Пред микрофона
За този постинг можете да благодарите на Ники Бачийски (много благодаря!!!), който дълбоко държеше да подчертае, че е фен на Moblogic НЕ само, защото Линдзи Кемпбъл е много симпатична. Темата на този репортаж е за жените и полу-патологичното им нежалание да изразяват лично мнение.
Активно се присъединявам към призива на Линдзи Кемпбъл: Мили жени, не се притеснявайте да изразявате мнението си. Да, наистина, всички ние сме възпитавани да бъдем добри момичета, да не влизаме в конфликти, за да не обидим събеседниците си, да бъдем по-скоро модератори и да помагаме на хората да се разбират. Не виждам нищо лошо в тези съвети, сами по себе си те са си ОК. Но когато систематично предпочитаме да премълчаваме личните си позиции, толкова по-трудно става да ги изразяваме, когато наистина има нужда от тях.
Преди време някой попита дали бих дала някакви идеи как да „практикуваме” феминизъм в ежедневието. Ето как.
Пред микрофона
За този постинг можете да благодарите на Ники Бачийски (много благодаря!!!), който дълбоко държеше да подчертае, че е фен на Moblogic НЕ само, защото Линдзи Кемпбъл е много симпатична. Темата на този репортаж е за жените и полу-патологичното им нежалание да изразяват лично мнение.
Активно се присъединявам към призива на Линдзи Кемпбъл: Мили жени, не се притеснявайте да изразявате мнението си. Да, наистина, всички ние сме възпитавани да бъдем добри момичета, да не влизаме в конфликти, за да не обидим събеседниците си, да бъдем по-скоро модератори и да помагаме на хората да се разбират. Не виждам нищо лошо в тези съвети, сами по себе си те са си ОК. Но когато систематично предпочитаме да премълчаваме личните си позиции, толкова по-трудно става да ги изразяваме, когато наистина има нужда от тях.
Преди време някой попита дали бих дала някакви идеи как да „практикуваме” феминизъм в ежедневието. Ето как.
Reminder
Днес, от 17.30 в 21 аудитория на Ректората СУ “Св. Климент Охридски” можете да чуете:
Анелия Касабова – Семейна и репродуктивна политика на социалистическа България
Светла Балуцова – Образи на извънбрачността в западната историография
Ако случайно някой от четящите тук смята да посети събитието, ще бъда много благодарна за бележки/коментари от лекцията!
Жени и висше образование
БЪЛГАРСКАТА АСОЦИАЦИЯ НА УНИВЕРСИТЕТСКИТЕ ЖЕНИ представя книгата на проф. Михаела Миройу:
Публикацията е осъществена от издателство „POLIS“ и Българската Асоциация на Университетските Жени с подкрепата на Тръста за Гражданско Общество в Централна и Източна Европа.
БАУЖ кани всички колеги, преподаватели и студенти от висшите учебни заведения на 11 април 2008г. (петък) от 17.30 ч. в 21 аудитория на Ректората СУ “Св. Климент Охридски”, Бул. “Цар Освободител”, № 15
Не се сърди, човече
Изследователи от департамента по психология на Northwestern са публикували много интересно проучване за това, по какъв начин се отнасяме към мъжете и жените на работното място, когато са ядосани. Според Виктория Брeскол и Ерик Улман, няма значение дали една жена се е кандидатирала за президент или си търси административна работа в офис, тя при всички положения не може да си позволи да се ядоса на публично място. Проучването е структурирано по следния начин:
1: Мъже и жени гледат видео запис на актьори (мъже и жени), които „кандидатстват” за работа. Участниците в проучването са помолени да посочат за всеки един от кандидатите: колко отговорности трябва да му бъдат възложени; колко са компетентни; дали трябва да бъдат наети и каква заплата заслужават. И мъжете и жените участващи в проучването споделят едно и също мнение: ядосаните мъже заслужават по-висока позиция, по-висока заплата и от тях се очаква да се справят по-добре с работата от жените. Когато актьорите са тъжни, разликите между мъже/жени относно позиция и компетентност изчезват, но не и разликите в заплатите.
2: Сравняват се кандидати за работа, които са ядосани с такива, които не показват никакви емоции. Показват и актьори, които „кандидатстват” за по-ниски позиции. Резултутите са аналогични: ядосаните мъже са оценени по-високо от ядосаните жени, без значение за каква позиция кандидатстват. Не се наблюдават разлики, когато се сравняват кандидати, които не показват емоции.
3: Когато жените-актьори обясняват защо са ядосани, наблюдаващите са по-склонни да проявят разбиране. Когато мъжете-актьори обяснят защо са ядосани, те биват оценявани по-ниско. Може би, защото „обяснението” се приема като признак на слабост.
С две думи: ядосаната жена на работното място, за разлика от ядосания мъж, е винаги в губеща позиция. Хората приемат и поощряват ядосаните мъже, докато ядосаните жени са смятани за непрофесионални и некомпетенти. Когато един мъж е агресивен, това се смята за признак на сила и решителност. Когато една жена е агресивна, тя е КУЧКА.
Съветът на Брескол към жените е да се опитат да си контролират нервите и да не избухват, или поне ако все пак им се наложи да се ядосат, да обяснят защо…За мъжете съвет няма.
***
Още постинги по темата:
Openly Feminist 