Към съдържанието

Великани с хартиени корони

09.09.2011

Със сигурност знаете блога на Ади Андреева, който (между другото) наскро бе представен в Капитал Лайт заедно с още няколко от най-любимите ми български блогове.

Днес най-случайно обаче научих за новия й, семеен, блог. Нямах време да го изчета от край до край, както бих искала, но съм във възторг от видяното. Не съм родител, но съм любопитна как се променя живота на една жена и на една двойка, когато се появи бебето: от емоционална, материална, логистична гледна точка. Кой с кого за какво и кога говори? Как намираме време да се обичаме? Да се обличаме? Да се събличаме?

Ето малък пример от Ади:

Има моменти, в които се чувствам задушена от дома си
От хората в него
От суетенето и многословието покрай бебето
И този тежък мирис на непрестанно готвеща се храна
Заключен и оталожен между плътно затворените прозорци
Изолирали мрачната зима и вечно сивия град навън

Блъскаме се
Дават се съвети
Някой мърмори обидено
Друг иска да му се сложи обяд
Подът е мръсен
А бебето постоянно се влачи по него
И отбира нещо за лапане
Всичко, но не и кашата, която съм подготвила

Открадвам момент
Затварям вратата
Оставам сама
Тайно въздишам
И си казвам, че всички са тук заради нея
Защото много я обичат
Ще издържа
Ще се съобразя
А след чаша кафе, почти всичко минава

Явно пием различно кафе, защото моето не ми действа толкова облагородително, но ще се четем.

Така каза… Мария Цветкова

07.09.2011

Не ме радва особено да събирам чорапи, изгубили своя спътник в живота, из целия апартамент, но го преживявам. Не съм и във възторг, когато въпросният мой спътник винаги забравя по нещо от нещата, които съм му поръчала да купи (или ги замени със разни свои интерпретации), но се свиква. Леко е напрегнато и когато в редките случаи, в които се навива да сготви нещо, готви 3 пъти по-дълго от мен и цапа 3 пъти повече.

Важното е обаче, че с нежелание или не, е положил усилия. Той толкова си може. Автогол е да се опитвам да го променям или да не отчитам факта, че се старае. Домакинските задължения са ПРЕДИМНО женска работа и в това няма нищо обидно, нищо дискриминиращо и нищо унизително. Вярно е, че заедно с ходенето на работа, тези задължения идват малко в повече, но на всичко му се намира цаката… особено ако я търсиш с желание.

Мария Цветкова
Скъпи, толкова си можеш

За и против квотите

16.08.2011

Дебатът за квотите вече тече на сайта на Капитал.

Въпросът „какво прави една фирма, която има повече подходящи мъже за управленска позиция?“ вече бе зададен. ;) Все още предстои някой да попита „как да се отървем от всичките некомпетентни мъже, които вече имат прекалено много власт?“ или пък, съвсем фундаментално,… „дали не е време да размислим какво всъщност означава един човек да е подходящ за управленска работа?“. Всъщност, Красимира Джисова пита версия на първия и задава още много интересни въпроси.

Ще се радвам да участвате в разговора и ако имате желание да коментирате по същество, коментирайте директно на сайта на Капитал, за да съберем всички бележки и въпроси на едно място. Ако имате някакви off-topic коментари, тях оставете при мен.

Тук-там

07.08.2011

Йо. Докато се опитвам да вляза обратно в ритъм, Светломира Гюрова от Капитал ме покани да участвам в дебат на сайта на вестника за и против квотите за жени на висши позиции в публичните компании в ЕС. Усмихнах се наум, защото поканата е да защитавам позицията в подкрепа на квотите, която се подразбира като дефолтната феминистка позиция…, а то не е точно така. Особено в случая.

От сега ми е ясно, че ще загубя (знаем си аудиторията, все пак), но пък самата тема е супер значима и сложна и за мен е въпрос от лична важност да участвам в разговора. Много се надявам да се включите и вие.

Междувременно, ако ви липсват регулярните ми update-и, можете да погледнете Tumblr-а ми, който е нещо като визуална притурка към Openly Feminist.

Пишете как сте.

OUT is IN: Sofia Pride 2011

17.06.2011

Нашето семейство подкрепя София Прайд. Човек не избира в кого да се влюби.