Времената се променят

И някои български татковци вече не се притесняват да говорят за себе си и като за родители.

Василена публикува много интересен разговор със Свилен Иванов— журналист, сценарист, родител— в който той разказва за логистиката на споделеното родителство и удоволствието да участваш пряко във възпитанието на детето си.

Всъщност реакцията и на роднини и на приятели не е нищо повече от сблъсък на стереотипи. Баща ми, например, след като напуснах компанията, няколко месеца преди да се роди Борис, ме попита – и какво сега, жена ти ли ще те издържа? В общи линии подобна е и реакцията на познатите ни, които не са толкова близко до нас. От гледна точка на този утвърден модел, мъжът по подразбиране трябва да се занимава с всичко, което е извън семейството – ходене на работа, печелене на пари, плащане на сметки и т.н. Т.е. ролята му е ясно определена и всяко излизане извън тези рамки се приема като аномалия. А както знаеш навсякъде, в кое да е общество от хора или животни, аномалията се приема за вид болестно състояние или с други думи – състояние на слабост. И веднага след това се задействат автоматично механизми на отхвърляне, които не са нищо повече от нежелание да излезеш от собствения си модел на възприемане.

Днес пък моя любим колега Георги Варзоновцев— интеракшън дизайнер в Нетейдж и човек, с който може да се говори по много интересни теми— споделя пресни впечатления от „кухнята“ на младия родител:

И най-странното е, че докато сам не станеш родител, никой не ти обяснява тия неща. Все едно е някаква тайна, която всички родители пазят и споделят само за веселите моменти, оставяйки впечатление, че отглеждането на дете е безкраен празник.

Мога само да се радвам и да се надявам, че повече хора ще последват примера им. Свилен, Жоро, супер сте!