600
25.04.2011
Следващият текст, който ще публикувам в Openly Feminist ще бъде Текст №600. Нещо като рожден ден. Идеологично, не хронологично. И понеже този блог е толкова мое дело, колкото и на читателите, реших по случай 600-ният текст да отворя широко вратите и да ви дам възможност за още по-неформален разговор. Вие питате, аз ще отговорям: за феминизма, за блога, за мен.
Ако нямате ВЪПРОСИ, кажете защо (не) четете тук (няма да се обидя). Конфликтът е полезен, в умерени количества. Ако няма въпроси, ще си поговорим за Бойко Борисов и готово.
46 коментара
leave one →
Openly Feminist 
Да взема да задам някой въпрос… Не знам имала ли си възможност да гледаш новото шоу по БНТ „Денис и приятели“. Едно от многото неща, които ме вбесяват в него, е начинът, по който са представени жените. Та ще ми е интересно да изразиш впечатление, ако си го гледала… Не стана точно въпрос, ама още не съм си изпила сутрешния чай.
Мерси много за не-въпроса. Нямам представа какво е това шоу, но след този коментар… няма как да не го потърся. Ще пиша, когато събера впечатления. Много искам да гледам и Стъклен Дом, който знам, че е много популярен (а аз още не съм гледала).
Започнах да чета Openly Feminist, защото се определям като феминистка и като такава имах и имам нужда да участвам в дискусия за феминизма, половете, ролите им и пр., особено такава, която засяга обществото, в което аз живея, а не просто света като цяло.
Този ти коментар ми е много интересен, защото и аз общо взето по същата причина започнах да пиша на български. Интересувам от феминизъм и джендър проблематика от близо 10 години, но през 2008-ма въпреки че четях ужасно много феминистки блогове… не намирах нищо по темата на български (за блогове говоря, не по принцип). И така.
Чета редовно блога, макар че не споделям напълно изразените позиции от авторката. Все пак човек има нужда да види света под различен ъгъл. Личен въпрос: Петя, бебе нещо?
Хаха: „Петя, бебе нещо?“ е повод за цял постинг. Имаш го. ;)
Честит пост 599! И понеже ББ е всъде из българския интернет, някакси идеята да го гледам и в пост 600 в блога ти не ми е много присърце, та ще взема да питам нещо. Със сигурност някой го е казал и преди мен, но за да се премахне пропастта между отношението към мъже и жени, все още съществуваща в обществото, трябва да има мъже, които застават на позицията на жените (не само на феминистките, а на жените като цяло). Защото за да дойде денят, в който феминизмът (по мое скромно мнение) ще стане излишен като средство за премахване на тази пропаст, защото просто няма да я има, не трябва ли мъжете да се обезвластят за сметка на преосмисляне на ролите в обществото, семейството и т.н.? Та чудя се – знае ли някой за учени/изследвания/текстове, (написани от) мъже, които да гледат утвърждаващо към изравняването на социалните позиции на мъжете и жените и да предлагат конкретни стъпки за това? И има ли в момента мъже-изследователи феминисти, чиито работи би препоръчала? Много благодаря!
Много интересен въпрос. По първата под-точка: права си, трябва. По втората- да, има. Ще ти напиша по-задълбочен отговор в следващите няколко дни.
хохо,
П.
Бени, един мой бивш студент, Шабан Даракчиев, по време на курса ми по социология на пола много се запали по проблематиката и сега е докторант в БАН, докторантурата му е свързана с джендър изследвания. Любопитна съм дали ще е феминистка позицията му :-).
Ще си позволя да разваля женската седянка, хехе, за да вкарам малко цвят :) Макар често да спорим тук, аз харесвам този блог и съм доволен, че е „навъртял“ цели 599 поста! Честито, Петя! Като читател, понякога виждам тук теми, с които не съм съгласен и други, които харесвам / одобрявам. Предполагам, че това е нормално. А конфликтите рядко надхвърлят здравословната граница, което говори за сравнително високия интелект на аудиторията, а тя е предимно женска и аз не се причислявам към нея, нито към претенцията за висок интелект, така че си позовлявам да критикувам понякога остро, понякога шеговито, а понякога дори отвратително, но винаги съм бил искрен в излагането на позиция и мисля, че това им е хубавото на блоговете, бидейки и аз „виден“ блогър от няколко години насам. Е, виден съм, поне за търсачките. Петя е няколко нива по-високо от мен по търпимост и й благодаря за това, че толерира навлеци като мен :) Аз нямаше да успея. А сега сериозно. И по темата. Действително имам няколко въпроса:
1/ Защо точно феминизъм? От всички (близо милиард) интересни теми за водене разговор и писане на блог, нещо сериозно трябва да накара един човек да създаде 600 текста за феминизъм. Кое е това нещо?
