Емигрант няколко пъти

Когато гледаш отдалече какво се случва в държавата ти по време на политическа криза, се чувстваш емигрант няколко пъти.

Първо, защото виждаш, че на хората им е прикипяло и искаш да си там с тях, на площада. Защото знаеш, че са прави.

Втори път, защо трябва да обясниш на твоите хора там, където си в момента… какво точно се случва, защо хората в България протестират. Защо хиляди са се изсипали на улицата. И докато обясняваш кой на кого е син, какви бизнеси имат и в какви корупционни схеми са замесени… виждаш как човекът срещу теб започва да гледа все по-объркано и неразбиращо. Не му е ясно как всички знаят, че еди-кой-си е престъпник, а той продължава да трупа политически и финансов капитал. Нали има закони?! Съдебна система?! Еми… има, ама не работят.

И трети път, докато гледаш снимки и следиш update-и от протестиращите… все млади хора, на твоите години… и в един момент усетиш, че хомофобските политически шегички… в крак с така обрисувания политически цирк… започват да ти идват малко в повече. Трудно ми е да се идентифицирам с държава, в която хората изпитват по-голяма толерантност към политическия произвол и потъпкването на закона, отколкото към свовободата на себеизразяване и сексуалната ориентация на хората.