Най-често употребяваните думи в рекламите на детски играчки
Сигурно вече следите Sociological Images, ако не сте… пропускате страшно готин сайт. Много се впечатлих от днешния постинг, който представя word-clouds на най-често употребяваните думи в реклами на играчки насочени съответно към момченца и момиченца.
Най-често употребяваните думи в момчешките реклами са: битка, сила/мощ, герои.
Най-често използваните думи в момичешките реклами са: любов, магия, бебета, мода, коса.
Нищо, за което да не сме говорили вече, но някак фрапиращо, когато е представено толкова директно и нагледно. Както казва Джийн Килборн, която би трябвало да съм цитирала вече, рекламите продават много повече от продукти. Те продават ценности, образи, представи за това какво е любов, секс, сексуалност. Но, може би най-важно, предлагат готови конструкции за това какво е нормално: какви сме и какви трябва да бъдем.
Гореспоменатото проучване показва доста нагледно какво комуникират рекламите.
Към момчетата: бъди силен, агресивен, бърз, категоричен, докажи се, побеждавай.
Към момичетата: фокусирай се върху връзките и хората около теб, бъди мила, бъда грижовна, искай да бъдеш майка.
Елементарно, но много убедително.
Openly Feminist 
Много ценно. Имам обаче забележка по отношение на тълкуването на посланията на „момичешките“ играчки – освен „бъди мила, бъда грижовна, искай да бъдеш майка“, го има и пластът на жената като продукт и таргет на маркетинга – забавление, животът като магия (нещата сами си стават, значи, случват ни се без наше усилие), стил, коса, купони, ноктенца… Момченцата стават властни бойци, момиченцата – „шопинг“ маниаци и майки.
Absolutno! Goliam propusk. Tochno taka e: styling, glitter, nails?!
Много интересно и много точно допълнение на Светла!
Неприятни са посланията на момичешките реклами, но като майка на момче не съм очарована и от момчешките. Синът ми е много малък и засега най-много се вълнува от животни и от отрицателни герои (напр. баба Яга). Но общува предимно в рамките на семейството. Не ми е приятна мисълта, че колкото повече расте, толкова повече външните послания към него ще са в посока оръжия, супер герои, битки, власт и сила. Между другото, забелязвам, че повечето момиченца на неговата възраст (около 2-годишни) вече са „ориентирани“ да се интересуват предимно от барбита, бебета, гримове и готвене…
Така че нещата са сериозни!
Ситуацията, която описваш ми се струва доста ясен и категоричен аргумент срещу тезата „Всичко е въпрос на личен избор“.
Много би ми било интересно да разкажеш (ти и други родители, които четат) как се справяте с тези смесени послания. Ясно, че ако децата са по-големи може да им се обясни, че това, че някакви други хора изглеждат по еди-какъв си начин или имат еди-какви си разбирания не е причина и ти да се държиш като тях. Но с по-малки хора не знам точно как се разбирате…
Е, какво…? Някой да не би да е очаквал (за момченца) „очила“, „пея в хора“ и „олимпиада по математика“ и (за момиченца) „карбуратор“, „ъглов удар“ и „квантово отместване“?!
Във връзка с рекламата, ключовата дума е „продава“, а не „ценности“.
Ако ценностите на някого се определят от рекламата, жалко за него, не за рекламата.
(А това спомняте ли си:
„В: – Какви са вашите семейни ценности?
О: – ‘Ми,… апартамента, колата…“)
[Може на пръв поглед да изглежда, че съм на страната на рекламистите. Не съм.]
„Продава“ е ЕДНА от ключовите думи.
Ако целта на рекламите беше да промотират продуктите само и единствено като продукти, то от чисто концептуална гледна точка, рекламите щяха да изглеждат по съвсем различен начин. За справка, виж стари реклами от началото на ХХ-ти век. Или гледай MadMen. ;)
Мисля, че комента на С. над теб обяснява много добре как рекламите очевидно ни оказват влияние (на нас и на децата ни), дори без ние съзнателно да ги търсим като източник на информация или идеи.
With the bases ladoed you struck us out with that answer!
За успокоение на феминистките сексисти, скоро от жените може да отпадне типично женската роля на кърменето:
http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=3723351
Нищо чудно някое ГМО животно да измести жените и от ролята на раждането.
