Openly Feminist

Гост-блогър днес е Василена Доткова. Текстът е публикуван първо в блога й Близо до бебето.

Вие искате ли дъщеря ви да е мажоретка? Аз със сигурност не.

Не страдам ни най-малко от носталгия по соц-а, но все пак бих предпочела детето ми да се разхожда с лента “Отличник” и да се гордее с някакви постижения в учението, отколкото да марширува по почти несъществуваща поличка пред съученици, родители и зяпачи. Поне на празника на просветата и културата, ако може.

Тази година обаче празникът се отбелязва едва ли не единствено с мажоретки. В София самото министерство на образованието е организирало конкурс за ученички-мажоретки от цялата страна.

В Пловдив пък дори и църквата участва в събитието. Тук също дефилират няколко мажоретни състава, един от които предвожда литийно шествие. Зад девойките вървят и ги зяпат чичковците от военен духов оркестър с фуражки в съветски стил подобни на тави (pizza hats). Накрая на шествието момчетата от училището на мажоретките носят икони на Св. св. Кирил и Методий.

Само на мен ли не ми харесва посланието на така отбелязания празник на просветата?

Nicodile ми изпрати линк към сайта на Сесиле: Агенция за Запознанства и Брак зад Граница за дами от България и господа от Америка и Западна Европа и ме попита какво мисли съвременния феминизъм по въпроса.

Няма как да отговоря на въпроса, зададен точно по този начин, защото „съвременния феминизъм” няма централизирано становище по всички възможни въпроси. Обединяващата идея между множеството съществуващи феминизми е стремежа към равноправие и равнопоставеност на жените. Nicodile обаче е прав, че този тип бизнес е интересен казус от феминистка гледна точка.

Аргументите против:
1. Агенциите за запознаства и брак зад граница най-често свързват мъже от западния свят с жени от по-бедни държави. Основните източници на съпруги са Тайланд, Камбоджа, Филипините; след разпадането на Съветския Съюз и Беларус, Украйна, Молдова и т.н. Жена, която се омъжва за мъж използвайки услугите на такава агенция много често изпада в пълна финансова (но също и психологическа, физическа и т.н.) зависимост от мъжа, който става неин съпруг. Не че няма и „обикновени” семейства, в които жената е напълно зависима от съпруга си по точно този начин. Но в случая, възможностите за жените да се измъкнат от потенциално опасна ситуации са ограничени от това, че те не се намират в собствената си държава и им липсва възможност (социален кръг, семейство, познание на институционалната рамка и т.н.) да потърсят адекватен съвет или подкрепа, ако недай си боже се случи нещо лошо.

2. Този бизнес модел експлоатира национални стереотипи и предразсъдъци спрямо жените от държавите-доставчици на съпруги. Мъжете си избират жени от Югоизточна Азия или Източна Европа, защото „всички знаят”, че те са много по-покорни от жените в Западния свят. Те ще се занимават с домашна работа без да се оплакват и ще се грижат за мъжа си по начин, по който Западните жени не биха правили. Много от жените, които търсят съпруг по този начин обаче го правят, защото са финансово притиснати в собствените си държави, а не защото тръпнат от очакване да се превърнат в нечия слугиня. Много от тях са образовани, имат професии и ако имаха възможностите, които имат жените в други части на света, никога не биха се съгласили да станат нечия безплатна домашна прислужница или секс-робиня.

3. Агенциите за запознанства и брак зад граница са опасни и защото създават легална фасада за нелегален бизнес и трафик на жени.

Аргументите за:
1. Всъщност, за много жени този тип брак си е направо бягство от затвора. Брак с чужденец е единствения начин да се измъкнат от мизерията, в която живеят и много често благодарение на този брак получават свобода, за която не биха могли да си мечтаят.

2. Ако мъжете и жените, които участват в транзакцията го правят по собствено желание и след-брачните отношения са резултат от някакви договорки и взаимно съгласие…амиии…да са щастливи.

3. Реално погледнато този тип бракове не са МНОГО по-различни от браковете в резултат на запознанства в dating websites като match.com, sladur.bg и други подобни.

Аз лично съм против, най-вече поради финансовата зависимост на жените от мъжете в този тип бракове, която много често прераства във всякакви други типове зависимост и де факто робство. Както казах по-горе обаче…този проблем не е присъщ само на браковете сключени чрез помоща на такава агенция. Дразни ме и расовия фетишизъм на цялото мероприятие. Най-много ме притеснява заплахата от трафик и реалната възможност тези жени да бъдат принудени да проституират.

Според вас?

Nicodile ми изпрати линк към сайта на Сесиле: Агенция за Запознанства и Брак зад Граница за дами от България и господа от Америка и Западна Европа и ме попита какво мисли съвременния феминизъм по въпроса.

Няма как да отговоря на въпроса, зададен точно по този начин, защото „съвременния феминизъм” няма централизирано становище по всички възможни въпроси. Обединяващата идея между множеството съществуващи феминизми е стремежа към равноправие и равнопоставеност на жените. Nicodile обаче е прав, че този тип бизнес е интересен казус от феминистка гледна точка.

Аргументите против:
1. Агенциите за запознаства и брак зад граница най-често свързват мъже от западния свят с жени от по-бедни държави. Основните източници на съпруги са Тайланд, Камбоджа, Филипините; след разпадането на Съветския Съюз и Беларус, Украйна, Молдова и т.н. Жена, която се омъжва за мъж използвайки услугите на такава агенция много често изпада в пълна финансова (но също и психологическа, физическа и т.н.) зависимост от мъжа, който става неин съпруг. Не че няма и „обикновени” семейства, в които жената е напълно зависима от съпруга си по точно този начин. Но в случая, възможностите за жените да се измъкнат от потенциално опасна ситуации са ограничени от това, че те не се намират в собствената си държава и им липсва възможност (социален кръг, семейство, познание на институционалната рамка и т.н.) да потърсят адекватен съвет или подкрепа, ако недай си боже се случи нещо лошо.

2. Този бизнес модел експлоатира национални стереотипи и предразсъдъци спрямо жените от държавите-доставчици на съпруги. Мъжете си избират жени от Югоизточна Азия или Източна Европа, защото „всички знаят”, че те са много по-покорни от жените в Западния свят. Те ще се занимават с домашна работа без да се оплакват и ще се грижат за мъжа си по начин, по който Западните жени не биха правили. Много от жените, които търсят съпруг по този начин обаче го правят, защото са финансово притиснати в собствените си държави, а не защото тръпнат от очакване да се превърнат в нечия слугиня. Много от тях са образовани, имат професии и ако имаха възможностите, които имат жените в други части на света, никога не биха се съгласили да станат нечия безплатна домашна прислужница или секс-робиня.

3. Агенциите за запознанства и брак зад граница са опасни и защото създават легална фасада за нелегален бизнес и трафик на жени.

Аргументите за:
1. Всъщност, за много жени този тип брак си е направо бягство от затвора. Брак с чужденец е единствения начин да се измъкнат от мизерията, в която живеят и много често благодарение на този брак получават свобода, за която не биха могли да си мечтаят.

2. Ако мъжете и жените, които участват в транзакцията го правят по собствено желание и след-брачните отношения са резултат от някакви договорки и взаимно съгласие…амиии…да са щастливи.

3. Реално погледнато този тип бракове не са МНОГО по-различни от браковете в резултат на запознанства в dating websites като match.com, sladur.bg и други подобни.

Аз лично съм против, най-вече поради финансовата зависимост на жените от мъжете в този тип бракове, която много често прераства във всякакви други типове зависимост и де факто робство. Както казах по-горе обаче…този проблем не е присъщ само на браковете сключени чрез помоща на такава агенция. Дразни ме и расовия фетишизъм на цялото мероприятие. Най-много ме притеснява заплахата от трафик и реалната възможност тези жени да бъдат принудени да проституират.

Според вас?

Умишлено се въздържам от коментиране на кандидат-президентската надпревара в САЩ, защото там въпросите са много и сложни и бих могла да посветя цял отделен блог на тях. Но все пак…

Вече е почти сигурно, че демократическия кандидат на изборите през есента ще бъде Барак Обама. Мен това много ме радва, защото Обама е политик, който се отнася с изключително уважение към политическия процес и има разумна визия за бъдещето на Щатите. Кампанията на Хилъри пък беше изключително тесногръда и честно казано не мисля, че нейното евентуално управление би било радикално по-различно от това на настоящата администрация. Макар че едва ли някой някога би могъл да бъде толкова зле колкото Буш.

НЕ мисля, че Клинтън е на път да загуби от Обама, защото е жена и американците са сексисти. Тя допусна толкова много грешки, от които не можа да се възстанови. Докато Обама успешно използва всяка една атака, за да доразвие предизборното си послание. И въпреки това си мисля, че начина, по който медиите в Щатите (а и не само) отразяваха кампанията на Клинтън беше меко-казано тъп.

• Писаха за Хилъри, че тя често носи тъмни костюми с панталон, за да прикрие факта, че е доста тежка от кръста надолу.

• От медиите разбираме, че Донатела Версаче била препоръчала на Клинтън да носи повече поли и рокли, отколкото панталони.

• Някой се намери да припомни как в началото на 90-те Хилъри била носила грозни диадеми, които не й отивали. Направен бе ретроспективен фото-албум от периода.

• Припомниха ни, че не можела да пече курабийки.

• Повториха многократно колко бих креслив гласа й.

• Колко отвратителен бил смеха й.

• Как била жадна за власт.

• Но всъщност се притеснява да говори за политическите си амбиции и се държи като стриптизьорка, поласкана от мъжкото внимание.

• Как, ако не бил съпруга й, тя едва ли щяла да има същите професионални успехи.

• Или, по-точно, че хората я подкрепят, защото я съжалявали понеже мъжът й бил изневерявал.

Предизборните кампании доста често са си гадна работа. И е нормално противници в надпреварата да имат изблици на слабоумие и жестокост, да атакуват опонентите си на личностна основа и да използват медиите, за да пропагандират всякакви верни, неверни и подли твърдения относно Другия. Хилъри Клинтън, например, се опита много сериозно да използва расовите предразсъдъци в Щатите точно по този начин. Медиите, в стремежа си да отразяват кампанията възможно най-подробно подхващат тези идеи и отразявайки ги, волю-неволю стават съучастници в една доста грозна машина за пошлост и предразсъдъци… И аз се чудя дали това трябва да е така.

Може би медиите просто трябва да отразяват събитията. Или може би, трябва да използват огромната власт, която имат за изобличаване на тъпи, глупави, сексистки, расистки атаки и аргументи, от които не печелят нито кандидатите, нито политическия диалог, нито редовия гражданин.

Не защитавам кампанията на Клинтън и ако имах малко по-задълбочени познания, бих написала подобен текст също и за ролята на расовите предразсъдъци в демократическата надпревара. Въпросът, който в случая ме вълнува е по-скоро за ролята на медиите в предизборните кампании и за етиката на журналистите, които ги отразяват.

Вие какво мислите?

Умишлено се въздържам от коментиране на кандидат-президентската надпревара в САЩ, защото там въпросите са много и сложни и бих могла да посветя цял отделен блог на тях. Но все пак…

Вече е почти сигурно, че демократическия кандидат на изборите през есента ще бъде Барак Обама. Мен това много ме радва, защото Обама е политик, който се отнася с изключително уважение към политическия процес и има разумна визия за бъдещето на Щатите. Кампанията на Хилъри пък беше изключително тесногръда и честно казано не мисля, че нейното евентуално управление би било радикално по-различно от това на настоящата администрация. Макар че едва ли някой някога би могъл да бъде толкова зле колкото Буш.

НЕ мисля, че Клинтън е на път да загуби от Обама, защото е жена и американците са сексисти. Тя допусна толкова много грешки, от които не можа да се възстанови. Докато Обама успешно използва всяка една атака, за да доразвие предизборното си послание. И въпреки това си мисля, че начина, по който медиите в Щатите (а и не само) отразяваха кампанията на Клинтън беше меко-казано тъп.

• Писаха за Хилъри, че тя често носи тъмни костюми с панталон, за да прикрие факта, че е доста тежка от кръста надолу.

• От медиите разбираме, че Донатела Версаче била препоръчала на Клинтън да носи повече поли и рокли, отколкото панталони.

• Някой се намери да припомни как в началото на 90-те Хилъри била носила грозни диадеми, които не й отивали. Направен бе ретроспективен фото-албум от периода.

• Припомниха ни, че не можела да пече курабийки.

• Повториха многократно колко бих креслив гласа й.

• Колко отвратителен бил смеха й.

• Как била жадна за власт.

• Но всъщност се притеснява да говори за политическите си амбиции и се държи като стриптизьорка, поласкана от мъжкото внимание.

• Как, ако не бил съпруга й, тя едва ли щяла да има същите професионални успехи.

• Или, по-точно, че хората я подкрепят, защото я съжалявали понеже мъжът й бил изневерявал.

Предизборните кампании доста често са си гадна работа. И е нормално противници в надпреварата да имат изблици на слабоумие и жестокост, да атакуват опонентите си на личностна основа и да използват медиите, за да пропагандират всякакви верни, неверни и подли твърдения относно Другия. Хилъри Клинтън, например, се опита много сериозно да използва расовите предразсъдъци в Щатите точно по този начин. Медиите, в стремежа си да отразяват кампанията възможно най-подробно подхващат тези идеи и отразявайки ги, волю-неволю стават съучастници в една доста грозна машина за пошлост и предразсъдъци… И аз се чудя дали това трябва да е така.

Може би медиите просто трябва да отразяват събитията. Или може би, трябва да използват огромната власт, която имат за изобличаване на тъпи, глупави, сексистки, расистки атаки и аргументи, от които не печелят нито кандидатите, нито политическия диалог, нито редовия гражданин.

Не защитавам кампанията на Клинтън и ако имах малко по-задълбочени познания, бих написала подобен текст също и за ролята на расовите предразсъдъци в демократическата надпревара. Въпросът, който в случая ме вълнува е по-скоро за ролята на медиите в предизборните кампании и за етиката на журналистите, които ги отразяват.

Вие какво мислите?