Skip to content

Не празнувам 8-ми март!

08.03.2009

Преди няколко дни Василена Доткова написа следния коментар на стената на групата „Не празнувам 8-ми март!“ във Facebook:

Осми март е ден за замисляне за проблемите на жените и положението им по света. Празнуването му с цветя, ядене-пиене и подаряване на парфюми е точно обратното на този замисъл. То си е нещо като ритуално затвърждаване на позицията на жените такава, каквато е в момента. Най-бедните хора в света са жени, икономическата криза произвежда повече безработни жени отколкото мъже, в бедните страни по-малко момичета се пращат да учат, повече ще бъдат тласнати към проституция. Всяка 4-та е жертва на насилие в семейството. Огромен брой жени са обект на трафик, жени работят най-нископлатената, тежка и непрестижна работа, жените работят много повече в дома и грижите за децата, сексуалната им обективизация в медиите е повсеместна и т.н. Но на нас ни подаряват едно цвете и ние казваме: „Няма проблем, супер сме си е така.“

Не бих могла да го кажа по-добре. Не празнувам, защото не мисля, че има повод за празник.

26 Коментари leave one →
  1. Anonymous permalink
    08.03.2009 14:09

    Освен кръчмарските окраски, аз никак, ама НИКАК не харесвам и политическия оттенък на този празник. Това е отделен въпрос, разбира се, но не приемам да празнувам дни, обявени за празник от Интернационала! Даже съм на мнение, че тоталитарния строй с голямо старание придаде същите тези кръчмарски характеристики на този т.нар. „празник“. Да – нека ни подарят по един червен карамфил, да се съберем на банкет с колектива от предприятието, пък на 9-ти март децата, прането, чиниите, салатката на съпруга пак нас ще чакат. Barf!!!

  2. Longanlon permalink
    08.03.2009 14:32

    аха, значи като съм отишъл днес на гости на майка ми и съм й подарил цветя, всъщност съм извършил предателство към всички онеправдани жени по света.

    ясно, не знаех (тука емотикон с въртящ пръст, забучен в слепоочието)

    рядко съм несъгласен с тебе, ама когато е, Е ;)

  3. Додо permalink
    08.03.2009 14:42

    ideqta na posta si struva da byde obmislena, no samata motivaciq za nepraznuvane, paragrapha, koito e citiran, e pylen s netochnostiti – imam predvid argumentite kato fakti ne sa verni. za syjalenie, feministite ne mojem da se borim osven sreshtu neravenstvoto i sreshtu pop-feminizma:(

  4. petya permalink
    08.03.2009 15:15

    Лонг:
    Денят е важен. Само че не е празник. Това е ден, в който се отбелязва работата, която свършена до момента и работата, която предстои. Да празнуваш 8-ми март е като да празнуваш обесването на Васил Левски.

    Додо:
    Кои са фактическите неточности, които забелязваш?!

  5. Биляна А. permalink
    08.03.2009 16:21

    Не знам за фактическите неточности, но докато липсва някакъв ден на майката (впрочем и на бащата), аз ще отбелязвам този ден.
    Не, че във всеки друг ден жените, майките, приятелките, любимите, не заслужават цвете, усмивка и уважение, но си струва да има ден, в който, ако не си се сетил през останалите, да се реваншираш.

  6. Denia permalink
    08.03.2009 17:26

    Доколкото знам, денят на жената е именно феминистки празник – традицията му възниква от женските протести в Ню Йорк на тази дата в началото на века за право на глас и равно заплащане. Знам, че празнуването му се е обезобразило и обезмислило, но това не променя факта, че отбелязва началото на движението за права на жените.

  7. voxy permalink
    08.03.2009 17:43

    и аз не празнувам 8-ми март, но пък това със световните проблеми нещо не го разбирам, по тази логика нищо не би трябвало да се празнува изобщо как си позволяваме да се веселим като някъде там умират деца от глад, жени биват принуждавани да проституират, а камикадзета се взривяват

  8. Додо permalink
    08.03.2009 19:21

    „Най-бедните хора в света са жени“ – nai-mnogoto v pod povetry liniqta sa na 1-vo mqsto – deca, na 2-ro mqsto – vyzrastni.

