Малко тревожно, в цифри.

Приседна ми от това, което е казал гинекологът…

На нас ни показваха ембрион в буркан.

Мм, аз пък си спомням една лекция от 10-ти клас, психоложката описваше в детайли някакви групови изнасилвания + осакатявания.
Всички гледаха ей така @_@, прежълтели и т.н.
Ей такива неща няма как да се забравят, даже и след 10 години…
Никаква идея нямам и досега защо ни ги говори тия работи.

Това с генеколога много ме разсмя :) Аз за „жалост“ не си спомням да е минавал през нас, макар да сме учили на едно място почти по едно и също време.
Мой личен фаворит по темата за сексуалното ни образование в у-ще е когато в 6 клас пристигнах в час с една книжка на Меджик Джонсън посветена на ХИВ и безопасния секс, което прерасна в обвинения на една от учителка към майка ми,която „развращава не само нейния син, но съучениците му“. По това време вече имах съученички, които бяха правили секс… Та табуто си остана до последния ми ден в гимназията – официално никои не проведе сериозна лекция по темата.
В днешно време нещата са още по-опасни, защото самото бягане от въпроса предразполага младите не към незаинтересованост, а към съмнителни информационни източници.
А Сара е магия! За мен измести и Папата с изказванията си.

А по мое време лекарят говори за истинската любов и как да се разпознае тя, и се правеше, че не чува въпросите за противозачатъчни. Но това са все различни варианти за abstinence-only сексуално образование, български вариант.

По въпроса за сексуалната активност и абортите в България, ако може, аз имам по-различно мнение. Не мисля, че може да се ръкопляска на българските тийнейджъри за това, че евентуално правят секс повече от европейските си връстници. Не и в контекста на все по-ранната сексуализация на децата или на насилието в училище, и където сексът е разменна монета за статус сред връстниците. И където между доброволния секс и peer pressure има много тънка, почти незабележима граница.

В едно училище в САЩ, което ми е до болка познато, имаше случай на 15 годишно момиче, което бе участвало в орален секс с 5-6 по-големи батковци съученици, всичките от футболния отбор. Става дума за една сесия, не един след друг. Никой не я е принуждавал насила… но беше ясно като бял ден, че това момиче има проблеми със самоуважението си. За нея раздаването на секс беше начин да получи уважение и внимание от страна на популярните момчета. Скандалът беше голям и понеже училието е частно и престижно, тоест трепери за репутацията си, изхвърли на минутата провинилите се момчета (секс с деца под 16 е незаконен и в България). Дали в София или Кърджали това би било достойна за отпечатване новина? Искам да кажа, ако няма секс клипчета, които да са публикувани в YouTube?

Така че е установено, че голяма част от момичетата (а и от момчетата), които се впускат в преждевременен секс е заради ниско самочувствие, дефицит на внимание и уважение от страна на връстници и възрастни и съответно и самоуважение. Проблемът на преждевременния секс е реален. По същия начин не може да се очаква (as per международните НПО организации), че жените в африканските страни най-засегнати от СПИН трябва да настояват пред партньорите си да използват презервативи и всичко ще се оправи. Тези жени нямат властта да предявяват изисквания в сексуалните партньорства. Оказва се, че най-ефективното предотвратяване на преждевременни и принудени сексуални връзки за тийнейджъри не е нещо друго, а целенасочени дейности за повишаване на самочувствието.

Що се отнася до противозачатъчните и сексуалното възпитание. То е необходимо. Но дори и да има такова в българските училища то би било отново недостатъчно. Това е послание, което трябва да се отправя на много нива, включително в семейството и обществото. Но преди всичко проблемът, който стои е отново ниското самоуважение на момичетата. Много от тях знаят за противозачатъчни и за презервативи, но дали ще ги употребят когато дойде момента? И дали момчетата са склонни да ги използват? Най-вероятно отново става дума за непланирани сексуални връзки или такива под натиск. Момичетата тийнейджърки, особено тези от семейства с малко ресурси, са главните невидими губещи в момента в България. Дори не пенсионерите. Момичетата, които често не завършват училище, биват поставени под сексуален и физически натиск и са се запътили към социалното си аутсайдерство. Същата ситуация, в която са жените от нискодоходни слоеве в САЩ.

Не са ни изнасяли лекции за сексуално ограмотяване в гимназията. Но пък учех в такава паралелка, в която анатомията, секса и чисто биологическите подробности не бяха табу. За сексуалното ми възпитание са се грижили родителите ми и най-вече баща ми. Слава богу нямам никакви неприятни случки, но ако имам ми се ще да мога да избера – да или не.
Що се отнася до постинорите. Мисля, че тийновете именно на тях разчитат твърде много и ги ползват пак така твърде много, което в един момент (и то не особено далечен) ще се окаже доста неприятно за здравето им. Аз лично не бих съветвала дъщеря си да пие постинор, че дори и анти-бебе преди да се е развила напълно и пр. Въпреки, че противозачатъчните са малкия дявол де. Но трябва да се мисли и за здравето. Има презерватив – лесно и просто и без химия.
В тази вързка се сещам, че открай време грижата за безопасния секс е преди всичко на жената. Нейна отговорност е, ‘да била мислила’, ‘да се била пазила’. И това ми звучи адски посредствено, назадничаво и гнусно.

Бях 6 клас, когато по изключение за нашата паралелка ни назначиха часове със сексолог. След 3-4 път родителите се надигнаха, че сме били много малки, че това бил разврат, ама как тези деца ще учат за секса и т.н. и ги спряха. После в 8 клас там, където учих, ни организираха лекция от една много известна гинеколожка в Бургас (и много забавна също), която да питаме каквото ни интересува. А когато по биология стигнахме до половата система (в 9кл) госпожата каза „А сега всички с големи букви да напишат на тетрадките си- ПОСТИНОР“. Нямаше как да забравим нито за какво служи, нито как се казва.

Общо взето образователната с-ма в някаква степен е положила усилия. Можеше и повече, но е по-добре от нищо :)

(колкото до противозачятъчните, много мои приятелки са едва ли не наплашени от майките си колко са вредни и какви странични ефекти имали…нужда от „образование“ май искат не само тийнейджърите)

Аз също не помня в училище някой да се е опитвал да ни ограмотява сексуално, но за щастие родителите ми откриха много лесен начин да го направят когато бях 2-3 клас- в библиотеката вкъщи на видно място се появи тънко книжле, което обясняваше просто и ясно всичко за птичките, пчеличките, рисковете и средствата за предпазване и това ми спести много от неприятните моменти, с които се сблъкаха приятелките ми няколко години по-късно.

Maria, аз не съм от наплашените, ако това визираш. Но няма сила на света, която да ме убеди, че външната химическа намеса в организма е нещо безобидно. Патя си от доверяване в противозачатъчни и то здравословно. Така че, нека да не ги изкарваме ‘свети таблетки’. Добър начин е, но ако зависи от мен бих го избегнала.

това е бройката на регистрираните аборти. Наяве се предполага че са 74 000, което е повече от регистрираните раждания. Не всички българи се раждат в болница.

Тогава
имаме регистриран минимум от 9 000 сираци в домовете за изоставени.

Решението аборт или не е много лично решение.
В бг, Джуно щеше да бъде
– набита от баща си
– набита от майка си
– изгонена от училище
– унижена от лекаря
– изоставена да се оправя сама
– детето щеше да бъде настанено в дом за сираци

еееееех, министерство на образованието
ти дириш пак под вола теле
ценности няма, образование да имало
СМЕХ

само да не стане, като в онзи епизод на South Park..

Винаги ми е било странно как толкова много българки с един професионален тон отричат хормоналните средства. „Ще си разбъркам хормоните!“.

Кво значи това?!

А въпросните се пазят с метода на прекъсването. „Мъжът ми много добре се контролира“.

Много хубав въпрос. И много съм съгласна с мнението на „размисли“. Истината е, че натискът върху момичетата е огромен. От малки им се втълпява как за да бъдат популярни, влиятелни и търсени, трябва да задоволяват мъжките капризи – и в леглото, и извън него. Истина е, че в училище никой няма за цел да насърчава момичетата – и в академично отношение, и в други сфери. Истина е, че ако жените се чустваха по-уверени, нямаше да си избират партньори случайно и нямаше да са съгласни да вършат всичко в името на това да не разочароват някой мухльо. Аз лично съм отказвала категорично сексуален контакт на постоянен партньор, който беше забравил презерватив. Или безопасно, или нищо. Но аз не съм била възпитавана като повечето момичета в България, и понякога много ме е яд, че толкова много жени тук (дори и такива, които са уж привидно силни) се примиряват с общоприетите клишета, снишават се, хилят се на сексистки вицове, съгласяват се да правят орален секс без на тях някой да им прави такъв, съгласяват се да правят секс без да се осмелят да кажат високо и ясно какво и как искат. Страх ги е да определят каквито и да било правила, а това е трагично.
Спомням си, че като тийнейджърка винаги съм възприемала секса като нещо не само приятно, а и много отговорно. Знаех, благодарение на родителите си най-вече, че съществуват и опасности, свързани с него и човек трябва да е наясно с евентуалните последствия.
Мисълта ми, в крайна сметка, е че разните министерства и институции не са тези, които трябва да поемат отговорност за сексуалната просвета. Не че не трябва да предприемат никакви действия – напротив, трябва да бъдат много по-активни в това отношение. Но те могат да бъдат само допълнителна помощ, да бъдат резервен вариант, а основите на всичко лежат в семейството. Оттам започва всичко – и граденето на самочувстивие, и изграждането на модели на поведение, и половата просвета.

Кой го е правил изследването, за което пише в статията на news.bg, не знам. Но само 4 % от жените в България да използват някаква контрацепция е направо потресаващо (а колко процента от мъжете се грижат за контрацепцията – това вероятно е статистически пренеблежима величина).

Аз имах късмета да попадна на директорка, която по своя лична инициатива, въведе предмет в учебната ни програма, който засягаше сексуалното обучение. Това не беше едно посещение от гинеколог, който да ни приказва глупости, а предмет, който изучавахме в продължение на цяла учебна година, един път седмично. Всяка седмица си имаше някаква тема, която разисквахме под формата на дискусия, след като учителката ни си казваше каквото има да каже по темата. Засягаше се и физическата и емоционалната страна на нещата. Имаше достатъчно часове и достатъчно време, да се говори за абсолютно всичко и то подробно. Бяхме на по 10-11 години и тази информираност ни дойде преди да се сблъскаме с който и да било от проблемите в пубертета. Затова и бяхме подготвени за всяко едно от нещата, които последваха.
На тази възраст като ти набият в главата „презерватив, презерватив, презерватив“, после не можеш да си го отбиеш току-така. Самата възраст е много благодатна за прокарване на внушения, които оставят отпечатък за цял живот, така че много трябва да се внимава кой какво казва.
Обучението засягаше всякакви теми. От самооценката и начините, с които най-често тийнейджърите се опитват да привличат внимание, през любовта, до болестите предавани по полов път, нежелана бременност и всякакви негативни последици от безразборния секс, включително и емоционални. Пълен справочник за най-необходимите неща, които трябва да знаеш, преди да ти се стовари пубертета на главата. На тази възраст децата предимно слушат и попиват. На по-голяма биха спорили, биха поставяли под съмнение, биха правили напук. Така че точно това е идеалната възраст за подобен информационен „курс“.
Това е едно изключително елементарно и много ефикасно решение на проблема. Също и много необходимо. Жалко, че малоумното ни министерство никога няма да се заеме с подобна инициатива, понеже са много заети да …

Ev, няма по-обидно нещо за мен от това да знам, че партньорът ми прави какъвто и да било вид секс с мен и му е гадно, но го прави за да получи нещо в замяна. Това, което си написала за жените-глупачки, които се съгласявали на орален секс без съответната отплата е потресаващо възмутително и не знам от къде да го подхвана за коментар.
Ще кажа само, че може би те са на друга „валута“ и в замяна на оралния секс получават нещо друго, например пари. Разлика аз не виждам никаква!

Относно тезата ти, че това е роля на семейството, не съм съгласна. Не че всъщност не е роля на семейството, но това не сваля отговорността на образователното министерство. Много хубаво би било всички родители да възпитават децата си перфектно, да не крадат, лъжат и убиват, но реалността е друга и не можем да разпуснем полицията и да кажем, че е роля на родителите да си възпитават децата както трябва, а не да се налага някакви органи да следят после за реда.
Би било много хубаво родителите да се заемат с тази задача, но държавата не може да разчита на това. Все пак ние не сме някакви саможиви елементи и пропуските на някое семейство се отразяват на цялото общество, така че именно държавата трябва да вземе мерки. Стига да не бяха толкова заети със … в образователното министерство.

@ Биляна А. Не съм визирала теб, най-много визирам моята майка и някоя други покрай нея :) Но познавам доста момичета от Зап. Европа, САЩ, Канада и всичките са на противозачатъчни кажи-речи от 16-17 годишни и не можеха да се научудят как в България повечето момичета не ги използват… За тях почти имаше равенство- правя секс=взимам противозачатъчни.

gimli,съжалявам, че така си ме разбрала, вероятно не съм се изказала добре – това, което имам предвид е, че не понасям мълчанието на много жени, които се съглсяват да правят нещо само за да задоволят мъжа дори и да им е неприятно(в случая дадох пример с орален секс, но то може да бъде всичко друго), но не смеят те да кажат какво искат. Никога не съм визирала секса като разменна единица, нито съм имала намерение да го подкрепям. Никога не съм твърдяла, че трябва да става въпрос за взаимоотношения от типа ти на мене-аз на тебе. Въпросът е, че има ужасно много жени, които се съгласяват да угаждат, а не смеят никога да изразят на глас собствениете си желания. И това категорично е част от проблема.
Колкото до мнението ти за министерството, аз категорично не съм съглсна с това, че то може да измести ролята на семейството. Разбирам да става дума за тоталитарна държава, та да изземва властта функциите на семейството, но ние все пак живеем в демократино общество. Но съм съгласна с доводите, които ти излагаш във връзка с действията, които така или иначе е добре да бъдат предприети. Но пак повтарям – институциите биха могли само да помогнат, а не да свършат това, което би трябвало да вършат родителите вкъщи.

