Sex and the City?
Специално за Д, С и С. Целувки!
От днес Sex and the City официално вече е по кината в България. Обсъждаме в офиса и един колега, ама най-сериозно ме пита: Абе, Петя, феминистките харесват ли Sex and the City?
Хммм.
Аз НЕ харесвам сериала по причини, които са обсъждани до болка къде ли не:
1. Историите са изключително повърхностни: Някакви образовани-уж-успешни жени никога не си говорят за нищо съществено. Знаят само: обувки, секс, коктейли.
2. Грубата пропаганда на консуматорство: Шопингът е основен източник на забавление, терапия, самочувствие, социален статус.
3. Мъжете: Които въпреки „независимостта” на героините, продължават да бъдат основната движеща сила в сериала. Посланието е маскирано в скъпи дрехи и „собствени” апартаменти, но в крайна сметка като се замислиш, успеха и щастието на героините се определя от мъжете до тях.
Въпреки всичко това, обаче, аз гледам и харесвам Sex and the City, защото:
1. Сериала разруши доста митове и табута относно женската сексуалност: Или по-точно, много ясно показа, че жените обичат секса; мислят за секс; говорят за секс и всъщност далеч не са пасивните мили женички, които правят секс само, за да доставят ебаси-и-кефа на мъжа в леглото си (както често ни описват мъжките списание и прочие литератури). Сериалът, убедена съм, е накарал много жени да вдигнат изискванията си към мъжете и/или жените в леглото си. Сещам се една сцена от лесбийския период на Саманта, в която тя подари такъв невероятен оргазъм на партньорката си, че тя еякулира. Не знам защо си мисля, че много жени след това са си потърсили еякулацията от когото трябва. Или пък онзи случай, в който накараха някакъв мъж да започне да пие сок от елда, за да се подобри вкуса на спермата му. Четох във Village Voice май преди години, че в седмицата след като бил излъчен епизода, всички запаси на елда в Ню Йорк били изчерпани…Така де, важно си е.
2. Sex and the City показа, че може да съществува приятелство между жени. Аз винаги съм имала много добри приятелки и никога не съм разбирала защо толкова много хора вярват, че жените не могат да си бъдат наистина близки така както мъжете. Ясно, че това е кино (телевизия, whatever), но според мен посланието е изключително позитивно. Ще ми бъде интересно какво мислите вие по въпроса.
3. И последно, но не на последно място, защото въпреки фантастичния начин на живот, скъпите чепици, добре-платената-работа-която-се-върши-незнайно-кога, модерните заведения и всякаквите други фантасмагории….героините са някак странно-автентични. Повечето женски образи, с които ни заливат медиите и Холивуд са или СВЕТИЦИ или КУЧКИ…някакви странни създания, в които повечето жени не могат да припознаят себе си. Докато мацките в Sex and the City са някак… нормални. При всичкия блясък и чудеса и педантичо поддържан маникюр, те правят глупости и грешки; добри са, лоша си; работят, мързи ги….въобще, човек някак може да разпознае себе си в тях.
И така. Сигурно няма да видя филма, защото повечето филми по сериали, които съм гледала са лишени от всякакво чувство за самоирония и са доста скучни. Но мисля да поканя женската част на този блог на коктейли и Sex and the City някъде… ей така, за да си поговорим за нещата, които ни вълнуват. Как ви се струва тази идея?
Openly Feminist 
аз днес гледах филма и ако бъдем честни, ми хареса. едва ли бих го гледала втори път, тъй като на някой момент доста се забавя действието, но определено не е 100% загуба на време/пари.
мисля да го изгледам тази седмица, пробвахме се в неделя, но нямаше билети…
а поканата важи ли за читателки, които не са феминистки :)
аз съм по-принцип обожавам сериала (поради почти същите причини, които ти си споменала като про-аргументи) и с доста големи очаквания отидох да гледам филма, макар че бях наясно, че в тоя случай циркът ще е истински! да не говорим, че всички, абсолютно всички печатни медии, телевизии и радиа говорят от месец за порасналите героини от Секса и града. Ами, разочарована съм от филма, защото на моменти е адски блудкав и пронизан от клишета, някак си ми се стори чужд от настроението, което сериалът пренася. Да, относно мода и обувки е чудовищен- като каталог на голям екран, но като съдържание не е изпипан според мен. От друга страна виждаме героините напълнели, с бръчки и всякакви следи на остаряване и въпреки това очарователни, което беше добро попадение според мен.
