Skip to content

(Ре)продуктивен диалог

03.02.2010

Днес с голям интерес следя разговора между Мис Бу и Аксиния (и техните читатели, естествено) за майките, майчинството и репродуктивните функции на жените.

Струва ми се, че и двата текста леко изопачават казаното от другата авторка. Може би, защото самата аз участвах в Женския Карнавал, знам, че когато Бу писа за огромното удоволствие от това да е майка, тя говореше за себе си, а не за жените по принцип. Идеята на карнавала беше да се изложи силно лична гледна точка: защо ТИ си доволна, че си жена.

В същото време, абсолютно разбирам (и подкрепям) гнева на Аксиния от това жените да се отъждествяват с детеродните им способности (въпреки че, не мисля, че Бу казва това; може би го казва и аз не го виждам в текста й, не знам). Liska писа в коментар при Аксиния, че жените са „като мобилния телефон. [И] той е създаден, за да може да телефонираш, ама междувременно е и будилник, и фотоапарат, и компютър, и диджей, и радио, и телевизор, и доносник, и обект на чувства дори. ама не се сърди, че го принизяват до телефон, тоест, до устройство за телефониране.“ Егаси. Какви тогава са жените, които не могат или не искат да имат деца?! Дефектни мобилни телефони?! Какво да правим с тях?! Да ги бракуваме?! Да се опитаме да ги ремонтираме?! И ако жените са мобилни телефони, каква джаджа тогава са мъжете?! Ксерокс…, може би, защото тяхната цел пък е да възпроизведат генетичен материал в колкото се може по-голям тираж?!

Всякакви природно-биологични теории на женското величие, цел или функции са проблематични, защото поставят знак за равенство между матката и личността на една жена и по този начин силно ограничават свободата й. Ако наистина сме просто биологични единици с основна цел „репродукция“… какво ни раздалечава от животните?! Или микробите?! Или дърветата и цветята?! Хората имат съзнание, за да могат да самоопределят какво е най-важно за тях и как да бъде постигнато. Ако най-голямото ми постижение е да износя и родя дете, всичко останало което ме прави МЕН е абсолютно без значение. Този тип аргументи са дълбоко-патриархални и унизителни за жените. Защо да се учим да четем? Защо да ходим на училище? Защо въобще да престъпваме прага на къщата си, като можем да правим, износнваме и гледаме деца вкъщи?!

За да се избегне такъв тип говорене обаче, не е необходимо да пренебрегваме и унижаваме жените, които имат, искат и/или отглеждат деца. Както споменава самата Мис Бу и една от нейните читателки, Keti, майчинството е доста еманципиращо преживяване и за много жени, то наистина е катализатор да поемат по-активна роля в собствения си живот. Да си родител и да си пряко отговорен за възпитанието на децата си 1] е сложно, 2] е отговорно и 3], е супер зареждащо занимание. Кара те да си по-любопитен и ангажиран със света, в който растат децата ти, защото искаш те да живеят добре.

Спирам тук и с нетърпение очаквам и вашите коментари. Поне за мен, това е един от по-интересните блогови дебати, които са се случвали в Блогосфера напоследък и съм силно любопитна да разбера каква е вашата гледна точка по казаното.

18 Коментари leave one →
  1. 04.02.2010 00:40

    Сигурна съм, че изопачих част от казаното от Муша Буша (а.к.а. Аксиния), и малко ме е яд, че реагирах емоционално в диалога. Опитвах се да обясня защо съм казала едикоеси и защо за мен това чувство е добро, не да смекча усещанията си – те са такива, факт.
    Но абсолютно си хванала това, което исках да кажа.

    Не може да се погледне само по тоя начин на жените, когато се говори за репродуктивните им функции, ако не се гледа така и на мъжете. А това е напълно възможно – има места, където самотни майки пишат и споделят опит, където се срещат термини като БНД (бащата на детето), ‘донор’ и прочее. И въпреки че без съмнение за част от жените тези мъже са точно такива, то не е ли отново унизително свеждането им до спермобанка като цяло? Да. Но това не отменя факта, че чисто биологически това е ролята, която те играят в създаването на едно дете.

    От там насетне, разбира се, има много варианти. За съжаление е също факт, че мъжете просто не могат да усетят износването и раждането на едно дете така, както ще го направи майката. Това не значи, че не са съпричастни – оня поглед на таткото, като види точката на екрана на ехографа, или изражението на лицето му, като му покажат новороденото бебе и когато за първи път го вземе в ръце… Но това е друга емоция. Той ще види точка на екрана и после ще пипне през корема как рита – аз съм пряк участник в носенето на точката и ритат вътре в моя корем. Той ще се вълнува, ще ми държи ръката по време на контракции, аз ще ги преживявам и ще участвам активно в изкарването на новия човек на бял свят. Той ще гушка, носи и помага, но на моята гръд бебето ще се изхранва, успокоява и приспива.
    Емоциите на родителството имат две страни – за неговата мога само да предполагам и да съдя отстрани, но за моята съм повече от сигурна каква е, защото я изживявам лично.

    И от това, че съм избрала да изживея тези емоции силно и ярко, не се превръщам в ходеща матка. Фактът, че искрено се удивлявам на чудесата, които тялото ми прави, не означава, че детераждането трябва да е единствена цел в живота. Но ако така и така сме избрали да ни се случи – то защо да не се извлече най-доброто от него?! Абсолютен и (за повечето) неоспорим факт е, че бременност, раждане, кърмене, майчинство могат да носят много голям емоционален заряд, който на немалко жени помага да осъзнаят по-добре себе си, способностите си, да заобичат още повече телата си, да повярват във възможностите си…

    Аз се радвам, че мога да изживея тези неща.

  2. Nadia permalink
    04.02.2010 03:23

    Наистина започвам повече да осъзнавам, че всичко е въпрос на личен избор за това какви сме, какво да бъдем и от там как ще ни приема света. Избор дали ще сме сърдити на ограничените хора, които сматят че жените са за това или онова, ибор дали искаме да сме майки, избор дали да се харесваме.. защото аз мисля, че както ние се възприемаме, така обществото ни вижда.. и нашата несигурност (дали в наше ка

  3. Nadia permalink
    04.02.2010 03:28

    нещо се скапа и се изпрати без да съм довършила.. ;-(
    обществото „вижда“ и „усеща“ като хущник нашата несигурност и ни напада.. колкото и да сме различни всички имаме животински инстинкти.. и както йижотните са различни така и при нас се проявавт различно. Всичко е въпрос на избор за това какви да будем, как да се въприемаме какво искаме от живота и как искаме дургите да се държат и отнасят с нас. Когато това нещо се изияани дълбоко в нас, ще го виждат и останалите!! Ясно е, че прости и ограничени хора има и винаги ще има, ваното е ние как ще реагираме на простотията..

  4. 04.02.2010 03:36

    „Какви тогава са жените, които не могат или не искат да имат деца?! Дефектни мобилни телефони?! Какво да правим с тях?! Да ги бракуваме?! Да се опитаме да ги ремонтираме?! И ако жените са мобилни телефони, каква джаджа тогава са мъжете?! Ксерокс…, може би, защото тяхната цел пък е да възпроизведат генетичен материал в колкото се може по-голям тираж?!“

    сама си си отговорила. а аз съм съгласна с теб.

    впрочем, цялото това противопоставяне мъже-жени считам за малоумно в зародиша му. или поне не толкова актуално. феминистките са отживелица в развитите общества, хората са си надрасли мисълта, дали щепселът или щекерът е по-важен за затоплянето на планетата и финансовата криза. поглеждат един друг като човек на човека, а на останалото му се наслаждават.

    уви, в нашия случай цялата дискусия покрай въпросния женски карнавал се превърна в махленски панаир. разпарчетосаха се разни емоции, дето изобщо не подлежат на коментари, или ако подлежат, то имат толкова много лица, че няма начин да бъдат отметнати само в черно или само в бяло.

    и, да, жената е създадена, за да ражда, мъжът, за да прави деца. всичко останало са екстри, които само покачват стойността на продукта, както каза в коментар Ирина в блога ми.

  5. 04.02.2010 04:43

    Любимите ми теории за позитивното мислене. Всичко е лична отговорност, няма такова нещо като случайности, контекст, социални категории – всичко е в ръцете на индивида. Ако те ограбят, сам си си виновен, не си мислил достатъчно позитивно. Ако се разболееш, сам си си виновен, не си мислил достатъчно позитивно. Ако мислиш позитивно, но това няма никакъв ефект – значи не мислиш достатъчно позитивно! Тези хорица в Хаити ги е разтърсило земетресение, понеже не са се възприемали достатъчно позитивно. Ако бяха демонстрирали самоувереност и бяха знаели какво искат от живота, земетресението щеше да ги подмине.

  6. 04.02.2010 05:30

    Благодаря ти за тази публикация! Както вече писах при Аксиния, имам леко лош вкус в устата от карнавала, особено заради някои използвани изрази, лекомислено говорене, сравнения с мобилни телефони и пр., но ми се струва доста обидно и едностранчиво да се каже, че жена, която преживявава удовлетворение от майчинството, свежда себе си до машина за репродукция.
    Умаловажаването на репродуктивната работа на жените им прави не по-малко лоша услуга от свеждането им до ходещи матки.

  7. 04.02.2010 07:49

    Не разбирам защо някой се възмущава или гневи от това как някой друг възприема СОБСТВЕНОТО си тяло или личност.

  8. 04.02.2010 08:48

    Петя, линкът към блога на Мис Бу не работи.

  9. Ирина permalink
    04.02.2010 10:04

    „…Но това не отменя факта, че чисто биологически това е ролята, която те играят в създаването на едно дете…“.
    Чисто биологически с един по-сръчен сводник на клетъчно ниво, мъж не е нужен и може да бъде разтоварен от съпричастието. Даже, чисто инструментално, бъдещите мъже могат да се елиминират пренатално в ранен период. Въпрос на време е чисто биологично да може да се прави бебе от две жени.
    Аз съм лекар и от толкова биология ми горчи в устата.
    „….факт е, че бременност, раждане, кърмене, майчинство могат да носят много голям емоционален заряд, който на немалко жени помага да осъзнаят по-добре себе си, способностите си, да заобичат още повече телата си, да повярват във възможностите си…“ когато и защото тези процеси се изведат над биологичния си контекст. Защото сме хора.

  10. Ena permalink
    04.02.2010 12:07

    Феминистите чакат с нетърпение да няма нужда от тях в развитите общества: да няма трафик на хора (диспропорционално потърпевшите са жени и деца), да няма толкова случаи на анорексия и булимия (състояния отново засягащи много повече жени, отколкото мъже), жените и мъжете да получават еднакво заплащане за еднакъв труд (нещо, което според статистиките не се случва дори в нашата мила родина, където има все по-остър глад за специалисти). Да не си говорим, че много от развитите общества не са развили търпимост към жените и мъжете, които не пасват на хетеросексуалната норма.
    Да твърдиш, че феминизмът в развитите общества е отживелица е да си заравяш главата в пясъка, но всеки има право да обръща гръб на нещата, които не пасват на разбиранията му.
    Последно: мисля, че децата са нещо страхотно. И че има жени, които избират да нямат деца и живеят щастливо и пълноценно без да са майки.

    Ирина, благодаря!

  11. Yana permalink
    04.02.2010 12:10

    Аз не виждам проблем с възторга на Бу от това, че тялото й създава и отглежда деца. (Малко ми е странен прекаления фокус върху физиологията. Участието на мъжа може да се сведе до донорство, но може и да не се сведе до това. Зависи как гледаш на нещата – две личности ли правят и гледат детето, или две тела…. „Той гушка, но аз кърмя“ ми е инфантилно, но няма значение)

    Можеше обаче спокойно да се пропуснат втория и третия абзац. Сори Бу, грозно е да даваш рамо на глупави стереотипи. При това не вярвам, че ревеш на публично място и след това обясняваш, че имаш ПМС. Дори не е смешно, ако ще тръгваш да ми обясняваш, че това е шега.

    Василена е направила много добър коментар.

    • 04.02.2010 12:22

      Доста странно е почти всеки да се опитва да ми каже какво съм имала предвид аз с написаното, нали? Мисля, че достатъчно обяснявах (или поне се опитах) какво съм искала да кажа и не смятам, че има повече нужда. Шега или не, не смятам, че всеки стереотип е грешен или неверен или че трябва да го оборим на всяка цена.

      А ‘аз кърмя, а после се цедя, за да дава той от шише и да сме равноправни’ на мен лично ми е доста по-глупаво; има неща, които само единият може да прави и толкова.

      • Yana permalink
        04.02.2010 12:38

        Какво си имала предвид е едно, какво си постигнала с написаното е друго. Аз коментирам постинга, а не последвалите обяснения, които често си противоречат едно с друго и с първоначалния постинг.

