Skip to content

Щрак

24.09.2010

Моят уикенд започна рано в петък по следния начин:


Книгата: Click: When We Knew We Were Feminist.
Есето: Feminism, Warts and All на Марни Гросман, в което авторката разказва за борбата си с анорексията.

Освен да ви пожелая приятен уикенд искам и да ви попитам: вие кога разбрахте, че сте феминисти? Разкажете в коментарите!

18 Коментари leave one →
  1. Мария permalink
    25.09.2010 01:27

    Когато баба ми (да ми е жива и здрава), всеки ден докато родителите ми бяха на работа идваше да ме пита какво ще яде брат ми и няма ли да му сготвя нещо. Ей за такива реплики колко сме се карали с нея. Това остаряло, патриархално мислене хич не ми харесва. А и е обидно и за отсрещната страна защото ги превръща в идиоти с две леви ръце, които недай си боже свършат нещо, срам, как така…

  2. Valentina permalink
    25.09.2010 12:51

    Когато започнах сама да развивам свой бизнес – тогава започнах сама да вземам решения, да се справям с различни ситуации и престанах да градя самочувствието си на мъжкото одобрение. Животът е най-добрият учител. А финансовата независимост – най-чистият феминизъм.
    Усетих че се съм феминистка, когато започнах да се дразня, когато чета интервюта с уж успели жени, което казват как мъжът ги разбирал, колко били щастливи с него, как били домакини, мръсници и майки, как не знам какво си и си дадох сметка, че мъжете никога не говорят така. Имам прдвид успелите мъже де. Мисля, че чувствителността и жаждата да бъдеш одобрена (харесана) прави зависими жените и апририори ги поставя в по-нисша позиция.

  3. Йоана permalink
    26.09.2010 02:46

    Когато бях на шест и майка ми и баща ми ми обясниха, че момиченцата трябва повече да се грижат за интимната си хигиена от момченцата (да се мият по-често). Спомням си добре как тогава си помислих, че не е честно. И въпреки че това не е задължително, нито пък изобщо различните ни полови системи са някакъв проблем – и това го знам много добре сега – оттогава започнах да забелязвам нещата, които са различни за жените и мъжете.

  4. Martin Stoyanov permalink
    27.09.2010 11:09

    Аз осъзнах, че не съм феминист (от типа на някои хора тук) когато уикендът ми – ако въобще имам такъв – взе да почва някъде в неделя следобед. И когато разбрах, че нежеланието на повечето от жените, в сравнение с мъжете, да живеят по този начин, е една от главните и типични причини за разликата в заплащането на двата пола.

    ;)

    • openlyfeminist permalink*
      27.09.2010 11:19

      Oh, poor baby! Я не сакам на мен да е добре. Я сакам на Вуте да му е зле. ;)

    • Valentina permalink
      27.09.2010 12:29

      Разбирам какво искаш да кажеш – жените хем искат да получават наравно с мъжете, хем не са готови да работят като тях.
      Но отглеждането на деца също е работа (каква изненада!) и е прироитет номер едно за повечето жени.
      Друг е въпросът, че в повечето фирми т. нар. фирмена култура изисква да „присъстваш“, не толкова да бъдеш ефективен. Имала съм шеф и сега ми иде да си бия главата в стената от самопрезрение като си спомня как добрият тон изискваше да си тръгваме след шефката, да изслушваме любовните й истории, да ахкаме на покупките й… при положение, че времето ми е скъпо. И това се случва в един или друг вариант и при мъжете-шефове, става въпрос за организация на времето и ефективност, а не за блъскане по принцип. ето линк – казва по-добре от мен как би трябвало да бъде (става дума за шведското общество):
      http://www.blizodobebeto.com/2010/02/02/ohlsson/

    • Йоана permalink
      28.09.2010 09:57

      Сигурно е чудно на въображаемата ти планета. Аз живея в София, България, и като се огледам наоколо, жените работят два пъти повече от мъжете. И на работа. И вкъщи. Сори, но не можеш да ме убедиш, че си онеправдан.

  5. Ena permalink
    27.09.2010 12:16

    Бях на петнайсет, когато една приятелка привлече вниманието ми към двойният стандарт: какво е отношението към мъж, който е спал с много жени и какво към жена, спала с много мъже; какво е отношението към мъж, който носи на пиене и какво към жена, която носи на пиене и т.н.
    Това беше повратният момент, но вече бях набрала скорост отвкъщи, където баща ми, който винаги е работел по-малко и изкарвал по-малко пари от майка ми, я критикареше, че у нас не е винаги перфектно излъскано и се оплакваше, че не се бил оженил за жена, а за счетоводител. Нищо, че иначе не бихме могли да си плащаме сметките.

    Матинчо е изтропал поредната глупост. На мен ми се случва с месеци да имам почивна вечер веднъж седмично, вместо почивен ден, и пак не си въобразявам, че една майка на три деца непременно е по-свободна от мен, макар че нейният труд е силно недооценен.

  6. 27.09.2010 13:32

    Несъзнателно, винаги съм знаела, че съм феминистка. Но истинското осъзнаване и самоопределяне ми дойде, когато прочетох „Собствена стая“ от Вирджиния Улф и с още по-голяма сила ме цапардоса, след „Жената евнух“ на Джърмейн Гриър.

