Openly Feminist

Зам.-председателят на парламента и председател на комисията по здравеопазване Лъчезар Иванов е споделил мнение, че „С напредването на науката е необходима и граница на възрастта, на която една жена може да стане майка с помощта на медицината“. Според Иванов след 40-годишна възраст, жените не бива да раждат и това е така, заради рискове за здравето на майките и децата, но също така и поради „нравствено-етичните и религиозни“ причини.

Припомням, че преди време, бившата съпруга и дъщерята на Иванов съвсем публично го обвиняваха в домашно насилие. И друг път съм споменавала, но ще повторя, че домашните насилници обикновено са хора, които се опитват да установят контрол върху партньорите си и физическото насилие е един от начините, по които го правят. Конкретното изказване на Иванов е в пълна хармония с такъв тип манталитет.

Под изложените псевдо-научни аргументи, всъщност се крие варварската идея, че женското тяло и репродуктивност подлежат на външен контрол. Идеята за поставяне на горна възраст за майчинство не е много по-различна от идеята да се стерилизират ромските жени (въведена на практика през 60-те и 70-те от комунистите в България). Идеята не е много по-различна и от практиката в някои държави да се ограничава броя деца, които може да има едно семейство. Или пък идеята, че жените не трябва да имат право на аборт. Общото между всичките тези случаи е идеята, че не конкретната жена (и нейното семейство/ партньор/ лекар), а НЯКОЙ ДРУГ най-добре знае какво е най-добро за нея. Пълна липса на уважение!!!

За финал, малко притеснено ви обръщам внимание и на дискусията под статията в Дневник, която линк-нах. Споделям гнева на много от читателите и ми харесва иронията в голяма част от коментарите, но това, което ме ужаси е фрапиращия расизъм в много от изказванията. Ако човек не живее в България, ще си каже, че 12-годишните бременни циганки са най-големия проблем на държавата. И някак…. меко казано странно… да обвиняваш Иванов в социален дарвинизъм и в следващото изречение да го подканяш да наложи долна граница на раждаемост, за да не ни превземат ромите. Момчета и момичета, не така, моля ви. И… някой в Дневник следи ли коментарите за расистки изстъпления?

Men are taught to apologize for their weaknesses, women for their strengths.
~Lois Wyse

От майския брой на американското списание Marie Claire:

Когато бях малка въобще не съм си играла с Барби, нито пък съм чакала някакъв принц да ме събуди с целувка от сто-годишен сън. Напротив, в сложния, оперативен свят на моите плюшени играчки, аз бях Главната Горила: водач на непоколебим отбор жирафи, крави, язовци и…– господ знае какво друго. Важното е, че аз бях техен лидер и определях ежедневните им приключения. Ключов компонент от тази фантазия: те ми бяха благодарни. Възхищаваха ми се. Плюшените ми играчки не мислеха, че се опитвам да ги контролирам. Не ме гледаха кисело, не мислеха тайно, че се опитват да се състезавам с тях. Нито едно от животните ми не се зачуди дали не се опитвам да го кастрирам. Не, всичко това започна да се случва по-късно, във всяка поредна връзка  с мъж.

Статията изхожда от факта, че много съвременни американски жени печелят не само наравно, но и повече от съпрузите си. Цитирано е проучване на Pew Research Center, според което 22% от омъжените жени на възраст межу 30 и 44 години печелят повече от съпрузите си. За сравнение, този процент през 1970 е бил 4%. Тази цифра е един от факторите, които се сочат за доказателство, че жените все повече и повеече са напълно интегрирани на работното място, все по-често one-of-the-guys е момиче.

Тези данни се противопоставят на една друга добре документирана тенденция. В последните 35 години, жените в Америка са все по-нещастни (в абсолютни цифри, и в сравнение с мъжете).

Авторката предлага няколко обяснения:

• Въпреки че много жени искат да правят много пари, те продължават да очакват мъжете им да изкарват повече от тях и не са доволни, когато това не се случва
• Напредъкът в професионално отношение не изключва домашната работа за повечето жени. Въпреки че съвременният мъж върши много повече домашна работа отколкото мъжете през 70-те, жените продължават да носят товара на втората смяна. Това много им тежи, което съответно ги прави нещастни.
• Жени, които работят много, изкарват много пари, ползват се с голямо уважение сред колегите си, съзнателно или не, не искат да бъдат възприемани като „безскрупулни кариеристки“ или „кучки“ и затова компесират, опитвайки се да бъдят перфектни домакини. Mоже би той няма да се притеснява толкова от успеха ми, ако вкъщи аз се държа като една Добра Жена.

Аз лично мечтая за ден, в който жените няма да има нужда да обясняват изборите си и да се извиняват за успехите си. Айде, живот и здраве…

С мен се свързаха от предаването ЧЕЛЮСТИ по Дарик Радио, за да ме поканят да говорим за истинските мъже… За мое най-голямо съжаление сигурно няма да мога да участвам заради часовата разлика, но предполагам, че много от вас биха слушали с интерес. Предаването е в 13ч. българско време.

Оставете после коментар с впечатления！