    „икономическата криза произвежда повече безработни жени отколкото мъже,“ – zasega takiva danni ne sa izvestni i nqma dokazatelstva za gender zavisimosti v bezrabodicata v sledstvie na ikon. kriza

    „в бедните страни по-малко момичета се пращат да учат, повече ще бъдат тласнати към проституция“ – mnogo poveche momicheta uchat, otkolkoto shte prostituirat. sushto, mnogo poveche shte rabotqt neshto drugo, vmesto da uchat ili da prostituirat.“

    “ Всяка 4-та е жертва на насилие в семейството.“ – vseki treti chovek e jertva na nasilie v semeistvoto. tova oznavchava, che po-skoro vsqka 2-ra jena e jertva na nasilie v semeistvoto, a ne vsqka chetvyrta.

    „жени работят най-нископлатената, тежка и непрестижна работа,“ – v globalen mashtab ne jenite, a emigrantite, koito sa i myje i jeni i deca, rabotqt na neprestijnite dlyjnosti.
    Jenite v svetoven mashtab, obache, pravqt s 15-25% po-malko na godina ot myjete (ne zashtoto ne im se raboti, a zaradi institucializiraneto na jenskiq pol)

  9. Додо permalink
    08.03.2009 19:33

    iztochnikyt, koito moga da citiram i sym polzval

    Macionis, John J. 2008. Social Problems

    tova, che vsqka 2-ra jena e jertva na nasilie, e po moq lichna logika – sled kato vseki 3-ti e jertva na nasilie, a jenite sa poveche ot myjete, veroqtno e po-chesto ot vsqka 3-ta jena da e jertva na nasilie. tova ne znachi, che vsqka vtora e abused, no veroqtno, po moe izchislenie, statistikata bi bila blizko.

    izvinqvam se za latinicata i mersi za vnimanieto, petya

  10. petya permalink
    08.03.2009 21:22

    Додо,
    Не мисля, че има противоречие между изнесеното от Василена и твоите уточнения. Например, за децата… ОК, но сред възрастните хора, средно жените са по-бедни, защото както е общоизвестно, жените печелят по-малко от мъжете по цял свят.

    Относно безработицата в резултат на икономическа криза, може би си прав за данните от Щатите в момента, но аз примерно съм чела за безработицата в Източна Европа след падането на Берлинската стена, когато масово жените са първите уволнени в резултат на първата приватизационна вълна. Не мога веднага да посоча източник, но ще се постарая да го намеря… В България специално хората все още разсъждават по този начин. Виж резултатите от проучването, за което писах на 20ти февруари. 87% от запитаните са на мнение, че когато не достигат работни места, мъжете трябва да имат предимство пред жените.

    Относно момичетата, училището и проституцията… Василена не казва, че броят на момичетата, които ще станат проститутки е по-голям от този на момичетата, които ще станат ученички. Казва, че в бедните страни много момичета никога няма да бъдат изпратени на училище. И че много момичета ще станат проститутки.

    Идеята е, че денят 8-ми март трябва да се използва, за да се замислим за това какво е положението на жените и какво бихме могли да направим, за да се движим в посока равнопоставеност. И че ако използваме деня просто за да празнуваме, то това означава да затвърждаваме статутквото, което определено не е справедливо за жените.

    Ти обаче повдигаш много важен въпрос… когато говорим за положението на жените, трябва да имаме предвид, че опита на една жена в никакъв случай не може да бъде обобщен от половата й принадлежност. В социалните науки се използва терминът „интерсекционалност“… който в случая означава, че расовата, класовата, етническата принадлежност, както и сексуалната ориентация на една жена обуславят начинът, по който тя ще живее и ще бъде възприема от света.

    Тук често мажем с голямата баданарка… жените това, жените онова… Обаче аз като една бяла омъжена жена имам съвсем други проблеми, опит и приоритети от една гей мюсюлманка, например. Знам, че непрекъснато слагам много хора под общ капак и очертавам ситуации и събития в черно-бели краски. А нещата в действителност са доста по-сложни.

    Мерси много за смислените коментари. Ще се радвам да минаваш по-често и да се включваш в разговорите.

  11. boryana-rossa permalink
    08.03.2009 21:40

    Празнувам осми март защото

    Това е ден, в който се отбелязва борбата на жените за равни права, както и постигнатите победи.

    В почти всички капиталистически страни този ден не се отбелязва, а камо ли празнува. Причината е проста – той винаги се е асоциирал с комунистическите идеи, защото предложение за неговото създаване е представено на Интернационална конференция на работещите жени, 1911 от Клара Цедкин, която предлага това да е 11 Март. Свързва се още с Русия, защото там за пръв път 8 ми март (отбелязващ демонстрацията на жените за мир и хляб) е обявен за официален държавен празник на солидарност между работещите жени по целия свят 1917 .
    http://www.internationalwomensday.com/about.asp

    Неправилна и исторически неграмотна е позицията на много от жените в пост-социалистическите страни, които казват, че няма причина за празник. Ето защо:

    1.Причина за празник има. Празнуваме това, че от края на 19 век все повече страни дават право на жените да гласуват. Нима да не празнуваме това? Нима трябва да плачем? Преди всичко в социалистическите страни се разработват държавни програми за избавяне на жената от домашното робство (строеж на детски градини и столови), създаване на безплатно здравеопазване и университетско образование и поощряване на ограмотяването на жените от всякакъв произход, създаване на възможности за медицинска помощ при раждане и аборт, като по този начин се съкращава серизно смъртността както на бременни на майки и на деца. Провежда се ограмотяване на жените в тази област. Механизира се домашния, селския и производствения труд, като по този начин се облекчава труда на жените – те са дарени с ТРАКТОР (виж тук). Съветска Русия първа героизира труда на жените както във фабриката и на полето, така и майчинството и превръща тази героизация в държавна политика.* Развива политика за подпомагане на работещите и учещи майки.

    2.Денят на майката, който празнуват в САЩ няма много общо със солидарността на всички жени по света в борбата им за равноправие. Денят на майката е потвърждаващ ТРАДИЦИОННАТА роля на жената да бъде само майка.

    3.Това, че политическата причина за празник минава на заден план като много от празнуващите не знаят защо го правят е отделен въпрос. Това е проблем на всеки празник и религиозен и светски. Питайте хората защо минават под масата и се чукат с яйца на Великден и най-вече какво точно означава този празник – сигурна съм, че ще изтърсят някоя голяма глупост.

    4.Защо да не кажем, че например няма смисъл да се празнуват дните на независимост? Не виждам защо борбата за независимост на раса, народ, етническа група е по-състоятелна от борбата за независимост и равноправие на жените. Ако сравним празнуването на националната независимост например с деня на жените и кажем, че първото трябва да се празнува а второто не – тогава отричаме усилията и успехите на всички жени, които са живели преди нас, в борбата им за равноправие. Това, че победата не е пълна, и че има много неща, които трябва да се правят е вярно, и нека говорим за това, но нека не забравяме, че преди нас е имало други. Понятието „пълна победа“ е също доста проблематично, но това можем да обсъдим друг път.

    5. Не разбирам, какво означава да не празнуваме този празник, а само да го „отбелязваме“ . Как? Обменяме няколко мрачни емайла с приятелки, които и без това са феминистки и няма нужда да бъдат агитирани? Тогава „спасяваме“ всички останали, които не се интересуват от равноправие между половете от противното задължение поне в един ден от годината да отбележат, че такова нещо съществува има история и има проблеми, които трябва да се решават.
    Пак искам да подчертая, че ако не обелязваме този ден с празник, а само с мрачни физиономии или плач, или ако направим този ден да бъде „само за жените“, а мъжете да не ни се пречкат с някакви цветя и поздравления – ние отнемаме възможността за солидарност на мъжете със жените. Естествено цветята, празникът или поздравленията не трябва да са празни – те трябва да означават нещо и за мъже и за жени и за всички останали, и те трябва да прерастват в отношение, към тези въпроси през цялата година. Дали това ще стане или до голяма степен зависи от всички – но нека да не седим начумерени в къщи и да изхвърляме цветята и парфюмите в боклука – нека да говорим защо са те. Празникът може да бъде и демонстрация http://www.pinkbloque.org/newps.html
    – а тук вижте как говорят жените от началото на века: http://www.marxists.org/archive/kollonta/1920/womens-day.htm

    6.Празнуването е най-лесният начин за напомняне на значението на празника. От както съм в САЩ реших да организирам празненства на 8-ми март, защото почти никой от моите колеги, особено мъже не е даже и чувал за този ден. Съответно цялата история на феминизма за повечето от тях завършва с някакви демонстрации на жени които развявали сутиени през 60те и „победили.“ На събития свързани със феминистки теми идват само жени, мъжете идват ако са принудени да посетят такива неща, заради университетски задължения. Много рядко някои от тях действително се интересуват. Тази сегрегация се преодолява само с празник и то с политически ангажиран празник. С проповядване не става. Затова 2007 направихме колективна изложба на жени, мъже и трансджендер от нашия департамент, които засягат проблемите на пола с изкуството си. Беше истински празник! Изкуството има силата да представя трудни за дискутиране въпроси по интересен начин, чувството за хумор естествено е също много важно – това според мен е единственият начин да се говори за колаборация между половете, а не за сегрегация или утвърждаване на традиционни роли. Смехът и веселието са също оръжие! Тази година Дара Грийвалд организира прожекция на документални филми за историята на женските движения в САЩ. Независимо, че е политически много ангажиран човек, преди аз да заговоря за 8-ми март, тя не беше много наясно за какво става дума. Тази година тя сама организира събитие, което събира хора с различен пол.

    7.След като ги поздравих , няколко жени от по-старите поколения днес ми казаха: „Радвам се, че все пак някой помни…!“

    Затова празнувайте осми март! Ако толкова пък ви дразнят парфюмите , направете планина от сутиени, залейте ги с парфюм и ги подпалете! Организирайте бой с цветя! На толкова омразните сапуни напишете имена на велики жени като Александра Колонтай, Роза Люксембург, Клара Цедкин, Ема Голдман, Симон ДеБовар, Юлия Кръстева, Румяна войвода, Валери Соланас, Беназир Бхуто и ги подарете обратно! Печелете сърца, не ги убивайте!

    Широко разпространеното клише, че „комунистите“ били лишили жените от женственост и насила ги били превърнали в „кранистки, трактористки, миячки на кораби, миньорки и тъкачки многомашиннички“ е просто глупаво. Жените винаги са работели в селското стопанство, били са тъкачки и са работели в много трудни условия във фабриките, освен това са гледали и деца, но никой не е наричал това „героизъм“. Преди статута на работничката да бъде издигнат до геройски, тя винаги е била най-ниско платения и смятан за непълноценен работник, защото е физически по-слаба (поне такъв е стереотипа), защото може да забременее, детето може да й пречи и въобще създава само проблеми. Не е вярно, че комунистите са натикали всички високообразовани жени в корабостроителни фабрики и са ги направили заварчици. Точно обратното – ако имаш добро образование, ти трябва да го използваш. Има две изключения – едното е репресии към жени с буржоазен произход, които репресии обаче се случват в определен период от време и нямат масов характер. За сравнение много по-масов характер получи превръщането на високообразовани хора в продавачи на чорапи в началото на 90-те с „идването“ на капитализма. Тази невъзможност за реализация на интелектуален потенциал продължава и до ден днешен, особено в БГ. Аз смятам, че това е репресия. И то масова. Например почти цялото поколение от силно изявени студенти в художествената академия, завършили в края на деветдесетте не живеят(ем) в БГ или не работят по специалността си. Програмисти емигрират всеки ден.
    Второто изключение по време на социализма, при което високо образовани жени са ставали работичнки е доброволна смяна на интелектуална професия с физическа (Блага Димитрова „Пътуване към себе си“) по идеологически причини, като преодоляване на полови или класови различия и понятие за саможертва.

    Постинга с картинки може да го намерите на моя блог:
    http://boryana-rossa.livejournal.com

  12. openly feminist permalink
    08.03.2009 22:25

    Бори:
    Публикувах коментара ти като отделен постинг, защото искам да го прочетат повече хора.

    Мисля, че различията в позициите ни спрямо самия празник са двете страни на една и съща монета. Василена и аз реагираме на начина, по който се празнува 8-ми март в България и обичайната позиция спрямо положението на жените по света: какво мрънкате, жените имат същите права като мъжете, проблемите на отделните жени са резултат от личните избори, които всяка една жена прави.

    Съгласна съм (естествено), че е важно да се отбелязват постиженията на жените и да се припомнят държавните политики и социалните практики, които в действителност са спомогнали са подобряването на живота на милиони жени по света.

  13. Longanlon permalink
    09.03.2009 02:06

    кой е обесен на 8 март?

  14. mr. ice permalink
    09.03.2009 04:28

    Празници като този винаги са били абсурдни за мен. Един ден в годината мъжете се присещат че на света има и други човешки същества – жените. Как обаче става това – по команда. Не е въпрос на личен избор, а календарен призив, числото 8 в ролята на пътен знак насочва всички в коловоза на уважението, предизвиква автоматично подчинение. Денят се превръща в една чисто механична верига от събития – мъжете превключват на режим уважение към майки и приятелки (но не и към Интернационални труженички) и обяснения в любов към жената с главно Ж. Резултатът от тези действия е ясен – мъжете участници със сигурност получават секс на този светъл празник. Случва се точно това за което говори Василена – позицията на жената се затвърждава, тя е в стихията си – тоест в подчинената роля на пожеланата и прелъстената с цветя и парфюми… Жените са успели да предизвикат мъжкото уважение чрез борби и един спечелен ден от годината. Но това повод за празник ли е? Един от триста? Може би е празник за шепа феминисти, имали лошия късмет да прекарат живота си в борба за равенство и недоживяли го, но не и за мен – ако бях жена щях да умра от досада ако някой ме уважи точно на този ден. Предпочитам уважението да идва от сърцето (душата?), да е осъзнато, а проявлението му – непредвидимо. И ако всички мъже спрат да плуват по женското течение изобщо няма да има нужда от червената крушка която светва на осми март и строява всички с букети и две щампи за равенство/феминизъм подръка. Напомня ми на сирените на втори юни – хора които не са прочели един стих на Ботев замръзват по местата си, задействани от силата на празничния сигнал.

    Големият проблем на феминизма е, че самите жени много обичат ролята си на принцеси, пък макар и само за ден.

  15. mr. ice permalink
    09.03.2009 04:32

    По горе да се чете – женското течение на конформизма

  16. Додо permalink
    09.03.2009 05:08

    дали големият проблем на феминизма е желанието на жените да са принцеси, не мога да кажа. жените, които познавам, не са искали да са принцеси, но са искали промяна и на мнения като „Проблема на жените днес е, че те вече имат мнения“ са оцветявали лицата им във виолетово. от друга страна, ако аз, като мъж, имам желание да съм принц или принцеса, това няма да има подобен резултат върху живота и възгледите ми.

    феминизмът, както повечето изми, е повече коментиран, отколото изучаван, та това може да е голям проблем..

  17. Додо permalink
    09.03.2009 05:23

    @ петя

    Като спомена интерсекционалност или пресичането на различните фактори, определящи в голяма степен мястото ти в обществото, се сетих за уникалната гледна точка, с която успях да се запозная тук, където повечето ми професори са дами – от 2-те ми любими едната е Афро-американка (което е сложно за обяснение – ирландски, местни американски и африкански корени, от което резултата е много тъмна кожа и характерни „Афро-американски“ черти, та оттам пада под лейбъла АА), а другата е Латина (разбира се, това не значи само мексиканска, но и френско-канадска кръв – халф енд халф). Споменавам ги като добри примери за „пресичане“ на „неблагоприятни“ етнически и расови, полови категории.

