Феминистки под прикритие.

Сестра ми, Ина, е от типа жени, които убедено вярват, че всички хора по света трябва да имат равни права и възможности и въпреки това не смята себе си за феминистка.

Преди няколко дни, газовият котел в апартамента й дава фира. Тя вдига телефона, разбира се с техника и в уговорения ден и час, някакъв мъж пристига да поправя повредения котел. Сестра ми и съквартиранта й го оставят да си върши работата.

По някое време Ина забелязва, че човекът вече не работи, но нещо се мотка около котела. Тя отива при него и го пита:

Ина: Какво става? Всичко наред ли е?
Техник: Да, да. Всичко е наред. Аз съм готов, само чакам съквартиранта ти да свърши с телефонния си разговор, за да мога да му обясня как работи всичко.
Ина: (след некратка пауза) Амиииии…може да обясниш на мен?!…

Техникът нямо протестира няколко секунди, но виждайки, че сестра ми няма никакво намерение да се откаже, започва да й обяснява:

Техник: Ето това тук показва налягането на котела, това тук ще ви извести, ако случайно има някакъв пробив на газ…
Ина: Така, добре. Хайде сега ми покажи термостата, за да знам как да контролирам температурата на радиатора в различните стаи.

В този момент техникът отваря ЕЕЕЕЕЕЕЙЙЙЙЙ такива очи, тотално губи ума и дума и не може да спре да зяпа сестра ми.

Ина: Разказвай, разказвай. Баща ми има фирма, която се занимава с проектиране и инсталиране на газови инсталации. Ние сме израстнали с разговори за чугунени котли, радиаторни термостати и газови мрежи.

И той започва да разказва. Какво да прави?!

***

Разказвам тази история, за всички онези жени, които някак вътрешно в корема си усещат, че живеем в свят, изпълнен със сексизъм и дискриминация, но въпреки това все още предпочитат да не се наричат феминистки.

Няма значение как се наричаме. Важно е просто да не позволяваме някой да се държи към нас така все едно сме тъпи, слаби и безпомощни, когато ние самите знаем, че не сме такива.

Разказвам тази история, за всички жени като Ина: феминистки под прикритие.