Openly Feminist

Пол: биологичен белег, свързан с репродуктивните органи на индивида; мъж или жена

Джендър: набор от поведенчески норми и роли (мъжки и/или женски), които човек придобива в процеса на социализация; за разлика от пола, джендър ролите са зависими от културата и ценностната система, в която бива възпитаван даден индивид. Джендър ролите се «научават» в семейството, в училище, на работното място; предват се чрез медиите, книгите, киното, институциите, законите

Струва ми се, че повечето спорове тук са свързани с втората дефиниция.

Традиционните разбирания за джендър ролите са, че жените са еди-какви-си, мъжете са еди-какви-си и всеки мъж и жена, трябва да се държат по начин, съотвестващ на техния джендър. По-конкретно, жените са нежни, любящи майки, раждат деца, грижат се за тях, за дома, за семейството. Могат да имат кариери, но тяхната професия винаги е от второстепенно значение. Жените, според традиционните схващания за джендър ролите, не могат да вземат добри решения и затова трябва да оставят по-важните решения на мъжете до себе си (бащи, братя, съпрузи, началници). Същата тази традиция смята, че мъжете са силния пол, че мъжете участват активно в правенето, но не и в отглеждането и възпитанието на децата. Тяхна основна задача е да работят, да изкарват пари и да осигуряват прехраната на семейството. По тази причина, от тях се очаква да са физически силни, да работят и градят кариера. Едно традиционно общество е организирано на базата на току що описаната джендър схема.

Тук на сцената се появяват някакви си феминистки. Които казват,че традиционните джендър роли са отживелици и отразяват ценностите и нагласите на едно старомодно и патриархално общество. В едно съвременно общество, в което се смята, че всеки индивид има право сам да дефинира границите на собственото си щастие и има правото да живее и да функционира пълноценно, традиционните джендър роли поставят излишни препядствия както пред жените, така и пред мъжете.

Феминизмът НЯМА за цел да:
– създаде робовладелски строй, в който мъжете са подчинени на жените.
– да покаже, че мъжете са некомпетенти и егоцентрични.
– да забрани на жените да отглеждат децата си.
– да накара всички мъже да си стоят вкъщи и да вилнеят с прахосмукачката.
– да създаде йерархия на професионалните успехи, в чието дъно да постави жените, които са избрали да се отдадат на семейството и децата си.

Феминизмът ИМА за цел:
– да модернизира джендър ролите, така че всеки един индивид да може сам да дефинира успехите си.
– да изобличи случаите, в които хора са поставени пред неоснователни препятствия само защото са от единия или другия пол.
– да популяризира идеята, че двата пола са равнопоставени и че различната полова принадлежност не трябва да означава различна по подразбиране социална и битова роля. Това последното го сгепцах най-нагло от един коментар на wynche-то. Мерси, мерси за помощта.

Наистина не разбирам кой здравомислещ човек би могъл да каже, че е ПРОТИВ такава общочовешка кауза!!!

Една административна молба: айде да се опитаме да ограничим личностните нападки и да си говорим като възпитаните и цивилизовани хора. Нали може? А, така.

***

P.S. Да, знам, че джендър звучи мега-тъпо, но терминът е навлязъл в българския език ей така директно от английски и не е моя работа да мисля нови думи.

P.P.S. Свилен се обади да ме светне, че освен джендър, на български се използва и термина полова роля – усвояване на съответното стандартно поведение, на половоролевите стереотипи, присъщи на пола, към който принадлежи детето (напр. носенето на панталонки от момченцата и на роклички от момиченцата). Използвайте термина, който ви допада повече.

Пол: биологичен белег, свързан с репродуктивните органи на индивида; мъж или жена

Джендър: набор от поведенчески норми и роли (мъжки и/или женски), които човек придобива в процеса на социализация; за разлика от пола, джендър ролите са зависими от културата и ценностната система, в която бива възпитаван даден индивид. Джендър ролите се «научават» в семейството, в училище, на работното място; предват се чрез медиите, книгите, киното, институциите, законите

Струва ми се, че повечето спорове тук са свързани с втората дефиниция.

