Освен всичко останало… и секретарка
Пълно признание.
Работя за малка неправителствена организация. Веднъж на месец правим среща на Борда на директорите и въпросната среща е СУПЕР важна. Бордът ни е много активен. Хората са силно ангажирани с дейността и финансовото благополучие на организацията. Отделят време и пари, за да помогат с каквото могат и заедно да се движим напред.
По стечение на обстоятелствата съм една от малкото жени в Борда. Също така съм най-младата от всички. Колегите ми са готини хора и се държат изключително добре с мен. Радват се, че има свежа кръв в организацията, приемат ме радушно, превърнаха ме в нещо като талисман. Като цяло всеки ден се радвам да ходя на работа, защото харесвам нещата, с които се занимавам и усещам, че хората забелязват приноса ми към организацията. НО:
- Когато имаме срещи, някак така в последния момент се оказва, че аз съм отговорна за ведрото посрещане на членовете на Борда (чийто редови член съм и аз).
- Аз съм човекът, който предлага вода, кафе, искаш-ли-нещо-за-пиене.
- Обикновено аз трябва да водя бележки по време на срещите и да изпращам мемо до всички на следващия ден.
- След края на работната среща, по масата обикновено има празни чаши от кафе, разхвърляни листове хартия, боклуци…, които обикновено прибирам.
- Когато някой от членовете на Борда не присъства на срещата се обръщат към мен и питат: къде е, защо го няма, баща-му-оздравя-ли-или-още-е-в-болницата.
Списъкът от аналогични задачи продължава и през седмицата:
- Къде държим допълнителните кламери?
- Знаеш ли дали жената, която чисти офиса полива цветята?
- Доброволците са разхвърляли разни неща около телефоните, я погледни и приведи в добър вид…
- Кога е рождения ден на еди-кой-си? Ще празнуваме ли? Би ли купила подарък?
Нямам против да върша нито една от изброените задачи. Не мисля, че ми е „под достойнството“, не мисля, че тези задачи са „срамни“. Част от тях (поливането на цветята, например) дори са ми наистина много приятни.
В същото време, обаче… не съм секретарка. Наета съм да върша съвсем друга работа и… най-вече… ъъърррр… не мисля, че пола и възрастта ми са случайни фактори в случая. Не, не мисля, че колегата ми по стол мисли, „Петя е по-глупава от мен, защото е жена и следователно на нея се пада тъпата задача да разчисти масата след края на срещата“. Но мисля, че колегите ми са възпитани да смятат, че някои задачи са женски, а други мъжки. И следователно те не припознават себе си като човекЪТ, който евентуално би свършил еди-коя-си тъпа ЖЕНСКА задача. Знам, че това не звучи супер ясно… не мога по-добре да го обясня, надявам се да ме разбирате.
По мои наблюдения, много млади жени се налага да оправдават подобен тип очаквания на работното си място: да помогнат на остналите да си вършат работата по-добре, да създадат уют и ведра обстановка в офиса, да са гостоприемни и т.н. Тези очаквания са толкова стандартни, че много жени (открито включвам и себе си в това число) сами запретват ръкави и се залавят да действат. То това едва ли не си е едно от стандартните изисквания към една жена на работното място, без значение на какво ниво е позицията й. Някои от вас може би си спомнят един от по-първите ми постинги в блога, в който обсъждахме различните изисквания/очаквания към жените и мъжете шефове.
Тук сигурно малко ще започна да звуча като развалена плоча… но проблемът наистина не е в самите задачи. Проблемът е в това, че масово младите жени нямат възможност да изразят нежелание да се занимават с такива неща. И понеже толкова много от нас без да кажем и дума се навиваме да помним рождения ден на Гошо или с колко захарчета клиентът Мишо пие кафенцето, колежката, която се опитва да запази достойнството и отказва да върши всички тези глупости… в един момент се оказва най-голямата егоистична кучка.
