Sex and the City?

Специално за Д, С и С. Целувки!

От днес Sex and the City официално вече е по кината в България. Обсъждаме в офиса и един колега, ама най-сериозно ме пита: Абе, Петя, феминистките харесват ли Sex and the City?

Хммм.

Аз НЕ харесвам сериала по причини, които са обсъждани до болка къде ли не:

1. Историите са изключително повърхностни: Някакви образовани-уж-успешни жени никога не си говорят за нищо съществено. Знаят само: обувки, секс, коктейли.

2. Грубата пропаганда на консуматорство: Шопингът е основен източник на забавление, терапия, самочувствие, социален статус.

3. Мъжете: Които въпреки „независимостта” на героините, продължават да бъдат основната движеща сила в сериала. Посланието е маскирано в скъпи дрехи и „собствени” апартаменти, но в крайна сметка като се замислиш, успеха и щастието на героините се определя от мъжете до тях.

Въпреки всичко това, обаче, аз гледам и харесвам Sex and the City, защото:

1. Сериала разруши доста митове и табута относно женската сексуалност: Или по-точно, много ясно показа, че жените обичат секса; мислят за секс; говорят за секс и всъщност далеч не са пасивните мили женички, които правят секс само, за да доставят ебаси-и-кефа на мъжа в леглото си (както често ни описват мъжките списание и прочие литератури). Сериалът, убедена съм, е накарал много жени да вдигнат изискванията си към мъжете и/или жените в леглото си. Сещам се една сцена от лесбийския период на Саманта, в която тя подари такъв невероятен оргазъм на партньорката си, че тя еякулира. Не знам защо си мисля, че много жени след това са си потърсили еякулацията от когото трябва. Или пък онзи случай, в който накараха някакъв мъж да започне да пие сок от елда, за да се подобри вкуса на спермата му. Четох във Village Voice май преди години, че в седмицата след като бил излъчен епизода, всички запаси на елда в Ню Йорк били изчерпани…Така де, важно си е.

2. Sex and the City показа, че може да съществува приятелство между жени. Аз винаги съм имала много добри приятелки и никога не съм разбирала защо толкова много хора вярват, че жените не могат да си бъдат наистина близки така както мъжете. Ясно, че това е кино (телевизия, whatever), но според мен посланието е изключително позитивно. Ще ми бъде интересно какво мислите вие по въпроса.

3. И последно, но не на последно място, защото въпреки фантастичния начин на живот, скъпите чепици, добре-платената-работа-която-се-върши-незнайно-кога, модерните заведения и всякаквите други фантасмагории….героините са някак странно-автентични. Повечето женски образи, с които ни заливат медиите и Холивуд са или СВЕТИЦИ или КУЧКИ…някакви странни създания, в които повечето жени не могат да припознаят себе си. Докато мацките в Sex and the City са някак… нормални. При всичкия блясък и чудеса и педантичо поддържан маникюр, те правят глупости и грешки; добри са, лоша си; работят, мързи ги….въобще, човек някак може да разпознае себе си в тях.

И така. Сигурно няма да видя филма, защото повечето филми по сериали, които съм гледала са лишени от всякакво чувство за самоирония и са доста скучни. Но мисля да поканя женската част на този блог на коктейли и Sex and the City някъде… ей така, за да си поговорим за нещата, които ни вълнуват. Как ви се струва тази идея?