Openly Feminist

Миналата седмица Светла Енчева ме попита дали съм имала възможност да гледам новото шоу по БНТ „Денис и приятели“. Едно от многото неща, които ме вбесяват в него, казва Светла, е начинът, по който са представени жените. Та ще ми е интересно да изразиш впечатление.

За да отговоря на въпроса на Светла, гледах два епизода „Денис и приятели“. Имах желание да гледам повече, но предаването е АМА ТОЛКОВА СКУЧНО, че дори двата часа, които му отделих са много. В епизода от 20.04 гости бяха журналистите Ива Николова, Иван Бакалов и Сашо Диков, с които бе воден разговор за свободата на словото… на ниво квартално-кафене-в-събота-следобед. [Офф-топик: забелязали ли сте, че повечето гости, които се появяват в българския медиен ефир са супер неподготвени? Баси, как може да те поканят за участие по тема „Свободата на словото“ и да не можеш да дадеш една грамотна дефиниция на „свобода на словото“?!]  В епизода от 27.04 гости бяха някакъв мъж-темплиер и един господин съдебен-лекар.

Водещият Денис, предполагам, не е лош човек. Няколко пъти се самоидентифицира като „един корав мачо“, но не звучеше като наистина да го мисли. По скоро ми изглеждаше на уморен и отегчен човек: скучен и ниско-енергичен събеседник. Жените в шоуто са представени като мебели. Повечето от тях буквално лежат и не помръдват. Едната мацка дори бива представяна като „Мълчаливото Момиче-Котка“. Няма име и не се обажда. Сашо Диков направи коментар, че „девойката е облечена обидно“, но нямаше предвид това, което си мислите. Според Диков, девойката не е достатъчно разголена и… „какви са тези цвички?!“. Диков споделя, че винаги е искал, но никога не е имал възможност да направи телевизионно предаване с „красиви, разголени“ жени, защото „интересът е голям.“ Репортерка прави интервю от серия „Нощни професии“ с на пръв поглед симпатичен невро-хирург, който в две-минутно интервю намира време да разкаже следния виц:

Французинът има жена и любовница, но обича повече любовницата си.
Англичанинът има жена и любовница, но обича повече жена си.
Българинът има жена и любовница, но обича повече пиенето.

Репортерката се хили с глас. След което го пита дали работата пречи на личния му живот и той отговаря:  Аз нямам семейство. Имам три деца, за които се опитвам да се грижа. Репортерката добавя: Аааа… и жена, и любовница, нали така??! Докторът казва: ДА! Голяма свалка.

Освен Мълчаливото Момиче-Готка и Репортерката, в студиото има още разни жени. Които предлагат напитки на гостите и правят някакви такива неща (такива неща=чудя се къде да си сложа ръцете, щото очевидна причина да съм тук НЯМА). Има и едно момиче със собствено бюро (май тя и репортерката са един и същи герой). Тя се включва от време навреме с въпроси към гостите, но те я игнорират. В най-добрия случай й отговарят с две-три думи и продължават нататък. Всеки път, когато тя се обади, Денис се обръща към нея и поглежда с нещо смесено между изненада, досада и объркване. Дава й секунда да се изкаже, не я прекъсва (което, факт, си е постижение за българския ефир)… но продължава разговора все едно нищо не е казала. В края на предаването ни представят „Момиче от екипа“: асистент операторка се мятка по бански върху НЕдвижещ се мотор под звуците на AC/DC. Врръъъъъъъъъъм. ОК.

Предаването (водещите, гостите, темите) се отнася с такова снизхождение към жените, че би било обидно, ако не събуждаше по-скоро съжаление у гледащия. Дори не мога да се разгневя. Четох някакви текстове, които сравняват предаването с Шоуто на Хауърд Стърн (да видим автентично-българска концепция, очевидно, нашето поколение няма да доживее), но освен формата… някаква прилика по същество… не забелязвам. А Хауърд е брутален, но пък за сметка на това мега остроумен и забавен. Да не говорим, че в голяма степен шоуто му е едно от единствените места, където преобладаващо мъжка аудутория има възможност да чуе колко елементарна и глуповата е мейнстрийм секс-културута … и то от устата на един хетеросексуален бял мъж. За което, естествено: РЕСПЕКТ.

Един съвет към Денис: ако ще се прави на Хауърд Стърн, да гледа Хауърд Стърн. Така де.

П.С. В следващите дни ще поработя върху отговори на останалите въпроси, които ми зададохте по повод 600-ният постинг: бебета, мъже и всичко. xoxo, П.

Следващият текст, който ще публикувам в Openly Feminist ще бъде Текст №600. Нещо като рожден ден. Идеологично, не хронологично. И понеже този блог е толкова мое дело, колкото и на читателите, реших по случай 600-ният текст да отворя широко вратите и да ви дам възможност за още по-неформален разговор. Вие питате, аз ще отговорям: за феминизма, за блога, за мен.

Ако нямате ВЪПРОСИ, кажете защо (не) четете тук (няма да се обидя). Конфликтът е полезен, в умерени количества. Ако няма въпроси, ще си поговорим за Бойко Борисов и готово.

Български хелзинкски комитет, като изразява дълбокото си възмущение от бруталното нападение, настоятелно призовава Прокуратурата да свърши своята работа и да проведе пълно и щателно разследване на този инцидент. В разследването си тя ще е улеснена от публично разпространения запис, на който много добре се виждат както лицата на основните биячи, така и на тези, които ги подкрепят с песни и викове от улицата. Нападателите и техните подбудители съвсем очевидно са осъществили деяния, наказуеми по редица членове от действащия Наказателен кодекс. Разследването трябва да се фокусира върху дискриминационния мотив, а българското правораздаване следва най-сетне да докаже, че то разследва и наказва сериозно престъпленията, мотивирани от етническа или религиозна омраза. Трудно е да си представим по-ярък пример на деяние, мотивирано от религиозна омраза от това, което се случи в Бургас на 17 април 2011 г.

Из ОТВОРЕНО ПИСМО на Български хелзинкски комитет
София, 18 април 2011 г.

Ако една група главорези могат да нахлуят в религиозен храм и да нападат богомолци
напълно произволно
посред бял ден
пред погледа на полицаи
и пред погледа на СОБСТВЕНИТЕ СИ ДЕЦА

… честно казано…

Не знам дали би трябвало да заспиваме спокойно тази нощ.

Защото, ако ВМРО се чувстват толкова недосегаеми и неосъдими, че да си позволят наглостта собственоръчно да заснемат това нападение… представете си на какво са способни зад закрити врати;
Защото, ако полицаите не се намесват при такъв ОЧЕВИДЕН гнусен случай на нападение;
Защото, ако не можем да сме спокойни за правото си да изповядваме официално регистрирано вероизповедание

Не виждам защо да се заблуждаваме и да си мислим:

Че в България съществува ред и справедливост
Че тези, които трябва да осигурят защита на слабите имат възможност или са склонни да го направят
Че ако някои други права– на личната свобода и неприкосновеност, свободата на словото, на правото да основаваме политически формации, на правото да живеем свободни от дискриминация– бъдат потъпкани… някой ще си помръдне и малкия пръст, за да ни подкрепи.

По принцип на църква не ходя, но днес съм Свидетел на Йехова.
Това, което се случи в Бургас, можеше да се случи на много други места в България.
По много други причини.

Ако не протестираме срещу случилото се, така сякаш всеки един от нас е член на тази църква… утре няма да имаме право да се оплакваме, ако някой нахлуе в собствения ни дом с камък в ръка.

Пишете до Главния прокурор на България, Борис Велчев (mail до шефа на PR отдела му също става: n.markov@prb.bg) и до Министъра на вътрешните работи, ако някой знае мейла му… да ми каже, за да го добавя.
А колегите журналисти, все пак, да не наливат масло в огъня, а да си прочетат учебниците и да видят, че  „Свидетели на Йехова“ не е секта.

Приятен уикенд!

Напоследък следя един проект, The Good Men Project, който бих искала да ви препоръчам. Попаднах на сайта след като прочетох откъс от книгата The Good Men Project: Real Stories from the Front Lines of Modern Manhood и бях много впечатлена.

В момента наваксвам да дочета всички текстове от серия разговори между Том Матлак и Лора Мансън, посветени на модерната любов:

• Мъжете, които стоят вкъщи да гледат децата си мачо ли са?
• Защо младите жени се разбират толкова добре с по-възрастни мъже?
• До каква степен външният вид определя дали хората в една двойка ще си останат верни в дългосрочен план?
• Кое е по-важно за един добър брак: страхотния секс или справедливите караници?

Вижте ги, разговорите са супер интересни. Също така препоръчвам и текста на Лора Мансън в New York Times, в който тя разказва как със съпруга й почти стигат до развод. Разговорите са супер откровени и сигурно някои от вас ще ги намерят трудни за четене. Споделете впечатления.

Знам, че темите са малко необичайни за блога ми, но мисля, че имат място в него, защото романтичните връзки, които създаваме са супер повлияни от половите роли, в които сме възпитани. И за да бъдем добри, щастливи партньори на тези до нас би трябвало да можем да сме наясно относно багажа и предразсъдъците, които носим със себе си.

Моят телефон се казва Princess Grady, питайте мъжа ми дали му е лесно.

хохо,
П.