Openly Feminist

Специално за Д, С и С. Целувки!

От днес Sex and the City официално вече е по кината в България. Обсъждаме в офиса и един колега, ама най-сериозно ме пита: Абе, Петя, феминистките харесват ли Sex and the City?

Хммм.

Аз НЕ харесвам сериала по причини, които са обсъждани до болка къде ли не:

1. Историите са изключително повърхностни: Някакви образовани-уж-успешни жени никога не си говорят за нищо съществено. Знаят само: обувки, секс, коктейли.

2. Грубата пропаганда на консуматорство: Шопингът е основен източник на забавление, терапия, самочувствие, социален статус.

3. Мъжете: Които въпреки „независимостта” на героините, продължават да бъдат основната движеща сила в сериала. Посланието е маскирано в скъпи дрехи и „собствени” апартаменти, но в крайна сметка като се замислиш, успеха и щастието на героините се определя от мъжете до тях.

Въпреки всичко това, обаче, аз гледам и харесвам Sex and the City, защото:

1. Сериала разруши доста митове и табута относно женската сексуалност: Или по-точно, много ясно показа, че жените обичат секса; мислят за секс; говорят за секс и всъщност далеч не са пасивните мили женички, които правят секс само, за да доставят ебаси-и-кефа на мъжа в леглото си (както често ни описват мъжките списание и прочие литератури). Сериалът, убедена съм, е накарал много жени да вдигнат изискванията си към мъжете и/или жените в леглото си. Сещам се една сцена от лесбийския период на Саманта, в която тя подари такъв невероятен оргазъм на партньорката си, че тя еякулира. Не знам защо си мисля, че много жени след това са си потърсили еякулацията от когото трябва. Или пък онзи случай, в който накараха някакъв мъж да започне да пие сок от елда, за да се подобри вкуса на спермата му. Четох във Village Voice май преди години, че в седмицата след като бил излъчен епизода, всички запаси на елда в Ню Йорк били изчерпани…Така де, важно си е.

2. Sex and the City показа, че може да съществува приятелство между жени. Аз винаги съм имала много добри приятелки и никога не съм разбирала защо толкова много хора вярват, че жените не могат да си бъдат наистина близки така както мъжете. Ясно, че това е кино (телевизия, whatever), но според мен посланието е изключително позитивно. Ще ми бъде интересно какво мислите вие по въпроса.

3. И последно, но не на последно място, защото въпреки фантастичния начин на живот, скъпите чепици, добре-платената-работа-която-се-върши-незнайно-кога, модерните заведения и всякаквите други фантасмагории….героините са някак странно-автентични. Повечето женски образи, с които ни заливат медиите и Холивуд са или СВЕТИЦИ или КУЧКИ…някакви странни създания, в които повечето жени не могат да припознаят себе си. Докато мацките в Sex and the City са някак… нормални. При всичкия блясък и чудеса и педантичо поддържан маникюр, те правят глупости и грешки; добри са, лоша си; работят, мързи ги….въобще, човек някак може да разпознае себе си в тях.

И така. Сигурно няма да видя филма, защото повечето филми по сериали, които съм гледала са лишени от всякакво чувство за самоирония и са доста скучни. Но мисля да поканя женската част на този блог на коктейли и Sex and the City някъде… ей така, за да си поговорим за нещата, които ни вълнуват. Как ви се струва тази идея?

Специално за Д, С и С. Целувки!

От днес Sex and the City официално вече е по кината в България. Обсъждаме в офиса и един колега, ама най-сериозно ме пита: Абе, Петя, феминистките харесват ли Sex and the City?

Хммм.

Аз НЕ харесвам сериала по причини, които са обсъждани до болка къде ли не:

1. Историите са изключително повърхностни: Някакви образовани-уж-успешни жени никога не си говорят за нищо съществено. Знаят само: обувки, секс, коктейли.

2. Грубата пропаганда на консуматорство: Шопингът е основен източник на забавление, терапия, самочувствие, социален статус.

3. Мъжете: Които въпреки „независимостта” на героините, продължават да бъдат основната движеща сила в сериала. Посланието е маскирано в скъпи дрехи и „собствени” апартаменти, но в крайна сметка като се замислиш, успеха и щастието на героините се определя от мъжете до тях.

Въпреки всичко това, обаче, аз гледам и харесвам Sex and the City, защото:

1. Сериала разруши доста митове и табута относно женската сексуалност: Или по-точно, много ясно показа, че жените обичат секса; мислят за секс; говорят за секс и всъщност далеч не са пасивните мили женички, които правят секс само, за да доставят ебаси-и-кефа на мъжа в леглото си (както често ни описват мъжките списание и прочие литератури). Сериалът, убедена съм, е накарал много жени да вдигнат изискванията си към мъжете и/или жените в леглото си. Сещам се една сцена от лесбийския период на Саманта, в която тя подари такъв невероятен оргазъм на партньорката си, че тя еякулира. Не знам защо си мисля, че много жени след това са си потърсили еякулацията от когото трябва. Или пък онзи случай, в който накараха някакъв мъж да започне да пие сок от елда, за да се подобри вкуса на спермата му. Четох във Village Voice май преди години, че в седмицата след като бил излъчен епизода, всички запаси на елда в Ню Йорк били изчерпани…Така де, важно си е.

2. Sex and the City показа, че може да съществува приятелство между жени. Аз винаги съм имала много добри приятелки и никога не съм разбирала защо толкова много хора вярват, че жените не могат да си бъдат наистина близки така както мъжете. Ясно, че това е кино (телевизия, whatever), но според мен посланието е изключително позитивно. Ще ми бъде интересно какво мислите вие по въпроса.

3. И последно, но не на последно място, защото въпреки фантастичния начин на живот, скъпите чепици, добре-платената-работа-която-се-върши-незнайно-кога, модерните заведения и всякаквите други фантасмагории….героините са някак странно-автентични. Повечето женски образи, с които ни заливат медиите и Холивуд са или СВЕТИЦИ или КУЧКИ…някакви странни създания, в които повечето жени не могат да припознаят себе си. Докато мацките в Sex and the City са някак… нормални. При всичкия блясък и чудеса и педантичо поддържан маникюр, те правят глупости и грешки; добри са, лоша си; работят, мързи ги….въобще, човек някак може да разпознае себе си в тях.

И така. Сигурно няма да видя филма, защото повечето филми по сериали, които съм гледала са лишени от всякакво чувство за самоирония и са доста скучни. Но мисля да поканя женската част на този блог на коктейли и Sex and the City някъде… ей така, за да си поговорим за нещата, които ни вълнуват. Как ви се струва тази идея?

Едно от нещата, които непрекъснато ми прави впечатление в дискусиите ВЪВ и ЗА този блог е, че много хора разграничават „справедливият” от „патологичния” феминизъм. Много коментиращи правят разлика между сериозните, големи, ВАЖНИ теми, които обсъждаме тук и дребнавите глупости, които си измисляме в стремежа си да ТЪРСИМ сексизъм навсякъде около себе си.

Значи, струва ми се, че всички сме малко или повече на едно мнение, когато говорим за:

• Еднакво заплащане за еднакво свършена работа—трябва да е така

• За правото на жените да използват контрацептиви—еми, естествено, ебаси

• Домашно насилие—лоша работа, не трябва да се случва

• За трафика на хора—дайте всички да дадем, да видим кой го прави и да го опандизим веднагически

Разногласията идват около разговорите за МАЛКИТЕ „несъществени” неща като:

• сексистките вицове

• нереалистичните стандарти за красота, с които трябва да се съобразяват жените

• кльощавите манекени по витрините и по страниците на списанията

• секси парадните униформи на мажоретките

• коментарите по адрес на жените в bg-mamma

• женските образи в рекламите

Така. Нито едно от изброените не е ГОЛЯМ проблем само по себе си. ФАКТ. Но в реалното ни всекидневие именно те задават тона на отношенията помежду ни. Те определят обществените представи за жените. Те са казусите, с които се сблъсква всеки един от нас всеки ден. Общото между всички тези «дребнави» проблемчета е, че затвърждават идеята, че една жена е истинска жена и има право на високо самочувствие само, ако отговаря на определени физически и поведенчески характеристики и че жените са ЖЕНИ, само ако изглеждат и се държат по точно определен начин.

Феминистите говорят за тези неща, защото СЪВКУПНОСТТА от всички тези малки, на пръв поглед незначителни, инциденти са в основата на масовия сексизъм и неравнопоставеност. Те ни влияят много повече именно ЗАЩОТО са малки и незначителни и са толкова навсякъде около нас, че на никой вече не му правят впечатление и не си прави труда да ги анализира. Феминистите не търсят под вола теле. Феминистите просто поставят под въпрос навици и практики, които масово се приемат за естестествени или за кофти-ама-такъв-е-живота.

Аз не винаги обяснявам връзката между еднократни прояви на сексизъм и последствията от тях. Не го правя, защото много често тези връзки са очевидни, а читателите тук са интелигентни хора и в коментарите си говорят точно за това. Изводите, които може да си направи човек са много и различни…и именно за това дискусиите тук са толкова интересни (*скромно каза тя*).

В този ред на мисли, въпреки разногласията и разгорещения тон в някои от коментарите и личностните нападки тук и другаде: благодаря, че отделяте време да коментирате темите тук толкова задълбочено. Без да се сърдим, продължаваме да си говорим и да се учим един от друг.

Едно от нещата, които непрекъснато ми прави впечатление в дискусиите ВЪВ и ЗА този блог е, че много хора разграничават „справедливият” от „патологичния” феминизъм. Много коментиращи правят разлика между сериозните, големи, ВАЖНИ теми, които обсъждаме тук и дребнавите глупости, които си измисляме в стремежа си да ТЪРСИМ сексизъм навсякъде около себе си.

Значи, струва ми се, че всички сме малко или повече на едно мнение, когато говорим за:

• Еднакво заплащане за еднакво свършена работа—трябва да е така

• За правото на жените да използват контрацептиви—еми, естествено, ебаси

• Домашно насилие—лоша работа, не трябва да се случва

• За трафика на хора—дайте всички да дадем, да видим кой го прави и да го опандизим веднагически

Разногласията идват около разговорите за МАЛКИТЕ „несъществени” неща като:

• сексистките вицове

• нереалистичните стандарти за красота, с които трябва да се съобразяват жените

• кльощавите манекени по витрините и по страниците на списанията

• секси парадните униформи на мажоретките

• коментарите по адрес на жените в bg-mamma

• женските образи в рекламите

Така. Нито едно от изброените не е ГОЛЯМ проблем само по себе си. ФАКТ. Но в реалното ни всекидневие именно те задават тона на отношенията помежду ни. Те определят обществените представи за жените. Те са казусите, с които се сблъсква всеки един от нас всеки ден. Общото между всички тези «дребнави» проблемчета е, че затвърждават идеята, че една жена е истинска жена и има право на високо самочувствие само, ако отговаря на определени физически и поведенчески характеристики и че жените са ЖЕНИ, само ако изглеждат и се държат по точно определен начин.

Феминистите говорят за тези неща, защото СЪВКУПНОСТТА от всички тези малки, на пръв поглед незначителни, инциденти са в основата на масовия сексизъм и неравнопоставеност. Те ни влияят много повече именно ЗАЩОТО са малки и незначителни и са толкова навсякъде около нас, че на никой вече не му правят впечатление и не си прави труда да ги анализира. Феминистите не търсят под вола теле. Феминистите просто поставят под въпрос навици и практики, които масово се приемат за естестествени или за кофти-ама-такъв-е-живота.

Аз не винаги обяснявам връзката между еднократни прояви на сексизъм и последствията от тях. Не го правя, защото много често тези връзки са очевидни, а читателите тук са интелигентни хора и в коментарите си говорят точно за това. Изводите, които може да си направи човек са много и различни…и именно за това дискусиите тук са толкова интересни (*скромно каза тя*).

В този ред на мисли, въпреки разногласията и разгорещения тон в някои от коментарите и личностните нападки тук и другаде: благодаря, че отделяте време да коментирате темите тук толкова задълбочено. Без да се сърдим, продължаваме да си говорим и да се учим един от друг.

Гост-блогър днес е Василена Доткова. Текстът е публикуван първо в блога й Близо до бебето.

Вие искате ли дъщеря ви да е мажоретка? Аз със сигурност не.

Не страдам ни най-малко от носталгия по соц-а, но все пак бих предпочела детето ми да се разхожда с лента “Отличник” и да се гордее с някакви постижения в учението, отколкото да марширува по почти несъществуваща поличка пред съученици, родители и зяпачи. Поне на празника на просветата и културата, ако може.

Тази година обаче празникът се отбелязва едва ли не единствено с мажоретки. В София самото министерство на образованието е организирало конкурс за ученички-мажоретки от цялата страна.

В Пловдив пък дори и църквата участва в събитието. Тук също дефилират няколко мажоретни състава, един от които предвожда литийно шествие. Зад девойките вървят и ги зяпат чичковците от военен духов оркестър с фуражки в съветски стил подобни на тави (pizza hats). Накрая на шествието момчетата от училището на мажоретките носят икони на Св. св. Кирил и Методий.

Само на мен ли не ми харесва посланието на така отбелязания празник на просветата?