А иначе не знаех, дали да се смея или отчайвам, когато цялата зала ахкаше при вида на новия гардероб на Кари, а едно момиче до мен плака почти през цялото време…
Но се съгласявам с Ина- не е загуба на пари и време гледането на филма.
Аз лично обичам сериала, мисля да гледам и филма при целия риск от разочарование. Освен изброените от теб причини за харесване, за мен Sex and… е забавен, смешен, тъжен и вълнуващ на моменти(заради което гледам и филми де). Освен това гей-хората и тяхната култура са естествена част от света на героините. Има си и минуси, естествено, но няма нищо съвършено. Иначе рядко се замислям за социалните послания на сериалите и телевизията, сигурно защото нямам телевизор, но не трябва да се пренебрегва ролята им – тя както може да гради, така може и да руши стереотипи. По тази причина очаквам с огромен интерес излъчването и реакциите около The L Word у нас. Много дъра-бъра стана.
Колкото до идеята за коктейлите – блестяща :))))
жените в този сериал можеше да са красиви, интересно откога сериал със сценарии може да докаже нещо, много лесно е някак да изиграеш едно приятелство защото така пише в сценария и това ти е работата – да играеш
Мен ми е интересно, дали ще има един мъж, който да каже добра дума за този сериал.
Сериалът е 100% художествена измислица и е толкова реален, колкото Lost и 4400.
Доста е жалко за онези, които го намират за документален и правят смешни опити за подражание.
Ina:
Кое ти хареса? Ама без spoiler-и, все пак? ;)
Надя:
Важи, важи. Според мен повечето хора са неосъзнати феминисти тъй или иначе ;) Но това няма нищо общо с поканата.
Anchett:
Според едно от review-тата, които четох (това в NY Times), филмът е всички онези фриволни, повърхностни неща без чисто човешките драми, които всъщност правеха сериала възможен за гледане…Което май доста се припокрива и с твоето впечатление, а?
От друга страна виждаме героините напълнели, с бръчки и всякакви следи на остаряване и въпреки това очарователни, което беше добро попадение според мен.
Предполагам, че това и на мен ще ми хареса.
nervousshark:
За приноса на сериала в рушенето на някои стереотипи относно гей-културата: абсолютно ДА! Вярно, че гей-героите са второстепенни, поддържащи роли и в някаква степен характерите им по-скоро затвърждават някои стереотипи, но като цяло мисля, че сериала по-скоро нормализира гей-културата, което е много полезно.
За коктейлите: stay tuned. Ще организирам, има интерес.
voxy:
Нищо не доказва! Естествено! То пък това оставаше. Важното е, че ПОКАЗВА някакви взаимоотношения, които рядко виждаме в други телевизионни сериали, филми и т.н. Има много подобни сериали/филми след Sex and the City, но нямаше много такива преди него.
Mr. Ice:
Айде пък ти стига се заяжда. Кажи защо на теб не ти харесва или защо мислиш, че причините, които изброих не са важни.
kenanoff.com:
Споделям притеснението ти относно хората, които смятат сериала едва ли не за документален и напълно се идентифицират с героите. Гледат сериала, имитират сляпо героините и след това казват ЕЙ, ТЕ СА КАТО МЕН.
Но сериала не е само худежествена измислица…аз поне го гледам като social commentary…И мисля, че именно по такъв начин е ценен.
я, веднъж да се съглася с mr. ice и kenanoff :)
а тази дето е ревала при вида на гардероба на кари, леле как ме е яд че съм изпуснала такова нещо, сигурно щях да се смея до припадък..но, от друга страна е тъжно, че има такива жени за които най-голямата реализация и валидация като личности минава през мола и козметичния салон (тайно се надявам да не съм права и жената да е примерно историчка с OCD за
дрехи).
