи работи в страниците на Harlequin Classics. Някой ще каже, че и това е моя/на патриархията вина. Аз пък съм убеден, че ви идва отвътре.

    Оказва се, че от 300 заглавия в класацията за бестселъри, 160 са точно този вид книги. Мнозинството автори са им жени. Аз не можах да намеря нито един автор мъж на страницата на Harlequin. Нужно ли е да ти обяснявам защо комитетът на Нобеловата награда обикновено пренебрегва тези авторки?

    Значи много жени намират време за писане на книги. И да четат. И да гледат телевизия (5 с/у 4 часа на ден за мъжете в САЩ). Как става това? Ами повярвали сте на един мит, че мъжете само си седят на задника и той се вмества толкова добре във догмите на верската ви система, та е станал един от постулатите и.

    Той Тишо си бае за това, ама никой не го слуша. От едното ухо в другото, защото „такова животно нема“. Приличате ми на на the creationists, теа дето вярват че Земята е на 5 хиляди години. В данните виждате само това, което искате да видите и яко му дупе на този, който повдигне въпрос дето не се вписва в каноничните ви „истини“. Онези например полудяват като ги попиташ за радиоактивните изотопи. Крейзейшънистите, между другото и те се мислят за сериозна академична дисциплина… извинявам се ако съм обидил някого с паралела.

    И още нещо. Това, че жените са накарани да пишат само един вид книги е несериозно. Издателите на книги са компании, чиято работа е да правят мангизи. Дори и да има редактори, които да не пропускат жени автори, не е сериозно да се твърди, че ако нещо стойностно се появи, няма да се публикува. Както авторите жени сега доминират пазара за романтични романи, поради това че произвеждат по-добър продукт, така и една добра писателка не може да не успее. Дори да има издатели, които пренебрегват тези писателки, те вредят само на себе си. Ayn Rand как е успяла да се публикува, и то преди десетилетия? Колко мъже и жени считат произведенията и за едни от най-важните на 20-ти век? Джейн Фонда… ъъъ Остин де е живяла в съвсем друг свят, какво общо има тя с цената на сиренето.

    Който си го може, си го може.

    • 11.09.2010 09:10

      Не смятам, че си съвсем прав. Прочети кометара ми по-надолу.

  19. Anonymous permalink
    19.04.2008 08:26

    Oт Ена:
    Нямам нищо против жените да доминират жанра на любовните романи нито като читателки, нито като писателки. Нито пък мъжете да доминират някой жанр, да кажем фентъзи, макар че нямам представа дали го доминират или не. Интересният въпрос е защо жанровете, доминирани от жени се възприемат като културно-непрестижни. Другият въпрос е в кои жанрове се допускат да пишат жените. Ще се върна на 17% пиеси от жени, поставени в театрите. Калин казва: може би толкова са ставали за поставяне. Отвън това може да изглежда като логична хипотеза, но това не е точно така. Първо, както казах, дори пиеси на жени, спечелили литературни конкурси, трудно намират достъп до сцена. Журито на тези литературни конкурси се състои от актьори, режисьори и други театрални професионалисти, които оценяват една пиеса точно от гледна точка на възможностите, които предоставя за поставяне на сцена. Второ, нито един сценарий не остава непроменен до първото му поставяне, а се развива в хода на репетициите. Т.е., за да стане един сценарий действително добър, е нужно да бъде поставен поне веднъж.
    Нещо любопитно в исторически план: Във Великобритания през 19в. големите театри в Лондон правят серия конкурси за нова английска драма, в които авторите остават анонимни до обявяването на резултатите. Неколкократно конкурсите се печелят от жени и в пресата избухват луди скандали. До какъв упадъл била стигнала британската нация, щом жените били прописали и то така, че да надминат мъжете.

  20. mr. ice permalink
    20.04.2008 09:06

    Хаха последното изречение си го бива. Винаги съм харесвал мисленето на британците. На въпроса – 17% жени означава ли 300% опитали да бъдат театрали но единици успяли? Или общо всички опитали жени са били 30%. Сигурен съм че повечето жени сами избират да пишат глупости защото се продават лесно (а знаем колко по-добре се ориентират жените към отрупаната трапеза) а и защото е по-приятно от това да летят из културологични висини където кислорода е малко. Да се правят връзки между таблиците в началото на темата е смешно. От това че момиченцата винаги назубрят всичко за 6 означава автоматично че голямата част от бъдещите писатели трябва да дойдат от тях? Типичното феми изкривяване. Аз имам една съседка ем умна ем хубавка винаги е била с добри оценки може да е почнала да чете и на 2 обаче е толкова скучна и празна че няма на къде повече. Почти като участничките в този блог. :) И какво сега трябва да я произведем в драматург защото е била ненадминат майстор на запомнянането на литературни анализи? Ц ц ц. Ми тя избра да учи икономическа специалност. Насъщният е водещата духовна идея на жените освен това малко от тях желаят да станат алкохолици а за доброто писане често се налага. :)

  21. Anonymous permalink
    20.04.2008 17:28

    Oт Ена

    Леле, колко му е скучно на mr.ice да пише тук… Скука, скука, ама той стиска зъби :)

  22. Anonymous permalink
    20.04.2008 20:58

    Работя в издателство. Жена съм. Издаваме хубави преводни книги. „Хубави“ е широко понятие, но да речем така: книги, които информират, развличат и имат уважителни рецензии в поне пет чужди периодични издания. Нито веднъж не сме гледали под полата или в панталона на автора, за да се доубедим да ги пуснем ли, или не. Важното е текстът да е качествен. Няма пречка, пише който може и иска.