        Съвсем не си ме разбрала за кърменето и гушкането, защото продължаваш да се фокусираш върху храненето и подобни телесни нужни, а аз нямам време за съжаление да обяснявам надълго, за което моля да ме извините.

  12. Yana permalink
    04.02.2010 12:11

    Това Лиска от БГ-мамма ли е? Доживях да я видя да говори глупости, жалко.

  13. 04.02.2010 14:07

    Ъпдейт какво мисля по темата (нагло се самолинквам, защото вече ме има горе:):

    http://mushabusha.wordpress.com/2010/02/04/кой-е-по-по-най/

  14. Йоана permalink
    04.02.2010 15:27

    Да, всичко може да е въпрос на личен избор, но както се видя и от тази разстлала се на доста широко уебпространство дискусия, всеки смята, че има право да се намеси в твоя личен избор да го съди. Така че колкото и да е личен избор, трудно е да живееш в социална изолация с глава в пясъка и памук в ушите, за да не чуваш безбройните гръмогласни оценки за твоя личен избор. Аз например не искам да имам деца, нито харесвам децата особено и ако се наложи да го спомена (примерно питат ме кога смятам и аз да се омъжа най-сетне), какво мислите има насреща – „Супер, това е твоят личен избор“? Нищо подобно, има съмнения в женствеността ми и дори в здравия ми разум и разпит защо по дяволите разсъждавам така и в крайна сметка какъв човек и каква жена съм аз. Така че за мен поне „да не ти пука от другите“ не работи много добре, след като „другите“ са моето обкръжение и средата, в която функционирам като личност.

  15. 06.02.2010 06:48

    Много интересно ми беше да прочета коментарите ви, дами. Само да спомена, че това с децата е дяволски трудна работа и на всички жени, които имат силата да се занимават с правене, гледане, възпитаване и каквото и да е с деца, сами или с партньор – РЕСПЕКТ. На тия които не искат – РАЗБИРАНЕ. Така, лек уикенд.

  16. 23.02.2010 17:01

    „Да имаш или да не имаш деца“ не е от типа спорове за ползата и вредата от тютюнопушенето, защо някои харесват хеви метъл, други чалга и дали обичат бяло или червено вино… Не е и спор за индивидуалния избор- прекалено много биология и възпитание е замесено, за да може да се твърди, че като стигнем до заветната детеродна възраст имаме „избор“ или той е „свободен“.. В България може би второто (възпитанието) е наистина по-засилено (не знам за вас как е, но на мен още от детската градина ми набиваха в главата за женитби, деца и свекърви) докато в Дания (където живея) повече би могло да се каже, че ги възпитават сами да решат, като им дойде времето.
    След този увод, обаче нека да уточня, че имам 2 деца (по желание) и че обичам да разказвам на шокираните скандинавци (шведите са особено интересни събеседници на такива теми), че съм с промит мозък още от малка- и че нямам нищо против- нито това, че ми е втълпявано (не само от родители, но всички около мен), че без деца бих се чувствала нещастна, непълна и неудовлетворена…. че всички други неща- кариера, обществени постижения и прочие- нямат значение, защото децата са единственото постижение (или провал), който важи (това последното е от мой роднина- стар ерген и без деца… и ми бе казано във впечатлителната ми тинейджърска възраст, затова още го помня). Така че, да- не е „избор“, по скоро закономерност за мен- почти толкова сигурна като закона за гравитацията (хи-хи) и се радвам да изпълня някакъв социален дълг (тук вече се шегувам.. но от две полу-датчанчета, полу-българчета, все нещо да отиде за датската и българска статистика за прираста на населението).
    Но, след изложението за личното си положение, държа да отбележа, че това, че аз съм решила да имам деца (да послушам биологията си и съветите от моето детство и младост, както и да избегна чувството на непълнота/нещастие) и съм преценила, че мога да поема този ангажимент, не означава, че държа ВСИЧКИ да имат деца (и тези, които не искат и/или не могат да докарат ангажимента докрай). Напротив, не само, че не съдя хората, които решават да нямат деца- ами се радвам, че са си преценили и подхождат по-отговорно от тези, които раждат деца, но обществото (в крайна сметка-никой) да им ги гледа. Защото обществената полза от пренебрегнати или малтретирани деца е …е, знаете сами.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: