Openly Feminist

След по-малко от месец, стартира информативна (awareness) кампания, която цели да привлече внимание върху трафика на жени. Основно визуално средство на кампанията ще бъде плаката, който виждате тук. Той ще се разспространява в Австрия и Швейцария по време на европейското по футбол през юни тази година.

Идеята е, че покрай цялата суматоха около първенството, големият приток от спортни туристи създава големи възможности за развитие и печалба във всякакви пазарни ниши. Проституцията е един от тях. А болшинстовото жени, които са жертви на трафик са принудени да проституират.

От сайта на кампанията:

– Трафикът на жени е европейски проблем. Euro 08 е добра възможност да информираме огромна аудитория за проблема с трафика на хора.

Всички държави, които участват в Euro 08 имат проблем с трафика на хора. Швейцария и Австрия са основни финални дестинации в трафика на хора, други държави са източник на хора или са транзитни зони; много държави са и двете.

– Все още липсва защита за жертвите на трафик. Това трябва да се промени.

Жертвите на трафик имат нужда от специални мерки за защита. Те включват специални места за безопасно пребиваване и професионално придружителство. Целим да мобилизираме колкото се може повече хора—преди и по време на европейското—за да отговорим на тази нужда.

– Целим да повишим нивото на информация сред мъжете—например, сред футболните фенове.

Огромната част от публиката на Euro 08 са мъже. Като потенциални клиенти на проститутки, възможно е някои от тях да влязат в контакт с жертви на трафик. Надяваме се, че ако те са информирани по въпросите на трафика, при еветуална среща с жертви на трафик, те ще реагират по съответния отговорен начин.

Според мен инициативата е страхотна. Проблемът е ужасяващ и идеята да се използва европейското, за да се стигне до голям брой хора определено е достойно за уважение.

Въпреки това, обаче, самият плакат е под всякаква критика. Готини дълги крака, перфектен педикюр, деликатна златна верижка, която по-скоро прилича на бижу отколкото на окови. Някак неубедително ми се струва. Такъв тип визуализация на проблема някак го умаловажава и тривиализира. Какво толкова, нали? Като гледам как изглежда тази кака…май не й е много зле. Представен по този начин, трафика на жени не ми прилича на зловещия проблем, който Е, а по-скоро на нечия еротична фантазия. А плаката прилича на реклама на бюро за елитни компаньонки. Може би съм прекалено критична, но някак ми се струва, че инициативата олицетворява поговорката Пътят към Ада е застлан с добри намерения…

Кажете вие какво мислите.

***
via Feminocracy

Днес една приятелка ме пита дали преди да започна да пиша този блог съм имала някакви очаквания към него. Имах, казах й. Очаквах, че ще има интерес към темите. Най-вече, защото си спомням своята лична, МНОГО силна емоциална реакция спрямо феминизма при първата си среща с него.

Това, което не очаквах е широкия спектър от атаки тук. Започва се от жените са зле, минава се през проблеми няма, всички сме равноправни, ти правиш от мухата слон ИЛИ има проблем, но той е общочовешки, не е феминистки и се стига до ти си недоклатена недооценена жена, която се чуди как да се прави на интересна. Подлага се под въпрос избора на теми в този блог и дори самото му право на същесвуване.

Това ме учудва, защото феминизма като течение, философия и социално движение е изключително миролюбив и оптимистичен. Идеята е проста: мъжете и жените трябва да се третират като равноправни и равнопоставени индивиди. Предполагам, че повечето от вас могат да се подпишат под такава кауза. Факт е, че благодарение на изключително активна дейност през 60-те, 70-те и т.н. в голяма степен мъжете и жените в западния свят са равноправни, т.е. имат абсолютно еднакви законови права. НО това не означава, че в реалния живот мъжете и жените са равнопоставени. Примери…бол…за повечето от нас е достатъчно да погледнем собствените си семейства.

Феминизмът привлича вниманието ни върху случаите на дискриминация, неравноправие, неправилно организирани социални системи и институции и ни кара да се замислим върху начина, по който живеем и общуваме всеки ден. Феминизмът не цели да посочи как всички сме оковани в някакви тежки вериги, от които няма как да се измъкнем и леле кви сме жертви и дайте тука да дадеме, да помогнем на бедните женици. Феминизмът просто ни показва, че можем и заслужаваме да живеем по-добре.

Ако такава кауза ви се струва смешна, глупава или недостойна… може би наистина няма смисъл да си губите времето наоколо. Но аз отказвам да се извинявам за това, че искам аз и другите около мен да живеят колкото се може по-добре.

Днес една приятелка ме пита дали преди да започна да пиша този блог съм имала някакви очаквания към него. Имах, казах й. Очаквах, че ще има интерес към темите. Най-вече, защото си спомням своята лична, МНОГО силна емоциална реакция спрямо феминизма при първата си среща с него.

Това, което не очаквах е широкия спектър от атаки тук. Започва се от жените са зле, минава се през проблеми няма, всички сме равноправни, ти правиш от мухата слон ИЛИ има проблем, но той е общочовешки, не е феминистки и се стига до ти си недоклатена недооценена жена, която се чуди как да се прави на интересна. Подлага се под въпрос избора на теми в този блог и дори самото му право на същесвуване.

Това ме учудва, защото феминизма като течение, философия и социално движение е изключително миролюбив и оптимистичен. Идеята е проста: мъжете и жените трябва да се третират като равноправни и равнопоставени индивиди. Предполагам, че повечето от вас могат да се подпишат под такава кауза. Факт е, че благодарение на изключително активна дейност през 60-те, 70-те и т.н. в голяма степен мъжете и жените в западния свят са равноправни, т.е. имат абсолютно еднакви законови права. НО това не означава, че в реалния живот мъжете и жените са равнопоставени. Примери…бол…за повечето от нас е достатъчно да погледнем собствените си семейства.

Феминизмът привлича вниманието ни върху случаите на дискриминация, неравноправие, неправилно организирани социални системи и институции и ни кара да се замислим върху начина, по който живеем и общуваме всеки ден. Феминизмът не цели да посочи как всички сме оковани в някакви тежки вериги, от които няма как да се измъкнем и леле кви сме жертви и дайте тука да дадеме, да помогнем на бедните женици. Феминизмът просто ни показва, че можем и заслужаваме да живеем по-добре.

Ако такава кауза ви се струва смешна, глупава или недостойна… може би наистина няма смисъл да си губите времето наоколо. Но аз отказвам да се извинявам за това, че искам аз и другите около мен да живеят колкото се може по-добре.

Прекалено дълга почивка, знам…За загрявка ви показвам снимка, направена от Василена Доткова и показваща витрина на магазин за бельо в Стокхолм.

Както забелязвате…няма нищо грозно или страшно в това манекените по витрините да са с размери близки до тези на хората, които ги оглеждат от улиците.

Подобни акции са част от глобално течение, което цели да ограничи лансирането на супер-слаби модели в модната индустрия. Основната идея е, че огромна част от моделите по подиумите и рекламите са изключително и нездравословно слаби, често страдат от хранителни разстройства като анорексия и булимия, а в същото време са обект на подръжание за хиляди момичета и жени. Активисти призовават модните дизайнери да не използват мега-кльощави моделки в ревютата и рекламните си кампании, а да работят с момичета и жени, които имат здравословен BMI (между 18 и 25).

Някой случайно да знае дали в България са правени изследвания за хранителни разстройства? Познавам адски много хора, които спазват странни хранителни режими и докато си вървя по улиците непрекъснато имам усещането, че голяма част от жените или са болни от анорексия или не са далеч от нея. Тези неща ужасно много ме притесняват.

***
Вас, благодаря за снимката.

Прекалено дълга почивка, знам…За загрявка ви показвам снимка, направена от Василена Доткова и показваща витрина на магазин за бельо в Стокхолм.

Както забелязвате…няма нищо грозно или страшно в това манекените по витрините да са с размери близки до тези на хората, които ги оглеждат от улиците.

Подобни акции са част от глобално течение, което цели да ограничи лансирането на супер-слаби модели в модната индустрия. Основната идея е, че огромна част от моделите по подиумите и рекламите са изключително и нездравословно слаби, често страдат от хранителни разстройства като анорексия и булимия, а в същото време са обект на подръжание за хиляди момичета и жени. Активисти призовават модните дизайнери да не използват мега-кльощави моделки в ревютата и рекламните си кампании, а да работят с момичета и жени, които имат здравословен BMI (между 18 и 25).

Някой случайно да знае дали в България са правени изследвания за хранителни разстройства? Познавам адски много хора, които спазват странни хранителни режими и докато си вървя по улиците непрекъснато имам усещането, че голяма част от жените или са болни от анорексия или не са далеч от нея. Тези неща ужасно много ме притесняват.

***
Вас, благодаря за снимката.