наскоро попаднах на някакви статии от Spiegel от 1970 относно противозачатъчните, какво се е мислело тогава, че са опасни и т.н. днес вече е доказано, че продължителната им употреба предпазва от рак на матката. докато живеех в България много мои приятелки имаха проблеми с тях, което според мен лично се дължи на грешно предписани хапчета, защото има ужасно много различни видове. всъщност не знам как е тук, но в Германия гинекологът ти прави нещо като интервю, за да определи кои точно да ти предпише и се взимат предвид дори неща като болестите на баба ти, примерно и всякакви семейни заболявания. може би затова не се сещам за някой, който се е е оплакал.

В България можеш да си купиш противозачатъчни без рецепта. Което води до най-разнообразно експериментиране „А, онази ползва еди кво си, я и аз да пробвам“.

Модерните хапчета и прочие отдавна не са толкова силни и натоварени с гадни странични ефекти. Ама някой трябва да спре да вярва на врели-не кипели, една жена каза и прочие простотии.

Въпросът не е в какво вярваш или не вярваш. Аз, например, се считам за съвременна жеан и поради тази си претенция посещавам гинеколог, редовно. Обаче какво се случва, те са некомпетентни. Това опира вече до една съвсем друга тема, но … Предписвани са ми много и различни видове таблетки и винаги е имало нежелани от мен странични ефекти по време на приемането им или пък след спиране. Действително хормоналната картина не е никак добра и това се дължи на грешното лечение. Предпочитам да не пия и предполагам всяка една в моето положение не би защитавала много ентусиазирано таблетките. Чувствам се като опитно зайче… :)

Биляна, според мен жените, които не могат да търпят каквито и да е таблетки, са малцинство. Това е заключение от наблюденията ми, не съм лекар все пак.

Другият вариант е наистина некомпетентност на лекаря, нежелание да се изчака няколко месеца да свикне тялото, нисък праг на поносимост към това и онова. За някои една пъпка на гърба е тотално неприемливо нещо, за други не е. Не говоря лично за твоя случай, а по принцип.

В България само таблетки ли се намират? Има ли и от другите хормонални джаджи?

И при нас имаше някаква соц форма на abstinence only наистина. Спомням си как на момичетата ни се внушаваше, че гаджетата ни много ще искат секс, но не трябва да се съгласяваме, защото след като го получат, няма да сме им интересни вече и ще ни чупят. Честно, имаше дори разни книжки уж за сексуално възпитание, в които бяха описани подобни „истински“ истории. Освен че за мен най-много се е грижила баба ми, а тя все такива ми ги говореше. При нас в училще се разпространяваха и някакви листовки, пълни с плашещи факти за последствията от абортите, дори мисля че от тях за пръв път научих думата аборт, значи са ми попаднали в доста ранна възраст.
Но наистина другата страна на това въздържателско отношение към секса е именно използването му като средство за придобиване на статус или нещо друго. Все едно правиш нещо гадно и неприятно, за да получиш в замяна някаква облага.
Петя, по време на социализма ако не се лъжа не е било съвсем свободно с абортите. Разрешено е било само ако вече имаш 2 деца, иначе е трябвало някакви специални причини и разрешения там. Ако си под 18 пък трябваше съгласието на родител, това може би и сега е така, не знам? Друг момент, за който са ми споменавали лекари, е че абортите до доста късно са се правили без упойки, едва ли не като наказание и за отказване на жени, които с лека ръка биха се навили на аборт. Въпреки че е имало добри упойки. Големи хоръри се разказваха за аборта като бях дете, не знам колко са верни, но имаше такъв фолклор, това е факт.

Да, това за абортите без упойка и аз съм го чувала. Една колежка в България ми разправяше, че майка и правила аборт и че тогава само легенди са се разказвали, че на „софиянки“ им слагали упойка…

Иначе съм съгласна, че най-добрата превенция срещу нежелано забременяване у тийнейджърките е самочувствието, че си нещо повече от „тяло“, което „трябва да бъде използвано по предназначение“.

Какво правило министерството ли? Същото каквото прави и парламента – геноцид.

Както знаем, абортите не са безопасни и поради остръргването на плода от матката има добър шанс да се повреди организма и момата да остане бездетна за винаги.

Ей това е един прекрасен геноцид и затова се продължава с него.