    От друга страна дали хората, които могат и искат, ще стигнат до издаване на ръкопис е такъв букет от случайности, че в него може да изиграе роля и пола (например: една талантлива жена да не поиска, макар и да може, защото от дете са й набивали в главата, че трябва да мечтае за съпруг и дечица, не за публична изява и тиражи.)

    И от трета страна: все повече жени пишат. Някога са били замитани под леглото, сега в много страни вече няма начин това да стане. И те си вършат каквото им се върши. Ограничено и късогледо е да се твърди, че доскоро мъжете и жените са били равноправни. И сега не са за някои неща дори в най-развитите страни.

    Накрая: познавам много хора. Малкото, които са ми близки, са щедри, умни и способни да се справят и в „мъжки“, и в „женски“ ситуации. И са мъже и жени. И освен по вторичните полови белези не им личи. Като слушам някои хора тук как ги избива на лай, си мисля колко е важно първо да си човек и после каквото и да било друго.

  23. mr. ice permalink
    21.04.2008 02:37

    Това може да го каже само някой живеещ в света на книгите. „Да бъдеш човек…“ Звучи като болезнена мечта на поет. Какъв човек бре душко огледай се наоколо и виж къде живееш. За да бъдат хората Хора трябва да не бъдат себе (поне в по-голямата си част). По-важно ли е да им отнемеш тази кучешка радост и по-важно за кой? Ако ще си говорим така…

    Ена признавам си забавно ми е тук. Да гледам как се опитвате да матирате Царя само с женски фигури.

  24. Anonymous permalink
    21.04.2008 08:49

    От Ена,

    Mr. ice, понятията жена и феминист не се припокриват. Ако днес жените се радват на права и възможности, които не са имали преди век или два, то е благодарение и на много мъже-феминисти, съпричастни към исканията за равнопоставеност на половете.

  25. Yana permalink
    21.04.2008 11:08

    До дамата от издателството – можеш ли да ни кажеш в проценти съотношението мъже/жени сред авторите, които издавате?

    Ена, мила, моля те да ми пишеш, защото не знам как да те намеря. yana dot domuschieva gmail

  26. Anonymous permalink
    22.04.2008 03:38

    Ена, понятията феминист и местен блог феминист също не се припокриват. Аз не съм видял мъже да се дават за пример в борбата на жените.

  27. Anonymous permalink
    22.04.2008 08:38

    От Ена,

    Анонимен,

    Има примери дори в този блог на мъже, които се определят като феминисти и обясбяват защо.

  28. Estranged permalink
    12.05.2008 09:07

    Доколкото знам, някои от първите романи (в момента, в който можем да кажем, че книгата е нещо тиражирано и продавано) са на жени. Франкенщайн например. Също така си спомням, че някои от тези авторки са писали под мъжки имена, за да скрият това, че са жени.

    В момента работя като дизайнер на компютърни игри. Сещам се за няколко игри с брилянтна история, които са писани от автор – жена, например поредицата Soul Reaver. Гениални като пространствени решения нива са правени от жени (част от нивата на първия Prince Of Persia, и на първите Tomb Raider-и).

    Всичко това потъва някъде във финалните надписи и колеги ми казват „Абе няма постижения на жени в нашата индустрия“. Как изчезва това, как потъва в credit-ите, не е ясно.

  29. Elitsa permalink
    16.05.2008 03:17

    на zazie: ако ти се чете свежо женско писание, препоръчвам ти Елизабет Вурцел, по-специално „Кучка“ и „Още, Сега, Отново.“

    как мислите, ако Дж. К. Роуланд бе се подписала с пълното си име, дали Хари Потър щеше да и донесе толкова слава и пари?

    Има двоен стандарт, разбира се!

  30. petya permalink
    16.05.2008 03:54

    Elitsa:
    Аз също харесвам Вурцел. Харесвам много и Anne Lemott. МНОГО. Чела ли си Operating Instructions?…Parenting guide е ;)

  31. Anonymous permalink
    19.08.2008 06:23

    – Скъпа, закъсняваме, а ти от един час се гримираш!
    – Хубавата картина изисква много работа.
    – Ти не рисуваш, а реставрираш.

  32. 11.09.2010 09:08

    Естествено, че това е вярно! Жените сме съдени много по-строго, дори и днес, в обществото. За нас има изисквания да сме: 1. добри домакини: 2. красиви: 3. добре поддържани, 4. омъжени, 5. с деца, 6. по възможност да изкарваме и пари или най-малкото да имаме достатъчно, за да покриваме немалките си козметично-естетически нужди и да се грижим за себе си. В същото време шансовете ни да изкарваме пари са в пъти по-малки от тези на мъжете. Защото Обществото е като БИГ БРАДЪР – Гледа и СЪДИ-СЪДИ–СЪДИ… А никой човек не би могъл да седне и просто да пише, ако непрекъснато е съден. Освен това при жените САМОКРИТИЧНОСТТА е може би по-силно развита. И в крайна сметка непрекъснато ни е намеквано, че от нашите книги едва ли ОБЩЕСТВОТО ще има кой знае колко полза (твърде емоционални, твърде лични, твърде поетични, книгите ни винаги са готови да бъдат отвърлени от масовия вкус по някой параграф…) Лично мен, като пишещ по призвание и жизнена необходимост човек всичко това само би могло да ме мотивира. Но винаги трябва да съм готова да очаквам следващата хвърлена бомба от критичност срещу себе си. И винаги знам, че няма кой да ме подкрепи, поне не и докато нещото не излезе на бял свят… Така че намирам темата за доста сериозна…

Trackbacks

  1. Chick Lit « Openly Feminist

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: