Женско царство: защо съм доволна, че съм жена
По покана на Бу (и с ден закъснение), нещо като еко на това, което вече разказаха много други мацки:
Не всеки ден съм доволна, че съм жена. Ако трябва да обобщя в няколко думи защо не съм доволна: не съм доволна, защото като всички жени, ежедневно съм поставяна в ситуации, в които трябва да правя невъзможен избор. Няколко примера:
***
От мен се очаква да имам деца. И ако имам деца, да съм добра майка. Това е важно за обществото, защото „истинската жена“ не е „НАИСТИНА истинска“ докато не стане майка. Ако наистина имам деца, обаче, се оказва, че всички около мен по-добре знаят какво е най-добре за тях. А пък аз (понеже по цял ден си стоя вкъщи и гледам деца, не работя), по-добре да не се изказвам неподготвена по теми, които не са подходящи за жени като мен. Добре де, като съм толкова глупава, защо поверявате отглеждането на децата на мен?!
***
От мен се очаква да съм образована и да работя. Като една модерна жена, трябва да имам интереси и амбиции за кариера. Разбира се, моите амбиции ще трябва да бъдат подчинени на мисълта, че ще получавам по-ниска заплата от колегите си мъже; че ще трябва ежедневно да се доказвам. И че когато организираме фирмено парти, аз ще събирам по 10 лева от всички колеги за коледни подаръци. След което, евентуално, ще хвана още една колежка под ръка и в края на работния ден ще отидем до мола да пазаруваме за всички.
***
От мен се очаква или да съм умна. Или да съм хубава. Ако съм умна, ще ми се присмиват, че не съм хубава. Ако съм хубава, ще разказват вицове за мен. Ако съм умна И хубава, ще се окаже съм изключение. Или пък, че съм кучка.
***
Кучка е жена, която има собствено мнение, обича да прави нещата по неин си начин и, в най-общия случай, изглежда така сякаш обича да прави много секс. Ключова в случая е думата „изглежда“. Защото, ако в даден момент стане ясно, че въпросната жена наистина обича и прави много секс… то тогава тя вече спира да бъде кучка. Превръща се в курва, а в това няма нищо привлекателно.
***
Често осъзнавам, че съм баш в центъра на някой подобен на изброените казус и усещам как колелата ми просто превъртат на празни обороти. Опитвам се да разбера защо съм попаднала в такава ситуация, какви грешки съм допуснала, че трябва да избирам между лошо и по-лошо. Защо трябва да се извинявам, че обичам да работя?! Защо трябва да си крия деколтето?! Защо АЗ трябва да си спомням рожденните дати на всички колеги?! Защо трябва да се оправдавам, че не аз, а мъжът ми готви вкъщи?! И т.н.
Не, няма нищо лично. Просто живея в общество, което разполага със строги (макар и противоречиви) дефиниции за това каква трябва да бъде една „истинска“ жена. Това е.
И точно когато имам чувството, че оковите съвсем са ме притиснали, нещо в мен се пречупва и си казвам, ми, не искам повече. Ре-организирам мига, деня, света си. Изолирам шума около себе си и решавам какво е най-добро за мен в дадения момент. Търся хора, които не смятат, че моята вагина автоматично ме превръща в първокласна домашна прислужничка. Радвам се, когато ги намирам, въпреки че понякога не са толкова много и толкова близо, колкото бих искала. Разбирам, че най-много място за еманципация има по границите на сексизма. И че там, на границите, аз не съм сама.
В такива гранични моменти, съм особено доволна, че съм жена.
Благодаря ти, Петя :)
Много жени се чувстват по този начин често, аз самата не съм изключение. За щастие средата ми явно е малко по-различна, или пък такива типични иначе неща ми се случват по-рядко и сравнително рядко ми се налага да пускам звяра в себе си на свобода :lol: (въпреки че, да призная, аз не съм радетел за феминизъм, а за матриархат).
Или просто не забелязваш „такива типични неща“ или пък ги приемаш за нормални или даже ги търсиш. Много жени го правят.
Много ми хареса и допадна статията!! Определено аз се чувствам по същия начин и се радвам, че има и други жени, които мислят така. За съжаление явно средата ми е тава, че ме кара да се чувствам понякога зле и да си различна е порок, а от друга страна си мисля дали проблема отчасти не е в нас, че обръщаме прекалено внимание на хорското ограничено, стадно мислене и мнение?!
Не помня къде го бях чела, но още една причина да се вбесявам: ако искам да се омъжа, значи съм на лов за нищо неподозиращ мъж, когото да впримча във вечно робство. Ако не искам да се омъжа, значи нещо не ми е наред.
През 2008 г./месец юли/, бях на разкопки в Търново. Там през волята си трябваше да участвам в дискусии с докторантите от Администрацията на президента. Дискусията започна с думите на единствената жена сред тях, която каза“Утре тук в Търново ще се съберат държавните мъже,…. мъжете от парламента…!“. Тази беше от онзи тип жени, които смятат, че света е на мъжете и за да успее в кариерата трябва да им прави при нужда, било интелектуална, било буквална френска любов, а в останалото време да ги възхвалява със страхопочитание, в случая при тяхното отсъствие! Когато се стигна до въпросите и коментарите, аз естествено казах, че там сред управляващите има и един друг вид – жените, и че не съм съгласна с нейното становище, както и че жените /особено в България/ са на това дередже, заради такива като нея, и че тя като жена трябва да осъзнае, че носи оргомна отговорност и че нанася огромни щети на останалите със своите изказвания… и т.н.. След това, за да се защити почти се извика срещу мен“Кажете госпожице, имат ли жените нещо общо с борбата за Българска независимост, има ли там жени? Кои са?“ Малко е да се каже, че ми идваше да изхвърля през прозореца! Тя ми задаваше най-глупавия въпрос, който съм чувала!!! И едва ли не, настояваше, че не само там /в българското минало/ е нямало жени, /със заслуги!/ ами и днес все още такова понятие не съществува!?! „Че, как да няма? – казах – На кое казвате вие Независимост, първо? Това е един цялостен исторически процес, в който влизат редица събития, никое не протекло без участието на българките!!! Първите международни договори с Турция са в резултат на дейността на българките през Възраждането/късното/, на техните контакти със съпруги на чужди представители и т.н…, което е било в рамките на техните възможности.. Връщането на нашите от Диарбекир, 1903/1904 /1905 г.? Участието на българки във всички Въстания/започнах да и изреждам имена../, които довеждат до таз заветна независимост, медицинските грижи, образованието..??? Смятам, че ви е нужно да прочетете малко повече!“ В следствие и обещах един специален персонален доклад, който да получи лично от мен на 22 септември, когато щяхме пак да се видим в Търново, а и съответно и го занесох. Най-интересното и банално в случая е, че ме УКОРИ с директен намек, че съм лесбийка! Това е една точка, която авторката не е разгледала! Много често се замислям да напиша една статия „Феминистка не означава лесбийка, а лесбийка не означава нимфоманка“. В случай, че си жена и не се възприемаш като сексуален обект, като домашна прислужница или някаква хигиенистка и открито се възпротивиш, то те наричат феминистка. Ако защитаваш добре този казус, ти определено си лесбийка! А ако си лесбийка, то очаквай всякакви предложения от различен характер…. Трябва да се говори по често по тези въпроси, докато обществото не вземе малко или повече да се образова, или поне да си изясни тези понятия! Та, тъй като малко хаотично се изказах по-горе – ние всички носим отговорност за отношението, което има към нас „първия“ пол! Примирявайки се, дори и с този мъж около нас, ние се примиряваме с всики останали! И не се чудете, защо и останалите се отнасят така с вас! Харесва ми една мисъл, която не знам къде съм чела, но съм напълно съгласна, че за да променим света, трябва да започнем от себе си! Аз вече съм го направила, дано и вие успеете!
Току-що чета това в НЙТ:
„Gender roles begin to merge [with age]. Many women get more assertive while many men get more emotionally attuned.“ (http://www.nytimes.com/2010/02/02/opinion/02brooks.html)
в момента, в който почва да ти пука, дали оправдаваш това, което този или онзи очаква от теб, става мазалото. ако ти самата искаш да си красива, да имаш деца, да имаш образование, и изобщо, да правиш това, което искаш с живота си, тогава няма никакъв проблем. дори и в това, да правиш толкова секс, колкото искаш, и с толкова партньори, колкото искаш. коя жена не е курва? тази, която спи с не повече от един мъж. ами ако той не я удовлетворява? курва или нещастна? и коя от двете е по-усмихната. малоумно общество, ама и тези, които му се връзват, са трижди по-малоумни.
Абе, мацки, вярно е, че човек трябва да избира на кого и на какво да се връзва. Всеки един от нас може да избира партньора, приятелите, работното си място. Но в същото време е важно да се осъзнае, че сексизмът не е просто някаква ексентричност или изолирана лудост. Сексизмът е структурен, обществен порок и докато не бъде анатемосан на системно ниво, той ще продължава да бъде проблем за всички нас. Разбира се, че всеки е свободен да се справя с този тип проблеми както намери за добре, но този тип „борба“ е силно неефективен.
„Ако съм умна И хубава, ще се окаже съм изключение.“
1) липсва ти едно „, че“ май
2) наистина ще си изключение
„да призная, аз не съм радетел за феминизъм, а за матриархат“
още не съм прочел достатъчно статии тук за да имам мнение по въпроса, обаче от това което прочетох в http://illfb.wordpress.com/ май двете са едно и също
„ако искам да се омъжа, значи съм на лов за нищо неподозиращ мъж, когото да впримча във вечно робство.“
айде да не е робство, ама поне издръжка ( колко от вас феминистки биха е омъжили за мъж които печели по-малко от вас ? )