Openly Feminist

Споделям мнението на всички възмутени относно широкообсъждания клип „Презерватирай се“. Чувствам се малко изцапана след като го гледах: влиза ми отпред, отзад, през свирката. Та да ддддуууум. ГАДОСТ. Шегувам се, разбира се. Просто от естетична гледна точка клипът е под всякаква критика и откровено чакам с любопитство да ни обяснят за какво точно са употребени 11-те хялядарки по тази кампания. За този клип аз повече от 10 5 лева не давам.

Докато четях „обяснението“ на Камен Воденичаров за това как клипа бил „провокация“… ей, гледайте ме как си въртя очите… ЕЙ ТАКА. Този клип е толкова провокативен, колкото парчетата на средно-статистическата провинциална чалга-изпълнителка. Въпреки нескопосаното обяснение, склонна съм да повярвам, че някой във фирмата на Камен Воденичаров все пак е направил някакви минимални проучвания и е установил(а), че тийнейджърите се кефят на задници. Спомням тийнейджърските си години доста добре и, няма да си кривя душата, всички само са секс мислехме (въпреки че бяхме повече мисъл отколкото екшън, но това е друга тема). Ако бяха подменили анимационния герой (по-подхящ за 4-годишна аудитория) и снимките на гащи (по-подходящи за реклама на Марица Текстил, no offense) с нещо по-интересно… както и да е, въпрос на вкус. Това, че учениците били „избрали“ този „провокативен“ клип пред някакъв друг „нормален“… не ме учудва. Радва ме дори, защото фантазията ми е слаба и не мога да си представя колко тъпо е бил ОТХВЪРЛЕНОТО видео.

Сега сериозно обаче. Това което наистина ме дразни в тази глупост е, че точно на 1-ви декември, представя един огромен ГЛОБАЛЕН проблем по един супер елементарен, индивидуалистичен начин. Международният Ден за Борба против СПИН не е повод да се научим как да си избираме презервативи. Международният Ден отбелязва мащаба и ефекта на СПИН върху милиони хора и призовава за съпричастност към онези, които не могат да си позволят да се справят сами със заразата. Броят на починалите хора,  броят на живеещите със заразата и скороста на нейното разспространение са шокиращи, особено когато бъдат съпоставени с пълното безсилие на лекарите да намерят какъвто и да е било лек за нея. През 80-те всички говореха за СПИН, имаше (т.е. по света е имало) супер много образователни кампании и скоростта на разспространение е била забавена доста сериозно. В момента, обаче, тенденцията на разспространение на заразата отново е възходяща (особено в по-бедните страни, където липсват средства за секс-обучение и пр.). За това е важно да се говори по тази тема и то не ей така безметежно да се усвояват едни пари, а да се говори по начин, който не умаловажава проблема. За ХИВ става дума. Не за гъбички.

Не съм рекламист или видео-продуцент. Не искам да давам акъл на хората как да си вършат работата. Но в конкретния случай ми е струва, че Господин Воденичаров и Ко. не само не са си написали домашното. Те дори не са си прочели заданието.

Преди известно време попитах моите читатели дали могат да разкажат за онзи момент(и), в който са осъзнали, че са феминисти. Ето една малка история, която дава МНОГО повод за размисъл.

Когато започнах сама да развивам свой бизнес – тогава започнах сама да вземам решения, да се справям с различни ситуации и престанах да градя самочувствието си на мъжкото одобрение. Животът е най-добрият учител. А финансовата независимост – най-чистият феминизъм.

Усетих че се съм феминистка, когато започнах да се дразня, когато чета интервюта с уж успели жени, което казват как мъжът ги разбирал, колко били щастливи с него, как били домакини, мръсници и майки, как не знам какво си и си дадох сметка, че мъжете никога не говорят така. Имам прдвид успелите мъже де. Мисля, че чувствителността и жаждата да бъдеш одобрена (харесана) прави зависими жените и апририори ги поставя в по-нисша позиция.

Колко просто и ясно го е казала. Валентина.

Един блогър мълчи по много причини: липса на време, липса на идеи, прекалено много идеи. Няма да обяснявам каква е причината за моята парализа. Само искам да благодаря на всички вас, които не спират да ми изпращат линкове към статии и коментари, които категорично би трябвало да бъдат обсъдени.

Докато планирам следващата серия от постинги, ви оставям с тази прекрасна снимка на италианската депутатка Licia Ronzulli (някой, който знае италиански да помогне с произношението) и новороденето й бебе по време на пленарна сесия на европейския парламент в Страсбург.

Човек на годината е годишна награда за принос към правата на човека, инициирана от Български хелзинкски комитет. Тази година, наградата ще бъде връчена за трети пореден път на 10 декември – Световния ден на правата на човека. Тя се присъжда на личност, колектив или организация от професионално жури на базата на обективни критерии.

Подкрепям инициативата от самото начало, без никакви резерви. Единствената ми тревога около събитието обикновено е свързана с избора за кого да гласувам, което, както и да го погледнем… абе, дай всекиму такъв проблем. Тази година ще гласувам в подкрепа на Sofia Pride 2010 по две причини:

• Заради неуморната работа на организационния екип в подрепа на многообразието, личното достойнство и правото на сексуално изразяване. И Господ знае, че в България не изпитваме голяма търпимост към различие от какъвто и да е тип. Важно е да има хора, които работят в посока поограмотяване на хората, но и в защита на потъпканите права, в конкретните случаи, когато това се случва.
• Заради безпрецедентните организационни усилия на няколко организации и МНОЖЕСТВО доброволци, които демонстрират, че няма нищо по-прекрасно от една идея, чието време е дошло. И опровергават нагласата, че в България не можем да работим в екип. Ха!!!

Отделете малко време, за да се запознаете с инициативата и дори да не гласувате (не знам защо някой не би), прочетете представянията на вече номинираните личности и организации: безкраен източник на вдъхновение!