Skip to content

Черният лебед: черна точка

14.12.2010

Гледахте ли Черният лебед? Сара Кауфман е неписала безмилостно ревю за Washington Post. Според нея филма не пропуска нито едно от обичайните клишета: балерините са префърцунени, емоционално разбити, фригидни… особено ужасяващи, когато започнат да застаряват; балетните хореографи са перверзни мухльовци, преследващи беззащитни танцьорки и пр.


Аз още не съм гледала самия филм, така че не мога да го коментирам, но последните няколко параграфа от статията ми направиха силно впечатление. Говорейки за Щатите, Кауфман отбелязва, че въпреки че балерините са обект на много внимание докато са на върха на танцовата си кариера, те много рядко заемат лидерски позиции (напр: хореографи, мениджъри на балетни трупи и др.) след като спрат да танцуват. В САЩ, явно, няма много жени хореографи, а броят на жените, които управляват балетни трупи е незначителен. Теорията на авторката е, че тенденцията от последните години е артистичните трупи да възприемат все по-коропоративен стил на управление: борд на директори, организационна структура и (познахте)… мъже по върховете. Новите шефове предпочитат да работят с мъже, промотират мъже-таньори и т.н. Иронията е, че всичко това се случва в екстремно-феминизирания свят на балета.

Коментарът ми е интересен, защото въпреки че нищо не разбирам от балет… ми се струва, че описанието на управленските структури в индустрията почти перфектно репликира положението в други индустрии, които на пръв поглед уж нямат нищо общо. Спомням си за един разговор, който водихме тук за учителките (жени) и директорите (мъже) в българската образователна система; за шефовете на болници (обикновено мъже), за половото разделение на средния и високия мениджмънт в ИТ индустрията…

Дет се вика, уви, нищо ново под слънцето.

30 Коментари leave one →
  1. lilia permalink
    14.12.2010 23:54

    Не съм търсила самоцелно власт или постове.Винаги има работа ,и за всеки има място под сънцето.Каквото мога това ще работя.Нека никой не се чувства длъжен ,да се чувства неловко с обяснения.Това не е било причина за присъствие и отдаденост.

  2. 15.12.2010 01:17

    айде сега, в българия като не е корпоративен стила, все едно има балерини хореографи и директори още от соц времената – даже скоро искаха да приемат (не знам дали го приеха) закон за ранното пенсиониране на балерини, щото явно нищо друго не работят след като спрат да танцуват…

    • openlyfeminist permalink*
      15.12.2010 22:37

      авторката съпоставя шатите със западна европа и канада, където според нея положението е по-добро. не знам, на мен не ми се вярва. ;)

  3. 15.12.2010 04:01

    Ще ми е много интересно да гледам филма. Балетът е едно от най-съсипващите изкуства, за тези, които го творят. Като се замисли човек, какво ли бъдеше има една балерина, пък било и прима, ако вече не може да играе?

  4. Йоана permalink
    15.12.2010 04:07

    „Иронията е, че всичко това се случва в екстремно-феминизирания свят на балета.“

    Честно казано, не виждам ирония – мъже управляват жени. Нищо ново и нищо изненадващо. Всъщност ти и сама си го казала в следващия абзац.

    • openlyfeminist permalink*
      15.12.2010 22:38

      Хахах. Да, права си. Не е ирония, а чист резил.

  5. 15.12.2010 04:08

    Аз да продължа като мисъл предния коментар. Доколкото знам, балетът действа много по-съсипващо на жените, които и без това са предразположени повече към остеопороза и контузии. Дали пък причината не е в това, че балерините просто са неспособни след края на активната си кариера да продължат да се занимават с танци…

    • openlyfeminist permalink*
      15.12.2010 22:39

      Говорим за управленски позиции, които не изискват физическа натовареност…

  6. 15.12.2010 05:02

    Не искам да звуча като черна станция, но според мен кокалът не се подарява, за него трябва да се пребориш. Жените навлязоха във всички сфери на обществения живот (добре са ни дошли), а сега ще трябва да използват личните си качества, за да преборят мъжката конкуренция в един жесток и студен свят, където „човек за човека е вълк“. Това включва всякакви форми на власт и управленски механизми, в т.ч. и корпоративната йерархия. Аз бих се занимавал с благотворителност и творчество предимно, за да си спестя хапането, дъвченето и ръмженето за кокала, но когато вляза в дадена йерархична система на управление, не очаквам някой да стане от управленското си място и да ми отстъпи позицията си, само защото съм мъж…А филмът е чудесен и Портман, както винаги, е на изключително високо ниво!

    • Йоана permalink
      15.12.2010 06:45

      „Това включва всякакви форми на власт и управленски механизми, в т.ч. и корпоративната йерархия.“ – което включва и сексизма. Това трябва винаги да се има предвид, преди да се обяви, че щом няма жени в еди-коя си индустрия, значи просто не ги бива! Жените още с пристъпването си в йерархичната система на управление са в по-лоша позиция от колегите си мъже от същото ниво: освен всичко останало, с което всички трябва да се борят, за да стигнат някъде, жените (а и всички други групи хора, които исторически са били тикани в ъгъла) трябва да се преборят И с предразсъдъците срещу тях. Не бъркай настояването да ни се правят отстъпки само защото сме жени с негодуванието срещу предразсъдъците, които ни пречат, само защото сме жени.

  7. Loshia permalink
    15.12.2010 09:31

    Да се възмутиш от това, че балерините рядко стават хореографи или мениджъри на трупи, е същото като да се чудиш защо актрисите рядко стават режисьори или сценаристи. Или шивачките в някой цех – директори на цеха. Това важи и за мъжете – колко актьори са станали режисьори или колко балетисти са станали хореографи? Ето това е интересната статистика.

    А че в управленския/ръководния/креативния/етц персонал има много мъже – ми сигурно е така, не споря. Ама това са едни други мъже в случая.

    • Йоана permalink
      15.12.2010 12:25

      Колко актьори са станали режисьори? Клинт Истуд, Бен Афлек, Мат Деймън, Кевин Костнър, Шон Пен, Джордж Клуни, Робърт Редфорд, Мел Гибсън, Робърт де Ниро, Бен Стилър, Уди Алън, Сидни Полак, Денис Хопър, Рон Хауърд, Чарли Чаплин. Това едва ли е пълният списък.

      • Loshia permalink
        15.12.2010 17:51

        Your point being? Аз написах рядко, не никога. Това са единици сред морето, по-скоро потвърждаващи казаното от мен :)

        Ще пробвам да се изразя по друг начин.

        Авторката на поста по-горе се възмущава как има много кадърни балерини, които не преминават към по-ръководни позиции. А колко мъже балетисти го правят? Дали пък хората (мъже + жени) в управленския персонал не са повечето външни хора (а не професионални балетисти)? Може би затова „описанието на управленските структури в индустрията почти перфектно репликира положението в други индустрии“ (цитат). Ммм? Докато не се цитира някаква статистика по въпроса – всичко е самоцелно чесане на езици.

      • Йоана permalink
        16.12.2010 00:58

        Идеята ми е, че изобщо не е рядко. Съмнявам се, че актрисите, които са станали режисьори, са и един процент от този списък (който дори не е пълен!) Идеята ми е, че на мъжете им се получава по-често, което отбелязвам по повед на предния ти коментар, в който твърдиш обратното.

  8. 15.12.2010 16:47

    Не е работата до корпоративния стил на управление, а до прастария проблем – „фигуративно казано” мъжът на магарето, жената крета отзад, натоварена с дисаги и мотики, отиват на нивата…
    Например, (с отклонение от балета) никога не мога да намеря логично обективно обяснение защо в шаха има разделение на мъже и жени. Ако го нямаше дали щеше да е сегашното положение – всички да знаем по някое име на световен шахматист и само единици на световна шахматистка?
    Не е работата до стил, а до атмосфера!

    • openlyfeminist permalink*
      15.12.2010 22:41

      „Не е работата до стил, а до атмосфера!“

      Именно!

  9. 16.12.2010 16:58

    Йоана, ще ти го кажа просто: ьор айдиаз сак. Това включва и сексизма.

    • openlyfeminist permalink*
      16.12.2010 23:20

      Хаха. Това пък защо и от къде ти хрумна?! Щото, очевидно, не е вярно.

    • Йоана permalink
      17.12.2010 01:26

      Сексизмът не е моя идея. А за останалите ми идеи – не знаех, че се познаваме, та да имаш представа от тях…

  10. mr. ice permalink
    17.12.2010 07:37

    Въпросът за липсата на жени по върховете е въпросът за липсата на тестостерон в тях. Вече сме обсъждали този химичен детерминизъм. Оттук насетне има два варианта: естествен, при който мъжете ще продължават сравнително да доминират и изкуствен, при който със закон корпорациите ще бъдат задължавани да имат 50% участие на жени в борда на директорите. Такава социална сила вероятно ще доведе в бъдеще до преразпределение на хормоните и изчезването на забележимите разлики между половете.

    Колкото до налагането на корпоративен стил в артистичните групи, вярно е, но такава е модата сега. Като поотмине кризата ще дойде и социализма. Ще се раздават пари за изкуство, докато цивилизацията се разложи от културен живот и пороци и новите варвари я сринат. За пореден път… The cycle of life.

    • Йоана permalink
      17.12.2010 10:28

      „Такава социална сила вероятно ще доведе в бъдеще до преразпределение на хормоните и изчезването на забележимите разлики между половете.“

      lol lol lol

      Това е толкова безсмислено и нелогично, че се питам да нямаш повечко естроген в организма си (хех, плоска шега, но не се сдържах). Според теб няма жени по върховете, защото нямат достатъчно тестостерон, за да ги тласне натам, да? А като ги настанят пртовиестествено там, те ще произвеждат повече, защото…? По какъв начин управленските позиции – а не стремежът към тях или предразположеността към тях – влияят върху прозиводството ан тестостерон в организма? Ако наличието ан тестостерон е предпоставка за лидерство, не виждам как осъщественото лидерство ще доведе до производството му. Logic fail, понеже единствената причина да поддържаш тая теория е, че ти изнася, и не е странно, че здравият разум не еучаствал много в аргументацията й.

      Плюс това няма доказателства за нея.

      • mr. ice permalink
        18.12.2010 05:14

        Има един природен механизъм, който се нарича адаптация. Например козината на хората е почти изчезнала, защото са започнали да носят дрехи. Външни причини предизвикват вътрешни промени. Литературата няма отношение към темата. За да бъдеш лидер се изисква тестостерон. Това че не виждаш нещо означава единствено че не виждаш нещо.

  11. Лудория permalink
    17.12.2010 08:08

    За разделение в IT сферата си мисля, че е глупаво да се говори. Има много шефове, които са жени в големите IT фирми. Където работя 50% от програмистите са жени и по никакъв начин не са дискреминирани по пол. Да не говорим, че след като спят с някой от шефовете стават и те шефове! Всичко според мен опира до уменията и възможностите на отделната личност, а не до неговия пол, етнос и дрън-дрън. Навярно има фирми, където това не е така, но винаги има изключения. Това, че по-късно в обществото започват да се издигат жените ми се струва повече като празни приказки, защото в исторически план има много жени, които са управлявали държави.

  12. 25.12.2010 17:53

    Има един природен механизъм, който се нарича адаптация. Например козината на хората е почти изчезнала, защото са започнали да носят дрехи. Външни причини предизвикват вътрешни промени. Литературата няма отношение към темата. За да бъдеш лидер се изисква тестостерон. Това че не виждаш нещо означава единствено че не виждаш нещо.

  13. ева permalink
    28.12.2010 02:55

    Гледах филма – очаквах повече и определено останах разочарована. За съжаление твърде повърхностен и като сюжет, и като актьорска игра. Все си мисля, че ако беше европейска продукция нещата щяха да стоят по друг начин, погледът щеше да има друг ракурс.

  14. Лъчезар permalink
    10.02.2011 07:50

    За да бъдеш лидер, се изисква воля. Ние сме разумни същества и не всичко опира до елементарна химия или други reductio ad absurdum

  15. 14.02.2011 12:55

    Не смятам, че на базата на изкуството трябва да се правят изводи за социалното положение на жените. Това е крайно неестествено. Все едно да смесиш мед с кисели краставички и да очакваш веднага да се получи страхотен десерт. Гледахме филма тук (във Виена) на кино двамата с моя приятел. Трябва да кажа, че и двамата много го харесахме. Редко се случва човек да се увлече толкова много докато гледа дадена история, още повече като знаем какви са повечето филми напоследък. Ако беше театрална постановка на края й, всички щяха да ръкопляскат, защото филмът следва много правилна линия на емоционално въздействие. Естествено, че това не е авторско кино, затова смятам, че постига всички поставени цели по най-добрия начин. Особено много ми хареса напрежението, което създава. Намирам за вдъхновяващи метафорите във филма за стремежа към красота – естествено, за тази цел сюжетът, който не е изключително дълбок, е подпрян на класиката. Музиката на Чайковски не може да разочарова. Интерпретацията на танците на мен много ми допадна. Не на последно място съм запозната, макар и косвено, с отношенията между балетните изпълнители в България – и определено мога да кажа, че представата ми за тях се покрива напълно от отношенията, показани във филма. Черешката на тортата е интересна любовна сцена, която е особено умело вплетена в сюжета и смея да твърдя – действително смела за Холивуд. Лично аз поставям 10 от 10 точки на този филм. Колкото до феминиското тълкуване на подобно произведение за мен е чисто и просто излишно.

    • 14.02.2011 13:13

      Извинете ме, наясно съм, че се пише „рЯдко“ а не „рЕдко“ :) Не е диалектна форма, а правописна грешка :)

  16. Mimi permalink
    06.03.2011 07:33

    Cherniat Lebed ne sam go dledala oshte… No kato govorim za filmi, gledah the Social Network i se chudia kakva tochka na nego da slozim…

    Nikoia li zena ne se pochuvstva malko obidena sled toia film? Samo na men li mi napravi vpechatlenie na roliata na momichetata v nego (disposable dating source, nothing more)?

    Tozi film shte bade vidian ot mnogo mladi teenager-ki i koito teparva shte navlizat v rabotnata sila na desetiletieto: 2010- 2020. Namiram za zalko che pak se propuska, i mezdy tova pokolenie, da se vnesat female role models v IT – a the Social Network, biediki tolkova populiaren imashe takava vazmoznost…

Trackbacks

  1. Да престарееш на 39 « Openly Feminist

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: