Skip to content

Не я мразете, защото е успяла.

15.03.2013

sheryl sandberg time magazine cover

Снощи започнах да чета Lean In на Шерил Сендбърг на Kindle и забелязах, че въпреки че книгата бе публикувана едва преди три дена, вече има цели параграфи, които са highlight-нати повече от 300 пъти. Ясно е, че книгата е промотирана с голямата ПР машина, но според мен не това е причината толкова много хора да са се разприказвали за нея. Няколко приятелки ми се обадиха специално да ме питат дали чета и следя интервютата (следя). А шефката ми, която е VP-Marketing & Communications бе толкова впечатлена от прочетеното… и понеже знае какви са моите убеждения (феминистки)… обсъждахме доста обстойно и в детайли. Толкова дейтайлно, всъщност, че чак се наложи да затворим вратата… Положението е малко… забранено за момчета.

В резюме, за онези от вас, които нямат представа за какво говоря: Шерил Сендбърг е COO на Facebook. Преди няколко години тя изнесе лекция TED Women: Why We have Too Few Women Leaders. Новопубликуваната й книга е разгърнат прочит на същата тема: къде са жените лидери? защо никой не харесва успешните жени? как да постигнем баланс между професионалните успехи и личното удовлетворение? Ако не сте слушали лекцията на TED Women, непременно погледнете. Също така горещо препоръчвам интервюто със Сендбърг (и съпруга й) по 60 Minutes от тази седмица.

На мен лично книгата (или по-точно това, което съм прочела до момента) много ми харесва. Най-вече ми харесва това, че дава доста оптимистични и практични препоръки, които всеки един човек може да приложи на работното си място без значение дали работи в корпоративна или някаква друга среда. Аз лично нямам професионалните амбиции на авторката, но виждам себе си в много от ситуациите, които описва. Една от зачекнатите теми, които към момента ми прави най-силно впечатление е за начините, по които описваме и оценяваме едно и също поведение в зависимост дали говорим за мъж или жена на работното място. Конкретният пример, който дава Сендбърг е за това как много малки момиченца (и по-късно жени) биват обявавани за командвачки. Това носи доста негативи за жените, а когато момчета (и мъже) се държат по аналогичен начин, това поведение са аплодира. Аз лично определено съм страдала от тази си черта и едва след толкова години ми стигнаха силите да си простя и да осъзная, че това да имаш мнение и глас не е повод за срам… Не знам дали ви е интересно да поговорим по тази тема, на мен ми е любима.

Знам че в България в момента други неща ни вълнуват… но според мен е важно и ми хрумна да отворя разговор тук: на български, пречупено през призмата на българските условия. Ясно е, че винаги и навсякъде съществуват институционални и структурни пречки, които правят живота на жените на работното място труден (и понякога доста противен)… Но кои са личните решения, които ни пречат да постигнем професионалния успех, който заслужаваме?

P.S. I missed you. :)

Падането на Берлин

29.01.2012

Има един съветски филм, „Падането на Берлин“ се казва, в две части е. Филмът е от 1950-та и, очевидно, е художествена екранизация на съветското участие във Втората Световна. Типична  пропаганда и ако може да се вярва на кинаджийски слухове, самият Сталин е бил активно ангажиран в написването на сценария.


Двигател на действието е любовната история между Алексей Иванов, работник в завод за стомана и Наташа, учителка. Алексей успява да преизпълни работническата си норма и по този повод е поканен да се срещне със самия Сталин. По време на срещата им, Сталин помага на Алексей да осъзнае колко силни всъщност са чувствата му към Наташа и му поръчва да се прибере у дома и да й почете поезия, за да я накара тя да го обикне. Алексей се прибира вкъщи, обяснява се в любов и докато двамата с Наташа се разхождат сред житните нивя, селото им бива нападнато от фашистите.
До края на филма, зрителят се опитва да си отговори на въпроса дали и как едно момиче би могло да избере между любовта си към един обикновен човек и любовта си към Другаря Сталин.
***
Сетих се за „Падането“ в контекста на изказванията на Бойко Борисов относно семейния живот на Президента. От всичките неща, които принципно биха могли да бъдат изкоментирани в случая, ще кажа само едно:

Борисов явно гледа много филми.

 

Невидимо действие, очакван резултат

13.09.2011

Резултатът от този дебат беше предизвестен – размазваща победа за противниците на квотите. Тайната надежда е, че е произвел невидимо действие – разговорът по тази тема е накарал поне няколко човека да се замислят защо има толкова малко жени в корпоративния елит и какво може да бъде направено, за да се промени това.

Светломира Гюрова

Както казват южняците: Amen, sistah!

Великани с хартиени корони

09.09.2011

Със сигурност знаете блога на Ади Андреева, който (между другото) наскро бе представен в Капитал Лайт заедно с още няколко от най-любимите ми български блогове.

Днес най-случайно обаче научих за новия й, семеен, блог. Нямах време да го изчета от край до край, както бих искала, но съм във възторг от видяното. Не съм родител, но съм любопитна как се променя живота на една жена и на една двойка, когато се появи бебето: от емоционална, материална, логистична гледна точка. Кой с кого за какво и кога говори? Как намираме време да се обичаме? Да се обличаме? Да се събличаме?

Ето малък пример от Ади:

Има моменти, в които се чувствам задушена от дома си
От хората в него
От суетенето и многословието покрай бебето
И този тежък мирис на непрестанно готвеща се храна
Заключен и оталожен между плътно затворените прозорци
Изолирали мрачната зима и вечно сивия град навън

Блъскаме се
Дават се съвети
Някой мърмори обидено
Друг иска да му се сложи обяд
Подът е мръсен
А бебето постоянно се влачи по него
И отбира нещо за лапане
Всичко, но не и кашата, която съм подготвила

Открадвам момент
Затварям вратата
Оставам сама
Тайно въздишам
И си казвам, че всички са тук заради нея
Защото много я обичат
Ще издържа
Ще се съобразя
А след чаша кафе, почти всичко минава

Явно пием различно кафе, защото моето не ми действа толкова облагородително, но ще се четем.

Така каза… Мария Цветкова

07.09.2011

Не ме радва особено да събирам чорапи, изгубили своя спътник в живота, из целия апартамент, но го преживявам. Не съм и във възторг, когато въпросният мой спътник винаги забравя по нещо от нещата, които съм му поръчала да купи (или ги замени със разни свои интерпретации), но се свиква. Леко е напрегнато и когато в редките случаи, в които се навива да сготви нещо, готви 3 пъти по-дълго от мен и цапа 3 пъти повече.

Важното е обаче, че с нежелание или не, е положил усилия. Той толкова си може. Автогол е да се опитвам да го променям или да не отчитам факта, че се старае. Домакинските задължения са ПРЕДИМНО женска работа и в това няма нищо обидно, нищо дискриминиращо и нищо унизително. Вярно е, че заедно с ходенето на работа, тези задължения идват малко в повече, но на всичко му се намира цаката… особено ако я търсиш с желание.

Мария Цветкова
Скъпи, толкова си можеш

За и против квотите

16.08.2011

Дебатът за квотите вече тече на сайта на Капитал.

Въпросът „какво прави една фирма, която има повече подходящи мъже за управленска позиция?“ вече бе зададен. ;) Все още предстои някой да попита „как да се отървем от всичките некомпетентни мъже, които вече имат прекалено много власт?“ или пък, съвсем фундаментално,… „дали не е време да размислим какво всъщност означава един човек да е подходящ за управленска работа?“. Всъщност, Красимира Джисова пита версия на първия и задава още много интересни въпроси.

Ще се радвам да участвате в разговора и ако имате желание да коментирате по същество, коментирайте директно на сайта на Капитал, за да съберем всички бележки и въпроси на едно място. Ако имате някакви off-topic коментари, тях оставете при мен.

Тук-там

07.08.2011

Йо. Докато се опитвам да вляза обратно в ритъм, Светломира Гюрова от Капитал ме покани да участвам в дебат на сайта на вестника за и против квотите за жени на висши позиции в публичните компании в ЕС. Усмихнах се наум, защото поканата е да защитавам позицията в подкрепа на квотите, която се подразбира като дефолтната феминистка позиция…, а то не е точно така. Особено в случая.

От сега ми е ясно, че ще загубя (знаем си аудиторията, все пак), но пък самата тема е супер значима и сложна и за мен е въпрос от лична важност да участвам в разговора. Много се надявам да се включите и вие.

Междувременно, ако ви липсват регулярните ми update-и, можете да погледнете Tumblr-а ми, който е нещо като визуална притурка към Openly Feminist.

Пишете как сте.