Традиционните разбирания за джендър ролите са, че жените са еди-какви-си, мъжете са еди-какви-си и всеки мъж и жена, трябва да се държат по начин, съотвестващ на техния джендър. По-конкретно, жените са нежни, любящи майки, раждат деца, грижат се за тях, за дома, за семейството. Могат да имат кариери, но тяхната професия винаги е от второстепенно значение. Жените, според традиционните схващания за джендър ролите, не могат да вземат добри решения и затова трябва да оставят по-важните решения на мъжете до себе си (бащи, братя, съпрузи, началници). Същата тази традиция смята, че мъжете са силния пол, че мъжете участват активно в правенето, но не и в отглеждането и възпитанието на децата. Тяхна основна задача е да работят, да изкарват пари и да осигуряват прехраната на семейството. По тази причина, от тях се очаква да са физически силни, да работят и градят кариера. Едно традиционно общество е организирано на базата на току що описаната джендър схема.

Тук на сцената се появяват някакви си феминистки. Които казват,че традиционните джендър роли са отживелици и отразяват ценностите и нагласите на едно старомодно и патриархално общество. В едно съвременно общество, в което се смята, че всеки индивид има право сам да дефинира границите на собственото си щастие и има правото да живее и да функционира пълноценно, традиционните джендър роли поставят излишни препядствия както пред жените, така и пред мъжете.

Феминизмът НЯМА за цел да:
– създаде робовладелски строй, в който мъжете са подчинени на жените.
– да покаже, че мъжете са некомпетенти и егоцентрични.
– да забрани на жените да отглеждат децата си.
– да накара всички мъже да си стоят вкъщи и да вилнеят с прахосмукачката.
– да създаде йерархия на професионалните успехи, в чието дъно да постави жените, които са избрали да се отдадат на семейството и децата си.

Феминизмът ИМА за цел:
– да модернизира джендър ролите, така че всеки един индивид да може сам да дефинира успехите си.
– да изобличи случаите, в които хора са поставени пред неоснователни препятствия само защото са от единия или другия пол.
– да популяризира идеята, че двата пола са равнопоставени и че различната полова принадлежност не трябва да означава различна по подразбиране социална и битова роля. Това последното го сгепцах най-нагло от един коментар на wynche-то. Мерси, мерси за помощта.

Наистина не разбирам кой здравомислещ човек би могъл да каже, че е ПРОТИВ такава общочовешка кауза!!!

Една административна молба: айде да се опитаме да ограничим личностните нападки и да си говорим като възпитаните и цивилизовани хора. Нали може? А, така.

***

P.S. Да, знам, че джендър звучи мега-тъпо, но терминът е навлязъл в българския език ей така директно от английски и не е моя работа да мисля нови думи.

P.P.S. Свилен се обади да ме светне, че освен джендър, на български се използва и термина полова роля – усвояване на съответното стандартно поведение, на половоролевите стереотипи, присъщи на пола, към който принадлежи детето (напр. носенето на панталонки от момченцата и на роклички от момиченцата). Използвайте термина, който ви допада повече.

Вижте какво чета днес в dir.bg:

Колкото повече жени заемат ръководните постове в дадена фирма, толкова тя печели по-добре.

Така твърдят резултатите от проучванe на консултантската фирма McKinsey & Company, представено в Милано. Според Виторио Емануеле Терци, шеф на дейността на фирмата в Средиземноморието, присъствието на повече жени по върховете в дадена фирма е въпрос не само от етично-социален характер, а най-вече от икономически аспект. За да стигне до тези изводи, компанията на Терци е изследвала положението в 231 държавни и частни фирми със 115 хиляди служители. В онези от тях, в които има по-голям брой жени на лидерските позиции, организацията на работата е много по-хармонична. В тези фирми се обръща повече внимание на климата в предприятието и съществува по-добра координация.

“По-добър е и процесът на взимане на решения. Жените са по-конструктивни и са по-малко склонни да участват в игри за власт. В резултат на това внасят в компанията различна ориентация и гледна точка“, твърди Терци.

Според него фирмите с повече от две жени по върховите позиции са тези, които демонстрират най-добри финансово-икономически резултати. Тези фирми имат с 10 на сто по-добра възвръщаемост на инвестираните средства, в сравнение с подчертано “мъжките“ фирми.

“Женските“ фирми достигат дори двойно по-високи приходи и печелят със 70 на сто повече на борсата.

Изследването на McKinsey показва още, че жените са решаващ фактор за добрите резултати на една фирма не само, когато тя е в сферата на стоките и продуктите за семейно потребеление, а и в традиционно “мъжките“ сфери, за каквито се смятат търговията с компютри и автомобили.

Изводът е, че женското присъствие по лидерските позиции в дадена фирма води до по-успешното й реализиране на пазара.

Прочетеното за мен е свръх-интересно, тъй като в България все още няма много жени на високи мениджърски позиции. И мнението, че жените са емоционални, хаотични, ирационални и с не толкова добре развито бизнес-мислене, е общо взето широко разспространено. Също така, съдейки коментарите под оригиналния текст в dir.bg, явно много хора не могат да приемат резултатите от проучването, въпреки че е проведено от една от най-престижните консултантски агенции в света. Надявам се, че аудиторията тук ще коментира по по-различен начин.

Извинения за неприлично дългия постинг и благодарности на Додо за линка.

Вижте какво чета днес в dir.bg:

Колкото повече жени заемат ръководните постове в дадена фирма, толкова тя печели по-добре.

Така твърдят резултатите от проучванe на консултантската фирма McKinsey & Company, представено в Милано. Според Виторио Емануеле Терци, шеф на дейността на фирмата в Средиземноморието, присъствието на повече жени по върховете в дадена фирма е въпрос не само от етично-социален характер, а най-вече от икономически аспект. За да стигне до тези изводи, компанията на Терци е изследвала положението в 231 държавни и частни фирми със 115 хиляди служители. В онези от тях, в които има по-голям брой жени на лидерските позиции, организацията на работата е много по-хармонична. В тези фирми се обръща повече внимание на климата в предприятието и съществува по-добра координация.

“По-добър е и процесът на взимане на решения. Жените са по-конструктивни и са по-малко склонни да участват в игри за власт. В резултат на това внасят в компанията различна ориентация и гледна точка“, твърди Терци.

Според него фирмите с повече от две жени по върховите позиции са тези, които демонстрират най-добри финансово-икономически резултати. Тези фирми имат с 10 на сто по-добра възвръщаемост на инвестираните средства, в сравнение с подчертано “мъжките“ фирми.

“Женските“ фирми достигат дори двойно по-високи приходи и печелят със 70 на сто повече на борсата.

Изследването на McKinsey показва още, че жените са решаващ фактор за добрите резултати на една фирма не само, когато тя е в сферата на стоките и продуктите за семейно потребеление, а и в традиционно “мъжките“ сфери, за каквито се смятат търговията с компютри и автомобили.

Изводът е, че женското присъствие по лидерските позиции в дадена фирма води до по-успешното й реализиране на пазара.

Прочетеното за мен е свръх-интересно, тъй като в България все още няма много жени на високи мениджърски позиции. И мнението, че жените са емоционални, хаотични, ирационални и с не толкова добре развито бизнес-мислене, е общо взето широко разспространено. Също така, съдейки коментарите под оригиналния текст в dir.bg, явно много хора не могат да приемат резултатите от проучването, въпреки че е проведено от една от най-престижните консултантски агенции в света. Надявам се, че аудиторията тук ще коментира по по-различен начин.

Извинения за неприлично дългия постинг и благодарности на Додо за линка.

По принцип в България, а и не само, е прието при сключване на официален граждански брак, жената да подмени фамилното си име с това на мъжа си.

Причини ЗА:
– Започваме ново семейство, хубаво е всички да сме с общо име.
– Ще улесни живота ни от чисто логистична гледна точка: данъчни декларации, бланки, формуляри и т.н., които с течение на времето се умножават и усложняват
– Традицията е такава.

Причини ПРОТИВ:
– Моето фамилно име е голяма част от мен, която не искам да загубя.
– Постигнала съм някакви професионални успехи, имам някакви професионални контакти. Промяната на името би могла да ми навреди в професионален план.
– Промяната на фамилното име на жената е част от една патриархална традиция, в която жената се смята за собственост на съпруга си. Това не ми харесва.

Когато обсъждахме този въпрос с моя съпруг и двамата много искахме да си сменим имената и да ги подменим с ново, което не е мое и не е негово, а е НАШЕ. Лелята от гражданското, с която обсъждах въпроса беше супер изумена и каза, че такъв вариант не съществува. Или поне не може да се случи ей така, когато се женим. Тогава аз добавих към моето име и неговото (с тире) и решихме, че по някое време ще преразгледаме казуса.

Вие какво мислите по този въпрос? Ама…нали…обосновете се ;)