Единичността, специфичността и различието
Бях забравила какво е чувството всеки ден да се събуждам с хейт-мейл в пощенската ми кутия, но напоследък една дама редовно ми пише неща ето от този тип:
Грейди, ти си пореното потвждение на клишето, че феминистките са грозни – клише, обаче доста често е вярно. Само като ти прочета умотворенията сразбирам защо си се омъжила за амеркански путьо – защото явно не ти харесва, че българските мъже са истински мъже. Явно искаш българските мъже да станат путьовци като американците. По този начин си изкарваш яда, че Господ те е наказал с грозота на гърба на мъжете и на красивите жени. Хайде моля хора, които живеят в чужбина да не ни дават морал и тон в живота! Ние живеем в България, а тя не е пошлата и лицемерна Америка. Стой си там и не ни давай тон в живота!
И това:
Госпожо, чудя се докога ще давате тон в живота на българите и българките и докога ще ни поучавате как да живеем? Спрете с тази феминистка пропаганда! Феминизмът е едно от най-уродливте отрочета на Америка и западния свят.
Нямаше да споменавам, ако точно не бях прочела интервюто с доц. Димитър Камбуров пред Капитал миналата седмица. Разговорът е за нивото на българското образование:
Не е случайно също така, че учениците са по-способни да обобщават, но не и да извличат специфична информация, индивидуални проблеми. Склонността към генерализация, към едри обобщения на общо основание е все още живо наследство от един идеологически, т.е. митологичен модел на възприемане и осмисляне на света с пренебрежение към многообразието, противоречието, вътрешната нестабилност на процеси, тенденции и структури. На учителите и преподавателите им е по-лесно да преподават закони, норми и аксиоми, отколкото изключения, казуси и частни случаи. Въобще у нас цари тежка нефелност по отношние на единичността, специфичността и различието: от «и едните, и другите са маскари» до «ние, българите, сме най-великите, респ. най-забитите на света». Нито образованието, нито културата ни е способна да мисли с фините нюанси на сивото в средността ни. Толкова сме свикнали да се мислим като най-назад, че реакциите ни са или в трагичното драматизиране на тази изостаналост, или в апотеозната утопичност на една мистична изключителност. Впрочем това ние правим от Паисий и Вазов насам.
Аз нямам какво повече да допълня.
Openly Feminist 
Между другото тази „дама“ 100 % се обзалагам, че е мъж. Един друг мъж, който видя коментара, твърди същото. Представяш ли си колко дълбоко си бръкнала в малката му душица, чак редовно тролства заради тебе. За съжаление си права, звучи като типичен българин седнал на чашка да раздава съвети, да се тупа в гърдите и да плиска заучени клишета и конспиративни теории.
Обстрела продължава, аз просто модерирам коментарите.
Да, мъж е. Към момента ми е по-скоро тъжно за него. При какви условия трябва да е израстнал един човек, за да таи такава омраза в себе си… Не искам да си представям.
П.С. Благодаря за подкрепата.
Аз си помислих същото (че е мъж). А туитът в десния сайдбар ме уби…
Не може да се отрече, че жените пишат в „непряка“ реч и по-завоалирано от мъжете.
Всъщност блогът си е твой и в него можеш да пишеш каквото си искаш. Това, че някой не е съгласен с твоите мисли, си е негова работа и ти не си длъжна да му приемеш мислите като коментар на блога си. Сигурно така и и си направила, щом ти пишат на email. Не знам обаче дали е редно да правиш email кореспонденция публична, тогава справедливостта изисква да не модерираш коментарите.
Имейл кореспонденцията е като секса, трябва да е желана от двете страни. Хейтърските писания не попадат в графата „свята лична кореспонденция“.
Между другото, при първото четене на поста не бях прочела много внимателно началото (че е писано от жена), и без да се замислям, реших че е писано мъж.
Петя, този човек вероятно има деца – а те на какво възпитание са подложени?
Колкото до гнусните нападки, те като рикошет се връщат към тях и се забиват в душите им. Ето една суфистка притча (от Руми):
Огледало, полирано от Бог
Един човек видял Мохамед и казал:
– Какъв грозен кучи син!
– Ти си прав, – отвърнал Мохамед.
Друг човек срещнал Мохамед и рекъл:
– Ти си красиво сияйно слънце!
– Прав си, – отново отвърнал Мохамед.
Някакъв човек чул всичко и попитал:
– Как е възможно и двамата да са прави, след като изразиха противоположни мнения?
Мохамед отвърнал:
– Аз съм огледало, полирано от Бог. В мен всеки вижда самия себе си.
Налага се да поясня – под „тях“ – имах предвид хейтърите.
Доц. Камбуров наистина си го е казал много много добре. Ние сме живели с толкова кулинарно, разбирай културно разнообразие, което не сме си поръчвали — турско, гръцко, ромско, еврейско, идеологично и т.н., че ни е страх от най-малката промяна. Търпим си в България да не си светят крушките по входовете и да са ни изпочупени плочките пред блоковете и по тротоарите, но няма да си мръднем пръста. Няма да съберем по 2 лева от съседите, да спестим, и след година с натрупаните пари, честно и почтено да си сменим общата дограма в наследения от Соца блок. Няма да дадем назаем колата да съседа, докато неговата е счупена, защото, ами, нека му е зле, щом и на мен ми е било зле и никой не ми е помогнал тогава. Злопаметни сме. Страх ни е от промените, защото вечно сме се натрисали сами на уж така бленувани промени, които са се оказали като промяна в секс позата при жена, която много иска да угоди на мъжа, когото обича, но не е очаквала, че аналния секс ще и се стори толкова неприятен. И понеже ни е страх да не ни го набутат, докато се разсейваме, си гледаме в точка. Съсредоточени в мизерията, към която ежедневно се нахъсваме да се адаптираме и да си живеем в, че ако не дай си Боже някой реши да ни потупа по гърба похвално, ние се обръщаме, замахваме… и най-често се насираме от страх и от неумение да посрещнем всеки, който не е затънал в същия собствен сос от негативизъм, мизерия и егоцентрично себеидентифициране с „Жертвата“.
Затова и в училищата учат аксиоми и теореми. Та нали ако започнат да ни показват колко шарен и лесен би могъл да бъде живота, ако ако си позволим да вдигнем глави от копанката си, ще се насерем от страх. И после… срам. Страх. Морално отричане. Нещо като да пръднеш в час.
А на хората от България, дето си позволяват да ти пишат подобни хейтърски писма (аз дори на момента забравих какво точно са ти писали, освен че си грозна — това го запомних, понеже е най-силният аргумент срещу блога ти, нали, и просто ме накара да тропам с крака от смях — да не говорим, че си една от най-лъчезарните и красиви и стилни жени, които съм срещала, а с мъжа ти сте една от най-лъчезарните, компатибилни и вклюбено-хармонични двойки, които познавам), на тези хорица ще им кажа следното: в САЩ тамън приеха закон, който ще позволява на гей мъжете в армията да могат гордо да станат и да кажат: аз харесвам други мъже, но това не значи, че ще изнасиля и изям всеки от братята си по оръжие. Това, и като политическо, и като идеологично постижение, ми се вижда толкова светлинни години напред от тесногърдието, което блика от хейтърските ти писма, че мога само да запитам авторите им: „Това на путьовщина ли ви мяза?“
Също така им пожелавам с най-искрени и топли чувства сред децата и внуците им да има биологично разнообразие. Под това имам предвид: хора с хомосексуална ориентация; млада жена, която мечтае за силиконов бюст-подарък за бала; физичка, която постоянно бива подигравана от съучениците си, затова, че е умна и „сдухана зубърка“; успяла жена, която винаги бива подценвана в работата си, защото е и хубава; естествена блондинка; изоставена от мъжа си жена; 16-годишна бременна дъщеря; 13-годишна изнасилена от вуйчо си дъшеря; както и анорексична дъщеря (която да не умре и да се оправи де). Пожелавам ви всички тези частни „хубави“ случаи на генетично разнообразие, не защото го заслужавате. Но след като не можете да мислите от общото към частното, дедуктирайки от постовете на Петя (без които България не би била същата, смея да кажа!!!!!!!!) и прилагайки мъдростта, която тя синтезира за ваше удобство и забавление толкова редовно, към собствените си животи, то ви пожелавам собствените ви животи толкова да ви изненадат и стреснат, че да се наложи някой ден да се напънете и в типичната си индукция да си кажете: „Ей, абе аз не бях ли чел някъде, че да имаш комплекси, защото малките ти срамни устни са по-големи от големите е ОК, и следователно, мога да успокоя дъщеря си и да и кажа да прочете по въпроса преди да се подложи на операция.“ Дай Боже да сте злопаметни.
Имам още много благопожелания, нали съм набрала празнична скорост. Но повече не заслужавате от мен. Мислено все пак ви тегля една майна, най-малкото, заради това, че без да сте виждали нито Петя, нито Кайл, смеете да изказвате слабоумни и нерелевантни, освен че и неистинни, мнения по адрес на външността и характерите им. Само ще ви препоръчам в заключение: ебете се отзад. Може пък да ви хареса.
Анализ на хейт-мейл? Really?
btw, доц. Камбуров обобщава за обобщаването. Не критикувам, но е забавно и показателно. Не ми звучи да е част от решението (ако и това е проблема).
Ти не си истинска фминистка защото делиш хората на мъже и жени. Ако беше истинска феминистка щеше да искаш пълно равенство.
Това трябва да е много нещастен човек, щом трябва да прибягва към анонимно плюене, та да си разнообразява живота. Съжалявам го.
Всъщност по-лошото е, че в действителност има жени, които споделят мнението на този господин…
Повръщането не е „мнение“, а белег на проблеми със стомаха. Нуждата от повръщане пред публика е белег на проблеми с главата.
Петя, не храни троловете. Перковци колкото щеш. Животът ще го (до)оправи.
Не виждам нищо лошо в това някой/някоя да има лично мнение o_O
Известна ли ти е разликата между мнение и hate speech? Второто е незаконно на много места.
Това не е изразяване на мнение. Мнението се изразява с аргументи и без обиди към събеседника.
Мен пък ми стана интересно как жените решихте, че хейтърското писание е дело на мъж. Това не е ли малко… сексистко? ;)
mr. ice, аз лично предполагам, че е мъж, заради обобщението „българските мъже са истински мъже“ , ама всички българи ако ме разбираш, а другите са путьовци :)
А, чакай да се разберем, и мъже са на същото мнение :) Освен това прекалено много говори за „путьовци“ и „истински мъже“, много български юнаци така си говорят :) Е, може да ни изненада накрая и да се окаже дама.
Йоана, това е много фин юридически въпрос – как да се класифицира речта и доколко тя може да бъде наказуема. Дадена реплика може да се определи като „hate speech“. Но от друга страна съществува „свободата на словото“ и опитите тя да бъде ограничена са цензура (отново незаконно). Завързва се диспут от сорта на „риба, ама цаца, цаца, ама риба“ – да, обидно е, може да носи смисъл на расизъм, дискриминация и т.н., но пък принудителното мълчание е налагане на цензура върху мнението на отделния индивид.
Още по-сложно е да класифицираш лична кореспонденция, а даже по-трудно – интернет общуване, при което невербалните средства за комуникация са абсолютно изключени.
Аз пък мислех още от първите редове, че авторът е жена, съдейки по нападките на тема външен вид, стил на живот и мислене и тонът, напомнящ на разярена леля на средна възраст. Всъщност няма никакво значение…
Изобщо не е ставало въпрос за цензура или принудително мълчание. Ти каза, че нямало нищо лошо човек да има мнение. Аз посочих, че мнение и hate speech не е е едно и също, като подразбиращият се извод беше, че ИМА нещо лошо някой да ти праща хейт мейл и да ти пожелава да умреш от рак. Явно не е бил толкова подразбиращ се, колкото смятах.
„Аз пък мислех още от първите редове, че авторът е жена, съдейки по нападките на тема външен вид, стил на живот и мислене“
Понеже мъжете НИКОГА не си позволяват да обиждат жени за външния им вид. Ама хич.
А това, че българските мъже били истинските мъже, не те ли усъмни? Или и това предимно жените го разправят? Да се прави на жена, за да дискредитира още повече жените, също не е невероятно. Айде моля ти се, ако тук има женомразец от женски пол, по-вероятно ми се струва да си ти, отколкото анонимния хейтър.
Йоана, българските мъже не са ли истински мъже?
С личен опит ли го установи и колко време ти отне ………….? С колко чужденци ги сравни – 5, 20, 50? 100… ???
Има ли понятие “по-истински“ всъщност?
баща ти ? брат ти, синовете ти? Мъжът ти … ? Истински ли са ….
Моите – да.
А българските жени истински ли сме ? по-истински от другите или по-малко истиски … ?
Кои са по-истински…
Кой всъщност обобщава ….
Нищо лично и весели празници…… :-)
Къде казах, че не са? Казах, че е много по-вероятно МЪЖ да разправя как българските мъже са истински мъже, а американците са путьовци, отколкото жена. Своето лично мнение за българските мъже или жени изобщо не съм го споделяла.
Това е страхотно. Някой специално изнамира нечии личен блог, никой не го е бил да ходи на него. Чете го, къде по-редовно, къде по-не, къде по диагоналата, къде по-не.
И накрая с възмутен патос се набира как някой може да има различно мнение.
И даже не го подкрепя с някакви разумни думи, не, просто бълва глупости.
Забавно е, начинът, по който се опитва да обиди. Първо, с външен вид, защото, като изключим сексуалността, това се води за най-голямата обида спрямо една жена, че някой може да не я намира за привлекателна, съответно, тя веднага трябва да седне и да си разплете чорапите от мъка, че Сульо Пульов от Горно Нанадолнище не й се кефи. Разбира те ли… Какво его, какво чудо. И каква липса на мозък за пет стотинки.
Следващата обида, е към съпруга ти. И как бива обиден? Ами на женски полов орган. Защото да бъдеш сравнен с жена, асоцииран с жена или с нещо женско е нещо лошо.
Ама, какин сладък и тебе не те е донесъл щъркела и ти оттам си минал, та ако имаш нещо да казваш, помисли си малко, какво точно казваш.
Като цяло, тъжно.
От една страна те обвиняват, че ти изземаш правото да решаваш какво околните да правят с живота си, а после по презумпция приемат, че те имат това изконно право.
mr. ice, аз лично предполагам, че е мъж, заради обобщението „българските мъже са истински мъже“ , ама всички българи ако ме разбираш, а другите са путьовци :)
И аз не мисля, че някой е нарушил правата на хейтъра (по причините, изброени от Лъчезара и Енея и аз мисля, че е мъж). Свободата на словото е свобода на изразяване на непопулярни идеи, не е свобода на махленския стил на говорене. Индивидът, писал имейлите, не защитава никаква непопулярна идея. Просто търси компенсация за проблемите си. Което е тъжно, но нежеланието на Петя да му служи за боксова крушка, щото него го е страх да иде на терапевт, по никакъв начин не ограничава свободата на словото.
хех, ама и вие как се набирате на тоя хейтмейл…
някаква нещастна душа, която си няма друга радост в живота освен да пише такива писъмца, кво внимание й отделихте – направо и направихте деня :P пък и своя, като гледам
Съгласна, че е мъж. Съгласна, че е жалък. Енея е казала всичко.
Само искам да вметна, по повод първата половина на коментара на Елица Сиймур, че този коментар за мен е поредният пример на гигантски и нихилистични обобщения относно пълната безнадеждност в българското общество. Не мисля, че са верни; намирам, че честото им повтаряне вреди изключително много, защото успява да убеди някои хора, че наистина нищо няма смисъл в тази държава; намирам също, че са просто още едно проявление на тенденцията да се обобщава и да се говори в аксиоми и чрез митологизиране, за което пише и Петя в поста си. Може и да греша, но съдейки по името на коментиращата, за пореден път подобен принизяващ българското общество en gros коментар идва от българин емигрант. Непрекъснато виждам в нета такива коментари от български емигранти и ми се струва, че тези хора се опитват постоянно да оправдаят пред себе си избора да напуснат страната (един несъмнено труден избор) като принизяват всячески в нагласите си и в изявленията си това, което са оставили зад гърба си. Моля, не плюйте в кладенеца, от който сте пили вода. Покажете, че сте възприели нещо от културата на надявам се напредналото общество, в което живеете в момента и се опитайте да виждате нещата, включително когато гледате към България, малко по-нюансирано.
C, ето как стоят за мен нещата.
Да се вдигнеш и да заминеш, защото ти е дошло до гуша, защото си се изморил да се блъскаш като ненормален и собствената ти държава, правителство и институции да те правят на луд, да те третират като нищо, не е лесно. Да оставиш семейство, познати, близки, приятели, любими места, практически опит от години живот… никак не е лесно.
Аз живях само година навън, но ми беше тежко и трудно, а не бях сама.
Имах чувството, че съм на друга планета. Като възможности, като среда, като отношения… толкова по… както трябва. Толкова по-нормално, толкова повече имаш възможността да не си просто някой, който трябва да търпи поради липса на избор.
Генерализациите не ги харесвам, но когато погледнеш към държавата ни, основно се виждат изкривените политики, неприлаганите закони, тесногръдие, глупост, алчност, бедност, отчаяние, безработица, студуващи и гладуващи пенсионери, бездомни хора, изоставени деца, глутниците кучета, безумната чалга, посевместната корупция, липсата на образование и перспективи.
И над всичко това цари една чутовна убеденост колко сме велики и как всички останали просто ни завиждат, даже президентът ни го е казвал публично, слагайки невероятен завършек на цялото чудо.
И когато се бориш за промяна, да се върви напред, те третират като луд…
Нормално е човек да се озлоби. Генерализациите са погрешни и вредни, изключенията ги има и са достатъчно. Нито една държава не изглежда особено добре погледната като цяло и отстрани (ако вие се сещате за такава, кажете).
Търпението е силно надценена добродетел просто
Енея, аз не призовавам към търпение. Много по-примиренческо ми се струва отношението „нищо няма смисъл в тази държава“. Аз мисля, че има смисъл да се полагат някакви усилия за подобряване на живота тук, но за да ги полага човек все пак е нужна и поне малка доза оптимизъм.
Разбирам всеки, който е решил да замине и по никакъв начин не казвам кой е по-добрият избор. То и не е възможно да се обобщава. Аз също съм живяла една година навън и мисля, че е много полезно. Бих искала от време на време да отивам отново да поработвам някъде навън и пак да се завръщам – намирам го за много разширяващо кръгозора.
Всевъзможни обществени явления и мен ме дразнят, от друга страна личните ми впечатления от обкръжението ми са много далеч от подобни мрачни описания. Нито хората мислят, че са най-велики, нито са супер обезверени или не ги е еня за средата, в която живеят. Между другото, не знам защо се коментира как хората в БГ се мислят за велики. По-често срещам мрънкане колко супер зле сме, отколкото обратното :-) Аз все пак мисля, че със смяната на поколенията нещата постепенно се променят и ще се променят все повече и като се огледам не виждам всичко в черни краски.
Малко музикален офтопик. На нова година неволно анализирах химна на България, който Бил Клинтън преди време нарече тъжна песен и установих че той е нещо като официален преразказ на една друга класическа тъжна песен – „Хубава си моя горо“. Наистина, и той рисува красотата на природата в тъжни краски, чрез средновековен хор и нито дума за хората. Чудно как хубавата природа може да те наведе на тъжни мисли. Явно хората тук се смятат за дребно природно образувание, придатък от който не зависи нищо. Та колко горд може е да човек в сравнение със Стара Планина? Или дори по-зле. Ние сме някакъв сорт Немезис на въпросната природа, вид мухъл, който по-добре да не се споменава, защото руши невижданата прелест.
Та в този смисъл, какво странно има че не виждаме единичността и специфичността сред нас. Само учени могат да изпитват интерес към един паразит.