иначе петя, това което казваш за лесбийството и сока от елда как се е изчерпал след епизода, не мисля че това прави филма реален. този пример е не как сериала е model OF reality (демек адекватна репрезентация на реалността), а model FOR reality, т.е. той създава реалности точно както и рекламите (в рекламите примерно нереалистичните тела и лица на моделките на които всеки иска да прилича, а е невъзможно защото са „подобрени“ с фотошоп). рекламите държат да са model for и създават разни идиотски асоциации на продукта със стил на живот, ценности и тн. разбира се, филма до известна степен следва някакви културни логики; тва с вкуса на спермата не пада от небето примерно.
петя, казваш че: „много ясно показа, че жените обичат секса; мислят за секс; говорят за секс и всъщност далеч не са пасивните мили женички, които правят секс само, за да доставят ебаси-и-кефа на мъжа в леглото си (както често ни описват мъжките списание и прочие литератури).“
мисля че малко подценяваш мъжете. нали не мислиш че мъжете получават знание за жените само чрез списанията и литературата? това, което казваш ми прилича по-скоро на викториански мъжки сексуални фантазии и не мисля че мъжете са чак толкова duped да не са осъзнали досега че партньорките им и жените по принцип обичат секс и т.н.
опитваш се да извиниш сериала и да го спасиш от обвинения в ирационалност; няма лошо разбира се, знам че ти харесва сериала, аз просто не вярвам толкова в позитивно-образователната му дейност. даже напротив, не мисля че създава толкова готин model for reality с цялото празноглавие, консумеризъм и нереалистични житейски трагедии ала „откраднаха ми маноло бланика!!!!“, ама тва си е мое мнение разбира се.
имам някакви надежди все пак. тук кой каза че жените във филма са показани с бръчки и надебеляли (тва трябва да го видя за да повярвам, надявам се че под „надебеляване“ не се е имало предвид кари да стане от 45 на 48 кг) и понеже има такава голяма публика, сериала има някакъв шанс да промени малко негативността към възрастните жени и да създаде model for reality където бръчките са нормализирани, а жените имащи ги продължават да са със самочувствие и да са модел за подражание. това разбира се в случай че бръчките им не са използвани за плот на поредната житейска трагедия и реклама на ботокс.
:)
Аз отдавна не съм се включвала, извинете – много работа… малко време…
За сериала искам да кажа.
Аз не го гледам, само от време на време ми е попадал пред погледа за малко, но това, което ми е направило впечатление дори от малкото, са всички онези негативи, които Петя е изброила – духът на сериала трябва да е напълно пропит от тях, щом съм ги възприела чрез произволния петминутен отрязък, който съм гледала.
Не видях никое от про-тата, но понеже споменавате гей-културата и нейното валидиране, тъкмо ми беше на пръстите да препоръчам да гледате L Word вместо това – а то nervousshark ме изпреварил.
На тема сексът и градът като цяло бих препоръчала Californication.
Несравнимо по-интелигентен ми се струва, а като ниво на забавление, което доставя, няма равен.
Коментарите на салатеното чудовище съвпадат напълно с моята гледна точка, особено в частта за празноглавието – този модел за реалност, който виждам в този сериал, е някакъв абсурд. Напълно невъзможно ми е да се идентифицирам с тези жени, с която и да е от тях. Което означава, че може би тежестта на сериала пада доста повече върху празноглавието (изразено от вас като мода, обувки и безсмислено пресилени житейски драми), отколкото върху… нещо, дето би било интересно :)
Фиксирането върху темата за секса ми е прекалено, а то и не е по подходящия (за мен) начин. В сравнение с трактовката в Californication, където сексът е повече, по-брутален и при всички случаи по-откровен, в Сексът и градът има някакво усещане за блудкавост и пресиленост: темата е сякаш нарочно във фокус, но не им идва естествено. Както се получава, когато някой се старае твърде много…
В коментара на Салатено чудовище открих общо-взето това, което и аз исках да кажа.
Този филм не ми харесва именно защото създава model FOR reality и това е не по-малко лошо от моделите, които налагат списанията с анорексичните момичета с тонове фотошоп. За мен пропагандата от тези два източника си е от един и същи вид.
А че жените и мъжете се поддават на подобен род пропаганда няма смисъл да доказвам, нали?
Другото, което не ми харесва е „юридизирането“ на секса. ПРАВОТО на една или друга сексуална практика, която да ИЗИСКВАМЕ от партньора. Това винаги ми е било много противно, независимо към кой пол се прилага. Упражняването на натиск, изграждане на стереотип на другата крайност.
Сексът е представен на равна нога с обувчиците, дрешките и другите празноглави занимания, описващи „интересите“ на жените. Стига се до секс като самоцел.
И много други неща бих казала по темата, но мисля, че няма смисъл. И без това едва ли някой ще сподели моята позиция :)
Гледала съм не повече от 3-4 епизода по гореща препоръка на приятелка и останах доста разочарована.
Не се заяждам, наистина ми е чудно дали има мъже харесващи сериала. Мен лично много ме изнервя, не знам точно защо (като изключим плоскостта, в която се плъзга). Може би, защото жените са винаги едни и същи, докато аз предпочитам да се сменят женските образи :) Не просто жените са едни и същи – проблемите им остават едни и същи. Мъжете. Които не просто са движеща сила – те са тъмна, първобитна сила, маскирана с костюми. Понякога се чудя, защо изобщо персонажите в тоя филм си правят труда да носят дрехи. За жените ясно, реклама на новия каталог, но мъжете? Само се разсейва интригата. Така или иначе всичко в този техен модерен свят очевидно се върти около секса. Като цяло не виждам как сериал, чието име започва с тази дума може да не доскучее след първите две серии. Розова дъвка.
Не бива да се забравя и градът. Не всеки град е Ню Йорк. Не всеки може да живее нормално в железобетонен мравуняк. Може би правилното име на сериала е – „Побъркани жени и метрополисът“.
това, което ми хареса е, че историите бяха истински. хората правеха грешки, плачеха, смееха се… като цяло показа мацките остарели с нови страхове (доста човешки при това), които не се въртяха около ботокса и тн. на моменти това правеше филма доста тъжен. дори след края една моя приятелка ми каза, че ако си без гадже филмът е много афектиращ и тя беше плакала доста. :)
абе добър е филмът, само дето можеше да бъде по-кратък. четох едно ревю, което много точно го беше обобщил – филмът е като изискана вечеря, но след като преядеш, вече искаш да си ходиш или нещо от сорта беше…
Аз познавам доста мъже, които се кефят на сериала, защото е наистина забавен и в никакъв случай толкова умопомрачаващо плосък и глупав. Но не вярвам тия мъже да харесат филма- както вече казах, пък и Петя много добре го е обобщила в отговора си към мен- филмът е много по-различен като „послание“ и идея от сериала. :)
Относно подражанието- ами… там се намесват много по-сериозни проблеми, след като някой разбира и тълкува живота само през призмата на един телевизионен продукт :) че после и реве в кино-залата, когато Кари поставя МанолоБланик върху новата етажерка. Кво да коментираме от тук нататък.
Абе извинете ама какво е тва МанолоБланик??
gimli: е ти пък, ама наистина, мислиш че няма ни 1 човек който да е на 100% на твоята позиция?
Я пак си помисли?… :)
маноло бланик са любимите дизайнерски обувки на жените в сериала, където консумацията на обувките маноло бланик, чантите на фенди и луи витон и мак компютрите разгръщат пред жадните ни очи един истински фестивал на префината консумация и фетишизация на обекти дето би трябвало да ни конструират като личности докато рефлектират субективностите ни. и така. пълна боза.
интересно е колко е популярен тоя сериал в света при положение че повечето хора на планетата НЕ са като героините в сериала (т.е. богати, „освободени,“ и ползващи се от благата на неолибералните си демокрации).. прилича малко на ескапизъм за работническата и по-бедните слоеве на средната класа, където проблемите на кари (откраднаха и бланик обувките) замъгляват истинските проблеми на публиката на сериала: не какво да правим като ни откраднат бланика или с каква чанта на фенди да го комбинираме, а как да имаме, т.е. как да платим за маноло бланик и фенди чантите.
т.е. сериала е един неосъществим но хегемонен модел за реалност, което обяснява и защо жената в киното се е разревала при вида на гардероба на героинята.
Анчетке, ти като професионален филмовед не мислиш ли, че образите в тоя сериал са леко нереални. Прилича малко на куклен театър. Може и да е забавен сериал, но ако това е целта, не е уцелил, има далеч по-забавни от него, иначе да, не бях се замислял, че може да е пародия на модерната жена. Случайно да се разпознаваш в някоя от героините? Понеже били много автентични, каза Петя…
Ти можеш да харесваш секса и града и без да гледаш сериала, няма проблем, хаха. Не, сериозно, не разбирам какъв е този засилен интерес в жените към точно този сериал. Секс ли не им достига или град…
не съм гледал филма, а само няколко серии. мнението ми е ужасно негативно като цяло. Но:
Съгласен съм със салатено чудовище като цяло. Но не съм съгласен с това, че жените в сегашното общество могат автономно да изразяват сексуалността си, в смисъл че биват възприемани като обекти имащи собствени сексуални желания и тн. Това не трябва да се гледа като абсолютно правило естествено. Но помислете как винаги момчетата са тези, които трябва да съблазнят жените, а жените им „дават“, „пускат“ и от сорта.
Друг пример е хомосексуалността, която при жените е тотално отхвърлена като напълно невъзможна. Хомосексуалността между жени се възприема като еротична за мъже, защото жените, едва ли не, не са способни да бъдат истински хомосексуални – те не могат наистина да имат автономна сексуалност без мъже.
В тази светлина може да се каже, че има положителен момент в този филм – представя жените като търсещи/желаещи секс за себе си индивиди. Но в това има множество проблеми, които бяха представени вече.
Първо е важно да не се гледа на сексуалното освобождение на жените като на нещо започващо с този филм. Идеите в този филм по никакъв начин не са уникални нито нови. Женският сексуален индивидуализъм до голяма степен се корени в социалните движения от времето на Новата Левица(60те години и след това).
В този смисъл на този филм може да се гледа като продължение на тази прогресивна линия, която обаче до голяма степен е успешно инкорпорирана в неолибералния капитализъм. Да създава модел на подражание, който може да се възприеме като потенциал за сексуално освобождение. Но това има и своите проблеми, които както казах далеч не са нови, а се коренят в индивудуалистките тенденции в анти-капиталистическите движения от 60те години.
По никакъв начин не искам да подценя тези движения естествено, но трябва да имаме предвид, че много от идеите им са успешно инкорпорирани в капиталистическия ред – пример този филм. Точно и това е проблема според мен:
Първо това е, както се писа вече – консумеризма. Където освобождението минава през супермаркета. Също така съм съгласен, че може да се види като форма на ескейпизъм, за бедните класи, които си създават невъзможни модели на поведение.
Второ е като цяло проблема със женската еманципация кореняща се в Новата Левица и успешно ко-оптвана от неолибералния индивидуализъм. Да вярно е че на жените се дава възможност да имат собствена сескуалност. Но тази сексуалност е просто приемане на „мъжката“ роля – на субект търсещ/желаещ/изпитващ удоволствие и тн, един вид малко хищнически се едно. Но проблема при това е, че едно такова частично освобождение може да доведе до по-голямо подтисничество. Да жените могат да бъдат активни сексуално, но това остава в една патриархална социална структура, при която те пак са зависими от телата си, за да могат успешно да се интегрират в света на мъжете. Освен това жените не само са зависими от това да правят възможно най-много секс, но това трябва и да им харесва. Секса не трябва да бъде нещо романтично, а трябва да се възприема по „мъжки“ – самоцел, общуване между обекти, а не между човешки същества и тн и тн. Но пак казвам, това се случва в една патриархална структура. Мнението на Ина е идеален пример за това, което искам да кажа: „…дори след края една моя приятелка ми каза, че ако си без гадже филмът е много афектиращ и тя беше плакала доста. :)….“
Накратко. Филмът за мен е симптоматичен, за това как прогресивните идеи от 60те години ре-интерпретирани успешно, за да бъдат ре-интегрирани в неолибералния капитализъм. Не мисля, че Маркузе например, е очаквал нещо подобно. Въпреки това мисля, че например „Ерос и Цивилизация“ дори и сега звучи радикално, но филми като този трябва да ни говорят, че всички идеи трябва да се гледат много критично.
Естествено, че образите са нереални! Това е медиен продукт и трябва да го разглеждаме точно като такъв, интересни са последиците и влиянието му.
Абсолютно се съгласявам със салатеното чудовище. Много добра позиция. И много точен аргумент с фетишизирането на обекти.
мерси за подкрепата, анчет. имам само едно възражение:
„Естествено, че образите са нереални!“
кое му е естественото? естесвено и self-evident за нас тука. на жените дето четат женски списания и са на диета по 25 дни всеки месец или, реват на тоя сериал не им е толко естествено според мен.
не искам да звуча елитарно или като някой буда, но мисля че има до известна степен безкритична консумация на медийни „продукти“ и тя е манифестирана в такива „баналности“ като масови диети, „плодолечение,“ хранителни разстройства, нормализацията на пластичната хирургия и т.н. колкото по-банални и обикновени са тия неща, толкова повече затъваме в нереалистичните модели за поведение.
какво трябва да се направи според теб? а според другите във форума? аз не знам..
Съгласен съм, че филми като този упражняват силен натиск върху формацията на женски идентичности. Но според мен създаването на филми, реклами и тн, не се случва извън обществото, следователно не действа и като външен фактор. Хората, които правят филми отразяват, според мен, съществуващи социални отношения и идеи. За това и казах, че проблемите на сексуалната еманципация не започват с този филм, а са много по стари процеси.
Точно за това си мисля, че не може да се адресира само медията, въпреки че това също би могло да има известен ефект.
Според мен трябва да се ре-политизират обществените отношения и по конкретно женските и мъжките роли. И така да се търсят форми на политическа изява, които де-легитимират патриархалния ред. Но за да се намери радикално решение, на проблема трябва да се гледа радикално. Докато за мен презентацията на половите роли в масовите медии е по скоро симптом на съществуващи социални отношения.
съгласна съм с тебе гошо, че филма не е извън обществото, съгласявам се също че е симптом на съществуващите социални отношения. но се надявам под „симптом“ да нямаш предвид и „репрезентации“ щото филма не е репрезентация на нищо освен на фантазиите на работническата класа.
аргумента ти за ре-политизирането на половите роли е много важен..
а как да стане политизирането? академичните дискурси са твърде езотерични..
Последният път, когато коментирах в този удивително забавен и куриозен блог, коментарът ми беше безсрамно изтрит (може би, защото споменавах нещо за ерекции, знам ли). С риск и настоящото писание да бъде премахнато ще поясня, че пълнометражният филм „Сексът & градът“ и малоумен микровълнов боклук, който обра маса критики и беше оплют дори от феновете на тъпоумния едноименен сериал. Taka че не си пилейте парите и времето. Лека вечер, бичес. :)
до салатено:
ами интересен въпрос да. Според мен либералния феминизъм е в напълно грешна посока, точно защото работят в същите пост-политически рамки на либерализма, където действието е представено като личен избор, един вид всяко действие е де-политизирано и е сведено до един вид атомизиран „пазарен“ избор. Това довежда до несъзнателно разбиране за еманципация, като просто приемане на ролята на подтисника. В случая жените разбират освобождението си като приемане на „мъжки“ роли, но това в никакъв случай не отхвърля подтисничеството като основа на половите роли. Либералният феминизъм вижда като проблем, че на биологичните жени не им се дава да бъдат социални мъже. Това което имам предвид е че не се вижда като проблем това какво е „мъжко“ и „женско“, а до голяма се натурализира пола и се слага знак за равенство между биологичен и социален пол. Това довежда до невъзможност за истинско политическо освобождение. Например в този филм, да жените могат да изпитват сексуално удоволствие, но това остава в патриархалния ред.
Според мен жените трябва да осъзнаят ролята си на тотално изключени и отхвърлени от партиархалния ред. Само по този начин според мен може да се постави под въпрос, и евентуално отхвърли, тяхната роля на социално подтиснати. Защото това, което виждаме сега е просто едно постоянно напражение върху жените да приемат противоречиви роли и в крайна сметка да виждат освобождението си като атомизирана борба за приемане на „мъжки“ роли.
Тук съм съгласен и с Жижек, че не трябва да се поставя проблема като проблем на толерантност. Един вид същата атомизирана неолиберална логика, където политическото е сведено до серия от индивидуализирани избори. Според мен еманципацията може да дойде от едно колективно действие, което да създаде практики отхвърлящи патриархалния и йерархичния социален ред като цяло
/редактирах, че бях пропуснал нещо в началото. извин, че пиша с много грешки!!!
да!!! супер го каза.
и аз съм убедена че не може да въздейства на половото неравенство или каквото и да е там в изолация. т.е. всичко е навързано: идеологията и практиката на джендър ролите не се случват във вакуум, а в рамката и контекста на хегемонията на неолибералната икономика и националната държава.за да постигнем нещо трябва да действаме цялостно..
Големи противоречия настъпват дори сред редиците на феминизма, забелязвам. Не трябва ли да излезете с обща позиция по такъв важен въпрос? :)
Пак ви казвам да не забравяте, че сексът се вихри в града на капитала. Ако действието се развиваше в град като Барселона, дали обувките щяха да са толкова важни? Дали всички щяха да са толкова пластмасови? Пласт-масови.
ти си забравил какво ти казах в оная тема за агенциите. припомни си:)
http://openlyfeminist.blogspot.com/2008/05/blog-post_23.html
Гошо, много съм съгласна с теб. Интересно ми е какви примери би дал за „постоянното напражение върху жените да приемат противоречиви роли“.
Благодаря ти, че пишеш тук!
на мен пък този сериал ми харесва. не знам на каква система, защото гледам съвсем други неща, но все пак ми харесва достатъчно много. и не виждам къде е проблемът в това да избеснееш ако ти откраднат обувките. няма значение дали са мб или най-обикновени чехли. и не мисля, че е лошо да приемаш за даденост факта, че никой няма да ти открадне каквото и да е. веднъж ми откраднаха едни слънчеви очила и бях адски ядосана.
не помня всяка една серия, но не се сещам момент, в който някоя от главните героини да пази някакви диети. вместо това се тъпчеха с китайско и после ходеха да спортуват. и да, ревяха заради някакви си мъже си там, и какво от това, все едно са първите жени в историята, които са ревяли заради мъже.
освен това винаги съм се чудила на адвокатката как успява да комбинира личния си живот и работата. този въпрос мен лично ме вълнува особено много.
test
КОГАТО бях на 20-и-малко, харесвах сериала. Поне така ми се струва, тъй като не съм типичният телезрител – не съм изгледала от начало до край дори такива икони като На всеки километър и Робинята Изаура. Всъщност в последните 10 години съм телезрител по-скоро инцидентно, но Сексът и градът попадаше сред тези инциденти.
На 30-и-малко намирам филма за слаб, ужасно неубедителен и, честно казано, въпреки титаничните ми усилия не успях да издържа до финалните надписи.
Ето малко аргументация по въпроса.
Освен за обувки, консуматорска страст и партита, Sex and the City е за прославата и проклятието на single life.
Някъде по-горе някой написа, че ако си без гадже, може и да плачеш на широкоекранната версия. Обаче ако си с мъж и – дай боже – деца, не виждам начин да се идентифицираш с проблемите на екрана.
Ето защо сериалът беше за всички, които през 90-те години търсехме любовта и я намирахме :) и после се разделяхме с нея.
Ето тук според мен е най-слабото място на филма. Първо, не само героините са остарели с 10 години, а и зрителките им, и това чисто биологично е изместило фокуса на интересите им. И въпреки че сценаристът се е постарал да отрази първия процес, сдобивайки по-голямата част от квартета персонажи с мъже, деца и пр., те си остават едни самотни и огорчени жени – огорчени предимно от това, че не знаят какво искат, а не от демоничните мъже.
Барем да бяха поискали да са сами – по-лесно щяхме да да ги разберем. And then again – maybe not.
Пак по-горе някой ги похвали, че са с бръчки и понапълнели. Е, ами не кефят. Кари е супер неадекватна в дрехите на 25-годишно момиче, което отива на найт аут.
Няма нищо феминистко в това да харесваш/да не харесваш сериала – има само фази на живота, с които разказаната история съвпада или не. А филмът е слаб и понеже:
1. Към киното традиционно имаме по-високи критерии, отколкото към леещото се от телевизора;
2. Епизодите с тяхната 30-минутна свежест са едно, а 140 минути агония – съвсем друго;
3. Режисьорът е без грам кинематографичен опит и това лъщи като тенекия на слънце.
Извинете ме за дългия пост и затова, че в него няма грам либерален феминизъм, но аз не съм политолог и никога няма да бъда :)))) а мисля, че и феминист също – прекалено много обичам мъжете.
Забравих нещо важно :)))))
От пълнометражната версия никъде не става ясно някоя от четирите да работи нещо, а всичките харчат като Джаки Онасис…
Е как няма да харчат с новия супер изгоден кредит на банката, не споменаха ли случайно името и? Sex and the City Bank… Нека се учат хората, как трябва да се живее в модерния свят.
@bla – не можеш да си представиш колко много не мога да понасям обидни нарицателни. може би единственото нещо, което мразя повече е чуждици написани на кирилица. иронията в подобни мнения ми се губи.
иначе, очаквам филма с нетърпение. ако историите не са поне десеторно „увеличени“ няма да си струва ходенето до киното.
Не можеш да си представиш колко много не ми дреме какво понасяш и какво не понасяш. :) А къде видя обидните нарицателни си остава мистерия.
Yana:
Относно „противоречивите роли“: според мен един от добрите примери е очакването жените да изглеждат секси (ама, нали, по ОНЗИ начин: много голи, много на разположение, на показ); в същото време обаче се отнасяме с голяма неприязън към всички жени, които не само изглеждат секси, но и са открито сексуално активни. Те са кучки, курви, парцали… Не може да не си имала такива съученички в гимназията… навсякъде ги има и всички се отнасят жестоко към тях.
Цялата история около майчинството и работата е точно същия пример. Ако не си майка, не си истинска жена. Обаче, ако си майка…гледай си пюретата…
Гошо, нали такива неща имаше предвид и ти?
Гошо сам не знае какво има предвид, понеже се е загубил в плетеницата си от гениални конструкции, в „неолибералната атомизирана логика“.
Дали една сексуално много активна жена е харесвана, зависи от броя на партньорите и. Тук не става дума за предразсъдъци а за биориск. Жените са инкубатори, следователно изглеждат нечистоплътни, при многократни посявки с различни култури. Никой не иска да доближава гнездо на антигени. Звучи ужасно, но е въпрос на самосъхранение :Р Въпреки всичко аз харесвам Ина Григорова, понеже тя знае как и защо.
Към всяка група хуманитаристи, трябва да се прикачи по един естествовед, за да не напускат реалността отплеснати в мечти.
Не харесвам сериала, много ходят на пазар тия четирите и изобщо тържество на консуматорската култура.
Освен това едната от четирите (тази суперчувствителната, която реве при всеки повод) не стои никак естествено- чак пък толкова.
А това, че жените обичат секс човек може да научи и без да гледа телевизия, както и почти всичко друго впрочем :)
Изобщо смятам, че фор уанс ще се проявя като истинско прасе и ще гледам Европейското вместо филма :)