In defense of… Цецка

Прекарах част от деня си, опитвайки се да науча малко повече за г-жа Цецка Цачева, новоизбраната председателка на 41-вото Народно Събрание.

Доста стандартна кариера. Цачева е родена в малко село близо до Ловеч. Работи като стругар в плевенски завод, след което завършва право в Софийския Университет. Бивш член на БКП, адвокат и общински съветник в Плевен. Член на ГЕРБ от основаването на партията през 2007-ма. Миналата година кметът на Плевен Найден Зеленогроски подава сигнал срещу нея, че през времето докато работела за Общината, била гледала дела СРЕЩУ нея. Класически конфликт на интереси. Не мога да намеря детайли за развитието по този случай, признавам, не съм търсила особено задълбочено, защото…

… ми настръхнаха космите по гърба от видяните тексове, „разкрития“ и майтапчето по адрес на госпожата. Малко примери от суперския сайт razkritia.com:

• „Кака Цецка-стругарката“

• „Говори се обаче, че дамата не (се издигнала в кариерата) с труд и пот на челото, а с доста пошли средства“;

• „Бачкането като общ работник обаче не отговаря на сериозните й амбиции и Цеца бързо се насочва към политика, като става член на БКП. Следват поредица от любовни приключения с разгулен привкус. Запознати услужливо разказват колко освободена била навремето Цецка. Всъщност такова име й се носи и сега. Дамата е по живота, по мъжете, винаги демонстрира младежка фриволност, а на снимката вляво щедро показва бельото си пред участниците на купона.“

• „Сексуалните възможности на Цачева я издигат до партиен секретар, което идеално пасвало на церберския й характер.“

Че в интернет се подвизаваме всякакви идиоти, то е ясно. Че в България все още няма практика да се съдим за клевета, оронване на престижа и сексуален тормоз, пак е ясно. Че купонджийските навици, „младежката фриволност“ и „сексуалните възможности“ на г-жа Цачева (действителни или имагинерни), нямат отношение към професионалните и способности е ПОВЕЧЕ от очевидно.

Просто, ей така, за протокола, обаче, искам да отбележа, че цитираните тъпизми ме карат да си припомням случки от ранното ми пост-социалистическо детство, в което за Надежда Михайлова не се говореше с първо име и фамилия, а за кратко и с любов й казваха „Хубавото Наде“. Спомням си и коментарите относно тоалетите на Юлияна Дончева, краката на Оля Лечева, пуловерите на Велислава Дърева, очилата на Екатерина Михайлова (тя също май беше любовница и на Костов, за което сигурно пък са виновни гейовете, но това е съвсем друг въпрос). И още и още и още. А всъщност няма нужда да се връщам далеч в миналото, защото подобен тип „анализ“ е преобладаващ, когато се говори за жени на високи, отговорни, властови позиции. Те са там, защото са нечии протежета. Защото са спали с когото трябва. Защото нямат скрупули и са перверзни. И по тази причина съответно могат да бъдат подлагани на всякакви видове словесен тормоз, защото то им се полага.

Та, Г-жо:

Цачева
Михайлова
Дончева
Лечева
Дърева
Михайлова

… И всички други жени, в публичното пространство…

Благодаря ви, че не се поддавате на опитите да бъдете изтикани, „където ви/ни е мястото“. В нечия кухня или спалня.

П.С.
Авторката не е привърженик на ГЕРБ и политическите партии, чиито представителки са споменати в този текст.