Openly Feminist

По принцип в България, а и не само, е прието при сключване на официален граждански брак, жената да подмени фамилното си име с това на мъжа си.

Причини ЗА:
– Започваме ново семейство, хубаво е всички да сме с общо име.
– Ще улесни живота ни от чисто логистична гледна точка: данъчни декларации, бланки, формуляри и т.н., които с течение на времето се умножават и усложняват
– Традицията е такава.

Причини ПРОТИВ:
– Моето фамилно име е голяма част от мен, която не искам да загубя.
– Постигнала съм някакви професионални успехи, имам някакви професионални контакти. Промяната на името би могла да ми навреди в професионален план.
– Промяната на фамилното име на жената е част от една патриархална традиция, в която жената се смята за собственост на съпруга си. Това не ми харесва.

Когато обсъждахме този въпрос с моя съпруг и двамата много искахме да си сменим имената и да ги подменим с ново, което не е мое и не е негово, а е НАШЕ. Лелята от гражданското, с която обсъждах въпроса беше супер изумена и каза, че такъв вариант не съществува. Или поне не може да се случи ей така, когато се женим. Тогава аз добавих към моето име и неговото (с тире) и решихме, че по някое време ще преразгледаме казуса.

Вие какво мислите по този въпрос? Ама…нали…обосновете се ;)

В много американски списания вмъкват едни „пощенски картички”, които те подканят да се абонираш за конкретното списание. Идеята е следната: щом държиш това списание в ръцете си, явно изпитваш някакъв интерес към него. Яяяя ето ти тук една картичка, адресът на издателите вече е попълнен върху нея. Ти само си напиши адреса и номера на кредитната карта и хоп! ще бъдеш абонат. Ако не искаш веднага да си платиш, можеш да се възползваш от офертата за 3 безплатни броя, примерно. Така.

Държа аз едно брой на Marie Claire и си мисля на акъла…добре де, как може да сложат такава кльощава жена на корицата?! Очевидно е хубава моделката, но е МНОГО слаба и изглежда леееко болнава въпреки масивното количество photoshop, което се е изляло върху нея. Това е супер-опасно според мен, защото айде остави ти какво ще си помислят по-зрелите жени, но разните малки тийнейджърки ще погледнат и ще си кажат искам и аз да съм като нея и после ще клекнат да повръщат в кенефа. И ей ти на, анорексия.

Вземам една от картичките за абонамент (с офертата за безплатните броеве) и в полето, където трябва да попълня собствения си адрес пиша ДАЙТЕ НЕЩО ЗА ЯДЕНЕ НА МОДЕЛКИТЕ ВИ. Отивам в пощата, купувам марка и лелката ми казва Ааааа, без обратен адрес не може. И аз там някъде, между току-що облизаната марка и политическата ми позиция, набързо дописвам адреса си.

След няколко седмици получавам първия си безплатен брой на Marie Claire. Списанието е адресирано до:

Петя Кирилова-Грейди
ДАЙТЕ НЕЩО ЗА ЯДЕНЕ НА МОДЕЛКИТЕ ВИ
Улица #2345
Град 4567

Налага се да вися два часа на телефона, за да изчакам да ме свържат с оператор, на който да обясня, че НЕ, всъщност аз не искам да получавам Marie Claire. Аз просто протестирам срещу нездравословния начин на живот, който проповядвате чрез кориците си. И не, няма да ви дам номера на кредитната си карта

Изводът от историята е простичък:

Понякога виждаме някаква несправедливост и от ентусиазъм и желание да направим НЕЩО, с което да й се противопоставим правим глупости, които…айде…може би не вредят…но определено не помагат. НО, струва ми се, много често циниците сред нас подхващат точно тези пристъпи на наивен активизъм и усмиват не само него, а и каузите, на които той е подчинен. И това НЕ е правилно. Не подстрекавам прибързаните и необмислени акции, напротив. Мисля, че човек трябва да бъде максимално информиран и внимателно да избира начините, по които изявява социалните/политическите си виждания. Но въпреки това, една грешка в стратегията, не обезсмисля каузата. И това, че Петя си няма друга работа и експериментира с протестни средства, съвсем не означава, че Marie Claire са достатъчно внимателни в дизайна на кориците си.

В много американски списания вмъкват едни „пощенски картички”, които те подканят да се абонираш за конкретното списание. Идеята е следната: щом държиш това списание в ръцете си, явно изпитваш някакъв интерес към него. Яяяя ето ти тук една картичка, адресът на издателите вече е попълнен върху нея. Ти само си напиши адреса и номера на кредитната карта и хоп! ще бъдеш абонат. Ако не искаш веднага да си платиш, можеш да се възползваш от офертата за 3 безплатни броя, примерно. Така.

Държа аз едно брой на Marie Claire и си мисля на акъла…добре де, как може да сложат такава кльощава жена на корицата?! Очевидно е хубава моделката, но е МНОГО слаба и изглежда леееко болнава въпреки масивното количество photoshop, което се е изляло върху нея. Това е супер-опасно според мен, защото айде остави ти какво ще си помислят по-зрелите жени, но разните малки тийнейджърки ще погледнат и ще си кажат искам и аз да съм като нея и после ще клекнат да повръщат в кенефа. И ей ти на, анорексия.

Вземам една от картичките за абонамент (с офертата за безплатните броеве) и в полето, където трябва да попълня собствения си адрес пиша ДАЙТЕ НЕЩО ЗА ЯДЕНЕ НА МОДЕЛКИТЕ ВИ. Отивам в пощата, купувам марка и лелката ми казва Ааааа, без обратен адрес не може. И аз там някъде, между току-що облизаната марка и политическата ми позиция, набързо дописвам адреса си.

След няколко седмици получавам първия си безплатен брой на Marie Claire. Списанието е адресирано до:

Петя Кирилова-Грейди
ДАЙТЕ НЕЩО ЗА ЯДЕНЕ НА МОДЕЛКИТЕ ВИ
Улица #2345
Град 4567

Налага се да вися два часа на телефона, за да изчакам да ме свържат с оператор, на който да обясня, че НЕ, всъщност аз не искам да получавам Marie Claire. Аз просто протестирам срещу нездравословния начин на живот, който проповядвате чрез кориците си. И не, няма да ви дам номера на кредитната си карта

Изводът от историята е простичък:

Понякога виждаме някаква несправедливост и от ентусиазъм и желание да направим НЕЩО, с което да й се противопоставим правим глупости, които…айде…може би не вредят…но определено не помагат. НО, струва ми се, много често циниците сред нас подхващат точно тези пристъпи на наивен активизъм и усмиват не само него, а и каузите, на които той е подчинен. И това НЕ е правилно. Не подстрекавам прибързаните и необмислени акции, напротив. Мисля, че човек трябва да бъде максимално информиран и внимателно да избира начините, по които изявява социалните/политическите си виждания. Но въпреки това, една грешка в стратегията, не обезсмисля каузата. И това, че Петя си няма друга работа и експериментира с протестни средства, съвсем не означава, че Marie Claire са достатъчно внимателни в дизайна на кориците си.

В офиса имаме мейлинг лист, по който си изпращаме смешки. Филмчета, линкчета, вицове, бисери…такива неща. Аз изпитвам любовно-омразни чувства към това упражнение, защото от една страна супер много освежава деня ми. От друга страна, обаче, майтапите доста често не са чак толкова интерсни…някои са просто тъпи, а други са откровено сексистки, расистки и прочие приятности. Например:

– Какво си говорят левия и десния крак на една блондинка?
– Никога не сме се срещали!

Понеже, нали, всички руси жени са кучки по рождение.

Да, знам, че това са вицове. Че не би трябвало да ги приемам сериозно. Но въпреки това, вицовете за блондинки, цигани, жени-шофьори, мъже-педераси и т.н. не бива да бъдат толерирани. По две причини:

1. В най-общия случай, са базирани на ебаси и клишираните стереотипи. Много често даже това са стереотипи, които повечето хора намират за неуместни. Но когато разказваме вицове, подчинени на стереотипи, ние ги затвърждаваме като такива и продължаваме да ги пропагандираме. Мега тъпо.

2. Защото хумора в случая е малко коварен. Поставя слушателя пред безизходица. Или се смее и по този начин става съучастник в разспространението на мръсни гадни стереотипи. Или не се смее и после всички му обясняват как няма никакво чувство за хумор и как имал пръчка в г.з. и да вземе да се поотпусне малко.

Хайде помогнете сега. Разкажете по един сексистки виц и се опитайте да идентифицирате стереотипа, който пропагандират. И после да си поговорим защо е така, дали е редно и какво да правим с него…да се смеем или да бърчим вежди.

В офиса имаме мейлинг лист, по който си изпращаме смешки. Филмчета, линкчета, вицове, бисери…такива неща. Аз изпитвам любовно-омразни чувства към това упражнение, защото от една страна супер много освежава деня ми. От друга страна, обаче, майтапите доста често не са чак толкова интерсни…някои са просто тъпи, а други са откровено сексистки, расистки и прочие приятности. Например:

– Какво си говорят левия и десния крак на една блондинка?
– Никога не сме се срещали!

Понеже, нали, всички руси жени са кучки по рождение.

Да, знам, че това са вицове. Че не би трябвало да ги приемам сериозно. Но въпреки това, вицовете за блондинки, цигани, жени-шофьори, мъже-педераси и т.н. не бива да бъдат толерирани. По две причини:

1. В най-общия случай, са базирани на ебаси и клишираните стереотипи. Много често даже това са стереотипи, които повечето хора намират за неуместни. Но когато разказваме вицове, подчинени на стереотипи, ние ги затвърждаваме като такива и продължаваме да ги пропагандираме. Мега тъпо.

2. Защото хумора в случая е малко коварен. Поставя слушателя пред безизходица. Или се смее и по този начин става съучастник в разспространението на мръсни гадни стереотипи. Или не се смее и после всички му обясняват как няма никакво чувство за хумор и как имал пръчка в г.з. и да вземе да се поотпусне малко.

Хайде помогнете сега. Разкажете по един сексистки виц и се опитайте да идентифицирате стереотипа, който пропагандират. И после да си поговорим защо е така, дали е редно и какво да правим с него…да се смеем или да бърчим вежди.