Първичен инстинкт
Първичен инстинкт
Доброволна (?!) обективизация
Тук много често говорим за сексуалната обективизация, на която са подложени жените и днес Тишо постави въпроса…добре де, ама какво лошо, ако жените доброволно се подлагат на обективизация и печелят пари от това?! Това е СТРАХОТЕН въпрос, на който отговорих вече под формата на коментар, но бих искала да изнеса и тук като отделен постинг, защото е много важен както за феминизма така и за диалога в този скромен блог. Тишо, благодаря.
Обективизацията на жените е основен атрибут на патриархалния строй. Под патриархален строй разбирам социалната структура, според която мъжете и жените трябва да спазват джендър роли, налагани от обществото и съответно биват наказвани, ако не го правят. В едно патриархално общество, основната функция на една жена е да мълчи, да си гледа децата и да изглежда сексапилно по строго определен начин. Ако една жена има силно изявена позиция, тя обикновено е „устата кучка”. Ако не иска да има деца, „нещо и е сбъркано”. Ако не е слаба, с прическа, с еди-кви-си-дрешки…е „грозна и въобще кой би се прежалил да бъде с нея”. В едно патриархално общество, също така, всеки един човек (мъж или жена) има много по-голям интерес и полза от това да се съобразява и да спазва обществените норми. Защо?! Ми защото никой не би искал да бъде обект на епитети от рода на току що изброените по-горе. Това също означава, че много често именно жени влизат в ролята на патриархална полиция и се грижат за това, жените около тях да живеят и да реагират точно така какво обществото очаква. Всички сме присъствали на клюкарски женски разговори от рода на „мани я тая, може да е много умна, ама я виж колко й е дебел г.з.” и т.н. С две думи, и жените могат да бъдат изключително сексистки настроени, много често по-сексистки и от мъжете.
НО трябвали ли да се учудваме от това?! В един обществен ред, в който се смята, че властта на една жена се изразява в това да бъде сексапилна, не е никак чудно, че много жени правят точно това: изглеждат сексапилно, продават телата си. Не само в буквалния смисъл на думата, но И в буквалния смисъл. Моткаме се пред огледалото, купуваме си дрехи, пазим всякакви диети…Аз знам, че колкото и да съм умна, какъвто и богат професионален опит да имам, първия принцип, на който ме съдят е дали съм секси или не. И аз (не говоря точно за себе си…говоря в първо лице по художествено-разказвателни причини) какво да правя…скачам в токчетата и цял ден ям само зеле, за да съм слаба и „привлекателна”. Това поведение продължава един порочен в кръг, в който жените много често се възприемат като нищо повече освен едно биологично тяло.
Този начин на живот и организация на социалните отношения обаче НЕ са причината за положението на жените, а СЛЕДСТВИЕ от патриархалната стурктура, която задава строгата рамка на нашите джендър роли. Да…наистина много жени избират да бъдат обективизирани и дори да печелят от това (например: Карла Бруни в недалечното минало), но този техен избор съвсем не е свободен и не означава, че трябва да бъде приеман за даденост. Нямам нищо против избора на някакви жени да продават телата си, да си въртят опашките пред някакви мъже и да очакват скъпи подараци и кавалерско отношение от тях. Ако това е начина, по който те се чувстват удовлетворени от себе си и от живота, да дерзаят. Но проблема е, че обществото предлага много малко алтернативи на този модел на поведение и моята битка е точно срещу това.
НЕ искам на жените да им бъде забранено да носят къси поли, да се гримират и да говорят глупости. Просто искам когато жените избират по-различни неща, да не бъдат наказвани.
***
Още постинги по темата:
Доброволна (?!) обективизация
Тук много често говорим за сексуалната обективизация, на която са подложени жените и днес Тишо постави въпроса…добре де, ама какво лошо, ако жените доброволно се подлагат на обективизация и печелят пари от това?! Това е СТРАХОТЕН въпрос, на който отговорих вече под формата на коментар, но бих искала да изнеса и тук като отделен постинг, защото е много важен както за феминизма така и за диалога в този скромен блог. Тишо, благодаря.
Обективизацията на жените е основен атрибут на патриархалния строй. Под патриархален строй разбирам социалната структура, според която мъжете и жените трябва да спазват джендър роли, налагани от обществото и съответно биват наказвани, ако не го правят. В едно патриархално общество, основната функция на една жена е да мълчи, да си гледа децата и да изглежда сексапилно по строго определен начин. Ако една жена има силно изявена позиция, тя обикновено е „устата кучка”. Ако не иска да има деца, „нещо и е сбъркано”. Ако не е слаба, с прическа, с еди-кви-си-дрешки…е „грозна и въобще кой би се прежалил да бъде с нея”. В едно патриархално общество, също така, всеки един човек (мъж или жена) има много по-голям интерес и полза от това да се съобразява и да спазва обществените норми. Защо?! Ми защото никой не би искал да бъде обект на епитети от рода на току що изброените по-горе. Това също означава, че много често именно жени влизат в ролята на патриархална полиция и се грижат за това, жените около тях да живеят и да реагират точно така какво обществото очаква. Всички сме присъствали на клюкарски женски разговори от рода на „мани я тая, може да е много умна, ама я виж колко й е дебел г.з.” и т.н. С две думи, и жените могат да бъдат изключително сексистки настроени, много често по-сексистки и от мъжете.
НО трябвали ли да се учудваме от това?! В един обществен ред, в който се смята, че властта на една жена се изразява в това да бъде сексапилна, не е никак чудно, че много жени правят точно това: изглеждат сексапилно, продават телата си. Не само в буквалния смисъл на думата, но И в буквалния смисъл. Моткаме се пред огледалото, купуваме си дрехи, пазим всякакви диети…Аз знам, че колкото и да съм умна, какъвто и богат професионален опит да имам, първия принцип, на който ме съдят е дали съм секси или не. И аз (не говоря точно за себе си…говоря в първо лице по художествено-разказвателни причини) какво да правя…скачам в токчетата и цял ден ям само зеле, за да съм слаба и „привлекателна”. Това поведение продължава един порочен в кръг, в който жените много често се възприемат като нищо повече освен едно биологично тяло.
Този начин на живот и организация на социалните отношения обаче НЕ са причината за положението на жените, а СЛЕДСТВИЕ от патриархалната стурктура, която задава строгата рамка на нашите джендър роли. Да…наистина много жени избират да бъдат обективизирани и дори да печелят от това (например: Карла Бруни в недалечното минало), но този техен избор съвсем не е свободен и не означава, че трябва да бъде приеман за даденост. Нямам нищо против избора на някакви жени да продават телата си, да си въртят опашките пред някакви мъже и да очакват скъпи подараци и кавалерско отношение от тях. Ако това е начина, по който те се чувстват удовлетворени от себе си и от живота, да дерзаят. Но проблема е, че обществото предлага много малко алтернативи на този модел на поведение и моята битка е точно срещу това.
НЕ искам на жените да им бъде забранено да носят къси поли, да се гримират и да говорят глупости. Просто искам когато жените избират по-различни неща, да не бъдат наказвани.
***
Още постинги по темата:
Карла Бруни-Саркози: без маникюр
Не следя особено внимателно целия цирк около браковете, разводите и любовите на френския президент, но дори да нямам интерес към личния му живот… медиите ме облъчват с каква ли не полезна информация.
Миналата седмица, например, г-н Саркози и неговата съпруга Карла Бруни-Саркози бяха на официално посещение в Обединеното Кралство. Каква точно е била целта на посещението…не знам…но знам, че Карла Бруни-Саркози използва пътуването, за да привлече внимание върху женската смъртност по време на раждане в по-бедните държави в Африка и призовава за набиране на средства в помощ на жените в Африка. На какво обаче обръщат внимание медиите?!
Снимки: Reuters
– Карла Бруни-Саркози е облечена от Джон Галиано за Диор
– Карла Бруни-Саркози носи равни обувки, които са по-ниски от тези на мъжа й
– Принцът на Уелс е много развълнуван от красотата на г-жа Саркози, целува ръката й
– Министър Председателят Гордън Браун е толкова зашеметен от външния вид на Карла Бруни-Саркози, че забравя привичната си сдържаност и обсипва Карла в целувки
– Ръцете на Карла са били без маникюр
– Косата и изглежда така, все едно тя сама си я изсушила със сешоара
Всичката тази информация ме кара да си задавам много въпроси. Като например: Защо медиите са толкова обсебени от външния вид на жените? Защо когато една жена опита да говори за сериозни проблеми като женската смъртност в Африка, например, веднага някой ще се намери да отбележи, че ноктите и са къси като на тийнейджърка?! Защо винаги коментираме една известна жена (с опит, история, талант и идеи) само като сексуален обект? Как биха звучали всички тези текстове и коментари, ако ролите бяха обърнати и президент на Франция беше жена и нейния красив съпруг я придружаваше на официално посещение?!…Да, точно.
***
Още постинги по темата:
Openly Feminist 