  7. Елица Н. permalink
    27.09.2010 18:44

    Не бих казала че съм феминистка, но определено проявявам малко разбиране и никакво уважение и търпение към хора които се водят от стереотипи и подлагат други на (да, ще взема да използвам голямата думичка с „Д“) дискриминация. Имайки предвид че всички се бием в гърдите колко работим (брех, този пуст капитализъм!) ми се струва изключителна загуба на време от страна на Мартин и други като него да се опитват да разберът или да претендират че разбират какво искат или не искат колегите от женски пол по отношение на работа/почивка/живот и т.н. Може би ако не ни мислехте толкова и си гледахте вас нямаше да стоите в офиса до неделя?…Не знам – просто предположение, но да си призная не ме и интересува какво ще правите стига да спрете да губите нашето време.

    И понеже и аз съм заобиколена с напълно ирационални хора ето следната лична преживелица от не кога да е ами именно ДНЕС! В 8 сутринта съм на лекър – профилактичен, ежегоден преглед на който ми взеха кръв по съвсем нормалната причина да ми изследват нивото на холестерол и прочие. В 9 съм вече в офиса и влизам при шефа защото имаме среща при което ми се задава следния НЕЛЕП, необуснован и съвсем излишен въпрос – „О-о-о, само не ми казвай сега че си бременна. Защо са ти взимали кръв? Точно сега не мога да си позволя да ми забременееш.“ Даже няма да анализирам изказването защото ако всъщност се задълбоча ще си скъся живота с поне година…Нещото което обаче трябва да се каже е че ако не бях омъжена жена в детеродна възраст това нямаше да се случи! Ако беше мъж щеше сигурно да прозвочи (ако въобще щеше да е забелязано) по следния начин – „Хей, мен, добре ли си? Да не си дарил кръв/ходил на преглед за холестерол/т.н.“ Но по-важното е че дори и да бях бременна/ходила на преглед за това, не му е в задълженията и правата да ме пита! Избора си е мой (и за бебето и за това кога да му кажа) и ако преценя че не мога да се справям подходящо за заплащането ми като му дойде времето сама ще (а) напусна (б) предложа варианти (в) ще му реша „големия“ проблем. Защото колкото и да се насилвам да се трогна от потенциалната нотка на комплимент че съм незаменима, истината е че съм дори и без дете. Та за какво си губим времето?

    Ех, не е първия, няма и да е последния случай пък и така като гледам примери всякакви и от всякъде та вместо да продължавам в тази насока ще взема да направя следните 2 неща:
    (1) Благодаря Петя че си достатачно смела, упорита и търпелива да водиш този блог. Явно трябва да се говори за тези неща имайки предвид че хора неразбрали бол.
    (2) Ще си помечтая за момента в който безкрайните теми за жени на работното място, бременност, деца и семейства ще е нормална и естествена част от ежедневието навсички и няма да се налага да се обясняваме, доказваме излишно и прочие.
    Лека вечер на всички!

    • Мария permalink
      12.10.2010 00:05

      О

    • Мария permalink
      12.10.2010 00:12

      О, боже! По време на не толкова дългия ми трудов опит като Recruiter, никога не съм си позволявала да задавам такива въпроси към жените. Никога не съм питала за: семеен статус, семейно планиране, бременост и т.н. Попаднат ли при работодателя обаче стой та гледай. Познай колко разплакани момичета ми са се обаждали след интервютата да се оплачат, по повод въпросите, които са им задавани. А работодателите не винаги са били мъже, даже в повечето случаи са били жени. Наскоро в Австрия пък излизе плашещата за мен статия: Майчинството, край на кариерата.

  8. openlyfeminist permalink*
    27.09.2010 22:10

    Мацки, имате ли против да публикувам коментарите ви в отделни постинги на блога, така че да ги видят повече хора?

  9. Valentina permalink
    28.09.2010 12:36

    аз нямам нищо против, ако имаш интерес към моите коментари, Петя :)

  10. Elica N. permalink
    28.09.2010 12:49

    same here…(as in what Valentina said)

  11. Yoana permalink
    13.10.2010 02:41

    Когато бях 12,13 годишна разбрах, че в България има разделение по пол, когато кандидатстваш във ВУЗ. Момчетата влизат с по-нисък бал от момичетата.
    През целият ми гимназиален курс на обучение момчетата бяха дундуркани от учителите, че изживяват по-тежко пубертета от момичетата и за това получаваха отлични оценки по супер елементарен начин. За разлика от момичетата, от които се очакваше кротко да си седят и зубрят, момчетата можеха да бягат от час, да имат изблици на агресия, да си разкажат урока с две изречения и накрая все пак да излязат от гимназията с по-висок успех от мен или от другите момичета.
    Най-странното за мен беше, че никой сякаш не забелязваше ставащото.Повечето момичета дори се опитваха всячески да угаждат на момчетата, да им подсказват, пишат домашните. УЖАСС.
    Явно съм била феминист още в гимназията без дори да осъзнавам това.

  12. Boyana permalink
    29.10.2010 05:12

    Разбрах, че съм феминистка, когато научих какво означава думата. Личните ми разбирания винаги са били за равноправие и равнопоставеност. Не само спрямо жени и мъже, но и за всички хора.

Trackbacks

  1. Жаждата да бъдеш одобрена « Openly Feminist

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: