Жени, пол и мълчанията на историята
И втората вълнуваща новина за тази вечер: Българската група за изследване на историята на жените/половете и Българската асоциация на университетските жени (БАУЖ) организират конкурс за написване на историческо есе на тема: Жени, пол и мълчанията на историята
Къде са жените в историята? Защо историята мълчи за историческия опит на женския пол? Както показват съвременните историографски изследвания, господстващите исторически наративи навсякъде по света все още неглижират многообразието на опита и културата на исторически съществувалите общества. В нито една страна в света все още жените и мъжете не са представени еднакво в историята. Доминиращата гледна точка към историческото минало все още фаворизира (политическите) действия на белите мъже от средната класа и приема техните позиции, ценности и житейски избори за универсални. С новите
развития на социалната и културната история, на антропологията, емографията,
историята на всекидневието, семейството и пр.станаха ясни ограниченията на
традиционната (политическа и дипломатическа) история и се издигнаха апели за уплътняване на картината на миналото чрез включване в образователните програми и в учебниците на знанията за историята на неглижираните до скоро социални актьори – на жените (и техните взаимоотношения с мъжкия пол) включително.Участниците в конкурса трябва да са студентки и студенти от бакалавърските или магистърските програми на хуманитарните специалности на висшите учебни заведения в страната, да имат подчертан интерес към новите развития в социалната и културната история на България, Европа и света, и специално към мълчанията/ празнотите/ неизследваните феномени и аспекти на историческото минало от най-дълбока древност до наши дни; към малко изследвани актьори от “сянката” на историята.
Есето – в обем от 10 стандартни страници (2500 – 3000 думи) трябва да бъде изпратено на следният електронен адрес до 15 април 2008 г: Ася Асенова, БАУЖ, assia_assenova [at] abv [dot] bg. Предвиждат се парични и материални награди: Първа – 150 лева, Втора – 100 лева, Трета – 50 лева.
Резултатите ще бъдат оповестени на страницата на БАУЖ на 17 април 2008 г. и съобщени на участниците на посочените от тях адреси.
Аз имам няколко молби към вас:
1. Ако сте студент/ка и четете този блог, МНОГО МОЛЯ, участвайте в конкурса. Темата е толкова интересна!
2. Ако участвате, изпратете копие от есето си и до мен. С голяма радост бих го публикувала (ако ми хареса, разбира се) ;)))
3. Препратете съобщението до други ваши приятели, които евентуално биха имали интерес да участват.
4. Пък…като не сме студенти…какво от това…дайте и ние тук да се разговорим по темата. И, отново да намигнем на Лидия Склевицки и да се почудим, защо все пак историците проявяват повече интерес към конете, отколкото към жените?
Айде, айде…
История на жените/половете
Имам страхотни новини! Току що научих за една много вдъхновяваща серия от лекции, посветена на методологията и проблематиката на историята на жените/половете. Лекциите се организират от Българската група за история на жените/половете, Магистърска програма „Социални изследвания на пола” и Българска асоциация на университетските жени и бележат старта на първата обща европейска МАГИСТЪРСКА ПРОГРАМА по историята на жените/половете МАТИЛДА.
Поредицата е започнала преди малко по-малко от месец и въпреки че сме пропуснали много интересни теми, още много неща тепърва предстоят:
03.04. 2008
Кристина Попова – Милосърдие и социално познание. Жените в благотворителността и социалната работа през първата половина на 20в.
Жоржета Назърска – Жените от малцинствата в българския политически, икономически и културен живот (от Освобождението до края на 40-те години на XX век)
10. 04. 2008
Анелия Касабова – Семейна и репродуктивна политика на социалистическа България
Светла Балуцова – Образи на извънбрачността в западната историография
18. 04. 2008
Liz Harvey (University of Nottingham) – Women, gender and fascist movements in Europe 1919-1945: problems and perspectives
23.04. 2008
Мадлен Данова – Жените-писателки и българският модернизъм
Даниела Колева – Женски истории: пресечни точки на устната история и историята на половете
08.05.2008
Ралица Мухарска – Бохемството и жените: Париж, левият бряг, 20-те години
15.05.2008
Надя Александрова – Темата ще бъде обявена допълнително
Надя Манолова – Темата ще бъде обявена допълнително
Лекциите ще се провеждат от 17.30, зала 21 на Философски факултет.
Безкрайно благодарности за предоставената информация на Д-р Миташки и молба към хората, които евентуално ще присъстват на лекциите: хайде някой да се престраши да води бележки, за да можем после да публикуваме и тук. Аз ще се опитам да се свържа с всички лектори по отделно и да ги помоля да ми предоставят слайдове и т.н…но за всеки случай. Иначе ще се налага да бягам от работа, за да присъствам на лекциите…което не е съвсем добра идея.
***
Още постинги по темата:
Начало на женското движение в България
Намерих много добър уводен текст към историята на женското движение в България в края на XIX век. Авторът е Светослав Живков, който по време на публикуването на въпросния текст е докторант в Историческия факултет, катедра „История на България“ и след няколко минути ще получи фенски мейл от мен. Няколко откъси:
Във връзка с избирателните права на българките, Търновската конституция и нейното прилагане:
Преди да се занимаем с началото и първите стъпки на движението за избирателни права на българската жена, трябва да обърнем поглед и към формално-юридическата страна на въпроса. Член 86 на Търновската конституция дава избирателни права на „всички български граждани, които имат възраст по-горе от 21 години и се ползват с граждански и политически правдини“2 в смисъл, че не са лишени от тях. Чл. 60 гарантира политически права за всички граждани, а чл. 54 дефинира гражданите като „всички родени в България, които не са приели друго поданство“3. Избирателните закони лишават от избирателни права определени социални групи – циганите-номади, циганите-нехристияни, както и просяците, държателите на публични домове, лицата под съдебно запрещение или настойничество, осъдените и постъпилите на работа в чужбина без разрешение, но за жените отново не става дума. Така, може да се каже, че българското законодателство не лишава изрично жените от избирателни права, но и не гарантира такива. Проблемът явно опира до тълкуването на законите. В крайна сметка българската жена не е допусната до избирателните процедури, не поради някакво формално-правно ограничение, а по силата на традицията. Това се дължи на факта, че към времето на гласуване на конституцията и избирателните закони (последният е от 1897 г.), женският въпрос на практика не съществува.
За Ана Карима и Софийското Образователно Дружество:
С далеч по-голямо значение е дейността на основаното в 1897 г. от поетесата Ана Карима Софийско образователно дружество. На страниците на неговия вестник „Женски глас“ за пръв път е поставен на дискусия въпросът за „извоюване на граждански и политически права на жените“7, макар дружеството да си е поставило по-общо формулирана цел – „умственото и нравствено повдигане на жената и подобрение на положението й“8. Под негова егида през юли 1900 г. се провежда среща на женски дружества от цялата страна. Избран е инициативен комитет, начело с Вела Благоева. На него е възложено да организира обединението на дружествата в женски съюз. Инициативният комитет надхвърля задачата си и през ноември с. г. изпраща петиция до Х ОНС. В нея, наред с традиционните искания за равен достъп до образование и квалификация и ограничаване дискриминацията по отношение условията на труд, е поставено и ново – за активно и пасивно избирателно право за училищните настоятелства.9
За разногласията между ръководството на Българският Женски Съюз и социалистическите фракции в движението:
Дейността на БЖС през първите три години се препятства от противопоставянето между ръководството и лявата фракция в лицето на Вела Благоева и Кина Конова. В основата на противоречията стои опитът на социалдемократическата партия на Димитър Благоев да подчини чрез свои симпатизантки съюза на политическите си цели. Още на учредителния конгрес Благоева и Конова поставят въпроса за пролетаризирането на организацията. След като не успяват да се наложат и на конгреса през 1903 г., проведен непосредствено след и под силното влияние на разцеплението на БРСДП на тесни и широки социалисти, левичарките напускат съюза. Техният стремеж е да поставят женското движение на класова основа. Всъщност може да се спори доколко тази фракция, групирала се в 1914 г. в Социалистически женски съюз, представлява част от женското движение. Нейната активност показва, че тя е по-скоро женска секция на тесносоциалистическата партия. Ръководителките на това ултраляво течение отричат съществуването на общи интереси при жените, а от там – и възможността за обща борба.
И още, и още…Прочетете! Много е интересно! Ако и вие сте учили история в училище така както са я преподавали на мен, тези хора и събития са ви силно неизвестни…
Начало на женското движение в България
Намерих много добър уводен текст към историята на женското движение в България в края на XIX век. Авторът е Светослав Живков, който по време на публикуването на въпросния текст е докторант в Историческия факултет, катедра „История на България“ и след няколко минути ще получи фенски мейл от мен. Няколко откъси:
Във връзка с избирателните права на българките, Търновската конституция и нейното прилагане:
Преди да се занимаем с началото и първите стъпки на движението за избирателни права на българската жена, трябва да обърнем поглед и към формално-юридическата страна на въпроса. Член 86 на Търновската конституция дава избирателни права на „всички български граждани, които имат възраст по-горе от 21 години и се ползват с граждански и политически правдини“2 в смисъл, че не са лишени от тях. Чл. 60 гарантира политически права за всички граждани, а чл. 54 дефинира гражданите като „всички родени в България, които не са приели друго поданство“3. Избирателните закони лишават от избирателни права определени социални групи – циганите-номади, циганите-нехристияни, както и просяците, държателите на публични домове, лицата под съдебно запрещение или настойничество, осъдените и постъпилите на работа в чужбина без разрешение, но за жените отново не става дума. Така, може да се каже, че българското законодателство не лишава изрично жените от избирателни права, но и не гарантира такива. Проблемът явно опира до тълкуването на законите. В крайна сметка българската жена не е допусната до избирателните процедури, не поради някакво формално-правно ограничение, а по силата на традицията. Това се дължи на факта, че към времето на гласуване на конституцията и избирателните закони (последният е от 1897 г.), женският въпрос на практика не съществува.
За Ана Карима и Софийското Образователно Дружество:
С далеч по-голямо значение е дейността на основаното в 1897 г. от поетесата Ана Карима Софийско образователно дружество. На страниците на неговия вестник „Женски глас“ за пръв път е поставен на дискусия въпросът за „извоюване на граждански и политически права на жените“7, макар дружеството да си е поставило по-общо формулирана цел – „умственото и нравствено повдигане на жената и подобрение на положението й“8. Под негова егида през юли 1900 г. се провежда среща на женски дружества от цялата страна. Избран е инициативен комитет, начело с Вела Благоева. На него е възложено да организира обединението на дружествата в женски съюз. Инициативният комитет надхвърля задачата си и през ноември с. г. изпраща петиция до Х ОНС. В нея, наред с традиционните искания за равен достъп до образование и квалификация и ограничаване дискриминацията по отношение условията на труд, е поставено и ново – за активно и пасивно избирателно право за училищните настоятелства.9
За разногласията между ръководството на Българският Женски Съюз и социалистическите фракции в движението:
Дейността на БЖС през първите три години се препятства от противопоставянето между ръководството и лявата фракция в лицето на Вела Благоева и Кина Конова. В основата на противоречията стои опитът на социалдемократическата партия на Димитър Благоев да подчини чрез свои симпатизантки съюза на политическите си цели. Още на учредителния конгрес Благоева и Конова поставят въпроса за пролетаризирането на организацията. След като не успяват да се наложат и на конгреса през 1903 г., проведен непосредствено след и под силното влияние на разцеплението на БРСДП на тесни и широки социалисти, левичарките напускат съюза. Техният стремеж е да поставят женското движение на класова основа. Всъщност може да се спори доколко тази фракция, групирала се в 1914 г. в Социалистически женски съюз, представлява част от женското движение. Нейната активност показва, че тя е по-скоро женска секция на тесносоциалистическата партия. Ръководителките на това ултраляво течение отричат съществуването на общи интереси при жените, а от там – и възможността за обща борба.
И още, и още…Прочетете! Много е интересно! Ако и вие сте учили история в училище така както са я преподавали на мен, тези хора и събития са ви силно неизвестни…
Речник на женските движения и феминизми
Както обещах, малко разказ за лекцията на д-р Красимира Даскалова: Към история на социалните движения в Централна и Източна Европа: женски движения и феминизми, XIX-XX в.
Д-р Красимира Даскалова; photo: Кайл Грейди Всъщност лекцията не беше за конкретните хора, случки и събития от споменатия период, а представяне на Биографичен речник на женските движения и феминизми: Централна, източна и югоизточна Европа, XIX-XX в. Д-р Даскалова представи речника в качеството си на негов редактор и координатор за България. Книгата е издадена от Central European University Press и може да бъде поръчана от сайта на издателството.
С няколко думи: речникът представя биографични данни за мъже и жени от 22 държави в нашия регион, участвали активно в женските и феминистки движения в края на XIX и началото на XX век. Редактори са Красимира Даскалова (СУ, България), Франсиска де Хаан (ЦЕУ, Унгария) и Анна Лютфи (ЦЕУ, Унгария). Всяка една от включените държави е представена от координатор, който е отговарял за съставянето на биографиите на личностите от съответните държави. По-големите държави са представени с 10 биографии, по-малките с 5.
Защо авторите решават да издадат този биографичен речник:
1. Защото господстващите исторически неративи (по принцип в цял свят, но в нашата част на света още повече) все още не третират мъжете и жените като равнопоставени агенти на историята. Както каза hommelette в един коментар, историята все още е his-tory. Има много публикации по темата, кажете ако искате да изровя. Само едно примерно заглавие, което спомена д-р Даскалова: More Horses Than Women: On the Difficulties of Founding Women’s History in Yugoslavia (публ. 1989)…в нашите истории се говорите много повече за конете, отколкото за жените.
2. Защото доминиращите исторически подходи отделят предимно внимание на структурни промени в политическия и социалния живот на обществата, изследват се политически събития и дипломация и т.н. Но в същото време се пропуска факта, че човешката история се гради от ХОРА и техните лични истории.
3. Защото в региона все още липсва mainstream знание за организираните дейности на жените в исторически и съвременен план и това незнание води до:
a. Изкривени разбирания за това какво е феминизъм и/или женско движение
b. Погрешните схващания за мястото на жените в историята: преобладават вижданията, че жените не са активни актьори в развитието на човечеството; жените се смятат за биологични единици, сведени до репродуктивните им функции
c. Ре-патриархализация, анти-феминизъм, сексизъм
Докато събират текстовете, редакторите забелязват следните сходства в положението на жените от изследваните държави:
– йерархична власт на мъжете: мъжете са с по-големи права, отговорности и привилегии както в личното, така и в публичното пространство
– жените имат морални, но не и юридически отговорности: например, жените са отговорни за отглеждането на децата и организацията на дома и домашната работа, но в същото време нямат правата, които биха им дали възможност да участват в политическия живот на своите държави, които евентуално биха им дали възможност да участват в съставянето на закони, които реглментирането на личното простостранство. Дълго изречение, последния да затвори вратата.
– жените масово за жертви на домашно насилие
– жените масово са неграмотни: за разлика от мъжете, до много късен период (конкретните дати са различни за различните държави) жените нямат право да учат в университета
– голяма смъртност при раждане
– обезценяване на майчинството: жените са основните отговорници за отглеждането на децата, но този труд не се цени от обществото
– като цяло, жените живеят като «втория пол»: по начина, по който го описва Симон дьо Бовоар
Именно поради тези причини, в почти всички от изследваните държави има изключително активни движения и организации, които се борят за равни права и социална справедливост. Женските и феминистките движения имат много интересни взаимоотношения помежду си, както и много известни взаимоотношения с други социални движения от периода. Д-р Даскалова спомена за особените връзки между феминизма и национализма, и феминизма и социализма. Особено интересно е влиянието на социализма, който демонизира и стигматизира феминисткото движение като инструмент на западните буржоазни общества. Което всъщност доста добре обяснява настоящето силно негативно отношение към феминизма в Източна Европа като цяло, но и в България по-конкретно. Анти-феминизма в България не е реакция срещу конкретните феминистки цели, идеи и стратегии, а е реакция срещу демоничен образ на феминизма насаден в обществото ни от социалистите на Втория Интернационал. Понеже проектът се отнася за периода от края на XIX и началото на XX век, не говорихме много за женските движения и феминизми през XX век и по време на социализма, но стана ясно, че в България много се работи по тези теми, така че аз ще направя всичко възможно да поиздиря още инфо и да покажа тук.
На отговор на въпрос от публиката, д-р Даскалова каза, че феминизма за нея е образование. Феминизмът освен всичко останало е и познание за историята и живота на жените. Какво са правили, при какви условия за живяли, пред какви трудности са били изправяни, какви са били политическите и социалните каузи, които са ги занимавали. Ако познаваме тези истории, бихме се отнасяли с разбиране и съпричастност към битките, които сме водили и с гордост бихме се идентифицирали като феминисти.
***
Още постинги по темата:
Openly Feminist 