Това не е виц: роднина, милиционер
22.02.2010
Докато аз прекарвах последните часове от 28-та си година в блажено пиянство, в кутията ми бе получен следния мейл:
Не мога да не те поздравя с поредния забелязан в движение социален анекдот:
Вървя в Борисовата градина. Две момченца и едно момиченце, съвсем ясно различими по пол, се суетят преди майките им да ги снимат.
И едната майка вика: „Косьо, Косьо, не стой по средата, че ще те помислят за момиче, махай се оттам.“Честит рожден ден от модерна България!
Рубриката „Това не е виц“ бързо започва да ми става любима. Можете да ми изпращате социални анекдоти на openlyfeminist@gmail.com
***
Фотография: Anyjazz65
33 коментара
leave one →
Openly Feminist 
Защо ако стои по средата ще го помислят за момиче, не ми е ясно. Но извода е очевиден – явно е нещо много позорно да бъдеш помислен за момиче и самата мисъл трябва да те стряска.
Мдааа, за много родители „правилното“ полово поведение е много важно.
Сещам се аз пък за един разговор между малко момченце и майка, преразказан ми от едни приятели, станали свидетели на случката. Майката казва назидателно-възпитателно на детето си „Никиии, престани, кога ще започнеш да се държиш като мъж!“, а то й отвръща „Мамо, защо ти не започнеш да се държиш като мъж!“ :D Май майката има много какво да научи от детето си относно „мъжкото“ и „женското“.
А иначе едногодишната ми дъщеря редовно е определяна от разни непознати добронамерени чичковци и лелки като момченце и подозирам, че това е така, само защото я обличаме в дрешки с цветове, традиционно приемани за „момчешки“.
Две сцени от поликлиниката.
1) Две малки близначки в розово, на около 5 години.
– Мамо, защо винаги трябва да обличаме розово?
– Ами защото на момичетата им харесва да носят розово.
– Тогава на момчетата им харесват всички останали цветове?
2) Опашка. Идва млада двойка с бебе. Една възрастна жена пред мен казва:
– Момченце ли е? Да ви пусна пред мен, ако е момченце!
(тук ще пропуснем факта, че така ги пропуска и пред мен)
Аз си спомням как като бременна, добронамереността на непознати хора към мен се изразяваше в окуражително потупване по рамото с уверението, че бебето ще е момче!
Да не говорим за класическата реплика „Момиченце ли е? Е, нищо, де. Пак да е живо и здраво!“
Жилов каза: „- Момченце ли е? Да ви пусна пред мен, ако е момченце!“
Сериозно ли?!
gimli каза: „Момиченце ли е? Е, нищо, де. Пак да е живо и здраво!“
Реве ми се… ;-(
Йоана, сега съвсем ще те разплача.
Когато първото дете в едно семейство е момиче, а второто е момче, съм чувала да казват, че бащата „си е взел поправителния изпит с шестица“. Има и жени от моето поколение, които говорят така.
Една истинска история от когато моят собствен баща отишъл да се напива от МЪКА когато съм се родила, момиче… Един добронамерен негов приятел по чашка го успокоявал с думиите “ Нищо де, така поне нема опасност да стане педерас, най-ного курва, ама пак е по-добре курва от педерас…“ Как ли го утешават сега?
Моя приятелка роди наскоро и не искаше да знае пола на бебето преди раждането. А всички близки и не толкова близки все това питаха: „Момче или момиче?“ Бащата отговаряше с класическото: „Като порасне, само ще си избере.“ Аз направо натяквах, че ще се радваме страшно много, било то момче или момиче, нали така. Една възрастна дама обаче ми даде шокиращо обяснение защо иска да е момче.
„Животът на жените е много по-тежък“, каза тя.
Не й повярвах, питах защо да е така, мъже и жени имат тежък или лек живот в зависимост от много неща… Но тя беше твърдо убедена, че за доброто на детето в бъдещия му живот е много по-добре да е момче. Много тъжно ми стана.
А в моето семейство никога не сме делени по пол, освен по дрехи и играчки. Все пак мразя розово от малка, обичам колички и конструктори, което не попречи на майка ми да ми накупи един харем Барбита, понеже тя е нямала навремето :)
Далечни опити само, като останки от някакви природни разлики във физическата сила и сръчността на пръстите. Баба ми ме научи да плета, а брат ми искаше и той (по-малък е). Дадоха му куки да си играе :) После пък се включвах в дърводелската дейност на дядо ми, нося тежко, а брат ми прави по-вкусни палачинки от мама и не може да завие крушка. Иначе си е двуметров мъж с дългогодишна приятелка, да ми е жив и здрав.
Та цялата тази работа с половата сагрегация ми е адски чужда от ранна детска възраст и направо не ми се вярва с какви глупави предразсъдъци се занимават хората.
Много тъжно.
Освен да възпитаваме децата да мислят с главите си, не знам какво друго можем да направим…
Имам син. Знаехме, че очакваме момче. Докато бях бременна, а и след раждането, няколко пъти се скарах много остро със собствения си баща за коментари като „Добре, че е момче“, „По-добре да е момче“, „Б. ме пита оня ден – ти внучка ли имаше – и аз ама как внучка (това с възмутена интонация) – Внук (това, много гордо).“ Веднъж ми разправя въодушевено как ще му купи автомат, аз „Без такива милитаристични играчки, ако обичаш,“ той възмутен „Еееее, ама ти искаш да го направиш женчо!“ И такива неща безкрайно много, доста ми е неприятно, а всички ми казват да не се връзвам и че е много естествено това поведение като е имал две дъщери само…
Аргументът, че животът на жените е много по-тежък съм го чувала много пъти от жени във версията „Исках да е момче, за да не се мъчи като мен.“ Когато се интересувах какви мъчения имат предвид, ми обясняваха за месечния цикъл, раждане, такива неща…
ОК такива истории можем да си разказваме до безкрай и да поплакваме. не са толкова интересни.
аз искам да обърнем внимание на причините, и моля ви не ги търсете в ‘манталитета’ или ‘патриархалните ценности’ като добри веберианци. не можем да обясним патриархалните ценности чрез тях самите.
кое кара петя да казва това с ебати сарказма: ‘Честит рожден ден от модерна България!’ (бтв, честит рожден ден, мила, всичко най-хубаво!)
важните въпроси за мен са: защо наистина българия не е модерна (вече)? как се ре-традиционализира обществото ни?
Е, сега за всеки не е приятно да му объркат пола но от това не трябва да правим драма и заклеймяваме цялото общество в закостенялост и предразсъдъци.
Всяко дете трябва да се обича, независимо от пола му а и всеки пол си има и предимствата и недостатъците. Имам момченце и момиченце и не мога да кажа, че едното се гледа по-лесно от другото или, че едното е по-кротко или по-послушно и т.н. И двете деца са си различни по своему и точно за това трябва да бъдат обичани още повече
бай далай, кога България е била по-модерна държава?
в соца. модернизираща, модерна и модернистична.
преди да ме обвиниш в сталинизъм, моля те виж в речника значението на тези термини. различно е от това на ‘съвременна’
Да бе, по времето на соца изобщо не беше така! Всички се радваха, когато имат дъщери, и изобщо не се опитваха по няколко пъти, докато не им се роди син… Нямаше изнасилвания и престъпления… Пропусна да кажеш и че по реките са текли мед и масло…
майка ми като ученичка е пишела с лявата ръка, но е била принудена да пропише с дясната, да не се отличава от стадото. кво по модерно от това? :)
Посланията, че жените сме нещо далеч по-незначително от мъжете са хиляди и се срещат на всяка крачка, в реплики, жестове, интонации…
Аз съм твърдо решена да се боря със зъби и нокти, до детето ми да не достигат тези неща, от какъвто и пол да е! Ше изградя такажа цедка, че идея си нямате, за целта ако се наложи ще се карам сериозно с хората винаги когато пуснат някакъв коментар от тоя тип. Защото много се оплакваме от това и онова, ама малко са тея които се противопоставят, а със самото мълчание потвърждаваме тези идеи, или най-малкото, се вижда, че сме безсилни пред тях. Не! Аз съм се зарекла никога да не приема подаръци „по цвят и пол“, т.е розово за момиче и синио за момче, или кукла за момиче а за момче камионче, просто ще ги връщам на момента и ще поправям всеки коментар от рода на „ако е момченце не требва да гледа“едва ли не требва всичко да му се даде като е момче…Аз ако имам момче това няма да го допусна, не само това, няма да допусна детето да го чува това! Изобщо хора, ако не поправяте и демонстрирате ясно неодобрение на момента, после може да е късно и за нашите деца…
разбирам те, но не можеш да shield-неш детето от целия бълвоч наоколо. най-малкото нали ще ходи на училище, а там тези идеи ги има също. но сигурно ще го подковеш добре идейно, за да не се връзва.. и аз не искам ако един ден стана майка децата ми да растат в такава среда, но е неизбежно. трябва да мислим как да променим средата, а не само как да бягаме от нея, затваряйки се в малки кръгове от хора като нас.. поздрави!
Тук малко бъркаш нещата ми се струва.
Едно е детето да не расте с убеждението, че женският пол е по-малоценен от мъжкия, друго е да му се отнема възможността да проявява присъщи за пола му признаци. Сега, наясно съм, че според феминистките „присъщи за пола признаци“ в поведението на хората няма, но в действителност има.
Ако дъщеря ти поиска кукла, а синът ти поиска камионче, пак ли ще откажеш, защото играчките са полово определящи?
Моята дъшеря най-много обича да играе с топка и с коли. Има доста коли. Като влезем в магазин за играчки, все за тях се лепва. И знаеш ли как си играе? Срещат се свете й любими коли – едно такси и една пожарна, и си казват; „Здравей, количке, къде отиваш?“.
С топката иска да играем заедно, като я ритаме _в една посока_. Идеята да се състезаваме и да си вкарваме голове, я кара моментално да загуби интерес към играта. Иначе може да рита с часове.
С други думи, наблягай с негативна оценка на тъпи реплики от странични хора, когато касаят нееднакво оценяване на половете, но не внушавай на детето, че е лошо да се държи така, както се очаква от представителите на пола му. Ще му направиш много лоша услуга.
Сега, наясно съм, че според феминистките „присъщи за пола признаци“ в поведението на хората няма, но в действителност има.
Any proofs, please?
Because it sounds like „I said, you said“
Because there have been many researches which show it’s very, very ambigious and hard to prove that interests are tightly connected with gender.
So, examples?
В живота си като дете съм се нагледал на изключения от това, което описваш. Как ще изкорениш убеждението, че женският пол е по-малоценен, след като ролите, които са му отредени, са ограничаващи и именно те водят до това подценяване?
Не мога да го отделяот свете, това е така! Но то ще вижда всеки път когато някой направи някакво изказване от тоя род, как аз се възпротивявам, а не мълча. Ще му стане ясно, че съм против и ще расте с идеята, че тези идеи са грешни, нищо, че ги има. Може да е заобиколено от всякакви хора, то това даже е хубаво, ще види, че има от всичко на тоя свят. Не е хубаво и да мисли, че само съществува това което одобряваме, това също води до радикални настроения после към всичко различно…
Според мен е важно да се реагира на момента, за да се дава пример, и не само на децата! Даже един старец който прави тъпо изказване от тоя род, в момента в който го поправиш и изявиш категорично и изрично, че не си съгласна и не искаш да говори така пред детето ти, ако не друго поне ще се замисли и следващия път може и да не се осмели да изръси такова нещо. Докато ако си премълчим, показваме, че сме безпомощни и даже затвърждаваме идеите…
Поздрав и на теб :)
Имало една мъдрост, че ако момче иска да хапне нещо определено, трябва веднага да му се даде, иначе щяло „да му се подуе пишлето“. Даже имаше жени в Бг-мамма, които разказваха такива истории: казах на сина ми, че няма сега да му купя кифла и му се поду пишлето и ревна от болка…
Мъдрост…оправдания за да направят децата си същества които са убедени, че всичко им се полага само защото са го поискали и ако не ще им пострада пилето – мъжкото достоинство…Не съм чула такава мъдрост никъде другаде, а и тези деца по другите държиви, и те имат пилета и на никое не му е паднало! Напротив, нека гледа и се учи, че не може да има всичко което поиска в тоя живот само защото има пиле! И момичетата какво? Понеже нямат пиле, те могат да си гледат няма проблем?
Ако България е била модерна държава по време на соца, защо и тогава жените си караха втора смяна вкъщи – чистене, готвене, деца, отделно родителски срещи и пр. Това е масов модел, не от вчера, и определено не от последните 20 години. Защо тази система не е успяла да изкорени суеверията спрямо двата пола?
ами точно защото е била модернистична даже не е опитвала. да си модерен значи да си в крак с времето си, в случая представено от завода за живот. петилетката за три години е можела да бъде изпълнена само ако жените се впрегнат с пълния си потенциал – първо да поработят здраво в завода, после вкъщи. какво тук значи някаква си личност?
Гимли, чак сега видях отговора ти, извинявай. Искам да стане ясно, че не мисля, че детето ми трябва да се държи както „се очаква от пола му“ , аз искам детето ми да знае, че от пола му нищо не трябва да се очаква!!! И ако някой нещо очаква, проблема си е негов. И съм убедена, че ще му направя по-лоша услуга ако от една страна показвам, че хората от двата пола за равни, а от друга страна подпомагам да вижда, че от едни се „очаква“ едно, от други друго… Именно с това искам да се боря, не да убеждавам детето ми в нищо. Ако детето поиска нещо, ще преценя дали идва добре за възпитанието му и ще му го купя. Сега ако поиска играчки оръжия, може и да посинее от рев няма да му го купя, без да ми пука от кой пол е, ако поиска гримове на 3 годинки няма да му ги купя, пак какъвто и пол да е, не за друго а защото преценявам, че не искам да се мацоти с химия, не че е типично или нетипично за някой пол, и т.н.
Виктория, поред мн добре си синтезирала голяма част от човешката история в един пост (предпоследния ти).
Eneya, ако написаното на английски се отнася до мен, извинявам се, но няма да го прочета. Ако пък не се отнася до мен, няма да го прочета без извинение :)
Виктория, представи си, че детето ти е момиче и спазвайки заканата си да избягваш розови дрехи и да връщаш подаръци – кукли, ще го оставиш с впечатлението, че тези неща са лоши. Ти всъщност искаш да покажеш, че подаръците по полов признак са лошо нещо, но с крайната си реакция към тях, може да оставиш детето с впечатление, че приеманите за типични за момичетата неща са лоши, което пък води към идеята, че женствеността е лоша или да си жена е лошо. Същото, срещу което негодуваме в цитираните коментарите.
Така по-ясно ли го обясних?
Жилов, пиша, трия, пиша, трия… направо не знам от къде да започна…
До подценяването на жените води мнението, че женските роли са малоценни. А не това, че някой кара жените насила да бъдат женствени, принуждавайки ги да изпълняват малоценни по презумпция роли.
Няма нищо малоценно в това да харесваш розовия цвят, когато си на 4. Нито да си играеш с кукли. Или да си майка, вместо ракетен инженер. Но когато цялото общество ти натяква, че е малоценно, ти остава единствено да се опиташ да се дистанцираш от тези качества, вместо да поставиш под съмнение оценката за малоценност. А според мен точно това трябва да се направи.
Гимли, именно, по същия начин преди време не е било типично женско да се учи по-нагоре от 5 клас, да се носят панталони и да се живее сама без надзор в чужд град, па дори и заради учение/работа. По същия начин да внушаваш момиче да не обръща внимание на такива предписания за женственост е било равносилно да го караш да си мисли, че да бъдеш жена е лошо.
Размишльотини, ти си от най-разумните хора тук, очаквах малко повече… безпристрастност при интерпретацията на думите ми.
Няма как да изкараш логичен извод при сравняването на ябълки с ноти…
Гимли, много ясно се обясни :) Но аз определено не възнамерявам да уча детето ми, че да играеш с кукли е лошо, че да обличаш розово понякога е лошо, че да си жена е лошо…Та ние в къщи сме две жени и сме горди от което, как ще мисли, че е лошо да си жена? Детето ще знае само, че жена не означава само да се гримираш, нито да ходиш в розово, да си играеш с кукли, и че всичко това можеш да го правиш АКО искаш, но не по презумция от това, че си жена…Изобщо не искам да мисли, че от пола и се очаква да има определени вкусове или характер, изобщо нищо… Искам да знае , че може да прави хиляди неща, всичко което поиска и никога да не позволява да я ограничават, че може да има от всичко! И ако е момче същото…
В подлеза на метрото на Младост 1 са открили магазин – сложили са и обява: „Търсим момиче за работа“. На езика ми беше да ги питам: „За каква работа?“ :)