Освен всичко останало… и секретарка
Пълно признание.
Работя за малка неправителствена организация. Веднъж на месец правим среща на Борда на директорите и въпросната среща е СУПЕР важна. Бордът ни е много активен. Хората са силно ангажирани с дейността и финансовото благополучие на организацията. Отделят време и пари, за да помогат с каквото могат и заедно да се движим напред.
По стечение на обстоятелствата съм една от малкото жени в Борда. Също така съм най-младата от всички. Колегите ми са готини хора и се държат изключително добре с мен. Радват се, че има свежа кръв в организацията, приемат ме радушно, превърнаха ме в нещо като талисман. Като цяло всеки ден се радвам да ходя на работа, защото харесвам нещата, с които се занимавам и усещам, че хората забелязват приноса ми към организацията. НО:
- Когато имаме срещи, някак така в последния момент се оказва, че аз съм отговорна за ведрото посрещане на членовете на Борда (чийто редови член съм и аз).
- Аз съм човекът, който предлага вода, кафе, искаш-ли-нещо-за-пиене.
- Обикновено аз трябва да водя бележки по време на срещите и да изпращам мемо до всички на следващия ден.
- След края на работната среща, по масата обикновено има празни чаши от кафе, разхвърляни листове хартия, боклуци…, които обикновено прибирам.
- Когато някой от членовете на Борда не присъства на срещата се обръщат към мен и питат: къде е, защо го няма, баща-му-оздравя-ли-или-още-е-в-болницата.
Списъкът от аналогични задачи продължава и през седмицата:
- Къде държим допълнителните кламери?
- Знаеш ли дали жената, която чисти офиса полива цветята?
- Доброволците са разхвърляли разни неща около телефоните, я погледни и приведи в добър вид…
- Кога е рождения ден на еди-кой-си? Ще празнуваме ли? Би ли купила подарък?
Нямам против да върша нито една от изброените задачи. Не мисля, че ми е „под достойнството“, не мисля, че тези задачи са „срамни“. Част от тях (поливането на цветята, например) дори са ми наистина много приятни.
В същото време, обаче… не съм секретарка. Наета съм да върша съвсем друга работа и… най-вече… ъъърррр… не мисля, че пола и възрастта ми са случайни фактори в случая. Не, не мисля, че колегата ми по стол мисли, „Петя е по-глупава от мен, защото е жена и следователно на нея се пада тъпата задача да разчисти масата след края на срещата“. Но мисля, че колегите ми са възпитани да смятат, че някои задачи са женски, а други мъжки. И следователно те не припознават себе си като човекЪТ, който евентуално би свършил еди-коя-си тъпа ЖЕНСКА задача. Знам, че това не звучи супер ясно… не мога по-добре да го обясня, надявам се да ме разбирате.
По мои наблюдения, много млади жени се налага да оправдават подобен тип очаквания на работното си място: да помогнат на остналите да си вършат работата по-добре, да създадат уют и ведра обстановка в офиса, да са гостоприемни и т.н. Тези очаквания са толкова стандартни, че много жени (открито включвам и себе си в това число) сами запретват ръкави и се залавят да действат. То това едва ли не си е едно от стандартните изисквания към една жена на работното място, без значение на какво ниво е позицията й. Някои от вас може би си спомнят един от по-първите ми постинги в блога, в който обсъждахме различните изисквания/очаквания към жените и мъжете шефове.
Тук сигурно малко ще започна да звуча като развалена плоча… но проблемът наистина не е в самите задачи. Проблемът е в това, че масово младите жени нямат възможност да изразят нежелание да се занимават с такива неща. И понеже толкова много от нас без да кажем и дума се навиваме да помним рождения ден на Гошо или с колко захарчета клиентът Мишо пие кафенцето, колежката, която се опитва да запази достойнството и отказва да върши всички тези глупости… в един момент се оказва най-голямата егоистична кучка.
Аз правя някакви плахи и тактични стъпки, за да се отърва от подобен тип ангажименти… Последният път, казах на господина до мен „Миналият път аз водих бележки, ще имаш ли против този път ти да пишеш?“. Той първоначално се поизненада, но после каза „Не, разбира се, няма проблем“… Ха! Малките победи са най-големите победи!
Господа, вие забелязвате ли колко често колежките ви поемат извънредни задачи, с които вие рядко се занимавате, въпреки че определено се отразяват на благоприятната работна атмосфера? Дами, кажете вие как се справяте!