2/ Този въпрос съм го задавал и преди, но с риск да се повторя: какво предлага феминизмът на мъжете? Мисля, че е редно повече мъже да стоят зад идеята за равнопоставеност между половете – това е единственият човешки и цивилизован избор, но фактът е друг – повечето мъже не стоят. Още един неприятен факт е, че цялото човечество продължава да живее в примитивни общества, където на почит са алчността, егоизмът и умението на контролираш себеподобните си със сила и страх. В такава среда, съвсем естествено, много от качествата на жените, които биха могли да повдигнат обществото, остават незабелязани и недооценени. Или дори – забранени. Един от начините да се промени поне част от статуквото е феминизмът да привлече повече мъже към своята кауза. Но феминизмът не успява да го стори. Не и в толкова голям мащабм, че да се почувства някаква социална промяна. Причината, според мен, е, че модерният феминизъм не предлага нищо съществено на мъжете. В идеите му те по-скоро виждат заплаха за традиционната патрирахална роля, с която са свикнали и, която им е по-удобна по силата на навика, макар тя също да ги угнетява понякога. Вместо да търсят промяна. И да подадат ръка на по-топлата част от човечеството, за да изградят заедно един по-добър свят. Тоест, вината, ако изобщо говорим за някаква вина, е в завареното положение, а не в идеите на феминизма. Може би в тяхното поднасяне само. Ето чудесен повод, Петя, да обясниш какво феминизмът ще сложи на масата, за да замени ястието „традиционна патриархална роля“, което ни е писнало на всички и да мотивира мъжете сами да се откажат от него. Ястието трябва да е по-вкусно от старото. Плюсовете му трябва да са отчетливи и повече от минусите, дори погледнати от мъжката гледна точка, защото в противен случай, естествен закон е, че всеки ще предпочете статуквото и социалния модел, с който е свикнал.
3/ И един въпрос относно визията за модерната, еманципирана жена: гласно или негласно тя среща широка подкрепа в българските блогове за феминизъм, които чета. Успордно с това, обществото също се променя – все повече майки предпочитат да отглеждат децата си сами, да посветят живота си на кариерата и материалния статус, вместо на т.нар „семейно щастие“, да дадат приоритет на личните си (според правилата на обществото, в което живеем – винаги задължително егоистични) цели, пред това на техните деца, на бъдещите поколения и на грижата за слабите и болните, каквато винаги досега е била традиционната женска роля в обществото. Та, въпросът ми е: не прави ли визията за модерната, еманципирана жена по-нещастни самите жени? По-самотни? Не слага ли повече тежест върху плещите им? Не прави ли и мъжете по-нещастни от преди? Освен, че трябва да отвикнат от традиционните роли, в които са били възпитавани, сега мъжете трябва да се научат и да поддържат домакинство сами, да отглеждат децата си сами, ако се наложи, а на всичкото отгоре и в кариерата си вече имат чисто нов конкурент за хляба – в лицето на модерната, еманципирана жена. Всичко това щеше да е прекрасно и в промяната нямаше да има нищо лошо, ако икономиката и човешкото общество, с всичките му стремежи и ценности, приети за нормални, не издигаше на пиедестал едни съвсем нечовешки стандарти, които според мен никак не са нормални, като например: стремежът да остарееш сам, ако се наложи, правейки пари на всяка цена, стремежът да служш цял живот на някого или на нещо, устремено единствено към правене на пари, стремежът „да успееш“ и „да се наложиш“ в общество, където най-смисленото нещо, доказателство за „статут“, са излезли от принтер хартийки с портрети на умрели писатели върху тях… Ще се изразя по-просто: нормите за успех и благоденствие в съвременното общество правят хората самотни, нещастни и отчуждени. В тези условия модерната, еманципирана жена се стреми да напредва, да конкурира мъжете и до голяма степен успява. Но не е ли обречен този стремеж? Не е ли тъжно да разминаваш останалите плувци в едно мрачно състезание, където всички се стремят по-бързо до стигнат до „тихия пристан“ на отчуждението, забравата, старостта и смъртта? Пропускайки моментите по пътя, заради които си струва човек да живее? Ако ще има нова ера, не трябва ли феминистите да предложат малко по-човешка и хуманна атернатива от това да бият мъжете в тяхната игра, с техните правила? И да умрат от техните инфаркти малко преди пенсия? Инфаркт не се получава от хубаво, да знаеш. ..
Ще прощавате писателя за словоблудството му, но отговорите на тези въпроси действително ме интересуват. И ще се радвам да ги прочета с удовоствие.
Нали разбираш колко е хммм… интересно… да се озовеш във феминистки блог и да питаш какво предлага феминизма за мъжете. Целият свят предлага първо на мъжете, това е проблемът. ;)
Докато се чудя дали ти отговарям задълбочено, при положение че още от сега знам, че няма да се опиташ да ме разбереш… Ще ти дам един бърз отговор. Феминизмът предлага на мъжете стабилни връзки и супер як секс: http://www.alternet.org/blogs/peek/65468/
Хехе, мерси много, това е що-годе задоволителен отговор, нищо, че пак идва от друг, а не от теб. А озоваването ми тук и задаването на въпроси (с подробна аргументация) беше отговор на твоята открита покана към читателите да питат – теб, лично, за феминизма. Щеш-не-щеш, сред читателите попадам и аз. И то – сред добронамерените читатели. А опитът ми сочи, че човек, като обещае нещо публично на читателите си, трябва да си спазва обещанията след това и да не се измъква от въпросите им с линкове към един интересен, иначе, сървей :) Но, няма драма тука. Да не търсим под телето слон :) Щях да се опитам да те разбера, ако имах тази възможност, защото си направих труда да задам едни доста подробни и аргументирани въпроси, чиито отговори действително ме интересуват. А проблемът, ако има някакъв проблем въобще, не е, че „светът все първо на мъжете предлага“ – проблемът е, че продължаваме да се делим на мъже и жени, на черни и бели, на християни и мюсюлмани, на свои и на чужди. Продължаваме да градим и да поддържаме примитивни общества на принципа „човек за човека е вълк“, където всеки е затворен в черупката си и мисли само за себе си или за „своите“, оставайки „другите“ на произвола на съдбата, когато не воюва с тях. А обратното изисква природата от нас. Не да се състезаваме кой ще се увълчи повече от другия в една игра по принципно нечестни правила. Но, когато ученикът е готов, учителят сам ще се появи. В мое лице няма да намериш учител – аз съм прост(о) провокатор :) Мерси за вниманието, все пак!
Здравей Петя,
Аз рядко публикувам тук, но следя редовно блога и се радвам, че продължаваш да го водиш.
Ще си позволя да започна дискусията с отговор на някои въпроси към тишо. Разбира се очаквам да прочета и личните ти отговори.
Тишо,
1. Не мога да ти кажа Петя защо пише за феминизъм, но мога да ти кажа защо аз чета за феминизъм. Защото това е тема, която много засяга целият ми живот – и личен и професионален. Ей богу, не се срещам прекалено често с дискриминация, но заявя ли публично, че съм феминистка (аз принципно мразя да се самоопределям като принадлежаща на някакви -изми, но все пак мисля, че попадам в тази категория) всички реагират все едно „аааа, ясно, не си бръснеш краката…“. Аз искам да живея в по-добър свят и част от нещата, които искам да има в този свят е повече разбиране, по-малко предразсъдъци и стереотипи. Искам хората да се образоват повече по отношение на феминизма и да разберат какво им предлага. Искам да не очакват за мен да се извинявам, когато се справя по-добре от мъж.
2. На мъжете се дава правото да избират да не плащат сметката. Феминизмът им дава повече избор. Винаги ще има жени, които предпочитат да си седят вкъщи и да гледат децата – на мъжете се дава избор да намерят такива, каквито наистина го искат или такива, които искат други неща. В същото време феминизмът се бори и срещу дискриминацията срещу мъжете, която, макар по-рядко, се среща. И не, няма да направи никой нещастен. Феминизмът не е срещу любовта. Всъщност, той действа срещу омразата. И то срещу нелогичната омраза, насочена към определена група хора.
По принципа на солидарността, мъже от етническите малцинства, хомосексуалисти и други, логично биха застанали зад идеята, защото борбата срещу дискриминацията е една, просто се води на много полета. Ако искат техните интереси да бъдат защитени утре, биха застанали за нашите днес. А почти всеки човек може да му се намери някакъв косур, за който да бъде дискриминиран.
3.Аз не съм по-самотна, макар че олицетворявам еманципираната жена. Правя каквото иска, не ми пука, и това ме прави само по-щастлива. Не воювам срещу мъжете. И не мисля, че съм изгубила женствеността си.
Аз никога не съм съжалявала, че съм жена! И не искам да ме карат да съжалявам. Току-виж, защото им е далавера, повечето жени станат мъже. И какво ще правите вие?
Много точно казано. От край до край.
И ще повторя и от мое лично име, че феминизмът определено не ме е направил по-самотна. Напротив, помогна ми да осъзная, че когато се старая да съм интересна преди всичко на себе си много рядко се чувствам сама.
П.С. LadyBadNews е яко.
@ LadyBad News: много благодаря за изчерпателните отговори! Беше ми интересно да ги прочета. За съжаление (мое съжаление), те не бяха зададени към теб, но искрено се чувствам поласкан от личното внимание и от времето, което си отделила, за да им отговориш. Сега бих се впуснал в дълги, двусмислени, контрацептивни, псевдо-интелектуални контра-аргументи. Това ми е в стила. Но няма да го направя. Причината е очевАдна. Тя се корени в лав/хейт палчетата, които отличават този блог от редица други. „Когато фактите говорят и боговете мълчат“. Аз не се чувствам бог, но уважавам фактите, а те са следните: 600 публикации в блога Петя, общо 6 коментара до момента, два мъжки и 4 женски. Единият мъжки е подигравателно гаден, а на другия авторът му се е изтървал в обема, но поне се е постарал да събере мислите си на едно място от порно, курви, мачо поведение, пикаене в мивката и дискриминация, колкото да изложи някакво що-годе конструирано резюме. „Резултатите“ до момента са следните: всички женски коментари получават „оценка“ 0/0 или положително одобрение, 0/0 получава и мъжкият коментар с „Личен въпрос: Петя, бебе нещо?“, а другият, почти адекватен, макар и твърде идиотски разхвърлян, но все пак съдържащ някакви наченки на здрава мисъл, без лични обиди и нападки, мъжки коментар, получава -2! От анонимната, високоинтелектуална, феминизирана аудитория на този блог, която отговаря на въпросите, отправени към друг, от свое име. Всичко това щеше да бъде чудесна драма за егото ми, ако съдържаше някаква логика…Толкова за „дебатите“. И, понеже фийдбекът от читателите е важен (понякога и влажен) мисля, че е крайно време лав/хейт рилейшъншипа с тях да бъде прекратен. За да има, все пак, някакви дебати. Може да не ми отговарят хора, които няма как да сторят това…Енд ъф стори. Енд ъф сентънс. Аут.
Този анализ е малко офф-топик май?
Фактите винаги е най-удобно да ги сложим в графата „оф топик“. Много хора си въобразяват, че да защитят Истината. С лично мнение или позиция. Всъщност, това, което защитават, са техните собствени, крайно субективни предубеждения. Истината не се нуждае от закрила. По-скоро истината може ще защити дадено мнение, отколкото обратното. Но, когато фактите говорят и писателите трябва да мълчат… :)
@ LadyBad News: P(m)S: „Тишо“ се пише с главна буква, защото е умалително от име на човек. Това се учи в първи клас. В твоя интернет псевдоним имаш цели три главни букви – очевдино не ти се свиди. Но не виждам къде пише, че трябва да се оправдаваш, че си жена и да се чувстваш нещастна/самотна от това, че си успяваща жена. Просто казах, че ако ни надплувате в нашето собствено блато, ще разберете колко зле сме си ние там, всъщност. И колко неща са ви били спестени. Пожелавам на всеки да му се сбъднат фантазиите / мечтите, за да види колкото струват реално…Търсех смислен отговор след 2/ и реална алтернатива на 3/ Не намерих нито едното от двете. Уморен съм от клишетата, които намерих. Трябваше да има и някакъв хейт от егото, все пак. Ще го прощаваш. Виж, егото го пишем с малка буква. То, все пак, е термин…
Тишо, не знам дали осъзнаваш колко снизходително звучи този коментар. Ти май наистина мислиш, че жените са втори разряд хора?! Grow up.
Защо в България книгите за феминизъм се броят на пръстите на едната ми ръка? Кои заглавия би препоръчала?
Ще препоръчам. Четеш ли английски? Какво предпочиташ да четеш: художествена литература или публицистика?
Чета английски, макар да предпочитам български. Последно четох „Голямата промяна“ на Гейл Колинс и ми хареса, но като цяло май съм по за художествената литература.
„Златната тетрадка“ (или може би беше „Златните тетрадки“) на Дорис Лесинг е известен феминистки роман. Много от романите на Исабел Айенде също за феминистки, особено „Дъщеря на съдбата.“
И Маргарет Атуд е великолепна. Ако харесваш модернизъм, Вирджиния Улф е един от създателите на течението и за мен е сред най-добрите писатели изобщо.
Тишо, виж на мен не ми се свидят главните букви и да, в ника си имам цели 3. Виж, ти обаче, нямаш нито една в своя :Д
Иначе, благодаря, че ме светна, че „Тишо“ е име, при това умалителна форма. Наистина, никога не е късно човек да научи нещо ново.
Отговора ми не е насочен само към теб, а към всички, които биха изявили желание да научат нещо за моята гледна точка. Ако не си намерил това, което търсиш, проблема си е изцяло твой. Продължавай да търсиш!
А Петя, можеш ли да ми препоръчаш английски (или български) блогове и сайтове със стойностни материали относно феминизма?
Специално за LadyBadNews и всички, които имат нужда от Петя за да си намерят стойносттана литература по въпроси касаещи феминизма искам да препоръчам -> http://tinyurl.com/3nmvgvc
OT: Честито за пост номер 600, Петя (лично за мен по-важен е пост 666, ама да не задълбаваме). Пожелавам повече интересни постове, повече прозорливост и прескачане на границите на „очевАдното“ и повече смелост да се погледне на нещата от живота, не само такива, каквито са, но и такива, каквито биха могли да бъдат. И по-малко тролове (като мен) ;)
Гугъл не може да замени личните препоръки на хора, които са чели и могат да отсеят доброто според своите вкусове и идеи за феминизма. Няма нужда от заяждане.
Леле, ако бяхме на арената, сигурно щяхте да ме пуснете на лъвовете – с всички тези палци, които сочат надолу. Явно съм най-мразеният и неканен гост в този форум – гордея се с факта, защото или ви казвам истината и тя супер много ви боли, или съм супер зле и сам тъна в заблуди. А тя, истината, винаги е някъде по средата, демек – сигурно ви казвам и някакви верни неща, бидейки сам потънал в заблуди, няма нужда да ме мразите чак толкова много, хора!
За пореден път получих усещането, че разговарям със стена. Така става винаги, когато се опитам да вляза в диалог или диспут с феминист(к)и. Задаваш въпроси на стената, по нейна собствена покана, а тя ти казва: „Няма да отговоря на въпросите ти, защото дори няма да ги осмислиш. Grow up!“ Ето на това му се вика пред-разсъдък. Но кой съм аз, че да ви съдя? Щом предразсъдъците ме дразнят, значи съм пълен с такива – това е естествен закон. Трябва да поработя върху себе си. Пардон, ако съм засегнал някого лично, но не беше нарочно. Няма как да е нарочно. Засягането винаги е дело на този, който се засяга. От него зависи. Това също е естествен закон.
Но, малко по темата и обещавам – вече за последно. Трябва да призная, че феминизмът, който тук си поставяте за цел да „разнасяте“ пред обществото, изглежда доста зле, погледнат от страни – в очите на един не-феминист.
Първо, той вижда интелигентни, добре поднесени послания, интересни теми или покани за дебат, решава да се включи и…“под опашката е ад“, както се шегуваше Гърбов в „Улицата“. Коментарите са пълни с чувствителни, докачливи, настръхнали, реактивни и враждебни хора, които изразяват несимпатични, неясни или служещи на собственото им его позиции. Нека не се заблуждаваме, аз също съм един от тях. Просто тук средата е такава и човек няма как да излезе от водата сух. Не се оправдавам. Опитвам се да поднеса фактите от една странична гледна точка. И дано да има смисъл, че го правя…
Феминизмът във вида, в който сте се наели да го представяте на широката общественост, е обратното на привлекателен – отблъскващ е. Незапознатият човек може да прояви интелектуален интерес, защото темите наистина са добре подбрани, а после да види, че това е една малка, затворена група от хора, които предпочитат да говорят само помежду си. И се пита защо, аджеба, го правят публично и онлайн? За да назидават „различните“ ли?
Петя, блогът ти е чудесен и служи за развитието на феминизма, но коментарите под него служат точно за обратното – те генерират анти-феминизъм. Ако им обърнеш повече внимание ще видиш, че анти-то в тях е повече от за-то. Проблемът е у самите коментиращи, включително и у мен, защото бъркаме една значима социална идея с личните си конфликти от ежедневието и с проблемите, които имаме със собственото си его. Позволяваме си да приемем дебата по една обществена тема твърде лично. Защитаваме позициите си, все едно защитаваме себе си. А ти не само, че ни разрешаваш това, ами ни ни насърчаваш да се „оценяваме“ един-друг с палец, вдигнат нагоре или надолу. И ни съветваш да пораснем…От висотата на какво?
За съжаление, повечето палци в блога ти сочат надолу… Въпрос на елементарно преброяване е. Това косвено и недвусмислено показва как влияе иначе интересното ти четиво на читателите. Косвено и недвусмислено показва сумарната оценка на читателите, ангажирани с темата за феминизма. Аз бих се разочаровал, ако текстовете ми създаваха обстановка, в която масовото настроение на четящите ги винаги е палци надолу. Особено, ако тези текстове целяха някаква ПОЛОЖИТЕЛНА обществена промяна…
Просто тема за размисъл. Моля те да не приемаш коментара ми лично. ..
Тишо – it’s not about you.
Тишо, в края на краищата винаги стигаш до верните отговори, хаха. много пъти моите изводи съвпадат точно с твоите, пак ми спестил време. Бях си направила блог в wordpress, но упорито отказвам да поствам в него, не защото искам да избегна критика например, а защото асоциирам тази платформа със студенина, с нападки, вадене на изречения и отделни думи, захващане за тях като пинчер и обесване на този, дръзнал да ги употреби. часовете по академично писане, с тяхното аргументиране, тези и подтези доста са им повлияли и никаква човещина не усещам и това ме отблъсква. всъщност такава е целта на писането – обективност и неутралност, и те са добри автори, полезни са, но на мен ми идва в повече арогантността, дистанцираността, дори самочувствието им, има назидателност, и високомерие и е пълно точно „с чувствителни, докачливи, настръхнали, реактивни и враждебни хора“. от 9 кладенеца вода се вади, до наводняване се стига с тези аргументи и контра-аргументи. слаби са именно в общуването, и диалозите. искат ли да им т акив а, не искат ли, не знам. не ми се цитират имената отново, те са по-горе. петя няма нищо общо, поизползвахме й блога – нещо, което феминистите недолюбват – все се чувстват използвани или прецакани, а други, които не се имат за толкова световно значими или конвертируеми понякога им харесва някой да има полза от тях. нека ме дискриминират, това като ще е начинът да се почувстват по-горе. когато надминаваш някого в нещо, тогава повече те наказват или ограничават отколкото, ако си назад.
Тишо, двамата със Славка сте си отговорили сами какви за вас са ползите от феминизма и тъй като вероятно имате способност за саморефлексия, може би осъзнавате, че тези ползи са съществени.
А иначе, ако предпочиташ кифла, вместо партньорка, до себе си, от феминизма полза за теб няма. В страните, където реузлтатите на феминизма са налице (независимо дали произходът им е осъзнат), възможностите мъжете са си намерят партньорки, а не кифли, определено са по-големи.
Аз имам два въпроса. Смяташ ли се за първоапостол на българския .нет феминизъм и ако да, като един добър учител, не е ли редно да слагаш оценки на твоите последователи/подражатели, дори и да са ниски. Предполагам че ако бяха високи щеше да ги дадеш на драго сърце. Не виждаме твои коментари в други феми-блогове. Освен това добрият гуру е фанатик и винаги носи факла (за да бъде светлина), а ти си забелязана да разговаряш свободно с тролове ;) Гандист ли е успешният феминист?
И вторият. Трябва ли да бъде широкоскроен човек за да бъде добър феминист? Има ли смисъл от отчаяни състезатели, които не са наясно в какъв свят живеят и отказват или не могат да видят по-далеч от носа си, но феминизъм им звучи една правдива кауза и полезни ли са с нещо друго те освен създаването на медиен шум и разпространение на новосъздадени, модерни контра-стереотипи? И още – феминизмът академична дисциплина ли е или грас-руутс движение? Какво би трябвало да бъде?
Поздрави! Имам няколко въпроса и се надявам да получа поне частичен отговор. Първо би ми било интересно да чуя какво точно е феминизма за теб?
Прекалено често в коментарите (понякога и в темите) се чува хленчене колко не им е леко на жените. Не мисля, че на мъжете им е по леко в ежедневието. Поради тази причина и не се възприемам като част от феминистите, тъй като аз съм за равни права, Задължения и определено свододен избор. Прекалено често, когато някой, който не е съгласен с Петя, бива обявен за трол, мъж (и то в обиден контекст (??)) без да бъде изслушан. Което води и до факта, че прекалено често сериозни въпроси се игнорират. Та предполагам другия въпрос е: Каква е целта на блога? Да се дават примери за дискриминация или да се доказва защо в избраните примери някой е дискриминиран? Диалог или монолог?
И още една молба: може ли да се разшира малко диапазона на примерите и темите, които публикуваш, ако наистина феминизма за теб е свързан с равни права. Би ми било интересно да чуя и мъжки гледни точки; кога мъжете се чувстват дискриминирани и защо.
Аз все още чета блога от време на време, но не се чувствам толкова ангажирана, колкото в началото.
Нови теми се появяват сравнително рядко (това не е обвинение, ти си зает човек и не си длъжна да поддържаш често актуализиране на блога); за мен обаче това е сигнал, че ежедневието ни, темите, които ни заобикалят и които са актуални в общественото / медийно пространство, не пораждат толкова често необходимост да бъдат разглеждани тъкмо от феминистка гледна точка.
В крайна сметка, феминизмът като че ли предлага един доста ограничен начин да гледаме на света, и доста ограничени теми, които да обсъждаме.
В някои случаи имам несъгласия с изразените позиции, но не си давам труда да коментирам, защото на фона на феминистките коментари в блога, аз по-скоро би трябвало да спра да се наричам феминистка. Макар че пред познатите си гордо се наричам тъкмо такава. В крайна сметка, феминистка съм доколкото смятам, че жените са хора и като такива, имат равни права (също задължения и отговорности) с мъжете; но НЕ съм феминистка, ако това би означавало да осъждам някого за патриархалните му виждания (всеки човек има право на вижданията си, дори те да не са ми приятни) и определено и подчертано НЕ съм феминистка, ако това би означавало да дискриминирам мъжете с цел компенсация на жените (two wrongs don’t make a right).
Освен това мисля, че феминизмът в наши дни е даденост и common sensе, а не кауза, за която трябва да се воюва. Жените са хора – нищо повече и нищо по-малко – и не се нуждаят от специална протекция, специално изучаване, специални закони, специални регулации, които да им осигурят, че няма да бъдат дискриминирани на работно място или другаде. Да защитаваш жените от дискриминация означава да не ги уважаваш достатъчно, че могат да се защитят сами. Повечето образовани жени са напълно способни да направят житейския си избор и да го отстояват. Имаме всички необходими инструменти за това: равни права и достъп до образование. Оттам нататък всичко е наш личен избор. Можем да се държим като кифли и да влезем в патриархален модел на семейство; можем да приемем работодателя да ни държи сметка дали ще раждаме скоро деца и колегите да ни карат да им правим кафе; можем и да откажем да приемем такива отношения и да намерим алтернативи. Всичко това е въпрос на договорки и те са __двустранни__… Никой не се договаря вместо нас. Така че, ако обичаме, да си договорим отношенията с хората по начина, по който сме избрали.
Причината толкова много жени да влизат в подчинени позиции, да приемат кукленски роли в любовните си връзки, да влизат в стереотипната домакинска роля в семействата си, не се корени в принуда. Корени се във възпитанието и ценностите на самите жени и съответните договорки, които те са избрали да направят. За мен това са глупави избори, защото са с много голям шанс да направят жените нещастни; но не бих могла да съдя от ничие име, пък и всеки има право да е глупав. Много от тях може пък и да са щастливи точно по тоя начин. Същественото е, че отговорността за последствията от подобни договорки е 50:50 на жените и мъжете. Разликата в нивата на заплащане, например, е една такава ситуация в която не може да се говори за вина на мъжете или за вина на работодателите. Има свободна договорка между две независими, самостоятелни, пълнолетни страни, и тази договорка е (сумарно) за по-ниски нива на заплащане при жените отколкото при мъжете. Не виждам никакъв проблем в това.
Като цяло, липсва ми усещането за толерантност и взаимно зачитане в обществото, което се е формирало около блога; липсва ми и усещането за каквато и да е обща тема на разговор, различна от това групово да се възмущаваме от нещо възмутително.
Та толкова от мен като feedback по блога. Или не отразява точно „моя“ тип феминизъм, или тоя „мой“ тип феминизъм е някакъв тотално погрешен и изобщо не е никакъв феминизъм – де да знам.
Ще завърша с въпрос: понеже имам син, който скоро става на 4, и сме в периода на четенето на приказки – бих попитала и Петя, и четящите тук, ако може да споделят препоръки за приказки, подходящи за тази възраст, които обаче да не са директно индоктриниращи в патриархалния модел (например народните приказки, адаптациите на Братя Грим, както и авторските приказки на Андерсен, в огромната си част са силно сексистки). Срещам трудност в намирането на подходящи четива.
Да опитаме да заменим правата на жените с права на хомосексуални/малцинства и да видим какво се получава…
(…) но НЕ съм против расизма и хомофобията, ако това би означавало да осъждам някого за расистките/хомофобните му виждания (всеки човек има право на вижданията си, дори те да не са ми приятни) (… ) Освен това мисля, че да се борим против расизма/хомофобията в наши дни е даденост и common sensе, а не кауза, за която трябва да се воюва. Хомосексуалните и малцинствата са хора – нищо повече и нищо по-малко – и не се нуждаят от специална протекция, специално изучаване, специални закони, специални регулации, които да им осигурят, че няма да бъдат дискриминирани на работно място или другаде. Да защитаваш хомосексуалните и малцинствата от дискриминация означава да не ги уважаваш достатъчно, че могат да се защитят сами. (…)
Имаме всички необходими инструменти за това: равни права и достъп до образование. Оттам нататък всичко е наш личен избор
За съжаление, получава се едно извънредно популярно мнение.
Моля, не възприемай коментарът ми като злобна атака, целяща да те обвини в расизъм и хомофобия. Целта ми е да съпоставя изказването ти с реално съществуващи (и извънредно популярни) мнения и изказвания, с което да дам материал за размисъл.
Не се засягам на расизъм и хомофобия, защото знам, че не съм нито расист, нито хомофоб.
Аналогията ти според мен не е съвсем точна, защото жените все пак са половината свят. Ние не сме малцинство.
Всеки познава жени и общува с жени, независимо в какъв контекст; но много хора не познават и не общуват с цигани и/или с хомосексуални хора, поради което и не ги разбират.
С тази уговорка, да, в голяма степен преформулираните ми думи продължават да са валидни и в тези случаи.
Аз може да смятам някого за глупак поради това, че има хомофобски нагласи, и всячески да се опитвам да го предизвикам да ги преразгледа – чрез обяснения, дискусии, спорове, личен пример, а ако ми е близък – дори провокации. Целта ми би била да променя мнението му, или най-малкото да го накарам да го постави под въпрос. Но не бива да търся начини да го наказвам или принуждавам да действа против мнението си или пък да се опитвам да му го променя насила.
За мен принципът е такъв: има общи човешки права и отделни частни случаи, които се извеждат от тях. Общите човешки права, каквито са правото на мнение и свободното му изразяване, правото на собственост и т.н., за мен са по-висши от всичко. Никоя конкретна група хора не бива да търси начини да компенсира собствената си уязвимост чрез погазване на основните права на друга група хора. От своя страна, правото на мнение и свободата на изразяването му стигат само дотам, докъдето започват правата на отсрещния човек. (В тоя контекст понятия като вербално насилие идват малко в граничната зона, но това не ни е темата в момента).
„Феминистка“ няма една единствена вярна дефиниция. Може аз и ти да имаме различни разбирания за феминизма, но и двете да сме феминистки – всъщност това се случва постоянно.
Но не съм съгласна, че не трябва да се посочват и осъждат патриархалните схващания, защото патриархатът е система, която по дефиниция е ограничаваща за половете, а това вреди. Патриархалните възгледи възпроизвеждат и утвърждават тези вредни механизми.
Не съм съгласна и с това, че феминизмът е някаква даденост. В развитите страни е горе-долу ок, но в по-голямата част от света не е. Но дори и тук, виж систематичната офанзива срещу правото на аборт в САЩ. Нищо не е сигурно и ако позволим, ще се върнем назад като нищо. А и какво значи това, жените нямат нужда някой да ги защитава – аз съм жена и опитвам да защитя себе си, това е напълно нормално.
Винче,
Уважавам избора ти да си какъвто си искаш вид феминистка (твоята позиция, изразена тук, ми прилича на либералния феминизъм) или изобщо да не си феминистка, но изобщо не съм съгласна, че стереотипните роли в обществото ни се дължали на избор, а не на принуда. Това е едно пожелателно обобщение, което ме кара да си мисля, че не общуваш с достатъчно широк кръг от хора. За да може човек действително да прави разумен избор, този човек трябва да е възпитан като индивид: да са уважавали личното му пространство (например да са го оставяли да си разхвърля стаята, без да го наказват за това; да не са му отваряли писмата, да не са му следили телефонните разговори, да са уважавали правото му на мнение (дори ако това мнение е изглеждало глупаво) и т.н.). Това поне доскоро не е бил масовия случай в обществото ни, а и не знам и сега масов ли е. Между другото, наскоро се запознах с една жена–на 66 г., инженер, какъвто е и мъжът й–която продължава да търпи побой от него като начин за „разрешаване на конфликти,“ макар и досега тя да е с по-големия доход и на практика той да зависи финансово от нея. Другата ми позната в подобно положение е лекарка–на 54–с много успешна частна практика, а третата е писанистка на 40 и нещо. Защо тези жени търпят това? Защото от малки им е втълпявано, че не струват. Т.е., не са индивиди и реално са неспособни на индивидуален избор. Патриархалните норми са им били втълпени още от вкъщи и са продължили да им бъдат втълпявани през целия им живот–с бой. Тези случаи са ме убедили, че моето умение да правя избор не просто моя лична заслуга, а е привилегия: защото цял живот родителите ми са ми показвали с всичките си дейности, че съм ценна за тях. Между другото аз преди години имах кратка връзка с един художник, който се оказа със садистични наклонности, и при първото установяване на тези наклонности, аз казах: „Ако в това легло стане нещо, на което аз съм казала не, ти ще си останеш без пишка, дори ако трябва да платя на някого да ти я откъсне.“ И случая се размина без последствия. Причината аз да изляза моментално от една потенциално насилствена връзка, а гореспоменатите ми познати да останат в реално насилствени връзки, е това, че аз съм възпитана като ценен индивид, а те не. Абстрактната категория „личен избор“ няма роля сама по себе си.
Като свеждаш всичко до възпитанието, къде остава личната отговорност? Не ставаме ли така просто едни пионки, подчинени изцяло на независещи от нас обстоятелства? В този смисъл, каква е разликата между „човек е жертва, защото така е възпитан“ и „човек е престъпник, защото така е възпитан“?
Тази философия би довела до общество, в което никой не би носил отговорност за постъпките си, защото те биха били разбираеми и лесно обясними с фактори извън неговия контрол.
Винче, личната отговорност се възпитава според мен. Не е случайно това, че много деца на родители, оцелявали цял живот на помощи, повтарят съдбата на родителите си, макар да нямат интелектуални или физически увреждания, които биха им попречили да поемат лична отговорност за съдбата си. Не са видели пример за лична отговорност. Аз лично вярвам, че човек може да бъде възпитан и като жертва, и като престъпник. И да, има интелигентни индивиди, които се справят въпреки възпитанието си. Но има и интелигентни хора (жените, за които ти казах), които не могат да преодолеят вменената им идентичност на жертви.
Ами не знам това въпрос ли е и актуална ли е още тази тема, но случайно попаднах на тази форумска дискусия (която започва от едно, а стига до феминизма) и се втрещих. Доколкото разбирам, участниците в дискусията са само жени. Какво мислиш? http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=586191.0