Не я мразете, защото е успяла.
Снощи започнах да чета Lean In на Шерил Сендбърг на Kindle и забелязах, че въпреки че книгата бе публикувана едва преди три дена, вече има цели параграфи, които са highlight-нати повече от 300 пъти. Ясно е, че книгата е промотирана с голямата ПР машина, но според мен не това е причината толкова много хора да са се разприказвали за нея. Няколко приятелки ми се обадиха специално да ме питат дали чета и следя интервютата (следя). А шефката ми, която е VP-Marketing & Communications бе толкова впечатлена от прочетеното… и понеже знае какви са моите убеждения (феминистки)… обсъждахме доста обстойно и в детайли. Толкова дейтайлно, всъщност, че чак се наложи да затворим вратата… Положението е малко… забранено за момчета.
В резюме, за онези от вас, които нямат представа за какво говоря: Шерил Сендбърг е COO на Facebook. Преди няколко години тя изнесе лекция TED Women: Why We have Too Few Women Leaders. Новопубликуваната й книга е разгърнат прочит на същата тема: къде са жените лидери? защо никой не харесва успешните жени? как да постигнем баланс между професионалните успехи и личното удовлетворение? Ако не сте слушали лекцията на TED Women, непременно погледнете. Също така горещо препоръчвам интервюто със Сендбърг (и съпруга й) по 60 Minutes от тази седмица.
На мен лично книгата (или по-точно това, което съм прочела до момента) много ми харесва. Най-вече ми харесва това, че дава доста оптимистични и практични препоръки, които всеки един човек може да приложи на работното си място без значение дали работи в корпоративна или някаква друга среда. Аз лично нямам професионалните амбиции на авторката, но виждам себе си в много от ситуациите, които описва. Една от зачекнатите теми, които към момента ми прави най-силно впечатление е за начините, по които описваме и оценяваме едно и също поведение в зависимост дали говорим за мъж или жена на работното място. Конкретният пример, който дава Сендбърг е за това как много малки момиченца (и по-късно жени) биват обявавани за командвачки. Това носи доста негативи за жените, а когато момчета (и мъже) се държат по аналогичен начин, това поведение са аплодира. Аз лично определено съм страдала от тази си черта и едва след толкова години ми стигнаха силите да си простя и да осъзная, че това да имаш мнение и глас не е повод за срам… Не знам дали ви е интересно да поговорим по тази тема, на мен ми е любима.
Знам че в България в момента други неща ни вълнуват… но според мен е важно и ми хрумна да отворя разговор тук: на български, пречупено през призмата на българските условия. Ясно е, че винаги и навсякъде съществуват институционални и структурни пречки, които правят живота на жените на работното място труден (и понякога доста противен)… Но кои са личните решения, които ни пречат да постигнем професионалния успех, който заслужаваме?
P.S. I missed you. :)
Openly Feminist 
welcome back :) пропуснала съм интервюто в 60 минути, но ще наваксам… нещото което на мен ми направи най-силно впечатление до сега е за това как кандидати за работа се оценяват на база потенциал (мъже) и минали постижения (жени)!!! изключително важна информация според мен.
ДА! това е доста страшно и в голяма степен обяснява скороста на издигане при мъжете и жените.
къде са жените лидери?
– никъде, защото няма такива! има жени ръководители, но за лидер се искат топки!
защо никой не харесва успешните жени?
– не никой, а само неуспелите – защото завиждат!
как да постигнем баланс между професионалните успехи и личното удовлетворение?
– ваша си работа!!! за всеки случай гледайте и следващите епизоди по 60 мин., там някъде е тайната…
1. Ръководител и лидер е едно и също. Какво по-точно имаш предвид?
2. Сендбърг цитира няколко доста престижни изследвания, според които успешните мъже всъщност са доста харесвани. Т.е. мъжете имат уникалното щастие да могат да се радват на успеха си, а жените трябва да се срамуват от него. Това според теб справедливо ли е?
3. Ние вече изгледахме и следващите епизодин на 60 мин. Струва ми се обаче, че ти не си… а може би трябва?
we missed you too；） много добро завръщане
не се обиждайте, но вие феминистките, сте комплексарки.
на всяка цена се стремите са се докажете, дори и това да ви направи смешни.
никога няма да има равнопоставеност на половете, защото половете са различни.
не че мъжете сме по-умни от жените, или обратно, ние просто сме различни, разбирате ли ?
защо искате да си мерите пишките с мъжете, след като не притежавате пишки?
откъде този комплекс ?
все едно да сранвявам смартфон и компютър, защото и с двете можеш да влезеш в интернет. да, но това са съвсем различни уреди с различни качества. нито единия, не е по-полезен от другия. те просто имат различни приложения.
айде щом искате равнопоставеност, елате да ми изкопаете кладенеца на вилата,
и да донесете малко бетон, че трябва да се вдигне една 30 метрова стена.
не можете ли?
но аз мислех, че сме равни ?!
а рабирам, значи сте равни само там, където можете да сте равни и ви където харесва?
това не е много честно, по-скоро граничи с лъжата.
аз ще ви кажа, какво мисля:
жените си имат своите положителни качества, както и мъжете своите.
нито вие, нито ние сме перфектни, разбира се.
но колкото е смешно да видиш мъж в женски дрехи,
толкова е смешно да видиш жена феминист.
сега ще ме наречете женомразец, защото ви казах истината,
спокойно, няма да ви се разсърдя. щом това ви дава цел в живота, живейте си филма.
лек ден.
Аз също в момента я чета на киндъла и много ми харесва (стигнала съм до 50%). Това е въпрос, който от известно време сериозно се обсъжда във фирмата, където работя. Ценни за мен са и съветите по отношение на личния живот и отношенията с партньора. Това, което поне в България, на много жени все още им пречи е именно неравнеството вкъщи. Както казва Шерил, жените трябва да бъдат по-активни на работа, а мъжете – вкъщи.