Видях това. Сетих се за теб.

Здравей Петя,
от известно време чета текстовете тук, а от скоро се абонирах и въобще станах редовен посетител и читател на този блог. Последните две години от живота ми се размислих и раздълбах около преживяванията си като жена и като мъж. За второто имам предвид познатата роля на силна жена, размахала ръце вместо фалос… Преди последните две години от живота си замествах въпросните преживявания главно през социалните си роли за помагаща работа в името на общото благо, която ми иде отръки. Бях една голяяяма майка. Не може, обаче с морални категории да си отговоря на въпросите, които имам като жена. Сега, насърчена от Мърдрата жена, освен всичко друго което правя, започнах да пиша разкази, които са запечатани живи истории. Нещо като личния ми блог, но във файлове на лаптопа. За сега. Облякла съм си, а защо не и обула, нови дрехи, от главата до петите, които определено ме карат да се чувствам с променен живот и възможности. Е, оказват се отколешни, дремещи в мен.
Искаше ми се да споделя това с теб, много сърдечно, както го чувствам.