Openly Feminist 
О, това ми е болното ямсто в момента!!! Работя в сравнително голяма българска фирма, където бях наета като преводач. В обявата пишеше преводач, изпитът беше за преводач, на интервюто изрично попитах ще правя ли нещо друго, освен да превеждам, и ми отговориха, че сигурно ще трябва да се свързвам и с издателствата, с които работи фирмата. Обаче откакто съм започнала работа непрестанно и съвсем официално ми се възлагат всевъзможни задачи, които нямат нищо общо с работата ми, като например да издирвам адреси на хора, да прозвънявам на списъци от хора с напомняния да си вършат работата, да поддържам и обновявам разни списъци и бази данни и т.н., и т.н. Същото е и с трите други преводачки, както и с някои от останалите жени, заемащи доста конкретно дефинирани позиции, които не включват асистентски задължения. Всички „шефове“ са мъже. За съжаление обаче нямам наблюдения дали такива неща се изискват и от мъжете на стартови/по-ниски позиции, защото в моя офис работят само жени.
Анонимна съм, защото не искам да рискувам да ме открият тук и да остана без работа, защото за съжаление, въпреки че съм недоволна, не мога да си позволя да остана без доходи в момента.
хехехе при мен ситуацията е идентична – само дето не съм член на борда, а координатор проекти (което е мениджърска позиция). мъж съм, на 30, 90 кила, ама очакват същите неща от мене, които ти описваш. Според мене е повече въпрос на това какво сме свикнали да правим и по какъв начин да отговоряме на очакванията на другите, отколкото стереотип за пола.
Разбира се, това не пречи където хода в общинските администрации, винаги да ми поднасят кафе жени – експерти, сътрудници, с висше образование… каквито са се случили наблизо, когато е потрябвало кафе за гостите на кмета.
Хах! Какво ми се случва преди няколко години. Назначиха ме на доста висока позиция, в която се оказах шеф на мъж, чужденец, с около 10 години по-възрастен от мен. Аз млада жена. Първа среща в държавна институция. Влизаме аз, той, преводачът (мъж). Настаняваме се, още не сме се представили. Веднага идва при мен на пръсти секретарката на домакините и ми прошепва с уважителен поглед към чужденеца: „Какво ще пие господинът?“ На мен първияt ми импулс разбира се е да го попитам какво ще пие, но после се сещам, че така ще затвърдя първоначалното впечатление, че съвместявам функциите на негова асистентка и преводачка и казвам: „Ами попитайте преводача му.“ Малко по-надменно отколкото съм аз като натура, но се налагаше мисля. Доста време на всички съвместни първи срещи хората започваха разговор с убеждението, че той е шефа. До такава степен, че влизаме и без да ме погледнат дори започват да му говорят на него, той казва за мен „Това е моят шеф“, те се стъписват… и така. Не ми беше много драго, ама…
Иначе колегите не са очаквали да правя кафе и други подобни, защото професионалните ми задължения бяха много конкретни и нямаше как да се изтълкуват в такава посока.
Аз се сблъсках с другата страна на същия медал – станах свидетел на това как по-възрастни жени и млади мъже кандидатстват за административни позиции, обаче директно им изтриват резюметата. Изумих се. Жени обработваха кандидатурите, явно очакваха, че на света няма да има по-добър офис мениджър или секретар от някоя 20 годишна девойка. За втори пореден път ставам свидетел на това, в много кратък период от време. Как да им обясниш на тези (патки ми идва като първо определение), че нищо не пречи на една жена на 50 или на мъж на колкото и да било години да си вършат задълженията? Естеството на работата е такова, че наистина би било добре да имат по-възрастни хора в екипа си, или пък мъже например, чисто заради психологическия ефект върху болшинството българи. В практиката ми се е случвало да видя не малко мъже и възрастни жени на такива позиции, по дяволите! Обикновено в компании извън България, или пък в офиси на чуждестранни компании в България. Стана ми много тъпо, у нас все още се намират „работодатели“, които като видят кандидат от женски пол за техническа позиция (за това повече пъти е ставало дума) и от мъжки пол за административна, просто изхвърлят автобиографията в кошчето. Само да чуя някой да ми мрънка, че дискриминация нямало. Има, та стой и гледай.
Но обслужването винаги трябва да се извършва от галещо окото създание. Така дейността му ще допълва и завършва картината на съвършенство. Не знаеше ли?
Не ти разбрах проблема. Има два начина да се справиш със задача – компетентния и другия.
Няма работа за жени и такава за мъже. Има работа за хора с квалификации.
Ако правиш това дето ти се възлага добре, абсолютно все тая е дали си най младата, единствената жена, дали това е НПО или голяма фирма.
Мултитаскин е територия свободна от мъже.
Така са направени, няма за какво да им се сърдиш. Просто имай едно наум и ако очакваш колегата да участва в дискусията, не го натоварвай да прави протокол. Няма да се справи с двете едновременно.
Нормално е да има различни очаквания от мъжете и от жените. Последните са на пазара на труда едва от сто години. Първита са там от две хиляди и са създавали правилата на играта. Ако искаш други правила, питай, настоявай, не ползвай тъпи извинения ама аз съм жена…Мисли как дизайна на длъжността ти да се направи така, че да представя най доброто в теб, така наречените реални компетентности: не това което знаеш, а това което правиш със знанието.
Бг е странно място, все още няма профсъюзи и работодателите в онази си част, дето все пак са изкарали някой университет – нямат навика, сензитивността и интуицията да се интересуват от очакванията на хората си. Това скоро ще се промени. Видяхме как Борисов изгърмя с Желева, ще виждаме и още примери как не е достатъчно да си просто българин, с бг диплома, за да разбираш от какво бг има нужда в момента.
Жена не е аргумент в работата. Компетентност е.
Мъжете не ги бивало за мултитаскинг, няма какво да им се сърдим? Пълни простотии, това е просто извинение да не вършат досадна обслужваща дейност, и е много противно. Или имаш научни доказателства, че природно са осакатени в това отношение?
Хайде де, не ставали мъжете за мултитаскинг. До преди стотина години всички позиции за счетоводителки, секретарки, касиерки и учителки са били заемани от мъже. Обзалагам се, че тогава са говорели точно обратното – мултитаскинга е мъжка работа. А работата си е за изпълняване и е важно да си намериш подходящите хора, да си ги обучеш както трябва, и да ги мотивираш постоянно. Управлявах административен екип до не много отдавна. Половината от персонала се състоеше от млади мъже. Последното нещо, което мога да кажа за тях, е че не ги бива в мултитаскинга.
Извинявам се за грешки, от бързина е :)
Петя, тук казват, че навика се превръща в закон…За съжаление ти вече си позволила да се превърне в закон. Сега каквото и да опитваш да правиш, ще бие страшно много на очи. Въпреки това има шанс са опиташ шеговито и с усмивка да вметваш разни забележки от рода на „ами ако продължаваме така, ще трябва да ми плащате втора заплата за секретакска работа, супер, идеално ще ми дойде“, или „момчета, хайде да се борим заедно за равенството на жените, да започнем споделяйки тези задължения…“ и подобни, но винаги с усмивка и без да се ядосваш. Ако си нервна и предполагаш, че няма да се въздържиш, по-добре остави коментарите за друг ден. В такава ситуация като твоята, където ВЕЧЕ си позволила да ти се качат на главата трябва много такт за да успееш да се измъкнеш от тази клопка.
Иначе такива неща се случват на всички жени, не само в работни среди като твоята, а и в семейни и приятелски събирания където винаги от жените се очаква да слагат масата и подобни…За такива и други ситуации, поне за себе си съм решила отдавна да избивам тия идеи Овреме, пък да ме мислят не за кучка а за каквото намерят за добре. Аз, а и повечето жени които познавам тук (без значение сексуалната ориентация…) предварително казват до къде-да и от къде на къде вече не. Просто наистина е важно , още като навлизаш в някоя среда и дори при самото ти запознаване с хората да не позволиш да си правят такива идеи иначе после винаги е късно и много по-трудно да се променят нещата, винаги ще се мисли „много и порасна работата на тази“…
Доста е лесно, Петя, стига действително да си способен човек, и… организатор… с обаяние. Това се отнася както до мъжете, така и до жените, и не се отдава на всекиго. Нарича се „разпределение на отговорностите“, колкото и малки да са те. Очевидно е, че изброените от теб занимания не е най-четкащото самочувствието ти събитие. Но начин винаги има, стига да ги има налице и условията.
Поздрави.
Не мисля, че Петя очаква от нас, коментиращите, да й помогнем с мъдри съвети, а по-скоро използва ситуацията като пример за реално съществуващи проблеми на работното място.
И съвет поиска, друг е въпроса, че може би се оляхме малко…Иначе, съм съгласна, че става дума за съществуващи проблеми на жените на работното място, и не само. Просто наистина ако не се противопоставяме сериозно никога нищо няма да се промени, гаранция!
Публикувам един свой коментар, писан на друго място, защото смятам, че има връзка с темата:
Забелязали ли сте, че изобщо младите жени най-често сами се сещат да отстъпят място или предложат помощ? Обръщали ли сте внимание, че когато в градския транспорт се качи възрастен човек и помоли някого да му отстъпи място, избрания индивид винаги е момиче или млада жена? Защо не помоли някой от младите мъже наоколо? Поради много добра причина – обръщайки се към млада жена, рискът да получи отказ е минимален. Именно младите жени са под най-голям обществен натиск да бъдат винаги в услуга на околните и са научени, че техните нужди идват на последно място след нуждите на всички останали.
Ако възрастният човек реши да се обърне за помощ към млад мъж, рискува много повече от отказ. Реакцията на теоретичния мъж не може да предвидена – ами ако приеме молбата като атака към личното си пространство? Подобна възможност на никого не би се сторила странна или неправдоподобна. Обществото възпитава мъжете да не се срамуват да поставят на първо място собствените си нужди и да не се чувстват виновни, защитавайки собственото си удобство.
Много добре казано и не се въздържах да отговоря. Мен доста често ме молят да отстъпвам места в транспорта и аз почти винаги го правя. Случват се обаче ситуации, в които не мога. Веднъж, ужасно болна, отивам на лекар и приятелка ме придружава. Седя до някакво момче. Влиза дядко, и веднага „Момиченце, може ли….“ (аз съм на 26, ама както и да е, външният ми вид лъже доста). Аз отказвам учтиво, с обяснавам, че ми е зле (то си личеше всъщност). Дядодо обаче веднага започва да мърмори, първоначално тихичко, с надеждата да ме досрамее, но аз не обръщам внимание, докато не започва да ме псува и накрая замахва с бастун да ме удари ?!? Крайно изнервена хващам бастуна миг преди да ме е цапнал и казвам нещо от сорта на „хайде да видим сега кой кого“. Дядото си тръгва възмутен и мърморещ, младежа до мен (непознат) ме обявява за скандалджийка. На въпроса ми защо не е отстъпил мястото той, като е толкова загрижен, отговора беше: „Ми той теб помоли, а и аз съм от вътрешната страна.“
В нашия офис се предполага всеки сам да си мие чиниите. Всички си ги мият, само мъжете на по-високи позиции чакат някой (най-често жените в офиса) да им ги измият. Даже ми се е случвало да дойде колега и да каже „аз няма да си мия чашата, ти ще я оправиш нали?“ И аз, патката, не мога да възразя и му казах „Да.“
Мултитаскинг е мит. Просто жените превключват по-бързо от една задача към друга. Ако водиш протокола, ще ти е трудно да се включиш в дискусията, независимо дали си мъж или жена. Така сам/а си се забиваш. Не разбирам какъв е проблeма. Ако предпочиташ да не вършиш секретарска работа, просто не я върши. Ако я свършиш все пак, вече ти е включена в обичайните задължения по подразбиране. Лошото е, че такива грешки трудно се поправят. Навиците на другите се променят по-трудно от нашите собствени.
Забелязала съм, че в България подобно отношение не зависи от пола. Много мои приятели – мъже – са попадали в същата ситуация „човекът за всичко“. От тях също се е очаквало да мият, чистят, подреждат, помнят всичко. Имам наблюдение, че обикновено веднъж „излъжеш“ ли се да свършиш нещо, което не влиза в задълженията ти, и вече са те взели за човека за всичко. И ако се изчерпваше със секретарските задължения – можеше и да се понесе, но обикновено се изискват и куриерски услуги, кол-център, пазаруване и прочее, и прочее.
В милата ни родина тази ситуация е много позната и е някаква особена разновидност на садо-мазото. Всички ти се качват на главата, а ти не правиш нищо да им възразиш. И така се затваря един порочен кръг.
Като цяло за работодателите тук може да се напише цяла дипломна работа. Остановени са цяла редица некоректни практики като тази, но повечето нямат общо с пола, а с това, че българинът още се учи на нормални професионални взаимоотношения.
Eto me i men – Egoistichnata Kuchka!
V nachaloto na vse oshte krehkata si kariera;) zapochnah v multinacionalna kompania v agresiven izcialo mujki ekip s mnogo ostro seksitko otnoshenie. Izturpiah ochakvaniata za „nejnoto syzdanie“ tochno 1sedmica i s niakolko smeli skandala si izvoiuvah kakto uvajenie, taka i omraza. Sled 1-2g shefyt mi nae oshte 1momiche, koeto obache ne mojeshe da izdurja na natiska ot mujete v ofisa i chesto se okazvashe da plache v toaletnata. Az otidoh do shefa si i mu kazah (vupreki, che biah sigurna, che znae za sluchvashtoto se…) i toi mi kaza:
„Az ne sum hirurg i ne znam kak se prisajda grubnak, a i da znaeh, niamam svoboden… Ne sum i bavachka na deca. Ako tia ne moje da se opulchi i vmesto tova reve v toaletnata (a ne e i samo tia, shtoto ima i niakolko muje, koito tichat tam da civrriat), iavno rabotata ne e za nieia – kretenite sa mnogo vuv i izvun tozi ofis, samo che tuk plashtame za rezultati, a ne za emocionalni krizi…“
Pochuvstvah se vinovna… ako navremeto az biah potursila i nastoiavala shefyt mi da byde arbityr na sporovete mi s kolegite, moje bi shtiah da uspeia da promenia obshtoto otnoshenie i tova momiche niamashe da preminava prez vsichko tova. Vmesto tova se biah prevurnala v Izkliuchenieto ot praviloto, The Freak. Ne syjaliavam za postypkite si, syjaliavam, che osven za sebe si, ne promenih nishto za nikoi sled men.
Не съжалявай за нищо. Ти си постъпила както си преценила за добре. Нима наистина си можела да предвидиш реакцията на началника? Колко от мъжете в екипа са си мислили някога: „Ей, аз ако бях постъпил по друг начин, останалите мъже и те щяха да се държат различно сега.“ Изобщо, дразнещо е това отношение – една жена да се натоварва като представител на целия женски пол, а един мъж си е просто един мъж. По същия начин разни пишман шофьори като видят жена, която кара зле, казват: „Ми то тя е лош шофьор, ама много ясно, те всички други жени са такива.“ Когато мъж обаче е лош шофьор, реакцията е само: „Ми идиот, ама събратята му по правило си карат чудесно, той е просто изключение.“ Повечето момичета са възпитавани да се съобразяват с другите и да не отстояват правата си, да правят компромиси в името на общото благо. Повечето момчета са възпитавани да изискват другите да се съобразяват с тях, а не те да правят компромиси. Малко хора могат хем да си отстояват правата, хем да не се държат като говеда.
Abe, kato se setia, az mai sum pulna s podobni istorii hahahaha.
Iskah da spodelia situacia, v koiato biah na 10godishna vuzrast. Semeistvoto mi se premesti v drug grad i az estestveno s toia moi kusmet popadnah v otchaivashto gamenski klas (12momcheta i 4momicheta). Momchetata davaha ranicite si v mejduchasieto na tezi 4 momicheta da gi nosiat (carsko, a?), a ako niakoia otkajeshe, skachaha da ia udriat! (mda, znam, izkliuchiteleno pokazatelen sluchai za vuzpitanie). Tuk niama nujda da dobaviam, che davaneto na ranicata syshto se tulkuvashe ot tezi momicheta, che moje bi tova gamenche ia haresva!
I taka, edin den i na men mi se podava ranica… Otvorih prozoreca na stiata na 4 etaj i prosto ia pusnah ottam, pribrah drugite veshti na piklioto i tiah gi pusnah prez prozoreca. Potres i ujas! Mulchanie ednominutno! Nikoga poveche ne poluchih ranica i nikoi ne me udari.
E, estestveno, nikoe ot momichetata ne mi stana i priatelka…
Spored men e vajno chovek da otstoiava poziciata si, no go preporychvam samo na horata sys stomah za tova… iska pretrupvane, no za tova puk useshtaneto e veliko sled tova:)
Малко е злобарско от моя страна, но много се изкефих как си постъпила. Мен също ме биеха в 7 клас – защото не им давах да преписват от мен. За моя радост обаче момичетата от класа винаги ме подкрепяха и дори веднъж ме наобиколиха, за да не могат ония да ме стигнат и да ме бият. Оттогава аз все си вярвам в женската солидарност и съм убедена, че с нея „пробиването“ на жените в мъжкия свят ще е много по-лесно, да не говорим и че може дори да се промени тази „мъжкост“ на някои среди, които описа newby.