Така че в близко бъдеще играчките за децата на феминистките сексисти може да са в съвсем друг (вероятно зоофилен) формат, а рекламите със съответното ново полово неразличимо послание :)
Мерси за линка, но не виждам какво от казаното в моя текст или пък в коментарите след него те кара да мислиш, че феминистките не искат жените да кърмят?! Няма нужда да сме на едно и също мнение, но все пак… да си имаме уважението, а? ;)
Въпросът с рекламите и ценностите е в това, че рекламите няма как да бъдат разглеждани само и единствено сами по себе си – те първо, възникват в контекста на някакви ценности, и второ, съвсем комформистки, за да продават нещо, ги възпроизвеждат, а по този начин и легитимират. Друг е въпросът как се е стигнало до там, че рекламите да си изберат като продаваеми точно тези образи. Не знам отговора, де, това вероятно трябва да бъде предмет на специално изследване. Връзката е някаква двупосочна. Рекламите произвеждат хората такива, каквито са ми необходими, за да им продават това, което рекламират. И това важи с най-пълна сила именно за рекламите на играчки. Децата са такава попивателна гъба за всичко около тях, че … Всъщност лошото е, че според мен рекламите са просто един от инструментите на една доминираща култура, която прави така, че разделението на света на „мъжки“ и „женски“ да изглежда самоочевидно и неподлежащо на каквото и да е проблематизиране. В такова разделение скрито възпитават още един куп други неща – любим пример едно изследване върху букварите за първокласници (такива от соц. и постсоц. време, но без най-новите, надявам се нещата вече да са се попроменили) , според което те абсолютно си предписват женска и мъжка идентичност чрез присъствието на момиченцата и момченцата в него и техните игри, и чрез образа на майката и бащата, каквито са изградени в него (разбира се внушават и друг тип ценности, особено тези от преди 89-та).
Иначе двегодишната ми дъщеря се интересува еднакво и от бебета, и от колички. За съжаление обаче винаги когато реши да извозва камъчета в количка за кукли, ще се намерят поне пет добронамерени лелички, които да се намесят в интересите й и да я вкарат в нормата с (почти рекламиращия куклите-бебета) въпрос „Ама ти защо возиш камъни? Къде ти е бебето? Да кажеш на мама да ти купи бебе …“ Едва ли биха си позволили подобна реплика към момченце, возещо камъни, обаче …
Ами едва ли ще кажа нещо особено ново, но тези интереси на децата (за много малките деца говоря) определено не се формират предимно от рекламите, защото по телевизията няма много такива реклами (ние така или иначе не гледаме телевизия вкъщи и детето ми не се интересува от нея). На този ранен етап маркетинга на играчки според мен таргетира възрастните и съответно предопределя какви играчки ще купуват и подаряват на децата. Моите наблюдения са, че децата изграждат още в ранна възраст тези интереси заради: 1) играчките, които те имат и играчките, които другите деца имат; 2) филмчета и клипчета, които родителите или други хора им пускат; 3) начина, по който се случва общуването на детските площадки.
Аз на моя син примерно не съм купувала пушка, нито съм говорила за пушки, но той много добре знае от детските площадки какво е пушка и като намери някоя пръчка я насочва към мен, започва да вика „бум, бум“ и да ме гони. Той още няма 2 годинки… Така че са съвсем наясно децата. Въпрос на време е да започнат да му подаряват пушки, автомати, мечове, супергерои. Аз преди бях много против (затова и още не са му подарявали), но сега гледам и да не се втелявам, за да не създавам „забранени плодове“, а и за да не затруднявам интеграцията на детето. И още нещо, за оръжия все пак близки и приятели могат да се въздържат да купуват в такава ранна възраст, но за барбита на момиченцата нямат спирки. На момченцата съответно се подаряват колички и мотори. Конструктори получават всички деца, въпреки че момченцата – повече. Момиченцата получават подаръци, които момченцата не биха получили като кухни, бебешки колички, детски перални, сешоари и тем подобни. Иначе в парка като са много малки и момченца, и момиченца се интересуват доста от колички и бебета, най-малкото защото могат да се идентифицират с тях. Но при момиченцата това усърдно се насърчава, а при момчетата – въобще. Между другото синът ми никак не се впечатлява от Барбита, докато кукли-бебета го интригуват силно. Отдавна се каня да му купя, но още не съм. Нямам съмнение обаче, че ако беше момиче, отдавна щеше да е горд притежател на доста такива кукли. Докато за момче, трябва да си много близък роднина, за да се „осмелиш“ да купиш такъв подарък на момче, защото доста от родителите имат предразсъдъци, които витиевато формулират като „да не объркаме детето.“
Та така. Като има момиченцето барби, започват да се пускат и гледат и клипчета за барби, защото са и интересни, и оттам нахлува цялата свързана с това култура. Между другото, както казах синът ми няма още 2 годинки и по тъмбнейловете в ютюб съвсем ясно се ориентира кое му се гледа и настоява да го пусна (както писах, обикновено приказки за животни, магьосници и т.н.)
Хм, може би направих грешка, че позволих на 9-годишната ми дъщеря и на 7-годишния ми син да гледат „Животът в саваната“ (или както там се казваше) по един от научно-популярните канали. Та във филма се разказваше за живота на един прайд лъвове. Женските раждаха, грижеха се за малките и осигуряваха храната. Мъжките лежяха по цял ден, убиваха други възрастни лъвове и малките им, и изяждаха най-хубавото месо „приготвено им“ от женските. Дъщеря ми през целия филм си затваряше очите и разпалено ми обясняваше, че „Не, е честно, пък!“, докато синът ми само възкликваше „Якооо!“… Или може би направих най-хубавото, което един родител може да направи за децата си – да им покаже истината такава, каквото е, колкото се може по-рано…
Мхм, важно е децата да знаят истината за лъвовете от ранна възраст. Това какво общо има с хомо сапиенс и съвременното общество (не прайд), в което живее? Какво общо има намирането на храна с човешката култура, изобретила рекламната дейност? Аз на твое място бих използвала момента да им обясня, че хората не са животни, понеже и без това твърде много напълно пораснали хора си живеят с тази заблуда.
А като си тръгнал/а да им показваш истината, може да продължиш с филмче за истината за слоновете например или много по-близките до хората маймуни бонобо.
моите деца са момчета, вземала съм им момичешки играчки – кукли, готварски уреди, ютия, а на момичета подарявам коли и влакчета. защо само момчетата трябва да имат мотори и мечове, след като и момичета се забавляват еднакво. много съм против разделението на играчките по пол
Не съм много съгласна с извода от статистиката.
Дъщеря ми не е гледала реклами никога, нито една единствена дори. Нямаме телевизор, така че и телевизия не е гледала. Барбита не притежава и никой не е правил опит да я обзавежда с такива. Нито въобще кукли. Купувала съм й играчки от „общ“ тип, но и с тях не се е прехласвала да играе, винаги е предпочитала реални предмети от дома.
Насърчавала съм я единствено в спортни занимания, за всичко останало съм я оставяла сама да преценява дали й се занимава. Вкъщи има всякакви играчки, вкл. коли, пожарна, багери и т.н. Играла си е много с тях, но винаги в контекста на социалното общуване – „Здравей, количке.“, „Здравей, автбоусче“, „Къде отиваш, искаш ли да караме заедно?“ и т.н. От играчки тип лего не строи къщи, влакчета и т.н., а цветя и животни, които да си говорят после, което е крайната цел на „строежа“ – да се произведе нов персонаж за ролева игра. Строенето само по себе си не притежава смисъл за нея.
Играта с топка не е състезание. Иска да ритаме в една посока и после да тичаме след топката хванати за ръце. Играта има смисъл само под формата на кооперация, а състезанието категорично го отхвърля като забавно.
Кукли бебета не беше имала. Филмчета по принцип не обичаше да гледа и рядко издържаше повече от 5-10 минути. Един ден пуснах случаен епизод на Франклин, в който се разказваше за едно бебе. Това дете се хипнотизира и направо откачи. Поиска да го изгледа още 7 пъти. В следващите дни го гледаше по още толкова, докато го научи наизуст дума по дума. Никога не съм я виждала толкова въодушевена от нещо.
Кукли бебета така и не й потрябваха. Защото децата имат в главите си концепцията за ИГРА, а не за играчка. В бебе се превръщаше всеки произволен предмет – плюшена играчка, чорап, whatever.
Като няма играчки на разположение, едната й ръка е октопод, другата акула и се гонят.
Искам да кажа, че не рекламите и дори не играчките формират мисленето на децата, защото това, че са ти дали един предмет все още не значи, че ще ти е интересно да правиш с него нещата, замислени от производителите. Може да си измислиш свои игри с него, а може въобще да не го погледнеш.
Не казвам, че рекламата и настройките в социалната среда не оказват никакво влияние, но категорично не е вярно, че стереотипите нямат нищо общо с действителността, а някой съвсем случайно си ги е изсмукал от пръстите и е започнал да ги натрапва насила, използвайки медии и промиване на мозъци и че децата никога не биха показали принадлежност към пола си, ако някой злонамерен човек не се занимаваше денонощно да им натрапва какво се очаква да е поведението на този пол.
За мен извода от тази статистика е че някой е направил проучване кои са думите и посланията, на които момиченцата и момченцата реагират най-силно и затова ги е използвал в рекламите си. Това е единственият смислен начин да си продадеш стоката. Ако измислиш концепция, на която те нямат порив да откликнат и с реклама се опиташ да им я натрапиш, най-много да фалираш.