Skip to content

Какво всъщност искат жените

10.05.2010

От майския брой на американското списание Marie Claire:

Когато бях малка въобще не съм си играла с Барби, нито пък съм чакала някакъв принц да ме събуди с целувка от сто-годишен сън. Напротив, в сложния, оперативен свят на моите плюшени играчки, аз бях Главната Горила: водач на непоколебим отбор жирафи, крави, язовци и…– господ знае какво друго. Важното е, че аз бях техен лидер и определях ежедневните им приключения. Ключов компонент от тази фантазия: те ми бяха благодарни. Възхищаваха ми се. Плюшените ми играчки не мислеха, че се опитвам да ги контролирам. Не ме гледаха кисело, не мислеха тайно, че се опитват да се състезавам с тях. Нито едно от животните ми не се зачуди дали не се опитвам да го кастрирам. Не, всичко това започна да се случва по-късно, във всяка поредна връзка  с мъж.

Статията изхожда от факта, че много съвременни американски жени печелят не само наравно, но и повече от съпрузите си. Цитирано е проучване на Pew Research Center, според което 22% от омъжените жени на възраст межу 30 и 44 години печелят повече от съпрузите си. За сравнение, този процент през 1970 е бил 4%. Тази цифра е един от факторите, които се сочат за доказателство, че жените все повече и повеече са напълно интегрирани на работното място, все по-често one-of-the-guys е момиче.

Тези данни се противопоставят на една друга добре документирана тенденция. В последните 35 години, жените в Америка са все по-нещастни (в абсолютни цифри, и в сравнение с мъжете).

Авторката предлага няколко обяснения:

  • Въпреки че много жени искат да правят много пари, те продължават да очакват мъжете им да изкарват повече от тях и не са доволни, когато това не се случва
  • Напредъкът в професионално отношение не изключва домашната работа за повечето жени. Въпреки че съвременният мъж върши много повече домашна работа отколкото мъжете през 70-те, жените продължават да носят товара на втората смяна. Това много им тежи, което съответно ги прави нещастни.
  • Жени, които работят много, изкарват много пари, ползват се с голямо уважение сред колегите си, съзнателно или не, не искат да бъдат възприемани като „безскрупулни кариеристки“ или „кучки“ и затова компесират, опитвайки се да бъдят перфектни домакини. Mоже би той няма да се притеснява толкова от успеха ми, ако вкъщи аз се държа като една Добра Жена.

Аз лично мечтая за ден, в който жените няма да има нужда да обясняват изборите си и да се извиняват за успехите си. Айде, живот и здраве…

17 Коментари leave one →
  1. Анонимна permalink
    10.05.2010 08:01

    А може би едно от обясненията за по-нещастните жени е, че много повече жени днес в сравнение с преди 40 години смеят да признаят, че са нещастни – или могат да го кажат без да се чувстват виновни или неблагодарни.

  2. Eneya permalink
    10.05.2010 10:40

    Абсолютно съгласна с Анонимна. :)
    Идеята, че не покриваш стандартите и очакваното щастие не кара вече толкова много жени (пък и мъже) да смятат, че има нещо нередно с тях, а ги прави критични към споменатите стандарти. Което е стъпка в правилната посока.
    Петя, има ли опция да пуснеш цялата статия?

    • openlyfeminist permalink*
      14.05.2010 00:48

      Ще пробвам да ти изпратя сканирано копие.

  3. Анонимна permalink
    11.05.2010 00:00

    Не помня къде (може и да е било тук) прочетох, че мъжете са учени да се извиняват за слабостите си, а жените – за силните си страни. Това ми напомни последното изречение в поста.

    Според мен нещастието на жените се увеличава пропорционално на очакванията към тях И на очакванията, които те самите са научени да имат от живота: докато преди 40 години от жените се е очаквало да имат 2 обществена роля, сега се очаква да СЪЧЕТАВАТ няколко и им се внушава, че ако една от тях им куца, значи трябва да работят по нея, а не да се чувстват удовлетворени. Към това се прибавя и очакванията, които самите жени са насърчавани да имат: идеален партньор, идеален външен вид, хармонично семейство с деца, кариера и т.н. Разбира се нямам никакви обективни данни за това, то е просто мое предположение.

    • openlyfeminist permalink*
      14.05.2010 00:48

      Не знаеш колко си права!

  4. Valentina permalink
    11.05.2010 06:08

    Да, икономическата независимост е първата стъпка, втората – опериране от чувство за вина.
    Днес бях в банката. Казах на момичето, което ме обслужваше, че има хубав часовник. Тя грейна и ми разказа как приятелят й го бил избрал, как не й „давал“ да носи бижута, които не е одобрил. Хубавото й лице грееше от радостта, че му принадлежи и т.н.
    После бях на автомивка. Дойде една двойка и зачака да измият колата на мъжа (порше). Говореха със собственика на автомивката и жената каза, че много искала да кара кола, но той (с главно Т) не искал да я научи. Жена около 30-те, която се държеше като вярната Малечка Палечка.

    Казах си „вече имам рентгенови очи, виждам неща, които изобщо не са ми правили впечатление преди. Ще пиша в „openly feminist“. И ето пиша.
    И ми иде без никаква политическа коректност да заявя: мили душици непослушни/послушни, wake up!
    Знаете ли, без да се правя на гласът на общността, имам чувството, че сме прекалено коректни, за да не минем за кучки и феминистки.

    • openlyfeminist permalink*
      14.05.2010 00:45

      Ще имаш ли нещо против да публикувам коментара ти като отделен постинг? Едно от най-честите обвинения, които получавам е, че си измислям и правя от мухата слон. А ей такива простички истории като твоята са много красноречиви.

  5. Йоана permalink
    13.05.2010 05:22

    Винаги ми е било чудно това нещо с кастрацията – как точно една жена се опитва да кастрира един мъж? Тоест да му вземе мъжеството? Като откаже да бъде огледалото, в което той се вижда два пъти по-висок, предполагам, хихи.

    Чудех се дали има паралелна статистика и за мъжете – доколко са щастливи сега в сравнение с преди 40 минути, мисля, че би била полезна за разбиране по-добре на смислите на статистиката за женското щастие.

    • Йоана permalink
      13.05.2010 05:23

      40 години имах предвид, съжалявам!

      • Valentina permalink
        13.05.2010 05:43

        Йоана, грешката ти не е безсмислена. Някои жени наистина се интересуват от графиката на настроението на мъжете по минути. :)

    • openlyfeminist permalink*
      14.05.2010 00:47

      Да, има. В цитираната статия, авторката на проучването за нещастието на жените казва „Men are just as happy as they were decades ago“.

  6. Eneya permalink
    14.05.2010 04:18

    Петя, благодаря много, ще чакам с нетърпение.
    Колкото до личния опит, о, да, колко съм съгласна.

    Ако решиш да се придържаш към конкретно академична аргументация, те обвиняват, че нямаш примери, които да потвърдят доказателствата, ако все пак наблегнеш на личните примери, те обвиняват, че си емоционална, че това са изолирани случаи.
    Досадно… но много показателно.

  7. 14.05.2010 16:10

    Това с автомивката и с часовника го разбирам по абсолютно противоположния начин. Това са жени, които си търсят поводи да говорят за своите мъже, защото харесват своите мъже, харесват своето настояще, харесват себе си. Разбира се, може и да не са, но каквато и да е истината, сами са направили избора, защото да, вече тези избори са позволени. Ето на, аз пък имам такъв проблем: цялата рода ми се разсърди, като се отписах от университета, като ходя по магазините с мама, тя разправя на всички продавачки колко е горда, че сама си изкарвам парите, а като й кажа, че искам мъж и бебета, заявява, че съм простачка и затваря телефона. Наясно съм, че не може да ме спре, дори да исках мъже и бебе, но ми става малко тъжно, като се сетя, че хората с моя казус изобщо няма да намаляват.
    Както някой каза из коментарите, от жената се очаква да върши много неща. Разликата е, че преди тези очаквания идваха от цялото общество, сега идват само от женската му половина.

    • Ena permalink
      18.05.2010 09:21

      Цялата ми рода–мъже и жени–реагира по абсолютно същия начин, когато брат ми и един от братовчедите ми искаха да се отпишат от съответните си университети, защото вече имаха работа, която ги удовлетворяваше и ги интересуваше повече възможността да имат деца и съпруги.
      За много българи образованието е ценост сама по себе си независимо от практическото му приложение. Не смятам, че полът ти има отношение в този случай.

  8. 18.05.2010 23:54

    Моят проблем е, че майка ми реши, че съм простачка, когато споменах бебетата, а не половин година преди това, когато се отписах от университета – тогава само мълчеше многострадално. Да се разберем – не искам това, че съм момиче, да ме задължава да направя кариера преди бебета.

  9. 02.06.2010 02:01

    Един ден в райската градина Ева се провиква към Господ:
    „Господи, имам проблем!”
    „Какъв ти е проблемът, Ева?” пита Господ.
    „Господи, знам, че съм създадена от теб, както и тази Райска градина и прекрасните животни и тази смешна забавна змия, но просто не съм щастлива..”
    „И защо така, Ева?” пита Господ.
    „Господи, самотна съм и вече ми втръсна от тия ябълки.”
    „В такъв случай, Ева, имам решение. Ще създам същество, наречено „мъж”, специално за теб, но само при едно условие. Този мъж ще е едно пълно с недостатъци същество с множество лоши навици. Той ще лъже, мами, ще има огромно его и, изобщо, ще ти създава доста проблеми. Но от друга страна ще е по-едър и по-бърз от теб и ще може да ловува и убива разни неща за храна. Понеже се оплакваш, ще го създам по такъв начин, че да задоволява всичките ти физически нужди, макар че ще изглежда твърде нелепо, когато се възбуди. Той ще е доста глуповат и ще се наслаждава на детинщини като побоища и ритане на топка насам-натам. Няма да е особено умен, затова ще трябва ти да го напътстваш.”
    „Звучи страхотно!” отвръща Ева, „Но ти каза „само при едно условие” Какво е условието ти, Господи?”
    „Ами… можеш да го имаш при едно условие…”
    „Какво е то, Господи?”
    „Както казах, той ще е горделив, арогантен и самовлюбен. Затова ще трябва да го накараш да вярва, че е създаден пръв. Но помни, това е малката ни тайна. Нали разбираш, като между жени

  10. Essy permalink
    04.06.2010 11:44

    Аз мисля, че вината е в цялото общество като цяло (и мъже и жени). На 24 години съм и от близо 2 години съм сама. Знаете ли, честно си признавам, че за първи път се чувствам истински щастлива. И това се дължи на толкова много дребни неща, като самостоятелност, независимост, успехи в работата, успехи в училище, многото приятели, семейството ми ….. Единственото нещо, което ме разстройва е натиска на обществото. Да обществото, защото за тези 2 години, от както съм сама, непрекъсаното ми се задава въпростът: И кво става с гаджетата? Защо така още си сама?
    Когато чуя някой такъв въпрос ми става лошо. Това е моментът, когато започвам да си мисля, че имам проблем в характера или че съм твърде независима и оправна. И тогава си казвам, че това са лоши неща, негативни черти . Е писна ми. Вече нито ще се извинявам, че съм така каквато съм. Аз съм личност, която се развива непрекъсаното. Ако някой мъж не може да приеме това темпо на живота ми, еми негов си е проблема, не мой. Не смятам, че някоя еманципирана жена трябва да се извинява за това, което е. Даже напротив, такава жена, трябва да бъде ценнена. Не мога да приема, че някоя, която е изцяло зависима от мъжа си и не смее да диша без неговото съгласие е по-щастлива от мен или от всяка една стремяща се към усъвършенстване жена. Но все пак всеки прави своя избор.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: