Към съдържанието

Прегърни ме

15.05.2011


Възглавница „Прегърни ме“. Не мога да преценя дали е по-скоро смешно, отколкото тъжно или обратното.

Снимката: via Teya Diya

Малко за абортите

12.05.2011

С Роси Тодорова от LadyZone.bg говорихме за жените и абортите и понеже темата е много важна за мен, копирам част от интервюто и тук:

Много жени живеят в постоянен вътрешен конфликт със себе си, след като направят аборт. Някои биха казали това е така, защото жените са с по-слаба психика. Но според теб е, защото…


Не разполагам с данни за изследвания, провеждани в България, но съм запозната с доста проучвания, проведени в САЩ, които разглеждат психологическото състояние на жените, направили аборт. Данните сочат, че близо 80% от жените, направили аборт след нежелана бременност се чувстват спокойни, облекчени и щастливи от решението си. 17% от жените, направили аборт, изпитват чувство на вина и слаба депресия, но учените са установили, че в повечето случаи след третата седмица от аборта дори и те преминават. Преди време попаднах на едно интересно проучване, което съпоставя тези данни при жените, направили аборт и жените, току-що родили дете. Цифрите са шокиращо аналогични: и позитивните, и негативните чувства.

Друго проучване пък сравнява нагласите на млади момичета, забременели по едно и също време. Психолозите проследяват две групи тийнейджъри и говорят с тях две години след аборта/раждането им. Оказва се, че момичета, направили аборт, имат много по-високо самочувствие и усещане за вътрешен самоконтрол от тези, които са родили. Данните сочат, че една жена изпитва вина, конфликт или негативни чувства, ако всъщност не е била сигурна дали иска да направи аборт, или е била принудена да прекрати желана бременност по медицински причини.

Вярно е, че в България от законодателна гледна точка сме благословени и не се налага да участваме в безмислени разговори за правото на аборт, на каквито съм свидетел тук в Щатите. Но за разлика от Щатите, младите хора в България са далеч по-неграмотни и сексуалната ни култура е супер ниска. С други теми, трябва да се говори.

*

10.05.2011


Не се сдържах.
хохо,
П.

8-битово интервю

08.05.2011

Най-четеният текст в блога ми от самия му старт е един сравнително кратък текст за чалгата и поп-фолк естетиката: Порнофикация. В оригиналният постинг питам:

Кои са тези момичета? Защо изглеждат и се държат по такъв начин? Какви са техните родители? Как са възпитани? Кой/Какво ги кара да вярват, че трябва да култивират подобен външен вид и поведение? Какви са техните сексуални партньори? Какво е тяхното влияние върху възприятията, вкуса и поведението на по-малките момичета и момчета?

Връщам се към този разговор, заради статията на Явор Фингаров. Видях, че е пре-публикувана (и пре-коментирана) в Webcafe, а от там и споделена къде ли не. Колкото повече чета за чалгата, поп-фолк певиците и хората, които им се възхищават… толкова по-любопитно ми става. Колкото повече внимава човек, толкова повече нещата спират да изглеждат такива, каквито са на повърхноста. Исках да говоря с жена, която пее поп-фолк или харесва поп-фолк, защото честно казано са ми омръзнали всички тези разговори за чалгаджийките, без никой да си прави труда всъщност да попита ТЯХ какво мислят.  Докато продължавам да работя в тази насока, реших междувременно да се обърна към първоизточника. Авторът на 8-bit erotic се оказа изключително занимателен събеседник.

***

Каза ми, че статията на Явор Фингаров се обобщава в едно изречение: “Те са зле. Вижте ги колко са тъпи” и че на теб това ти се струва “повече чалга и от чалгата”. Обясни малко по-подробно.

Едва ли има нещо по-лесно от това да напишеш анти-чалга статия и да се биеш в гърдите колко революционно нещо си написал и колко одобрение/разспространение има. Кой има нужда от тоя пост. Това е все едно да ми продаваш чалга за умни. Как да ти го обясня, кво очакват тея хора, какво ново ми казват, какво ми говорят очевидни неща засилени на крайна степен с цел трафик. Къде „срамните въшки се чувстват у дома си“? Какво лошо има в това „да ходиш на мол“? Колко квадратни сантиметра от телата им били останали интересни? Знаеш ли колко, ВСИЧКИТЕ!!! Виж аз 90 процента от статията я подкрепям и одобрявам. Ама цялостно си е жив поп-фолк. Чудя се тея дето пишат такива работи с какво се различават от чалгата като идеология щом предлагат лесносмилаем продукт?

Дразни ме, дразни ме повърхностната реакция на хората. Показват ми снимка на Андреа или на Николета и веднага – аууу, това колко е грозно. Абе пич, абстрахирай се, погледни на снимката и ми кажи какво виждаш. Една красива жена, облечена предизвикателно. Ти какво очакваш от списание Плейбой или от една популярна певица. Все едно Бионсе не е гола, или Аврил Лавин не си показва гащите. Спокойно, не сме най-зле тука, няма да спасим света, в холивуд го правят, тука сме долни копиенца. Нали това работи жената. Николета да публикува стихове ли? Андреа да решава диофантови уравнения? И оня ми плаче че бил поет и че жените не се впечатлявали от стихове. Еми move the fuck on. 2011 година е. Ако искаш да си готин ще играеш не out of the box ами out of the room where the box is. Ще впечатляваш по алтернативни канали. Да не сваляш баба ми с тея стихове? Мацките не слушат Кирил Маричков нито Васил Найденов. Въобще какви си ги мислите?

Някъде беше казал, че визията на чалга-мацките много те кефи. Кажи ми какво точно ти харесва в тази визия. Например: дългите, боядисани коси ми харесват, защото…; супер разголените деколтета с повдигнати нагоре цици ми харесват, защото… Питам те най-сериозно, защото моето разбиране за женски сексапил е много по-различно и съвсем не толкова “физически”-ориентирано.

Ние мъжете сме прости създания. Или поне на годините които съм аз, а аз съм малък. Някаде бях чел че на 23-25 години биологически си в разгара на размножителния си период. Та какво лошо има в дългите боядисани коси? Или може би супер разголените деколтета с изтичащи от вътре цици? Аз съм консуматор. Въобще всички сме консуматори. Как хората не разбраха, че пича дето не се поддава на изкушенията съществува само по филмите. Господ е създал вторичните полови белези, човек пък е поумнял и с цел повече привличане на внимание е измислил пластични хирургии, сексапилни дрехи и подобия. Защо да са лоши, не разбирам. Виж не говоря за Лоло Ферари, въпреки че и там си има някаква красива фетишистка красота, стига да не ти е в къщатата де. Ама дет викаше един едно време – то нащо общество не е дорасло за това още. Цялата работа е като при колите. Нормалната кола си е нормална, ако искаш обаче да върви бързо, трябва да има спойлери, анти крила, тунинги и подобия. Е сега да мразим ли бързите коли? Защо? Защото са бързи? Нали харесвахме скороста? Don’t hate the player, hate the game. Не караш формула едно по улиците нали, нито ходиш с Лоло Ферари, кво ти пречи силикона. А ти какво, не обичаш цици? Кой мъж не обича големи цици? Аз не знам такъв. Знам такива, които искат да се разграничат от определена уш по-неинтелигентна прослойка в обществото и това ги кара да говорят глупости.

Понеже много често сравняваш тези момичета с порно-актриси… (от чисто естетична гледна точка говорим), ти мислиш ли, че те осъзнават, че приличат на порно-актриси?

Ама те секси момичетата не приличат на порно актриси, просто порно актрисите приличат на секси момичета. Няма порно актрисите да изглеждат като кака ти поетесата, сещаш се нали. Виж сега. И аз не искам жена ми да изглежда като извадена от порно филм. Оф, всъщност искам, ама всичката тая тъпотия дето е насадена наоколо и всичките тея псевдо античалгари веднага ще излезнат с мнение. И кво? На Бекам жена му как изглежда, а на Хамилтан, а на Саркози? Нима те не са успели? С какво жените им се различават по визия от Андреа например? Не аз наистина не разбирам. Какво лошо има в това една жена да е секси? Ти като гледаш тази снимка какво виждаш в нея? Безмозъчен къс месо? Тогава толкова много искам да видя как изглежда мозъчния къс месо.

Мислиш ли, че в действителност те са сексуално разкрепостени? На мен ми се струва, че се преструват.

Не много ясно, супер дървета са. Пласмасови кукли гледащи в тавана. Ох, боли ме, и така натътака. Те дори не се преструват. Те не говорят. Те не могат да говорят. То няма как да почне какъвто и да бил разговор. Аз гледах онова интервю с тоя Славчо Тошев и тая Вивиан. Ми те толко прости, че как са се запознали се чудиш. И от другата страна веднага коментари, оле тая ква е гадна. Виж сега може да е проста, ама чак гадна. Ама не, аз съм сигурен, че ако хванат стотина от коментиращи там по всяквите му там сайтове отдолу и я сложат пред тях и кажат – е са ви е шанса момчета – ще ударим 99% успеваемост. Всичко е една уш морална поза, и мен ми писна от нея.

Защо според теб хората са толкова анти-чалга настроени? Защо чалгата “пречи” повече от метъл-културата, например?

Ми що, щото завиждат. И аз завиждам. Те хората не са настроени срещу чалгата само. Те са настроени и срещу Христо Сираков, и срещу Ники Михайлов и срещу всякакви паляци наоколо. Просто като го видиш що за стока е, а на фона на това как живее и съпоставиш твоя нещастен „правилен“ живот, почваш да злобееш. Ама то цялата история е такава. Примерно аз не съм щастлив. А те са щастливи. Те са най-щастливите хора на света. През вечер виждат идолите си, забавляват се с тях, живот, секс, лудница. Прага им на задоволеност обаче е толкова нисък, че още 20 години да живеят по същия начин, пак няма да им омръзне. Обречени са на щастие. С информация да ги заливаш, те пак няма да дигнат толерантноста си към нещата. Те нямат нужда. При тях няма чувство за търсене, за уникалност, за оценка и т н. Те са маса, и не ги ебе. Дето имаше една приказка едно време – вий сте прости ваща лесна. Та така и с тях.

Все тая. Нищо няма значение, нито коментарите, които ще се появят отдолу, нито мнението ми, нито нищо. Всеки да си живее както му харесва и да не пречи на другите. Това е.

***

Не съм съгласна с 8, че мацките са прости. Кажете вие. Също така прочетете и последния текст „В защита на чалгата“ на Бай Далай. Не съм очаквала, че някога ще участвам в backlash срещу анти-чалга настроението, но ей ни на. Или както каза един приятел, еееех какво ли няма да направите, за да си намерите извинение да слушате поп-фолк. Туше.

Калина Андролова и Явор Фингаров: висока и ниска култура

02.05.2011

Днес чета и мисля върху два текста, които принципно не са свързани нито тематично, нито хронологично, но на мен някак ми звучат „заедно“. Калина Андролова: Баничари в медийния бизнес

Вижте, човек, който е прочел две книги в живота си – и двете на Исабел Алиенде, не би могъл да схване защо е нужно да се пише за тероризма, например, а не за „долче вита”.

.
.
.

Оскърбяват ме плиткоумните погледи на купища млади момичета и момчета наоколо. Ние сме създали едно чалга поколение на вещно зависими хора с много елементарен праг на удоволственост – секс и пиячка, и лесни кинти. Това са основни поколенчески цели. Намацано червило, нов телефон и неосъзнат хаотичен секс.

С уговорката, че няма нужда да намесваме Алиенде и че конкретните списания и издатели нямат значение, мисля, че Андролова общо взето говори за същите културни феномени, за които пише и Явор Фингаров в Евтините жени на София :

Жените са там. От грима физиономиите им приличат на платно на Кандински. Устиците им излъчват пренебрежение и премерена злоба. Поклащат стройните си тела, изваяни след стотици часове във фитнеса. Тези тела са еднакви, заради еднаквите упражнения, заради еднаквите диети, заради еднаквите страсти. Лицата им не са безизразни, но в изражението им зее дупка. Дупка от ужасяващата липса на човечност, ужасяващата липса на Смисъл.

Апропо, 8-bit  ми изпрати следния коментар по повод текста на Фингаров:

Всеки път, когато някой започне да ми говори за висока и ниска култура… космите по гръбнака ми се изправят вертикално (перпендикулярно?!) нагоре. Но ми се струва, че Фингаров се опитва да опише, а Андролова се опитва да анализира един истински конфликт. Но понеже нито тя, нито той го правят достатъчно добре… накрая не става ясно… баси, кво толкова са им направили момичетата и какво толкова лошо има в това да носиш червило.

И сега какво?