Sex is great
Хелън Гърли Браун е една мацка, която през 1963-та година създава списание Космополитън. В момента е на 87 години и продължава да пише, говори, пътува и защитава идеите, върху които основава списанието. В последния брой на The New Yorker има хубаво ревю на първата й биография. Заглавието на книгата е Bad Girls Go Everywhere (Oxford Press, автор Дженифър Скенлън) и е заигравка с известната крилата фраза на Браун: Добрите момичета отиват в рая, а лошите… където си поискат.
Не съм фен на Космополитън и стотиците женски списания, които се опитват да печелят, експлоатирайки същата формула. Може би комбинацията козметика + парцалки + диети + въртене-на-опашка наистина гарантира успешното привличане и задържане на мъжкото внимание. Възможно е. За мен това не е основна цел на женското съществуване и по тази причина чета такива публикации само с изследователски цели. Въпреки това…
Не мога да не отбележа приноса на Браун към сексуалното възпитание и свобода на съвременната жена. Преди Космо, малко жени подозират, че сексът би могъл да им достави удоволствие и нямат нищо против да правят секс само, за да задоволят сексуалните желания и фантазии на мъжа си. Харесва ми определението на Браун като „пионер на либидното равноправие“… за нея е важно да се знае, чe жените МОГАТ и ИМАТ ПРАВО да изпитват точно толкова удоволствие от секса, колкото и мъжете. Благодарение на нейните статии в Космо, много жени ще потърсят и ще намерят клитора си. Което пък, от своя страна, ще им помогне да изпитат първия си истински оргазъм. Защото… да си го кажем право… повечето жени много рядко (ако въобще някога) изпитват вагинален оргазъм.
Браун е критикувана за смесените си послания… от една страна тя стимулира жените да са амбициозни, независими и да се забавляват без да се тревожат много много за общественото мнение. От друга страна, тя проповядва всичко това, защото смята, че именно по този начин една жена ще успее да си намери добър съпруг. Но както казах в началото, това не е причина да не отбележим най-ценния съвет, който някога е давала: Sex is great and one should gt as much as possible.
Openly Feminist 
В последния Харпърс също има ревю на биографията й. Сканлън, която е професор в Боудун, очевидно поддръжа тезата, че Браун е феминистка, допринесла за третата вълна. Според Браун модата освобождава жените, мъжете трябва да плащат цялата сметка и разни други спорни мнения. Браун в момента е към 90-годишна и все още работи. Според нея всяка жена трябва да работи, защото работат е централ за оформянето на личността.
„Преди Космо, малко жени подозират, че сексът би могъл да им достави удоволствие и нямат нищо против да правят секс само, за да задоволят сексуалните желания и фантазии на мъжа си.“
Не вярвам в това. Напълно убедена съм, че сексуалното желание на човека е много по-силно от всякакви културно-морални ограничения. Примери много. Но изобщо не вярвам, че хилядолетия наред жените са били така зловещо заблудени, че сексът е нещо много лошо, пък той да е върхът. Дори и да има „некадърни“ в тази работа мъже, най-вероятно мнозинството са достатъчно кадърни, че жените им да успеят да схванат къде му е хубавото.
Иначе, за да не съм съвсем офтопик – на мен изобщо не ми допада образът на жената, вманиачена в своя външен вид до най-дебилната подробност, мислеща само колко върховно ще впечатли с новите си обувки избраника си за тази седмица. Или пък пропагандирането на секса за една нощ, дето жените си били припадали по него. Мисля, че и в тази крайност е също толкова лошо да се залита, колкото и в другата.
Gimli, mozhe li edin istoricheski primer kak sexualnoto zhelanie pobezhdava moralnite normi?
Жени, несъгласни със сексуалните стандарти, сигурно е имало винаги. Приносът на Браун е да превърне това несъгласие в политика на едно mainstream списание. За времето, когато е започнала, посланието й може да е било доста радикално.
Gimli, естествено се е знаело, че сексът доставя удоволствие, въпросът е, че жените са били винаги учени, че сексуалното желание е грешно – морално, религиозно и така нататък, както и стремежът към него. Жените, които са изпитвали удоволствието открито, търсели са го или са афиширали желание, са били категоризирани като подвластни на дявола, като мъжкарани, като морално пропаднали и подобни. Това разбира се е варирало от култура до култура, от социален сегмент до друг, но уважаваният ти жена в Западната култура е това.
Yana, Ена, & razmisli: Благодаря за допълненията. Точно това имах предвид: че Браун нормализира женския сексуален опит, вкарва го в мейнстрийма, където той определено не се е намирал преди това.
Можем, разбира се, да се попитаме какво е мястото на женската сексуалност и в момента. И отговорът според мен не е съвсем оптимистичен, въпреки колосалните промени от последните 40, 50 години. В България например, от всяко едно момиче, всяка една млада жена … се изисква да е секси и то секси по един много конкретен начин (косите, циците, прашките) за хетеросексуалния мъжки поглед. Не този на някой конкретен мъж, а на мъжете по принцип. А в същото време, когато същата тази жена реши да консумира своята сексуалност, правейки секс с когото или както й харесва… то тя моментално бива заклеймявана за курва. Това лично мен МНОГО ме вбесява.
„въпросът е, че жените са били винаги учени, че сексуалното желание е грешно – морално, религиозно и така нататък, както и стремежът към него.“
На същото са учели и мъжете, особено по времето, когато Християнството се е вихрило най-диво.
„Gimli, mozhe li edin istoricheski primer kak sexualnoto zhelanie pobezhdava moralnite normi?“
Нямам достатъчно компютърно време за да потърся информация за доказателство, но си спомням, че бях чела преди време, как са открили прокопан тунел между женски и мъжки манастир. Това го казвам, понеже искаш исторически пример. Иначе мога просто да кажа – хората изневеряват. Винаги са изневерявали. Даже има статистика, че над 20% от вторите деца в семейството са с баща, различен от съпруга. Мисля, че за Англия беше статистиката, извинявам се отново, че не мога да дам линк.
Гимли, това са несериозни аргументи. Прокопан тунел може да е правен с много цели, например изнасилване на монахините. Изневярата също не значи, че жените винаги много са обичали секса.
Gimli, христянството е обяснявало и до голяма степен оправдавало мъжкото желание като следствие от съблазнението идващо от жените, а то е породено от дявола. Това е дълга тема, по която са изписани милиони страници. Но християнската доктрина съвсем не е било най-влиятелнaта в общественото разбиране и конструкт за сексуалното желание. Всъщност това което хората знаят за Средновековието са мисконцепции и се отнасят до периода на Контрареформацията. Обратното, обществената мъжка роля до голяма степен се е определяла от сексуалната мъжественост на мъжете (сори за тавталогията). В този смисъл в западните общества е било нормално, прието и дори очаквано един мъж да има и да търси да задоволява своите сексуални желания, а за една жена доскоро – не. За една порядъчна и нормална жена имам предвид.
Естествено, че са несериозни аргументи, защото изобщо не са аргументи. Ти каза да дам примери, а разликата им с аргументите е в това, че нямат за цел да бъдат неоспорими при тълкуването си. Акцентът в първото ми мнение беше, че аз не вярвам, че сексът е бил нещо ужасно за жените до появата на Космополитън, когато иазведнъж е станал нещо прекрасно. Такава трансформация в усещанията не може да стане, когато някой просто ти каже „абе то не е лошо, даже е хубаво“. Най-малкото за да му повярваш, трябва поне да ти звучи логично.
А за мен не е логично, че всички жени до появата на Космополитън са били принуждавани да правят секс против волята си. Ако днес приемаме, че жените също изпитват сексуално желание, то очевидно не са започнали да го изпитват изведнъж, не вярвам да има такава сериозна промяна в биохимията на жените от 20-ти век нататък.
Не казвам, че промени в културно отношение няма. Просто те са резултат от много продължителен и многопластов процес със сложен комплекс от предпоставки, от които появата на Космополитън е просто следствие.
Мислех да не пиша повече тук, но просто не се сдържах от това прозрение: „Прокопан тунел може да е правен с много цели, например изнасилване на монахините“. Възможно ли е човек с претенции за някакъв трезв разсъдък да изтърси нещо толкова безумно? Това е все едно да кажеш че Англия би прокопала тунел под Ламанша за да атакува Франция… Да не говорим че издава абсолютно непознаване и неразбиране на човешката психология. Което не знам дали е в помощ на целите на хуманизма.
Остава наистина да разберем кой е бил този тунел и защо е бил прокопан, т.е. какви са историческите факти и тълкуване.
Какво се вкопахте в тоя тунел. Спорите за различни неща.
Да върна оригиналния цитат:
„Преди Космо, малко жени подозират, че сексът би могъл да им достави удоволствие и нямат нищо против да правят секс само, за да задоволят сексуалните желания и фантазии на мъжа си.“
Напълно вярно е, че исторически (не само в Средновековието, но и до много по-нови дни) жените са възпитавани в подчинение в рамките на семейните отношения. Не че те не са _знаели_, че сексът може да доставя удоволствие. Ами просто не е имало значение, защото на никого не му пука дали нещо доставя удоволствие на жената или не. Сексът в рамките на семейния живот (!) служи за 2 неща – за произвеждане на наследници и за удоволствие на мъжа. Това виждане е споделяно и от двата пола. В условията на уговорени бракове, чийто смисъл е бил предимно да уредят финансово-имотни взаимоотношения между два рода, а не да отговорят на душевните трепети на бракосъчеталите се, това дори не се възприема като драма, освен в много екстремни случаи.
При всички положения обаче и много преди Космополитън жените знаят, че сексът би могъл да им достави удоволствие. Бих дала пример от литературата – средновековните романси, които възникват и се разпространяват в условията на християнизирана Европа и са предназначени да забавляват дворцова аудитория, състояща се предимно от жени – аристократки и благородни дами. Романсите от своя страна черпят мотиви от античната литература; тя пък откъде черпи – сигурно и тя все отнякъде, но не може толкова добре да се проследи :) Трагичната любов между двама млади от враждуващи родове, забранената любов в разнообразни триъгълни конфигурации, неподходящата любов между хора от различни социални прослойки и други подобни теми са любими на дамите открай време, а нали никой не се съмнява, че като си говорим за „любов“ в тези сюжети, със сигурност не се ограничаваме до държане на ръцете, а имаме предвид и загатнатата, но не винаги експлицитно разказана, консумация на любовта?
Фолклорът също изобилства с мотиви, посветени на самостоятелния избор на женски персонаж да прави секс с партньор извън брака си (както споменах, партньорът в брака не се третира като потенциален доставчик на удоволствие – такъв се търси винаги на непозволено място). Чувствеността на жената има свое запазено място във фолклора и въпреки че простъпката обикновено носи след себе си негативни последствия, героинята най-често (без да имам статистика, по общи наблюдения) отстоява избора си. Друг е въпросът, че избраникът обикновено е някой извън обществото – зъл човек, престъпник и много често дори не е човешко същество. Това разбира се са инструменти на социално осъждане на женския избор да последва либидото си, НО за да има необходимост от такова осъждане, можем да сме сигурни, че този избор е бил правен достатъчно често. Демонизирането на избрания партньор произтича от неразбирането на самата женска сексуалност, която е плашеща и обвита в табута.
В крайна сметка, че жените _знаят_, че сексът е хубаво нещо, не подлежи на обсъждане според мен. Но и ролята на списанието трябва да бъде призната за приноса му към нормализирането на женската сексуалност, валидирането на правото на жената да получава удоволствие извън контекста на забранените и греховността.
Което всъщност си е казано в оригиналния постинг.
Във Виктроианската епоха наличието на сексуално желание при жената е било категоризирано като заболяване. Говорим за едва преди 100-ина години.
Mersi, Wynche! Verno biahme zakopali diskusiata, ama i mnogo losho trygnahme.
Аз залагам на романтичната вероятност – имаме двама души от съседни манастири, чиято страст, вследствие от пълното въздържание и натрапчивата мисъл и желание за другия, достига невиждани мащаби и прокопава тунел! От къде са се познавали е друг въпрос. Сигурно не са искали да бъдат прогонени и анатемосани заради нарушената догма и тунелът се е оказал добро компромисно решение. Може би и други монаси и монахини са помагали в геоложкия процес изживявайки чуждата любовна драма като своя… От край време на земята е имало огнени жени които следват собствен път, дори без да познават клиторите си (може би познаването е просто бонус). Не се знае и чия разглезена наследница е била заточена в манастир от проклетия си баща. И т.н. Колко много възможности за един красив сценарий. :)
гимли, разкажи де.
Пък може би жената наистина таи дявола. В Индия още от древни времена жените имат право да изпитват наслаждения и вижте докъде са я докарали… :) (това на шега)
Сетих се и за нещо друго – наскоро ми попадна пространен коментар върху скорошно изследване на женската сексуалност, в което бяха отделени абзац-два на изследванията по въпроса до момента и се оказва, че това на практика е нова територия, за разлика то изследванията на мъжката сексуалност. Ще постна линка в събота или неделя, когато се прибера при собствения си компютър, тук го нямам. Но статията е много интересна и просветителска в това отношение.
Ето една връзка за такъв тунел, но тя не казва нищо конкретно за функциите на тунела.
http://legendsrumors.blogspot.com/2007/11/tunnel-connects-monastery-nunnery.html
Много малко се коментира женската сексуалност, до ден днешен съществуват митове и легенди, табута и забранени въпроси. Само ако влезете в онлайн изданието на българското Космо, ще ви падне шапката от коментарите по подобни въпроси.
Няма да е лошо и тази тема да покоментираме, само че се опасявам от коментарите, които би предизвикала.
Офтопик: личното ми мнение е, че почти всички жени могат да изпитват вагинален оргазъм, при това всеки път. Въпрос на познаване на собствената физиология и сексуалнст, както и избор на информиран и/ли достатъчно разбран и комуникативен партньор.
Какъвто оргазъм те кефи, такъв. Аз пък изпитвам прекалено голям натиск от изприказваното за всичките видове оргазъм и безкрайните възможности в секса на модерната жена: вагинален, анален, г точка, това, пък онова, пък 15-то.
То хубаво познаване на сексуалността, общуване с партньора и т.н., ама няма да направя вагиналния оргазъм самоцел, нито ще тръгна да си избирам партньор според уменията му да постигне това или онова в леглото, та да мога после да обясня на света колко сме прогресивни и просветлени с мъжа ми.
Между другото, да се стремиш задължително, на всяка цена да живееш идеала на феминизма, може да бъде вредно, за теб самата, и за семейството ти.
Какво е пък това „идеала на феминизма“?
А дали е вредно за семейството, като че ли не зависи толкова от това какъв точно ти е идеалът, а повече от това дали и партньорът ти има същия. Ясно е, че ако ти си феминистка и се налага да водиш ежедневни битки с мъжа си, за да доказваш елементарни неща като равните си права с него – да работиш, да шофираш(познавам семейство, в което мъжът не позволяваше на жена си да се научи да шофира… било мъжка работа), да взимаш самостоятелни решения за себе си и да имаш равен глас в решенията, които касаят и двама ви… – ако се налага да водиш такъв живот, определено може да нямаш най-щастливото семейство. Но вината за това не би била единствено твоя, и определено проблемът не би бил във феминизма.
Така и не разбрахме нищо за тунела, освен че е изграден от тухли, т.е. сериозен проект с неясна цел свързващ два манастира. Във всеки случай е глупаво да смятаме че жените по онова време не са изпитвали удоволствие от плътския контакт поне в мислите си. Сега като се замисля в непознаването на тялото вероятно се корени есенцията на женствеността отпреди 20ти век. Онази романизирана женственост която е отличавала ясно жени от мъже. Те всъщност и мъжете не са били много наясно със сексуалността си, но това е друг въпрос. Когато не познаваш нещо в него има някаква магия, а днес изглежда тя е на изчезване. Друго е като знаеш точно къде е бутона за включване на кратките, но съдържателни електро-масажи на мозъка. А когато можеш просто да се пресегнеш и да вземеш това което искаш има опасност от опорочаване. Можеш да го взимаш още и още, докато загубиш представа за цената му. Неслучайно днешните млади жени са доста нетърпеливи и направо агресивни във флирта, нямат време за второсигнални дреболии и отживели ритуали, искат всичко на минутата. Еманципация. Сигурно е за добро. Пък и да не е, няма да разберем след като променим и възприятията си за това кое е добро.
Wynche, ако идеалът не феминизма е липса на стриктни джендър роли в семейството и избягване на стереотипния вариант „Тати бачка, мама чисти“, то търсенето му на всяка цена не е задължително най-доброто. Понякога това е най-добрият вариант за семейството, в рамките на възможностите на това семейство.
Пример: ако аз и мъжът ми искаме аз да работя, а той да излезе в отпуск да гледа бебето, това ще значи да живеем с много малко пари. Тогава колкото и да съм феминистка и да ми е неприятно да съм зависима от мъжа си, ще го направя, защото семейството има нужда от това.
Подобно е и в секса – няма да ползвам мъжа си, за да доказвам колко съм феминистка и мога да постигам пет вида оргазми, защото това не пасва на начина, по който живеем.
Наистина много готина баба. Макар списанието да не е мой тип, искрено й се възхищавам… :)
Yana: избягване на стереотипния вариант „Тати бачка, мама чисти“ не означава да се бяга непременно към размяна на ролите на всяка цена.
Феминизмът отрича по-скоро мотивацията при това разпределение на ролите – отрича „тати бачка, защото е мъж, а мама чисти, защото е жена“. Правилната мотивация (от гледна точка на феминизма както аз го разбирам) е следната: „бачка този, чийто труд е по-добре платен; чисти другият“.
А то дори и това не е даденост – това разпределение е валидно само докато нуждата от пари е първостепенна. Ако и двамата биха могли да бачкат – за различни пари, но и в двата случая за суми, които биха били достатъчно за осигуряване на нормален живот, – въпросът кой бачка и кой чисти може да има доста разнообразни отговори.
Умни неща казваш и аз имам много да му мисля за семейните роли, за значението на парите тоже.
Според мен има доста противоречие в това да обясняваш на жените как да си намерят мъж и в същото време наслажденията на секса. Двете неща в комбинация просто правят зависимостта на жените по-приятна. Е, имаж си мъж, напълно зависима си от него, но за сметка на това секса си е приятен и имаш мнооого време за харчене на парите му. Нещо в тоя дух. Само по себе си тръбенето на това, че секса е приятен не води до кой знае какви резултати. Нито жените ще имат равно с мъжете заплащане като следствие от това, нито ще придобият повече истински права.
Хубаво е да се знае, че жената трябва да изпитва удоволствие от секса, но само това не е достатъчно. Допускам, че се пропагандира определения от Тимъти Лиъри“институционализиран секс“ в подобно списание (за по-любопитните да прочетат „Неврополитика“ от Т.Лиъри). Е, всичко си остава в същите рамки, само дето се допуска, че жената ще е малко по-щастлива между тенджерите в кухнята, пералнята и килера с прахосмукачката.
От друга страна е добре да се познава и женската сексуалност, мъжете на не гледат на жената като обект за лично развлечение без да се интересуват на нея това харесва ли й или не. Една крачка напред.
Всъщност в моя опит мъжете никога не гледат на жената, с която спят, като на обект за лично развлечение – напротив, всички много се стараят да направят всичко възможно, за да е й е хубаво и това е чудесно, но когато се опре до техниката, засъжаление почти никой не знае кое точно как, къде, в кой момент и защо, включително аз самата. Тъжно, но реалност, поне за мен. Иска ми се да имаше повече конкретни и сериозни материали по въпроса за механизма на женския оргазъм или удоволствие като цяло.
Днес попаднах на ето тази дискусия в блога Have your say на BBC World service:
http://worldhaveyoursay.wordpress.com/2009/05/05/on-air-is-contraception-too-important-to-be-left-to-men/#more-5790
Изключително любопитно ми е да видя български коментари по въпроса и мисля, че твоят блог е мястото:) Чета те редовно и с удоволствие.
Аз пък си мислех, че разграничението между клиторен и вагинален оргазъм е антифеминистко – нали, измислено е от Фройд, който сам признава, че за него женската сексуалност е „тъмен континент“. Което не му пречи да скача в някои доста шокиращи заключения за нея. Например да класифицира женските оргазми като второразредни, младежки или клиторни от една страна и зрели, истински, вагинални от друга. Под негово влияние невъзможността на една жена да изпита „вагинален оргазъм“ дълго време се е смятала за признак на фригидност. Според мен това е донякъде свързано с аналогията между пениса и клитора, тоест клиторният оргазъм е някак си по фалически и затова „истинските“ жени трябва да могат да прехвърлят центъра на удоволствието във влагалището си, което може да получи оргазъм само при проникване.
Вижте най-цитираната статия от 70-те за митовете свързани с женския оргазъм , както и един доклад на жена-сексолог от конференция миналата година:
http://tiny.cc/QqN8B
http://tiny.cc/1l1kw
Козмо лично на мен ми е супер противно списание именно защото (освен че насажда грандиозни body-image issues) представя някаква нормативна сексуалност – казват ти къде и как е модерно да искаш да правиш секс този сезон примерно, отделно че поддържат разни подобни митове за женската сексуалност, които карат повечето жени да се чувстват непълноценни или да смятат партньорите си за такива, ако нямат правилния тип оргазми или ако не мислят непрекъснато за секс или нещо подобно.
Аз пък си мислех, че разграничението между клиторен и вагинален оргазъм е антифеминистко – нали, измислено е от Фройд, който сам признава, че за него женската сексуалност е „тъмен континент“. Което не му пречи да скача в някои доста шокиращи заключения за нея. Например да класифицира женските оргазми като второразредни, младежки или клиторни от една страна и зрели, истински, вагинални от друга. Под негово влияние невъзможността на една жена да изпита „вагинален оргазъм“ дълго време се е смятала за признак на фригидност. Според мен това е донякъде свързано с аналогията между пениса и клитора, тоест клиторният оргазъм е някак си по фалически и затова „истинските“ жени трябва да могат да прехвърлят центъра на удоволствието във влагалището си, което може да получи оргазъм само при проникване.
Вижте най-цитираната статия от 70-те за митовете свързани с женския оргазъм , както и един доклад на жена-сексолог от конференция миналата година:
http://tiny.cc/QqN8B
http://tiny.cc/1l1kw
Козмо лично на мен ми е супер противно списание именно защото (освен че насажда грандиозни body-image issues) представя някаква нормативна сексуалност – казват ти къде и как е модерно да искаш да правиш секс този сезон примерно, отделно че поддържат разни подобни митове за женската сексуалност, които карат повечето жени да се чувстват непълноценни или да смятат партньорите си за такива, ако нямат правилния тип оргазми или ако не мислят непрекъснато за секс или нещо подобно.
Колко годишна жена го пише това, че жените нямали вагинален оргазъм – жените докога ще си мислят, че тези оргазми ей така се случват – те трябва да поработят малко над собствените си тела, да се научат на тези оргазми с малко практика. При мъжете сексуалните реакции са даденост – те нямат толкова способности като жените, за да се учат.
Колко годишна жена го пише това, че жените нямали вагинален оргазъм – жените докога ще си мислят, че тези оргазми ей така се случват – те трябва да поработят малко над собствените си тела, да се научат на тези оргазми с малко практика. При мъжете сексуалните реакции са даденост – те нямат толкова способности като жените, за да се учат.