Reminder
Днес, от 17.30 в 21 аудитория на Ректората СУ “Св. Климент Охридски” можете да чуете:
Анелия Касабова – Семейна и репродуктивна политика на социалистическа България
Светла Балуцова – Образи на извънбрачността в западната историография
Ако случайно някой от четящите тук смята да посети събитието, ще бъда много благодарна за бележки/коментари от лекцията!
Жени и висше образование
БЪЛГАРСКАТА АСОЦИАЦИЯ НА УНИВЕРСИТЕТСКИТЕ ЖЕНИ представя книгата на проф. Михаела Миройу:
Публикацията е осъществена от издателство „POLIS“ и Българската Асоциация на Университетските Жени с подкрепата на Тръста за Гражданско Общество в Централна и Източна Европа.
БАУЖ кани всички колеги, преподаватели и студенти от висшите учебни заведения на 11 април 2008г. (петък) от 17.30 ч. в 21 аудитория на Ректората СУ “Св. Климент Охридски”, Бул. “Цар Освободител”, № 15
Не се сърди, човече
Изследователи от департамента по психология на Northwestern са публикували много интересно проучване за това, по какъв начин се отнасяме към мъжете и жените на работното място, когато са ядосани. Според Виктория Брeскол и Ерик Улман, няма значение дали една жена се е кандидатирала за президент или си търси административна работа в офис, тя при всички положения не може да си позволи да се ядоса на публично място. Проучването е структурирано по следния начин:
1: Мъже и жени гледат видео запис на актьори (мъже и жени), които „кандидатстват” за работа. Участниците в проучването са помолени да посочат за всеки един от кандидатите: колко отговорности трябва да му бъдат възложени; колко са компетентни; дали трябва да бъдат наети и каква заплата заслужават. И мъжете и жените участващи в проучването споделят едно и също мнение: ядосаните мъже заслужават по-висока позиция, по-висока заплата и от тях се очаква да се справят по-добре с работата от жените. Когато актьорите са тъжни, разликите между мъже/жени относно позиция и компетентност изчезват, но не и разликите в заплатите.
2: Сравняват се кандидати за работа, които са ядосани с такива, които не показват никакви емоции. Показват и актьори, които „кандидатстват” за по-ниски позиции. Резултутите са аналогични: ядосаните мъже са оценени по-високо от ядосаните жени, без значение за каква позиция кандидатстват. Не се наблюдават разлики, когато се сравняват кандидати, които не показват емоции.
3: Когато жените-актьори обясняват защо са ядосани, наблюдаващите са по-склонни да проявят разбиране. Когато мъжете-актьори обяснят защо са ядосани, те биват оценявани по-ниско. Може би, защото „обяснението” се приема като признак на слабост.
С две думи: ядосаната жена на работното място, за разлика от ядосания мъж, е винаги в губеща позиция. Хората приемат и поощряват ядосаните мъже, докато ядосаните жени са смятани за непрофесионални и некомпетенти. Когато един мъж е агресивен, това се смята за признак на сила и решителност. Когато една жена е агресивна, тя е КУЧКА.
Съветът на Брескол към жените е да се опитат да си контролират нервите и да не избухват, или поне ако все пак им се наложи да се ядосат, да обяснят защо…За мъжете съвет няма.
***
Още постинги по темата:
Ново изследване на екип социолози от University of Michigan показва, че един съпруг вкъщи, създава средно по около 7 часа допълнителна работа на една жена. Съпруга вкъщи, спестява по около 1 час работа на един мъж. Когато семейството има деца, допълните часове, които жените прекарват във вършене на домашна работа са още повече.
По мои абсолютно субективни лични впечатления, допълнителните часове на жените в България са още повече. Особено при по-възрастните поколения. И не мога да разбера защо домашната работа и работата по отглеждане на децата все още продължава да се оценява толкова ниско…
***
П.С. Благодаря на zhecheva за линка. :)
Ново изследване на екип социолози от University of Michigan показва, че един съпруг вкъщи, създава средно по около 7 часа допълнителна работа на една жена. Съпруга вкъщи, спестява по около 1 час работа на един мъж. Когато семейството има деца, допълните часове, които жените прекарват във вършене на домашна работа са още повече.
По мои абсолютно субективни лични впечатления, допълнителните часове на жените в България са още повече. Особено при по-възрастните поколения. И не мога да разбера защо домашната работа и работата по отглеждане на децата все още продължава да се оценява толкова ниско…
***
П.С. Благодаря на zhecheva за линка. :)
Openly Feminist 