Feminist reader
Понеже все още се чувствам зашеметена от случилото се в петък (че и в събота), ще ви напиша един леко ескейпистки пост, за книги и блогове. А междувременно ще се надявам, че все пак връзка ще има. Заглавията, които ще цитирам са вдъхновили много хора по света да променят живота си, а големите промени започват с малки лични революции (това всеки го знае).
***
Мила ме попита дали бих могла да й препоръчам интересни феминистки заглавия, защото й е интересно да чете, а не знае точно от къде да започне. На LadyBadNews пък й е любопитно какви феминистки блогове чета. На такива въпроси отговарям с радост и с притеснение, защото от една страна искам да споделя книгите, които наистина са променили съзнанието ми по някакъв начин. От друга страна, въпросът е малко като да те питат дали си чел „Властелинът на пръстените“ или пък дали си фен на Уди Алън. Както и да отговориш, все е прекрасно. Особено, ако си от типа хора, които обичат да бъдат редуцирани до културни стереотипи. И все пак.
Заглавията, които ще изброя всъщност са сред първите феминистки книги, които прочетох преди години и които по някакъв начин са обусловили моя личен феминизъм.
Вторият пол (The Second Sex) от Симон дьо Бовоар: Основната идея на книгата е, че в едно сексистко общество (за Бовоар повечето западни общества по средата на миналия век са такива) мъжкият пол се смята за Универсален, а женският пол за второстепенен (и съответно маловажен, по-малко правилен, по-малко ценен). В сексисткото общество стандарта, по който се създават правила на поведение, закони и обществени очаквания е мъжки. Да си нормален, означава да си мъж или да се държиш като мъж. По тази начин, жените са поставени пред идиотска ситуация, в която трябва да избират между това А) да бъдат женствени ЖЕНИ, т.е. недостойни да се развиват и да успяват наравно с мъжете или Б) да се преструват на безполови и да правят всичко възможно да се държат като мъже.
Митът за красотата (The Beauty Myth) от Наоми Улф: Улф описва ужасяващо нереалистичните стандарти за красота, по които се оценяват съвременните жени. Тя описва „жената от корицата“: висока, слаба, безпощадно перфектна и начините, по които този образ разколебава самочувствието и най-умната, успялата, уверена жена. Според Улф козметичната, фармацевтичната, модната и медийната индустрия експлоатират създаданата от тях неувереност и превръщат жените във вечно съмняващи се в себе си, неуверени, гладни, нещастни създания, обсебени от идеята да преследват един напълно невъзможен идеал за красота. Това е първата книга, която сериозно ме накара да се замисля защо очаквам и изисквам някакви неща от себе си, които макар и дребни на пръв поглед, изглежда заемат голяма част от съзнанието ми. Какво означава да искам да изглеждам добре, да бъда съблазнителна (на кого? как?), да бъда секси? По чии стандарти? На кого да вярвам? И дали/кога това би ме направило щастлива?
Монолози на вагината (The Vagina Monologues) от Ив Енслър: Пиесата няма нужда от представяне. Основната идея е проста: за да може човечеството да продължи да се развива, жените трябва да живеят в безопасност и да се чувстват силни и уверени. Основните теми на монолизите: секс, менструация, насилие, мастурбация, раждане, оргазъм. Няколко мои любими монолози са: „Моята гневна вагина“ (за жестокостите, на които биват подлагани вагините ни всеки ден: тампони, „секси-бельо“, гинеколжкия инструментариум); „Моята вагина беше моето село“ (за войната в Босна и използването на изнасилването като военна стратегия); „Защото обичаше да я гледа“ (монолог на жена, която се е срамувала от вагината си, намирала я е за грозна и срамна, докато не срещнала на пръв поглед невзрачен мъж, който я разглежда с часове хихихи). Моят опит показва, че разговорите след постановка винаги са много интересни, защото хората обичат да сравнят любимите си монолози, а мацките доброволно възпроизвождат звуците на любимия си оргазъм. Не е за пропускане.
Собствена стая (A Room of One’s Own) от Вирджиния Улф: Книгата е базирана на серия от лекции. Основният въпрос, на който се опитва да отговори Улф е дали жените са способни да бъдат велики писатели. Книгата е изключително влиятелна и основополагаща за феминизма, защото много ясно синтезира тезата, че материалните условия, в които живеят повечето жени по света всъщност пречат на техния успех и изява.
The Trouble with Normal на Майкъл Уърнър: Авторът е категоричен противник на едно-половите бракове, ЗАЩОТО институцията брак (било то между хомо или хетеросексуални двойки) делегитимира всякакви други сексуални практики и навици. А ако се замисли човек… МНОГО сексуални практики и навици попадат извън границите на моногамното съжителство. Според Уърнър, опитите да се нормализира гей-съжителството са пълна загуба на време. По-добре би било да се постараем да разбутаме въобще фундаменталната идея, че има такова нещо като „нормалност“… особено, когато става въпрос за човешка сексуалност.
Спирам дотук, ако е интересно, може по-нататък да добавя още книги. Ако междувременно ви е интересно да видите какво чета (не само феминистки заглавия, разбира се), можете да погледнете в профила ми във GoodReads. Disclaimer: не update-вам много често, обаче.
Сега малко за феминистките блогове:
Значи, има един списък феминистки блогове, които са много известни и четени… според мен, най-вече, защото са първите, не толкова защото са супер добри:
Feministing
Feministe
Jezebel
Bitch Media
Tiger Beatdown
Sociological Images
Jezebel и Socialogical Images са ми любимите. Мисля, че останалите три са много американски и са… да кажем, ОК. Напоследък си вземам дневната доза феминизъм в Twitter, където следя хора, с феминистки наклонности (автори, журналисти, активисти и прости хора от народа) и те филтрират за мен заглавията, които евентуално бих търсила сама. Йее! Ако ви е интересно, можете да следите списъка ми феминисти (не е нужно да ме следвате мен, но ако ми се обадите… много ще ви се зарадвам).
По-интересни са ми българските блогове, които се идентифицират като феминистки:
Блогът на Енея
Denia
It looks like a feminist blog
Estranged Privacy
Горните книги и американските блогове са интересни, но в крайна сметка… всеки пречупва прочетеното пред собственото си битие и съзнание и за мен темите за жените, мъжете, социалния пол, сексуалност и т.н. са най-вече интересни в българския си контекст. Според мен българските блогове са най-интересни, когато успеят успешно не само да преведат утвърдените западни феминистки идеи, но и съумеят да ги накарат да звучат приложимо и релевантно на наша земя. Това е и моята цел за този блог по принцип и знам, че понякога е много трудно. НО пък за сметка на това, мисля, че и удовлетворението да се пише феминистки блог на български е в пъти по-голямо от това да си поредния разгневен тийнейджър с tumblr-акаунт. (Нищо против tumblr, естествено).
Последно: чета и много блогове, които въпреки че не са блогове за феминизъм, всъщност са прогресивни и феминистки като идеология (осъзнато или не, хихихи). Имам списък, който не съм обновявала от известно време, а е нужно. Примерно, 8-бит еротик не присъства, а знаете… 8 ми е слабост. Ако ви е интерсно, можете да следите и нещата, които споделям в Google Reader (но там вече е смесена хавата и, предупреждавам, от време навреме flood-вам със снимки на френски булдози).
Извинения са мега-дългия постинг и МНОГО моля споделете книгите и блоговете, които четете!!! Да сравним бележки, така да се каже. ;)
Openly Feminist 
е, поне българските ги чета
мога да ти препоръчам другите книги на наоми улф, примерно give me liberty :)
Много си ранобуден, бе!
Мерси много за препоръката. Улф се поизложи напоследък, защото се изказа много силно в зашита на Асандж (във връзка с повдигнатите му обвинения в изнасилване)… , но аз лично не съм я отписала тотално. Ще прочета.
Също така, преди малко се бях разровила в архивите и видях, че си ми обещал ИНТЕРВЮ за твоя феминизъм. Обещанието важи ли още?
И, за да не се чувства никой пренебрегнат, кажете ако искате да разкажете защо сте феминисти. Имам една позабравена рубрика: This is What a Feminist Looks Like и имам желание да я повъзобновя.
важи разбира се
И аз чета и коментирам в Jezebel, вече редовно (дори наскоро ми дадоха звезда). Други феминистки блогове/издания май не следя обаче; мерси за препоръчаните.
Една от любимите ми писателки, които силно застъпват проблемите на феминизма и жените в романите си, е Магарет Атуд и я препоръчвам горещо, защото освен това е и много добра в писането.
Тук често коментира някой с псевдоним Ena – чудя се дали тя пише някъде? Много ми се ще да почета нейни неща.
П.П. Пропуснах да спомена Елфриде Йелинек – „Пианистката“ е великолепен пример за блестяща проза и мощен феминизъм в едно.
Не съм чела Пианистката, но филмът The Piano Teacher (по книгата) е един от най-любимите ми филми на всички времена. Режисьор е Майкъл Ханъки, чиито са Funny Games, The White Ribbon и други подобно неудобни филми. Гений среща гений, произвеждат магнетизъм. Препоръчвам от все сърце!
Филмът доста се отдалечава от книгата в интерес на истината. Но това не значи, че едното е по-лошо от другото, разбира се – ан мен и двете ми харесаха, по различни причини. Книгата обаче е една от най-любимите ми книги за всички времена.
Браво за звездичката в Джезъбел!!! Ти си нашата гордост! :)
И мерси за препоръката за Атуд. Тя е една от известните феминистки писателки, които никога не съм чела и знам, че е голям пропуск. Ще наваксвам.
Ена е жестока и за нещастие няма блог. Може би трябва да я убедим да си направи?!
Wow! Super!!!! Shte procheta!
Мерси! Що се отнася до Ena, ако има време и желание да си направи блог или да пише някъде, аз ще съм й редовен читател.
Аз, напоследък съм развила истинска страст към жените-писателки. Разграничавам ги, защото погледът им е толкова различен от този на мъжете в литературата. Вирджиния Улф говори за жените, които ще обрисуват света видян през техните очи в Собствена Стая. За мое огромно щастие, век по-късно те вече са многобройни и пишат страхотно:))
Напоследък прочетох Частните животи на Пипа Лий от Ребека Милър, която е дъщеря на Артър. Мисля, че не е преведена на български, така че би трябвало да можете да я намерите като The private lifes of Pippa Lee. Има и филм със същото заглавие, който Ребека Милър сама е режисирала. Гледах филма преди да прочета книгата и смятам, че това е един от редките случаи, когато и двете произведения са еднакво силни и носят един и същ дух.
Много ме развълнува и The bastard of Istanbul на Елиф Шафак. В България е преведена Любов, но Kопелето на Истанбул също е много, много силна книга, в която женската нишка свети като пътечка. Elif Shafak е писала и за майчинството и как тя го е преживяла в Черно Мляко, която мисля, че също не е преведена.
На подобна тематика е и Чудо в равновесие (Un milagro en equilibrio) на Lucia Etxebarria, испанска писателка. Също силно ви я препоръчвам!
Това от мен…
Благодаря за препоръките. Нито една от двете книги не ми е известна.
…забравих да добавя за Симон Дьо Бовоар…Освен есетата и романите иса много интересни, да не говрорим живота и, който е обстойно описан в нейните мемоари. Аз в момента ги чета и се удивлявам на изключителната сила на духа и, нейната смелост да разчупва моделите и да живее по-доста нестандартен начин…пример е връзка и със Сартър…Струва си човек да я прочете!
Невена:
Супер много мерси за препоръчаните заглавия.
И!!! Искам да те питам дали би се навила да обясниш по какъв начин погледа на жените писателки, които споменаваш е по-различен от този на мъжете писатели. Чела съм някои от заглавията и мисля, че знам какво имаш предвид. Някои от тези авторки говорят за изживявания, които са женски от чисто фактологична женска точка и на нас като жени са ни интересни, както предполагам са интересни и на мъже, които са любопитни по темата. По-скоро тематиката ли имаш предвид или стил?
Питам, защото не съм сигурна, че всички изброени авторки на мен ми звучат особено „женски“. Не ми звучат и мъжки. Просто ми звучат добре. Примерно, Вторият пол очевидно е посветена на мястото на жените в обществото и по тази причина, мога да я определя като женска (като тематика; макар че не мисля, че и това е точно, защото книгата е толкова женска, колкото и мъжка в това отношение). Но примерно, „Гостенката“ (биографичен роман, вдъхновен от любовните конфигурации между Бовоар, Сартр, две от ученичките на Бовоар и един от мъжете, с които има афера) не намирам за женска по никакъв начин. Главната героиня е жена, но много мъже писатели имат жени за главни героини. Авторката е жена, но това не прави книгата такава или друга. Това просто е факт.
Този разговор е голям дебат сред феминистките литературоведи, защото много рядко определяме литературата, писана от мъже като мъжка. Тя е просто Литература. Защо мъжете-писатели са просто писатели, а жените-писателки са… ъррр…. жени-писателки? Защо жените-читателки спокойно четат, разбират и се идентифицират с мъже-разказвачи, а на мъжете-читатели това им е трудно? Защо намираме мъжкия житейски опит, бил той и на хартия, за универсален, за женския за… специален, частен случай, който не е общовалиден и се смята за интересен най-вече на жените? Разсъждения много по Бовоар. ;) Не питам конкретно теб, защото не мисля, че е лесно да се отговори на тези въпроси… Просто споделям в каква посока тръгна мисълта ми, докато четях твоя коментар.
А! И точно тази вечер видях откъс от есе на една от любимите ми писателки, Кейт Крисчънсън, в което тя разказва какво е да е жена-писателка, която почти винаги пише в мъжки род, първо число. Тя казва, че има „inner dick“ (и аз мисля, че имам… само че не в хубавия смисъл хахаха). Виж ето тук откъс: http://maudnewton.com/blog/?p=15739
точно тва на мене също ми стана интересно – каква е тая „женска нишка“ и не е ли тя просто друг обществен стереоптип че едни неща са „мъжки“, а други „женски“
По мои наблюдения „мъжкото е общовалидно, женското е тясноспециализирано женско“ е правило, което на практика важи навсякъде: литература, кино, телевизия, политика, обществен живот. Ако вземем западния литературен канон, почти всички са мъже и европейци. Тяхното писане е световно културно наследство, което говори на универсалната човешка душа. Писаното от и за малцинствени и маргинализирани групи е встрани, специализирано четиво, нещо с конкретна аудитория. Тук и преди сме говорили за т.нар. chick lit и chick flicks – точно за това става въпрос. Проблемите на белите хетеро мъже са проблеми на човечеството като цяло, проблемите на жените, малцинствата, queer хората са си техни конкретни проблеми, с които човечеството като цяло няма защо да се ангажира. И така до ден днешен.
Здравейте и от мен! Това е първият ми коментар изобщо в интернет пространството :) Поздравления за готиния блог! Следя го от супер много време, но все ме мързи да пиша . . . хахаха. Искам да се похваля, че всички препоръчани книги по-горе съм ги чела (завършвам Gender Studies) и да, феминистка съм! :)
Другото, което искам, е също да споделя някои заглавия на книги:
1. Periel Aschenbrand-‘The Only Bush I Trust is My Own’ (Супер забавно американско книжле, лесно се чете, но повдига доста феминистки проблеми)
2. Сборникът „Времето на Жените“-има го в Столична Библиотека :) Под редакцията на Миглена Николчина. Съдържа различни феминистки есета. Заглавието е повлияно от Юлия Кръстева. (Мисля, че тях също трябва да ги включим в списъка на авторки-феминистки)
3.Мисля, че не срещнах имената на Judith Butler и Joan Scott. Препоръчвам всичко от тях. Джоан Скот се занимава най-вече с история и феминизъм, но все пак е „Име“ сред феминистките.
4.Christina Hoff Sommers-‘Who Stole Feminism?: How Women Have Betrayed Women’ (Феминистка, критичка на Феминизма:)
Тези са на прима виста, но имам още много за допълване.
ПП-Интересно ми е, какво мислите за Халед Хосейни и книгата му „Хиляда Сияйни Слънца“? Смятате ли я за феминистка? :)
Още веднъж поздрави и продължавайте в същия дух!
We can do it!
Надя
На когото го интересува феминистка литература, препоръчвам „Жената евнух“ на Джърмейн Гриър, а на тези които четат на английски – книгите на Дебора Камерън (Deborah Cameron).
Петя, препоръчвам ти горещи Tiger Beatdown, авторката му (преди блогър да се разсрастне и да се увеличат авторите) е Садй Дойл, която е един от най-забавните и интересни хора, на които съм попадала в последните години.
Sledia Tiger Beatdown, no ne mi e lubim. Niamam ideologicheski razlichia, po-skoro stilovo ne mi dopada.
За мен най-хубавата книга за Симон дьо Бовоар е Simon de Beauvoir на Торил Мой. Разбулва много от митовете за връзката й със Сартр и обяснява как конкретният контекст на Франция от първата половина на 20в. повлиява на развитието й.
Да, въпросът за женската литература наистина е деликатен.
Това, което аз имам в предвид наричайки тези книги женски, е ,че авторките им описват вътрешното, интимното преживяване на героините си като жени в обществото, техните идентичностни търсения и конфликти, желанието им да поставят под въпрос установени правила, които ръководят съществуването им и не винаги са създадени от самите тях. Т.е. тези книги разкриват вътрешния свят и търсения на няколко жени… Естествено, тези писателки не са „женски“, героите им не винаги са жени, и често по нищо друго освен по името не можеш да кажеш дали самите те са жени или мъже.
Честно да си кажа, и аз си го задавам този въпрос, има ли разлика в литературата писана от жени и тази, създавана от мъже. Когато чета Сири Хуствед, много ми се иска да кажа, ето Сири се вълнува от същите теми като Пол Остър, но има женска чуствителност, но това не е вярно.
Това на което исках да обърна внимание в книгите, които препоръчах е конкретния пример на преживяването да будеш жена, описано в книга. И също така ми се стори, че в тези книги неизбежно са феминистки.
За Симон дьо Бовоар конкретно си мислех за Les mandarins, или за тези части от нея, които описват преживяването на героинята и.
Всичко точка всичко Marilyn French
Не знам дали нещо е филматизирано, но би било интересно ако е
Няколко седмици ходих със супа в главата, внушително реалистична и талантлива авторка