  18. Додо permalink
    09.03.2009 05:58

    @ longanlon

    http://www.unc.edu/depts/wcweb/handouts/fallacies.html

  19. Василена permalink
    09.03.2009 10:36

    Додо,
    Петя вече е отговорила вместо мен за данните, но и аз да добавя някои неща. Че всяка четвърта е жертва на семейно насилие, прочетох в Dagens Nyheter от 7 март в обширна статия за това как икономическата криза води до големи стъпки назад спрямо постигнатото от жените до момента. В същия вестник, който е един от най-тиражните и със сигурност най-авторитетният в Швеция, няколко поредни дни чета материали за това как повече жени губят работата си вследствие на кризата, отколкото мъже.
    Това, че може би по-голяма част от тях са имигранти, наистина не е противоречие, защото става въпрос че жените са повече от мъжете във всички възрасти и етнически групи, не можем да противопоставяме статистически жените и емигрантите, нито жените и възрастните хора – това са застъпващи се групи.
    Подобни данни за безработицата жени-мъже бяха публикувани и в един от последните броеве на Economist.
    Относно проституцията и образованието – естествено никъде не съм имала предвид, че повече наброй момичета ще проституират, отколкото ще учат, това би било абсурдно. Идеята е, че в следствие на кризата по-малко момичета от преди ще бъдат изпращани на училище в бедните държави и също така повече от преди ще бъдат принудени да проституират.

  20. Василена permalink
    09.03.2009 10:42

    Постингите по стените групите във Фейсбук са с ограничен обем и няколко пъти ми се наложи да съкращавам и да разделям на части коментара си – вероятно това е станало причина за неясноти.

  21. petya permalink
    09.03.2009 12:25

    Вижте ето този постинг за нивото на безработицата сред жените в момента: http://www.womenstake.org/2009/03/just-released-unemployment-rate-rising-rapidly-for-women.html

  22. Додо permalink
    09.03.2009 19:46

    Василена,

    може би и поради размера на постинга, който ме накара да мисля че някой го е писал без сериозно да се замисли, цитирайки каквито данни си реши, някои неточности ми се набиха на очи и реших че е несъстоятелна мотивацията, така че моля да не обръщаш внимание на първия ми коментар, който написах без да помисля и по-скоро с някаква инерция.

    Идеята ти за непразнуване на 8-ми март определено е ценна, но прилагайки я в различно празнуване на „жената“ и „женствеността“, различен тип внимание и на самия 8-ми, отколкото в непразнуване. Отново казвам – обвинението ми в поп-феминизъм не е валидно.

  23. Anonymous permalink
    09.03.2009 20:16

    az po princip ne obicham praznici, koito se praznuvat vednuzh v godinata. Dazhe i sobstvenia si rozhden den! A puk mi e mnogo nepriatno kato pochnat da mi podariavat ctetenca i da me gledat kato nezhno i bezzashtitno suzdanie! Double Barf! Niakak si mi mirishe na otbivane na nomera…
    Edinstveniat praznik koito obicham vsushnot e Nova Godina. Koleda na praznuvam.

  24. Anonymous permalink
    10.03.2009 07:47

    През 1910 година Копенхаген е домакин на Международната конференция на жените социалистки. Тогава Клара Цеткин предлага денят Осми март да е ден на жената.Това е
    време, когато жените нямат избирателни права, работният им ден е 10-12 часа, а заплащането им е по-малко от това на мъжете.
    През 1914 година се отбелязва и в България.
    Навремето мъжкото население празнувало почти седмица старателно. А за умиление на женските сърца навръх празника се виели опашки за цветя и то само от мъже. Къде от любов, къде от признателност, къде от гузност българинът носи китки и у дома, и на работата, и на съседката….
    От решенията на Копенхаген останала само датата….

  25. pierrot permalink
    10.03.2009 15:50

    Понякога наистина скачаш Петя в едни крайности, в които само самотните жени от романите на Сан Антоние могат да отидат. Извинявай, но коментарът на … Василена, отразява едно жертвоготовно поведение, мнение на жена, която е била обичана само на 8 март, а през останалото време е позволявала да бъде статуя в ъгъла.
    Лично аз не виждам нищо лошо, а поощрявам това да има ден в годината, специално мъжете да изкажем признателността си и уважението си към вас – жените. Полът е повод за гордост, не за срам и виктимност в края на крайщата, нали?

  26. Ena permalink
    10.03.2009 15:59

    Мнението на Василена не е единственото, което Петя е публикувала по повод на 8ми март.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: