Феминистките го правят по-добре

Мисля, че на български има израз „здрава, здравословна връзка“. Аз бих казала и „пълноценна“, „устойчива“.

Пък single – необвързан.

:)

мерси за помощта, поправих веднага.

За мен обяснението е съвсем просто. Хората, които се самоопределят като „феминистки“, обикновено имат по-широки възгледи върху човешките отношения. Съответно са по-склонни към търпимост и търсене на разбиране на чуждата гледна точка.

Именно!!! С други думи…да си феминист може би не е чаааак толкова лошо.

Защо анонимно? :))

Абсолютно съм съгласен с анонимен ( що се криеш човече? ), че феминистките са по – широко скроени и въобще са жени на място.
А феминист… мисля, че самото течение няма мъжки род?

Миииии, толкова много ме вдъхнови, че чак написах една нео-феминистка, пост-модернистична, но по гейски разсъдлива и чувствителна, дори опенли феминист статия: http://asktisho.wordpress.com/2008/01/24/male_vs_female/
Няма да очаквам фийдбек, но ако дадеш, ще го прочета и сигурно ще му обърна внимание. Един съвет (хич не ми се свидят): дай по-леко с пропагандата, че светът така или иначе отива на кино. Вече няма нужда да се правиш на рицар, защото дамите отдавна не са дами, всичките сме се превърнали в свине. И жените се освинват типично по мъжки, което е грозно.

„Да, естествено, това че проучването показва, че хората с феминистки убеждения имат по-здрави и сексуално задоволяващи връзки, не означава, че техните връзки са такива, заради феминистките им убеждения.“

Ето потенциална причинно-следствена връзка:
Феминизмът предполага равенство на половете, в основата на което лежи комбинация от равни части уважение към себе си и уважение към другия.
Това е предпоставка за равнопоставеност на ролите на двата пола в семейството, следователно в такова семейство липсва моделът „използвач и използван“, характерен за неравностойните връзки.
А това е тъкмо моделът, отговорен за провала на повечето връзки (това разбира се не се опира на проучване, а само на common sense и житейски опит, но все пак ми се струва валидно). Неравностойните връзки имат множество слабости, които биха могли да доведат до провал:
– на използвания да му писне и да тръгне да се спасява
– на използвача да му омръзне и да си намери друго предизвикателство
– неумела комуникация между хора, които имат неконсистентна визия за света и мястото си в него. Пример: средната читателка на списание „Хай Клуб“. Тя се интересува от мода и козметика, поддържа външния си вид, и смята, че е нейно право и задължение да изглежда максимално добре. Благодарение на добрия си външен вид си намира партньор. Обаче после се оказва, че партньорът харесва някоя, дето има още по-добър, или дори просто различен, външен вид. Това е логично поведение от страна на мъжа (не мъжете по принцип, а типа мъже, които си търсят жена за украшение), но жената го счита за нередно и не може да го приеме.

Жените, които не са феминистки, имат взаимнопротиворечащи си представи за себе си. От една страна завъртат живота си около мъжа / мъжете; от друга, все пак имат някаква гордост и поставят все някъде граница на това да бъдат третирани като изтривалки.
Аз ако бях мъж, не бих могла да проумея такава жена. Тя първо се самоопределя като моя изтривалка, а после се сърди, че я третирам съответно.
Същите тези жени постигат различни резултати с едни и същи методи – а това не може да не обърка човек! Гореописаната мадамка, да кажем, има интереси, изчерпващи се с темата „къде ще пазаруваме днес“. В началото този кръг интереси работи добре за нея, защото й помага да си намери мъж. Впоследствие обаче се обръща срещу нея, защото кой мъж обича жена му по цял ден да харчи пари за неща, които според него са напълно излишни.

Ето и друга потенциална причинно-следствена връзка: Повечето феминистки са образовани жени. Като такива, те са с повече възможности за работа и реализация.
Оттук следват две неща:
1) в материално отношение: в семейството влизат повече пари, следователно избягваме мизерстването като мощен фактор за разпадане на връзка
2) в психологическо отношение: по-голям е шансът партньорите да имат сходен жизнен опит, а въз основа на него – и взаимен интерес към животите си, което пък е фактор за обогатяване и постоянно обновяване на връзката.

Cross-post-вам си го това и при мене, защото нещо много взех да ги разбирам нещата ;)

Ако искате да знаете какво мисля, питайте wynche-то. ;) Сериозно, обаче, абсолютно съм съгласна с този анализ. Особено много ми хареса:

Жените, които не са феминистки, имат взаимнопротиворечащи си представи за себе си. От една
страна завъртат живота си около мъжа/мъжете; от друга, все пак имат някаква гордост и поставят все някъде граница на това да бъдат третирани като изтривалки.
Аз ако бях мъж, не бих могла да проумея такава жена. Тя първо се самоопределя като моя изтривалка, а после се сърди, че я третирам съответно.

wynche, от твоя коментар ми дойдоха още 120 идеи за текстове. Ще разчитам на теб да помагаш ;)

Pierrot:
Много хора ме питаха за „мъжкият“ род на феминизма. Аз обикновено казвам мъж-феминист и жена-феминист (или феминистка).

Проблемът с терминологията, поне според моите скромни наблюдения, е по-скоро исторически. Действително феминизмът възниква като ЖЕНСКО движение, т.е. движение, което се бори за правата на жените. Това става още през XIX век в Англия, а по-късно и в САЩ. След 60-те години на XX-ти век, обаче, целите на движението са предифинирани по много по-широк начин. Започва да се говори за равнопоставеност (а не само за равноправие), за сексуална свобода и т.н. С други думи, феминистката agenda в момента (ако въобще може да се говори за такова нещо) е много по-различна, от тази по времето, когато е възникнал конкретния термин. При всички положения обаче не мисля, че самото наименувание е чак толкова важно.

Въпреки че (d’uh) не намирам нищо срамно в това човек да се нарича феминист.

AskTisho
Абе, човече, защо си такъв песимист?! :P Писах ти коментар при теб.

Много ясно, че го правят по-добре: колкото по-малко жената до/под/над теб прилича на надуваема кукла по вид и начин на мислене, колкото повече мисли като и прилича на човек, толкова по-хубав е сексът.

По повод поста на longanlon, дори и в най-прозаичния смисъл е обяснимо, че жените-феминистки са по-добри в леглото.
Мъжете категорично твърдят, че най-възбуждащо им действат жени, които знаят какво искат и как да го получат. Това, че държат на собственото си удоволствие не по-малко, отколкото на това на партньора, ги прави и по-активни, и по-склонни към експерименти, съответно и по-добри любовници.

Иначе, Петя, блогът ти е прекрасен. Първият в българското интернет-пространство, който наистина ме е грабнал. Благодаря и на Майк Рам, че ми го показа.

Има, има, мъже феминисти! Имах такива състуденти в университета. Жените феминистки сигурно го правят по-добре, но пък мъжете феминисти в женска среда в университета го правят много повече! Как не се е усетли повече народ за тая работа чак ми е чудно. :)

Hermiona:
Извинения за късното БЛАГОДАРЯ, но все пак ето го отново: благодаря :)

hommelette:
Трябва да покажем и гледната точка на мъж феминист, мисля, че ще е полезно за много хора. Моят мъж е феминист и е обещал да guest-blog-не тия дни.