Openly Feminist

Откъс от книгата на Кортни Мартин Перфектни момичета, гладуващи дъщери:

…бащите много често влизат в ролята на този, който поема риск и огъва правилата. „Не казвай на майка ти” е израз, който се използва игриво от бащи-работохолици, които искат да се разбират с децата си без дефакто да полагат особени усилия за това. Всеки път, когато майката на една приятелка заминеше в командировка, баща й пълнеше къщата с junk food и позволяваше на децата да правят каквото си поискат. Когато майката се върнеше, кефа приключваше.

Може би това е начинът на бащите да разведрят малко обстановката, когато правилата и отговорностите започнат да натежават, но цялата тежест от това как да се интерпретира това поведение пада най-вече върху децата. Майките отделят време и наистина се грижат за децата, но те също са тези които забраняват и ограничават. Бащите много често не участват активно във възпитанието на децата, но когато са наоколо идва време за забави, истински купон. В резултат, в съзнанието на много момиченца «да бъдеш жена» се асоциира с ограничения. «Да бъдеш мъж» се свързва с изобилие, сладост и забавление.

По принцип много психологични анализи привличат внимание върху отношенията между децата и майките им и ги сочат като първопричини за всякакви «отклонения» от нормалното поведение. Анорексията, например, много често се смята за тих протест на момичетата срещу строгите им майки. Гладувайки те показват, че контролират себе си. Искам да обсъдим парадигмата «Тати е готин, мама е строга», защото според мен тя е доста често срещан модел на поведение в българските семейства. И както се сочи в цитирания параграф по-горе, такъв тип разделение на ролите в семейството оказва огромно влияние върху детското съзнание и може да доведе до не особено благоприятни последствия за децата. На мен ми се струва логично, че майките не могат да бъдат единствените „виновни“ за възпитанието на децата.

***
via Hugo Schwyzer

Откъс от книгата на Кортни Мартин Перфектни момичета, гладуващи дъщери:

…бащите много често влизат в ролята на този, който поема риск и огъва правилата. „Не казвай на майка ти” е израз, който се използва игриво от бащи-работохолици, които искат да се разбират с децата си без дефакто да полагат особени усилия за това. Всеки път, когато майката на една приятелка заминеше в командировка, баща й пълнеше къщата с junk food и позволяваше на децата да правят каквото си поискат. Когато майката се върнеше, кефа приключваше.

Може би това е начинът на бащите да разведрят малко обстановката, когато правилата и отговорностите започнат да натежават, но цялата тежест от това как да се интерпретира това поведение пада най-вече върху децата. Майките отделят време и наистина се грижат за децата, но те също са тези които забраняват и ограничават. Бащите много често не участват активно във възпитанието на децата, но когато са наоколо идва време за забави, истински купон. В резултат, в съзнанието на много момиченца «да бъдеш жена» се асоциира с ограничения. «Да бъдеш мъж» се свързва с изобилие, сладост и забавление.

По принцип много психологични анализи привличат внимание върху отношенията между децата и майките им и ги сочат като първопричини за всякакви «отклонения» от нормалното поведение. Анорексията, например, много често се смята за тих протест на момичетата срещу строгите им майки. Гладувайки те показват, че контролират себе си. Искам да обсъдим парадигмата «Тати е готин, мама е строга», защото според мен тя е доста често срещан модел на поведение в българските семейства. И както се сочи в цитирания параграф по-горе, такъв тип разделение на ролите в семейството оказва огромно влияние върху детското съзнание и може да доведе до не особено благоприятни последствия за децата. На мен ми се струва логично, че майките не могат да бъдат единствените „виновни“ за възпитанието на децата.

***
via Hugo Schwyzer

Всеки ден ми попадат стотици интересни текстове за четене. Много от вас също ми изпращат всякакви неща, за което БЕЗКРАЙНО ви благодаря! Реших, че вместо да ги bookmark–вам като идеи за бъдещи постинги, мога просто да ви пренасочвам към самите текстове. Ако някой от текстовете ви е направил силно впечатление, моля оставете коментар и ще обсъдим заедно.

• Статия в MSN Money за това как МНОГО талантливи, амбициозни жени напоследък нямат постоянен партньор. Авторката се пита дали това е така, защото са прекалено заети, прекалено придирчиви или прекалено готини?

• Интервю в The Guardian с една от най-любимите ми феминист-авторки, Дженифър Бомгарднър, за желанието й да се изправя лице в лице с обществените табута

• Материал в New York Magazine за това как откровения сексизъм спрямо Хилари Клинтън изглежда води до пробуждане на феминисткото съзнание на много хора

• Отново The Guardian: възможно ли е човек с феминистки убеждения да харесва Сексът и града? OF.: Може, може.

• Шаш и паника: Ангела Меркел има цици!

Приятно четене.

Всеки ден ми попадат стотици интересни текстове за четене. Много от вас също ми изпращат всякакви неща, за което БЕЗКРАЙНО ви благодаря! Реших, че вместо да ги bookmark–вам като идеи за бъдещи постинги, мога просто да ви пренасочвам към самите текстове. Ако някой от текстовете ви е направил силно впечатление, моля оставете коментар и ще обсъдим заедно.

• Статия в MSN Money за това как МНОГО талантливи, амбициозни жени напоследък нямат постоянен партньор. Авторката се пита дали това е така, защото са прекалено заети, прекалено придирчиви или прекалено готини?

• Интервю в The Guardian с една от най-любимите ми феминист-авторки, Дженифър Бомгарднър, за желанието й да се изправя лице в лице с обществените табута

• Материал в New York Magazine за това как откровения сексизъм спрямо Хилари Клинтън изглежда води до пробуждане на феминисткото съзнание на много хора

• Отново The Guardian: възможно ли е човек с феминистки убеждения да харесва Сексът и града? OF.: Може, може.

• Шаш и паника: Ангела Меркел има цици!

Приятно четене.