Аз правя някакви плахи и тактични стъпки, за да се отърва от подобен тип ангажименти… Последният път, казах на господина до мен „Миналият път аз водих бележки, ще имаш ли против този път ти да пишеш?“. Той първоначално се поизненада, но после каза „Не, разбира се, няма проблем“… Ха! Малките победи са най-големите победи!
Господа, вие забелязвате ли колко често колежките ви поемат извънредни задачи, с които вие рядко се занимавате, въпреки че определено се отразяват на благоприятната работна атмосфера? Дами, кажете вие как се справяте!
Истински МЪЖЕ: Be a Jerk
Повечето от вас сигурно вече са видяли репортажа за това какво означава да си ИСТИНСКИ МЪЖ/ЖЕНА в България на Metropolis TV.
Видеото е красноречиво и описателно (с уговорката, разбира се, че не всички мъже/жени в България са такива yadda yadda yadda), тежки истини са поднесени по ведър и хумористичен начин. Това, което според мен е нужно да се обсъди сега е…. аджеба… ЗАЩО?! Какво се случва в България, че създава условия за подобни отношения и нагласи сред хората?
Openly Feminist във ViewSofia
Преди известно време с мен се свърза Ани Коджабашева от ViewSofia и в резултат на кореспонденция ни се получи едно много вълнуващо за мен интервю. Говорихме за причините, които ме подтикнаха да създам Openly Feminist, за жените в България, чалгата, пластичната хирургия, женските списания.
Много благодаря на ViewSofia за интересните въпроси и хубавата възможност да се „запозная“ с още нови читатели. На онези от вас, които за първи път четат Openly Feminist: привет! Много се радвам, че сте тук.
Междувременно, създадох account във Formspring, където анонимно можете да ми оставяте коментари, да задавате въпроси и предлагате теми за бъдещи постинги в блога! Мисля, че ще е интересно!
Хубав ден!
P.S. Автор на портретната ми снимка в статията (и в header-а тук) е Kyle Grady.
My vagina… is better than yours
В априлския брой на списание НЕЯR е публикувана статия, посветена на вагиналната пластична хирургия.
Авторката разяснява положението с най-често предлаганите услуги на пазара:
[Вагинопластика] се прилага при жени с диагноза релаксация (отпускане) на влагалището, при които по медицински причини се налага намаляване размера на този орган. […] [Други подобни процедури са] намаляване на размера на малките срамни устни, уеднаквяване на размера на двете половини, изпълване на бръчки на големите срамни устни, при което се използва собствена мастна тъкан от пациентката (от коремната област, ханша или бедрата). Дори и липосукция на мастна тъкан от венериния хълм, когато той е прекалено изпъкнал. Вие трябва само да посочите външния вид, който искате да имате (дори от страниците на някое мъжко списание например) и лекарите ще свършат всичко останало. […]
Докато чета този списък от „процедури“ се чудя… егаси… то по тези критерии, няма жена, която да може да се похвали: моята вагина е перфектна. Ако е „симетрична“, то сигурно е „прекалено релаксирана“, ако е „нормално релаксирана“, то сигурно е „прекалено набръчкана“, ако е „нормално набръчкана“… сигурно не е симетрична. О, Боже!
Най-изумителната процедура, описана в статията обаче е т.нар. G-shot:
Процедурата представлява инжектиране на колагенова субстанция, която прави зоната около предполагаемата точка [G-spot] по-подпухнала и чувствителна при контакт.
Представям си разговора с хирурга: Не се притеснявай, моето момиче. Все още никой не е разбрал дали въобще има такова нещо като G-spot, но ние ще ти сложим една инжекцийка там, където мислим, че може би се намира… то ще подпухне… Да се смее ли човек, или да плаче?!
Какви са резултатите от процедурите, питате? Авторката отговаря:
- В резултат на намесата се намалява диаметърът на този орган и ние отново сме способни да водим нормален полов живот, да изпитваме удоволствие по време на секс, да бъдем привлекателни за любимия си.
- За онези от вас, които ще се подложат на G-shot: В резултат на това в следващите 4-6 месеца (колкото е давността на процедурата) пациентките достигат до върха в секса почти при всеки опит. Веднага след като отмине ефектът на тази операция, тя може да се направи отново.
Има още интересни неща за четенете, като адресите и телефоните на клиники, които могат да „ви помогнат“ с подобни процедури. Прочетете целия материал, извинявам се за неумелото резюме. Тексът е просто бисер до бисер. Любимият ми цитат, обаче!!!!
Да, за някои удоволствието е възможно по природа, а за други – след леко клъц, боц и щрак.
Та-Даааааа! СЕРИОЗНО!
Докато се чудех как да реагирам… попаднах на интересна дискусия по темата на страницата на списание НЕЯR във Facebook и си позволявам да копирам две мнения от там:
Аз не исках да влизам в детайли именно защото текстът е практически незащитим и вилнеенето над него е неприлично лесно. Но ето, пак не мога да се въздържа за следното: „посланието“ му, ако има такова, е не, че в ХХІ век можем да сме си спокойни в кожите каквито сме различни, а че в ХХІ спокойно можем да се уеднаквим чрез корекции на кожите. Това е по-скоро средновековен поглед към нещата, в каквато и опаковка да се продава. И не, не проповядвам да ходим мустакати и със срамни устни, увиснали до коленете. Макар че – хайде малко въображение. Защо не? На нас, жените, вечно някой ни казва какво трябва и маха с пръст. Крайно време е да се вкара в действие и малко рационално, ама наистина рационално, обосноваване.
И още: оскърбителни за ХХІ вековната ми рационалност са споменаванията за „нормалност“ и (с извинение за шушу-то) „малогабаритни достойнства“, които предполагат, че който не е по учебника на еди кой си или се оперира, или се бракува. Оперира се, който има нужда. Дълбоко вярвам, че идеята на едно интелигентно женско списание е да дефинира нуждата реалистично, не фриволно.
За мен са много смущаващи и подхвърлените имена и адреси в текста – от журналистическа гледна точка е абсолютно неиздържано цитирането на тези, а не на други. Защо точно еди кой си доктор? Защо точно еди коя си клиника? Нахвърляни са произволно…
И от още една читателка, която е разтревожена от невнимателното поднасяне на медицинска информация (с право!):
[П]ритеснява [ме] препоръката за неща, които са недостатъчно изследвани и могат да доведат до здравни усложнения и проблеми – става дума за споменатия в статията G-Shot.… „This procedure is not approved by the Food and Drug Administration or the American Medical Association, and no peer-reviewed studies have been accepted to account for either safety or effectiveness of this treatment.“ Освен това може да предизвика sexual dysfunction, infection, altered sensation, dyspareunia, adhesions and scarring.
Камарата на германските лекари го нарича „опасна мода“. Самата Г-точка, неправилно наречена в статията точка на „Графенбер“ е точка на Грефенберг (Gräfenberg). Спорна теза на добър стар доктор от 50-те. NB – 50те години на миналия век, която днес минава по-скоро за мит и анекдот.
“The evidence is far too weak to support the reality of the G-spot. Specifically, anecdotal observations and case studies made on the basis of a tiny number of subjects are not supported by subsequent anatomic and biochemical studies.” (American Journal of Obstetics and Gynaecology )
E, какво ни препоръчва статията?Как да разберем дали сме „нормални“ (тук се въздържам от коментар), след което да отидем да дадем малко пари за клъц, бод и щрак да си впръснем колаген на несъществуваща точка? Здравето, което може да се съсипе след това? Ах, who cares!!!!!
На кой му пука, наистина?!
***
P.S. Благодаря на тайния агент, който ми изпрати линк към статията и дискусията във Фейсбук. ;)
Да имам или да нямам (деца)
По-рано днес имах интересен разговор на тема раждането и отглеждането на деца. Прехвърлям разговорът и тук, защото ми е интересно да чуя какви са вашите мисли по тази тема. Обобщавам моите позиции в три основни групи, със сто милиона уговорки, че темата е ОГРОМНА и драскам отгоре по повърхността с доста едри (хетеросексистки) щрихи. Надявам се в коментарите да можем да задълбаем малко по-дълбоко.
1) Подкрепям жените, които избират да нямат деца, защото:
- Това, че имам матка не означава, че непременно трябва да я употребявам. Много жени споделят, че не изпитват майчински инстинкт. За много от нас, желанието ни да имаме деца не е биологично обосновано, а е по-скоро резултат от социален натиск и традиции.
- (За съжаление) Бременността и родителството създават много повече ограничения за жените, отколкото за мъжете: а) защото жените не само раждат, но и все още са основните отговорници по възпитанието и отглеждането на децата И б) на работното място, отношението към жените-майки е по-различно от отношението към мъжете-бащи (т.е. шансовете родителството да се отрази отрицателното на кариерата на една жена са много по-високи от тези при мъжете)
- Бременността и последвалото майчинство (особено в общия случай, когато жената е основния отговорник за отглеждането на детето) поставя жената в позиция на (финансова) зависимост от партньора й.
2) Разбирам защо много жени имат деца, въпреки че не ИСКАТ деца:
- Много от нас никога не осъзнават, че е възможно и да нямат деца: традицията е такава, повечето хора правят така; това, разбира се, не означава, че това е най-подходящият избор за мен.
- Много жени раждат деца, защото в нашето общество се смята, че ИСТИНСКАТА жена ражда „поне едно дете“ или, поне…
- … така прави ПОЧТЕНАТА жена. Ако една жена може да забременее, но избере да не ражда деца, то със сигурност тя не е точно наред. Тя е: фанатична кариеристка, кучка, егоистка…
- Майчинството е легитимен избор за една жена, защото все пак това е една от малкото социални сфери от живота, в които жените се ползват с доверие и респект. Знам, че някои от вас ще изразят несъгласие, но фактите говорят сами: жените все още работят в по-слабо престижни професии; получават по-ниско заплащане за една и съща свършена работа; много често продуктът на тяхната работа не се забелязва или отчита като постижение; постигнатото от тях се умаловажава: „спала е с шефа“, „може да има успешна кариера, но виж, че един мъж не може да задържи до себе си“, „тя е шефка, но всички я мразят, защото е кучка“ и т.н и т.н. В този смисъл, е съвсем разбираемо, че някои жени с голяма радост напускат работното си място, за да се занимават изцяло с отглеждането на децата си.
3. Изборът да станем майки, би бил много по-привлекателен и спокоен за много повече жени, ако:
- Повече мъже споделяха отговорностите (и позитивите) от отглеждането и възпитанието на децата. Ако „товарът“ по отглеждането на децата е разпределен равномерно, то тогава родителствуването не би било чак такава жертва или бреме
- Ако на работното място жените-майки биват приемани по същия начин както мъжете-бащи: проучвания сред CEO-та на Fortune 500 компании показват, че болшинството от мъжете в най-високите позиции в корпоративната йерархия имат деца; процентът на жените-CEO-та С ДЕЦА е нищожно нисък; т.е, очевидно родителството не пречи на кариерата; родителството пречи на женската кариера. Не е честно едно и също поведение да се награждава при мъжете и да се санкционира жестоко при жените.
Мисля, че е ясно, но за всеки случай ще кажа директно, че не съм ПРОТИВ децата, майките и пр. Кой би могъл да бъде?! Също така съм наясно, че родителството не е ТОВАР и БРЕМЕ за всички майки. Много жени, всъщност споделят, че майчинството е изключително еманципиращо преживяване. И всичко това по никакъв начин не противоречи на изложените от мен тревоги и надежди.
Кажете сега, какви са вашите позиции? Говорете конкретно, дайте ми примери от личния ви живот: ваши истории или истории на приятели! Всички сме много добри на теория, но като стане дума за НАС става по-сложно. Хайде смело!
Openly Feminist 