Openly Feminist

Вижте сега една типично женска дилема:

Имам работа, която е ОК, но определено не е Работата на Живота ми. Голямото предимство на настоящата ми месторабота е, че от гледна точка натовареност и часове лесно би могла да бъде осъвместявана с отглеждане на деца.

Деца нямам и предполагам, че няма да имам в следващите няколко години, НО всички около мен ми казват (най-приятелски и добронамерено), че е по-добре да не си търся нова работа (например, Работата на Живота ми), защото едва ли ще намеря такава, която хем да е голямо предизвикателство, хем да е лесно съвместима с отглеждането на деца.

И така на 29 години, аз вече трябва да избирам между това да работя нещо, което ми носи голямо лично и професионално удовлетворение, но да ми е&# майката, ако реша да имам деца ИЛИ да работя нещо, което не ме кефи СУПЕР много, но би ми позволило да бъда нормален родител.

Както казва Кати Блек, шеф на Hearst Magazines, не че съвременната жена не може да има всичко, което пожелае. Просто не може да има ВСИЧКО наведнъж.

Шах с пешката.

Това е (доста провокативното)  заглавие на една мега-интересна книга, която чета в момента. Авторката се казва Марая Бъртън Нелсън и е бивша професионална баскетболистка от WNBA, по настоящем, известен спортен журналист, автор и педагог.

Книгата в детайли описва колко дълбоко е проникнал сексизма в спортната индустрия и документира начините, по които разни хора се опитват да контролират, игнорират, унижават или насилват жените в индустрията.

Основният аргумент на Бъртън Нелсън е, че в момента спортната индустрия печели от промотирането на култура, която е изключително враждебна спрямо жените. Индустрията не се интересува от жените, а по-скоро ги толерира. Толерира ги особено, ако са по бански на кориците на Sports Illustrated или облечени в супер-къси полички на тенис кортовете. Забележете, например, ОГРОМНАТА разлика в екипите на жените и мъжете бегачи.

Докато дочитам си мисля за  студията на БНТ по време на Световното, в които Петя Дикова седеше в студиото заедно с Методи Манченко и  разни други тежки футболни мъжаги и коментираше мачовете. Тя говореше предимно някакви повърхностни и лековати неща (Октоподът Пол, коментарите от форума), а мъжете около нея или не й обръщаха внимание или тихо се подсмихваха под мустак, или ей така покровителствено-снизходително и обясняваха каква грешка е допуснала. Абе, с две думи, който е гледал сеира, няма как да не се е зачудил… бе хубаво е момичето, ама какво прави там?

И аз се чудех, обаче, колкото повече напредвам с книгата на Марая Бъртън Нелсън, толкова по-яростно ми става. Искам да интерпретирам избора на БНТ по възможно най-позитивен начин: искали са да разнообразят формата, искали са да разширят темите за разговор по време на мачовете (това е световната тенденция; не само следим конкретната игра, а се интересуваме от индустрията, личните животи на спортистите и т.н), може би дори са искали да привлекат вниманието на повече жени пред телевизорите… Хубаво. Но защо толкова грубо?! Толкова ли е трудно да се намери една жена в тая държава, която да разбира от футбол? Толкова ли е трудно по-опитните водещи да помагат на новобранците?

Не знам колко е трудно, но очевидно е по-лесно да организираме предаването си по начин, който да „потвърди“, че тази работа с коженото кълбо е МЪЖКА  и че на жените по природа им е заложено да не могат да разбират какво, аджеба, е засада.  Даже имам чувството, че продуцентите на предаването са поканили Петя Дикова в студиото, за да успокоят гузната съвест на всички онези мъже, които отказват да гледат мачове в женско присъствие, защото жените им едва ли не имат основна житейска мисия да им пречат да го правят.  Въпросните пичове гледат нашата кака, сбутват авера по маса и си казват… виж кво щеше да бъде, ако и моята беше тук. *Barf*

***

Бъртън Нелсън е права. Ако искаме да разбираме съвременната спортна индустрия, явно трябва да започнем да вкарваме и категорията „джендър“ в разговорите. Може би тогава би ни станало малко по-ясно, защо навлизането на жените в спортната индустрия се приема с толкова много агресия от мъжка страна.

С Професора ще бъдем в България от 1-ви до 15-ти юли (с кратка пауза в Халкидики). Носталгично си спомням добрите стари времена, когато социалния ми живот се въртеше около IRC срещи и сега се чудя… да организираме нещо и да се видим?

Препоръчайте ми място с прилична вегетарианска храна, където да можем да се посъберем повече хора без предварителни резервации!

Е, не съвсем, разбира се. Но почти.

Текстът ми за ролята на жените в правителството на Бойко Борисов е цитиран доста обстойно в блога на Le Monde, посветен на Балканите. Журналистът, с когото разговарях е  г-н Александър Леви.

Аз, обаче, толкова си следя мейлите напоследък, че разбирам за появата на материала кажи-речи два месеца по-късно. Абееееееее.

Попаднах на постинг за това как феминизмът бил срещу секс-индустрията и докато чакам да дойде време за следващия мач, реших да прекъсна лятното мълчание и да кажа две думи по темата.

Първо, въобще не е вярно, че феминизмът е СРЕЩУ секс-индустрията. Има феминистки течения, които са против легализирането на проституцията, естествено. Има много феминисти, които намират мейнстрийм порно-индустрията за експлотативно АНТИ-женско начинание. Ако някой си направи труда да прочете (или да помисли) ЗАЩО съществуват тези течения, ще види, че не са толкова скандално-викториански както често биват карикатуризирани. Това едно на ръка, но и има страшно много феминисти, които са на абсолютно противоположното мнение: про-порнографска индустрия, за легализиране на проституцията и т.н. По света се организират феминистки порно фестивали (най-известен е този в Торонто). Сексуалната революция през 60-те и 70-те е силно подкрепяна от феминисткото движение. Свободният достъп до противозачатъчни хапчета и правото на аборт за всички жени са основни каузи за съвременния феминизъм. Така че… твърдението, че видиш ли, ФЕМИНИЗМЪТ „се опитва да забранява и да ни казва какъв трябва да е сексуалният ни живот“ е най-малкото фактологически неиздържано.

Второ, проституцията е работа, не е „сексуален живот“. И тази работа, освен всичко останало, много често бива романтизирана като нещо, което определено не е. Условията, насилието, унижението и болестите са част от играта, без значение на какво ниво работиш и дали „доброволно“ си решил да се занимаваш с това. Mасово се надценява броят на жените, които всъщност доброволно са станали проститутки ей така от любов към секса и парите. Нямам време да изброявам изследвания по темата, но един прост Google search ще ви покаже множество разговори и проучвания с проститутки. Тези, които не са били принудени насила да проституират, масово описват старта си в професията не толкова като избор, а по-скоро като „липса на други алтернативи“. Ако някой от четящите тук иска да каже „човек винаги има алтернатива“… мммм…. това НЕ е вярно и само човек без въображение и минимално познание за света, може да говори по такъв начин. От уважение към бедните, болните, експлоатираните и дискриминираните по цял свят… по-добре да не навлизаме в дебати.

Надявам се г-н Попов да не приеме този текст като атака лично към него. Просто неговият текст ме провокира да реагирам,  срещу един литературен похват, който доста често забелязвам в блоговете и се изразява в прочитането на една страница в Wikipedia, описание на някакво чучело, което бива наричано Феминизъм и после бой, бой, бой по Феминизма… без значение, че фактите са маааалко по-различни.

Ае, peace out.