Openly Feminist

Общо взето, това е моето отношение към „неочаквано феминистките“ позиции на българския премиер.

От гледна точка на един незапознат с българската действителност анализатор, Бойко Борисов наистина изглежда приятно прогресивен: силно ангажиран с промотирането на женското крило на ГЕРБ, голям брой жени в партийните листи, доста жени на ключови политически позиции (парламентарен председател, министри, евро-комисари, кмет на София). Крайно време е, дет се вика.

В същото време, обаче, ако Дан Билефски познаваше българските обществени нагласи, щеше да обърне внимание, че в голяма степен издигането на жени в българската политика е управлявано от същия този балкански мачизъм, който Борисов би трябвало да опровергава.

Борисов многократно е споменавал, че работи по-добре с жени, защото са по-дисциплинирани и неподкупни от мъжете. Това е едно от онзи тип изказвания, които на пръв поглед изглеждат като комплимент, но на втори прочит се оказват някак хмммм биологично-детерминистки. Жените са дисциплинирани и неподкупни, защото по природа са по-плахи и неуверени и се страхуват да поемат рискове. Което пък, от друга страна, ги прави идеални работяги, перфектните изпълнители, особено когато са поставени под закрилата на силен и добронамерен мъж-водач. Е*ем ти и равноправието.

Преди да сте ме обвинили, че си измислям или украсявам идеите на Генерала, ще ви помоля да си спомните историята за набитото гадже на дъщеря му и коментарите относно критиките срещу Желева („на жена такива работи не се правят„). Феминист е човек, който вярва, че мъжете и жените са равнопоставени. Бойко Борисов вярва, че жените имат нужда от покровителство и (мъжка) закрила. Бойко Борисов не е феминист.

За да не звуча прекалено анти-Бойко (който, между другото, ми е супер любопитен като герой, защото наистина ми се струва, че поне спрямо жените, политическата му интуиция го води в правилната посока), искам да обърна внимание на изказването на заместник кмета на София, цитиран от Дан Билефски:

„Големият проблем е, че жените са по-податливи на настроения и вземане на решения, основани на интуицията, а не на фактите. По време на криза една жена може много бързо да се преобрази от политик в човешко същество, а това може да се окаже лошо.“

Това изказване първоначално ме вбеси, но после някак ме развесели, защото Герджиковата наглост е наистина хумористична. Искам да си представя как съпругата и дъщерите му прочитат въпросния цитат и с изненада научават, че мъжът в дома им всъщност не е човешко същество.

Ако бях на мястото на г-жа Фандъкова, бих го уволнила веднага. Ей така, без много емоции. Защото в случая и без да имам особено развита интуиция, фактите са еднозначни: господин Герджиков не мисли трезво. Представете си как би реагирал по време на криза?!

Днес с голям интерес следя разговора между Мис Бу и Аксиния (и техните читатели, естествено) за майките, майчинството и репродуктивните функции на жените.

Струва ми се, че и двата текста леко изопачават казаното от другата авторка. Може би, защото самата аз участвах в Женския Карнавал, знам, че когато Бу писа за огромното удоволствие от това да е майка, тя говореше за себе си, а не за жените по принцип. Идеята на карнавала беше да се изложи силно лична гледна точка: защо ТИ си доволна, че си жена.

В същото време, абсолютно разбирам (и подкрепям) гнева на Аксиния от това жените да се отъждествяват с детеродните им способности (въпреки че, не мисля, че Бу казва това; може би го казва и аз не го виждам в текста й, не знам). Liska писа в коментар при Аксиния, че жените са „като мобилния телефон. [И] той е създаден, за да може да телефонираш, ама междувременно е и будилник, и фотоапарат, и компютър, и диджей, и радио, и телевизор, и доносник, и обект на чувства дори. ама не се сърди, че го принизяват до телефон, тоест, до устройство за телефониране.“ Егаси. Какви тогава са жените, които не могат или не искат да имат деца?! Дефектни мобилни телефони?! Какво да правим с тях?! Да ги бракуваме?! Да се опитаме да ги ремонтираме?! И ако жените са мобилни телефони, каква джаджа тогава са мъжете?! Ксерокс…, може би, защото тяхната цел пък е да възпроизведат генетичен материал в колкото се може по-голям тираж?!

Всякакви природно-биологични теории на женското величие, цел или функции са проблематични, защото поставят знак за равенство между матката и личността на една жена и по този начин силно ограничават свободата й. Ако наистина сме просто биологични единици с основна цел „репродукция“… какво ни раздалечава от животните?! Или микробите?! Или дърветата и цветята?! Хората имат съзнание, за да могат да самоопределят какво е най-важно за тях и как да бъде постигнато. Ако най-голямото ми постижение е да износя и родя дете, всичко останало което ме прави МЕН е абсолютно без значение. Този тип аргументи са дълбоко-патриархални и унизителни за жените. Защо да се учим да четем? Защо да ходим на училище? Защо въобще да престъпваме прага на къщата си, като можем да правим, износнваме и гледаме деца вкъщи?!

За да се избегне такъв тип говорене обаче, не е необходимо да пренебрегваме и унижаваме жените, които имат, искат и/или отглеждат деца. Както споменава самата Мис Бу и една от нейните читателки, Keti, майчинството е доста еманципиращо преживяване и за много жени, то наистина е катализатор да поемат по-активна роля в собствения си живот. Да си родител и да си пряко отговорен за възпитанието на децата си 1] е сложно, 2] е отговорно и 3], е супер зареждащо занимание. Кара те да си по-любопитен и ангажиран със света, в който растат децата ти, защото искаш те да живеят добре.

Спирам тук и с нетърпение очаквам и вашите коментари. Поне за мен, това е един от по-интересните блогови дебати, които са се случвали в Блогосфера напоследък и съм силно любопитна да разбера каква е вашата гледна точка по казаното.

По покана на Бу (и с ден закъснение), нещо като еко на това, което вече разказаха много други мацки:

Не всеки ден съм доволна, че съм жена. Ако трябва да обобщя в няколко думи защо не съм доволна: не съм доволна, защото като всички жени, ежедневно съм поставяна в ситуации, в които трябва да правя невъзможен избор. Няколко примера:

***

От мен се очаква да имам деца. И ако имам деца, да съм добра майка. Това е важно за обществото, защото „истинската жена“ не е „НАИСТИНА истинска“ докато не стане майка. Ако наистина имам деца, обаче, се оказва, че всички около мен по-добре знаят какво е най-добре за тях. А пък аз (понеже по цял ден си стоя вкъщи и гледам деца, не работя), по-добре да не се изказвам неподготвена по теми, които не са подходящи за жени като мен. Добре де, като съм толкова глупава, защо поверявате отглеждането на децата на мен?!

***

От мен се очаква да съм образована и да работя. Като една модерна жена, трябва да имам интереси и амбиции за кариера. Разбира се, моите амбиции ще трябва да бъдат подчинени на мисълта, че ще получавам по-ниска заплата от колегите си мъже; че ще трябва ежедневно да се доказвам. И че когато организираме фирмено парти, аз ще събирам по 10 лева от всички колеги за коледни подаръци. След което, евентуално, ще хвана още една колежка под ръка и в края на работния ден ще отидем до мола да пазаруваме за всички.

***

От мен се очаква или да съм умна. Или да съм хубава. Ако съм умна, ще ми се присмиват, че не съм хубава. Ако съм хубава, ще разказват вицове за мен. Ако съм умна И хубава, ще се окаже съм изключение. Или пък, че съм кучка.

***

Кучка е жена, която има собствено мнение, обича да прави нещата по неин си начин и, в най-общия случай, изглежда така сякаш обича да прави много секс. Ключова в случая е думата „изглежда“. Защото, ако в даден момент стане ясно, че въпросната жена наистина обича и прави много секс… то тогава тя вече спира да бъде кучка. Превръща се в курва, а в това няма нищо привлекателно.

***

Често осъзнавам, че съм баш в центъра на някой подобен на изброените казус и усещам как колелата ми просто превъртат на празни обороти. Опитвам се да разбера защо съм попаднала в такава ситуация, какви грешки съм допуснала, че трябва да избирам между лошо и по-лошо. Защо трябва да се извинявам, че обичам да работя?! Защо трябва да си крия деколтето?! Защо АЗ трябва да си спомням рожденните дати на всички колеги?! Защо трябва да се оправдавам, че не аз, а мъжът ми готви вкъщи?! И т.н.

Не, няма нищо лично. Просто живея в общество, което разполага със строги (макар и противоречиви) дефиниции за това каква трябва да бъде една „истинска“ жена. Това е.

И точно когато имам чувството, че оковите съвсем са ме притиснали, нещо в мен се пречупва и си казвам, ми, не искам повече. Ре-организирам мига, деня, света си. Изолирам шума около себе си и решавам какво е най-добро за мен в дадения момент. Търся хора, които не смятат, че моята вагина автоматично ме превръща в първокласна домашна прислужничка. Радвам се, когато ги намирам, въпреки че понякога не са толкова много и толкова близо, колкото бих искала. Разбирам, че най-много място за еманципация има по границите на сексизма. И че там, на границите, аз не съм сама.

В такива гранични моменти, съм особено доволна, че съм жена.