Социален коментар
Вчерашният ми постинг ме въвлече в спорове (off и online) за това как би трябвало медиите да отразяват събития от типа на гей прайд шествието вчера. Мислех да оставя темата просто да отмине. Да, обаче, днес видях страхотен коментар на Франк Рич на страниците на New York Times, по случай 40 години от Stonewall и политическата битка за равни права в Щатите и си казах… евалата.
Докато българските традиционни медии се задоволяват (в най-добрия случай) с псевдо-обективни „новини“, които отразяват събитията след като са се случили… Колегите им в по-добрите световни медии не разчитат единствено на репортажи. Те знаят, че хората научават новините много по-бързо отколкото те успяват да ги отразят. В ерата на sms-ите, twitter и facebooк, NYT допълва репортажите си с анализи, коментари, блогове и дигитален материал. Това е уникално съдържание, което няма как да намеря другаде и затова съм hardcore фен на вестника.
За себе си не съм намерила български източник, който коментира социални проблеми с аналогична дълбочина. Ако вие знаете за съществуването на добро издание, което предлага сериозни социални анализи… моля да споделите.
Openly Feminist 
И аз съм недоволна от начина, по който беше отразен парада, който всъщност не беше точно парад. Не, че НЕ беше отразен, напротив, беше и то доста масирано, но начинът, по който се говори за него, кадрите, които се подбират, определенията, с които журналистите боравят са най-меко казано непрофесионални, а най-твърдо… дискриминиращи?!?
Умът ми не побира как е възможно да отразяваш пресконференция или да взимаш интервю, в което човекът най-учтиво ти говори за "сексуалност", а не за "изъм" и същевременно говорителката да повтаря в неистов транс "исти", "исти", "исти". Но иначе са големи професионал(исти), които чак се засягат от критика по някои въпроси и се "борят" срещу словото на омразата. Да бе.
Мисля че специално за -измите вече се доказа, че няма да стане с наставнически обяснения.
"Хомосексуалист" изглежда е навлязало така в езика ни, както други "погрешни думи". Например "кекс" е заета в българския дума, която в оригиналния език е в множествено число, но ние я схващаме като единствено.
Струва ми се, че единственият смислен подход в този конкретен случай е да отговаряме на всяка подадена ни -изъм реплика с -ност отговор. Без непрекъснато да изнасяме наставнически лекции на хората, че говорят погрешно.
Прехвърлих набързо коментарите под статията в NYT. Не може да не ми направи впечатление как и там има читатели, които не са съгласни, че хомосексуалните са дискриминрани, дори има и такива, които не приемат хомосексуалността, но никъде не видях еквивалента на един коментар под статията в Дневник: "За вас има една ваксина. Казва се СПИН."
Не мога да си обясня отде толкоз злоба се събра у тоз български народ…
И аз съм тотално отчаяна от реакциите, които четох и слушах…най-вече от по-младите поколения! Явно съм била много наивна да вярвам, че в България имам напредък в посока толерантност! Направо можем да си пожелаем хомосексуалните да имат проблеми от този вид: http://www.dw-world.de/dw/article/0,,4449823,00.html
(това е и като отговор относно български източник с анализи и коментари, поне аз често съм положително изненадана от нетипичния за бг медии критичен тон)